№ 11140
гр. С, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б С
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20231110167392 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Т С ЕАД, ЕИК
**********, представлявано от А А- Изпълнителен директор и Й Е-
Председател на Управителния съвет срещу С. Н. Г. с ЕГН:**********, с
постоянен адрес: гр. С....... и И. Д. Г. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.
С......., с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците че
в условията на разделна отговорност, сума в размер на 2 198,01 лева, от които
1 872,37 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната
лихва от 29.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 277,27
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 14.08.2023г., както и суми
за дялово разпределение: 39,35 лева - главница за периода от м.07.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 29.08.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 9,02 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до
14.08.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в двете производства , както следва:
С. Н. Г. с ЕГН:********** - 1/2, а именно: сума в размер на 1 099,01 лева,
от които 936,19 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 29.08.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 138,64 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 14.08.2023г., както и суми за дялово разпределение: 19,68
лева - главница за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със
1
законната лихва от 29.08.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, и 4,51 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г.,
както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в двете производства;
И. Д. Г. с ЕГН:********** -1/2, а именно: сума в размер на 1 099,01 лева,
от които 936,19 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 29.08.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 138,64 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 14.08.2023г., както и суми за дялово разпределение: 19,68
лева - главница за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 29.08.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, и 4,51 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г.,
както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в двете производства;
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на
процесния имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на
ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
“Т С АД на клиенти за битови нужди в гр. С, които се изготвят от “Т С” ЕАД
и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи
условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно
чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна
енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил
2
задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от
предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили два отговора на исковата молба от
всеки ответник. Ответниците оспорват предявените искове. Считат, че
исковата молба е нередовна по отношение на претендирания размер на
законната лихва. Сочат че липсва индивидуализация каква сума се
претендира за всеки отделен месец от посочения исков период и каква е
начислената мораторна лихва за всеки отделен месец/фактура. Оспорват че е
налице облигационна връзка между страните. Оспорват дължимостта на
претндираната мораторна лихва като сочи че не се установява ищецът да е
отправил покана. Оспорват искът за услугата „дялово разпределение“.
Оспорват иска за лихва върху главницата за дялово разпределение. Прави
възражение, че искът е погасен по давност.
Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на
обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
Първият спорен въпрос е имат ли ответниците качеството на
потребител.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1
3
ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според
легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149,
чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ
(отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.
2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника
зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на
топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че той е
собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.
По делото е представен списък на живущите в сграда – ......... от който е
видно, че ответницата С. Н. Г. е живуща в процесният топлоснабден имот. На
следващо място от представения протокол на общо събрание на етажната
собственост се установява, че ответницата е заявила, че желае разсрочено
плащане на доставените количества топлинна енергия. От представените
съобщения към фактури е видно, че партидата за топлоснабдения имот е
разкрита на нейно име и всички фактури са адресирани до нея.
При това положение съдът намира че се установяват елементите на
договорно отношение между ищеца и С. Н. Г.. Ответницата е отправила
оферта за доставяне на топлинна енергия като в протокола за общото
събрание е посочила броя на радиаторите, вентилите и начина по който желае
4
да бъде извършено плащането и отчитането на топлинната енергия. От друга
страна на база на представените по делото фактури и обстоятелството, че
ищецът е приел офертата за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия- в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Доколкото е налице договорно правоотношение между ответницата и
ищеца, то не са налице данни за облигационно отношение между ищеца и И.
Д. Г. и срещу него искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на втората предпоставка съдът намира следното:
По делото е допуснато заключение по съдебно техническа експертиза,
което не е оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно, подробно
компетентно и обосновано. Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че През процесния период ТЕ за отопление
отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в
Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на база пълната отопляема кубатура
190куб.м., съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л.
Изчислените проценти за ТЕ за отопление от сградна инсталация за периода
са: 10.2020- 04,2021г. 26.58% и 10.2021-04.2022г. 27.29%. За процесния
период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите
в стълбището са демонтирани на 18.03.2002г. В процесния имот са монтирани
два броя водомери за топла вода. Водомерите са отчетени на 15.05.2021 г. и
02.05.2022г., като отчетите с подпис на потребител е представени на в.л.
Отчетеното количество топла вода за 19/20г. е коригирано /намалено/ с -
10.511куб.м. тъй като отчета на водомерите е извършен през м.юли. Вещото
лице е заключило, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия която
е изчислявана съгласно нормативната уредба.
От представеното по делото заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза се установява че количеството топлинна енергия
отговаря на стойностите които са претендирани от ищеца. Ето защо съдът
намира, че искът за главница за доставена топлинна енергия се явява
установен и по размер.
По отношение на мораторната лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за
главница за ТЕ е определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда
следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ
по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен
5
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в
срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се
формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в
ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на
ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма
пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в
настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални
такИ..
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат
падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и
изтичане на 45 дни от датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху
главниците е установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 277,27
лева мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия.
Ето защо съдът намира че искът се явява установен по основание.
По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно
чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача - в
случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата
включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно
6
ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е
възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради
което и искът е основателен. Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а
съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на
продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието
да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на
обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата
разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за
извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по
силата на ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от
продавача. Следователно, доколкото задължението за заплащането на таксата
е различно от задължението по договора за продажба на топлинна енергия -
доколкото фирмата за дялово разпределение е прехвърлила на ищеца правото
да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена за отчетен
период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не
доказва да му е прехвърлено вземането с определени привилегии - например,
различна от предвидената в договора изискуемост, то и таксата за дялово
разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за датата на
извършването му - от деня на издаване на фактурата.
При това положение съдът намира, че и искът за цената на услугата
дялово разпределение се явява установен по основание и размер, а именно
39,35 лева.
Съдът намира, че искът за законна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 9,02 лева се явява основателен доколкото е
обусловен от главния иск.
Предвид обстоятелството че по отношение на С. Н. Г. искът се явява
установен по основание на разглеждане подлежи своевременно направеното
възражение за изтекла погасителна давност.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
7
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните
задължения за главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И
това е така, тъй като страните по правоотношението са определили срок за
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след изтичането на този
срок и това е така по следните съображения:
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнасят - чл.
33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията
настъпва 45 дни след изтичане на периода за който се отнасят.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди
29.08.2020г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност са
претендираните вземания за периода м.05.2020г. – м.07.2020г. Съгласно
заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза това са сумите в
размер на 162 лева представляващи суми за битово горещо водоснабдяване.
При това положение дължимите от ответницата суми които не са
погасени по давност възлизат на 854 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 29.08.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 138,64 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 14.08.2023г., както и суми за дялово разпределение: 19,68 лева
- главница за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва
от 29.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,51 лева - лихва
за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г.
За разлика искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
По отношение на разноските.
Право на разноски има ищецът съразмерно на уважената част от
исковете. На него му се следват разноски в размер на 321,98 лева разноски в
исковото производство и 21,98 лева разноски в заповедното производство.
Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца следва да бъде
8
присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 48,52 лева.
Право на разноски има и ответника И. Д. Г., предвид обстоятелството, че
срещу него исковете са отхвърлени. То не е представил доказателство за
сторени разноски, но същият е представляван от адв. И, който претендира
разноски по чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 1600 лева за исковото производство.
Претендирани са разноски и от адв. С. Д., която е депозирала
възражение от името на И. Д. Г. за което претендира разноски в размер на
450 лева.
Съгласно чл. 38, ал.1 и ал.2 ЗАдв съдът определя размера на
адвокатското възнаграждение по минимума в Наредбата за миималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира, че в случая се касае за дело с нисък материален интерес
и същевременно с ниска фактическа и правна сложност.
Съдът намира, че възнаграждение следва да бъде определено под
установения минимум по наредбата като на адв. Н И се следва адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева за исковото производство, а на адв. С. Д.
в размер на 50 лева за заповедното производство.
По отношение на разноските на С. Н. Г. съдът намира, че тя също не е
представила доказателства за сторени разноски но е представлявана
безплатно от адв. М Л, който претендира разноски по чл.38, ал.2 ЗАдв в
размер на 1600 лева за исковото производство.
Претендирани са разноски и от адв. К. Б., която е депозирала
възражение от името на С. Н. Г. за което претендира разноски в размер на 450
лева.
Съдът намира, че възнаграждение следва да бъде определено под
установения минимум по наредбата като на адв. М Л се следва адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева за исковото производство, а на адв. К. Б.
в размер на 50 лева за заповедното производство.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете на адв. М Л се следват
разноски в размер на 18,50 лева за процесуално представителство в исковото
производство а на адв. К. Б. в размер на 2,66 лева в заповедното.
Съдът държи да посочи,че съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф
1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл.
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
9
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана
на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101,
параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в
конкретния случай уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като
прилагането й от съда ще доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще
доведе до необсновано висока тежест за ищеца, която е несъразмерна с
фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван материален
интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС
съдът не следва да я прилага. В този смисъл съдът намира, че определено с
настоящото решение адвокатско възнаграждение процесуалния представител
на ответника отговаря на фактическата и правна сложност на делото,
проявената процесуална активност на адвокатите, както и на защитавания
материален интерес. В този смисъл съдът намира, че не са налице основания
за определяне на адвокатско възнаграждение в по-висок размер.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл. 422,
ал.1 ГПК, че С. Н. Г. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. С.......
ДЪЛЖИ на Т С ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр. С, ...... на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата
от 854 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната
лихва от 29.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 138,64
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 14.08.2023г., както и суми
за дялово разпределение: 19,68 лева - главница за периода от м.07.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 29.08.2023г. до окончателното
10
изплащане на вземането, и 4,51 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до
14.08.2023г. КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. С, ...... СРЕЩУ С. Н. Г. с ЕГН:**********, с
постоянен адрес: гр. С....... иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК и с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ за разликата над присъдения
размер от 854 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ до пълния претендиран размер от 936,19 лева КАТО
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ за периода м.05.2020г. – м.07.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т С ЕАД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление гр. С, ...... СРЕЩУ И. Д. Г. с ЕГН:********** с
постоянен адрес: гр. С....... искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД 936,19 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 29.08.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, и 138,64 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 14.08.2023г., както и суми за дялово разпределение:
19,68 лева - главница за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 29.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и
4,51 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г.
ОСЪЖДА С. Н. Г. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. С......., ДА
ЗАПЛАТИ НА Т С ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. С, ...... на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 21,98 лева
разноски в заповедното производство. Съразмерно на уважената част от
исковете на ищеца следва да бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 48,52 лева.
ОСЪЖДА Т С ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. С, ...... на основание чл. 78, ал.3 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв
ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Н И И, ЕГН **********, сумата от 350 лева за
предоставена безплатна правна помощ на И. Д. Г. в исковото производство.
ОСЪЖДА Т С ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. С, ...... на основание чл. 78, ал.3 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв
ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат С. Й. Д., ЕГН **********, сумата от 50 лева за
предоставена безплатна правна помощ на И. Д. Г. в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Т С ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. С, ...... на основание чл. 78, ал.3 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв
ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат М Л Л, ЕГН **********, сумата от 18,50 лева за
предоставена безплатна правна помощ на С. Н. Г. в исковото производство.
ОСЪЖДА Т С ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. С, ...... на основание чл. 78, ал.3 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв
ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат К. И. Б., ЕГН**********, сумата от 2,66 лева за
предоставена безплатна правна помощ на С. Н. Г. в заповедното
11
производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – „Т С“ ООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12