Р Е Ш
Е Н И Е
№
16
гр.Русе, 28.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет
и девети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 43
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Агро Консепт Мениджмънт“ ЕООД, със седалище гр.
Русе, против Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. № 02-180-2600/5672 от
05.08.2021 г., издадено от зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“, само в частта, с която „по схеми и мерки, базирани на площ,
администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент № 640/2014 г. на
Комисията са начислени неудържани санкции в размер както следва: СЕПП-
30 658,02 лв.“. В жалбата се твърди, че оспореният акт в обжалваната му
част е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неспазване на изискванията
за форма и съдържание, при противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Жалбоподателят твърди, че с
уведомителното писмо е направено прихващане на стойност 30 658,02 лв. за
финансовото подпомагане по СЕПП, като за това прихващане е дадено обяснение в
колона „Прихваната сума“ на стр. 3 от УП и то включва „приспаднатите от
оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или недължимо оторизирани
суми, за които има влязъл в сила АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми
задължения по други схеми и мерки, администрирани от Държавен фонд „Земеделие“.
Липсвали обаче каквито и да е фактически основания за това на коя точно от
изброените хипотези се е позовал административният орган, както и обективни
констатации за наложени на дружеството санкции от предходни години или за
издадени АУПДВ.
Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени административния акт
в оспорената му част. Претендира се присъждане на направените разноски, за
които представя списък.
Ответникът
– зам.-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ – София, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. В
съдебно заседание пояснява, че процесната сума представлява санкция за бъдещ
период, която е платима в следващите три години. Посочва, че жалбоподателят е
бил запознат с резултатите от извършените проверки на място, въз основа на
които е постановено оспорваното уведомително писмо, като представя доказателства
за това уведомяване. Претендира присъждането разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно,
че жалбоподателят (с наименование „Трий Планетейшън Лимитед“ ЕООД към 2019 г.) е
регистриран земеделски производител с уникален регистрационен номер (УРН) 712686
в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 19.04.2019 г. той подал заявление за
подпомагане за кампания 2019 г. с УИН 18/100619/88814 по няколко схеми и мерки
за подпомагане, а именно Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително
плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП),
Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП). В заявлението са посочени общо 40 броя земеделски
парцела, в землищата на с. Божурлук, с. Вардим, с Габрица, с.
Малчика, с. Обнова и с. Стежерово с обща декларирана площ от 208,61 ха и конкретно заявени култури за всеки
един от тях. Към заявлението са приложени изискуемите от нормативните
актове документи. На 05.06.2019 г. е подадено повторно заявление (вероятно за
корекция), като съдът не установи различия по отношение на заявените парцели и
мерки за подпомагане.
При подаване на заявлението
били извършени автоматични проверки на въведените данни в заявлението за
подпомагане по директни плащания за кампания 2019, в резултат на които са
открити 2 броя грешки: - посочени са 2 бр. парцела, за които е отразено, парцел
с ЕНП, което не е заявено - тип ЕНП: Синори (полски граници) (линейни метри), и
тип ЕНП: Ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори без
производство (линейни метри); - посочени са 2 броя фермерски блокове без
физически блок, като е посочен 1 БЗС. Автоматичната проверка е извела и
предупреждения за заявени площи, попадащи във физически блокове с НТП „Трайно
неподходящи за подпомагане“ – 2 броя парцели; един случай, в който под 0,1 ха
от земеделския парцел попада в ФБл, различен от основния, като е посочено, че
такива площи не подлежат на теренна проверка;12 случая, в които над 0,05 ха от
БЗС-то излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП, като е уточнено,
че ЕНП, попадащо/прилежащо към недопустимата част, не участва в окончателната
калкулация; два случая на заявени парцели/и подходящ/и за подпомагате по СП
(основна), без да е заявена тази схема за подпомагане и 11 случая на заявена
група/подгрупа култури. При резултатите от тези автоматични проверки е дадена и
информация спрямо декларирани данни за ЗДП: -изисквания за диверсификация;
-изисквания за Екологично насочени площи (ЕНП); съдържа се съобщение относно
изискванията за диверсификация, ЕНП и екологично чувствителни ПЗП – посочени са
приложимите изисквания за стопанството на жалбоподателя; не са констатирани
неспазени изисквания. С резултатите от тези автоматични проверки жалбоподателят
е бил запознат (л.л.30-33 от преписката).
По заявлението на
жалбоподателя са извършени проверки на място както следва:
Съгласно Заповед №
376682/23.07.2019 г. на началника на РТИ – Плевен (л. 89-гръб от преписката) е
разпоредено извършване на проверка на място на заявените от жалбоподателя
парцели в землищата на селата Божурлук, Малчика Обнова и Стежерово, общ.
Левски. За резултатите от проверката е съставен доклад за проверка на площи (л.
90-99 от преписката), в която е посочено, че кандидата е уведомен за проверката
на място, състояла се в периода 14-15.08.2019 г. като доклада е връчен на
представител на земеделския производител на 26.08.2019 г. и на същата дата е
изпратен по пощата на жалбоподателя с уведомително писмо № 01-152-2600/210 от
26.08.2019 г., получено на 28.08.2019 г. (л.33-34 от делото).
На 10.09.2019 г.
дружеството жалбоподател е подало възражение до ДФЗ – Технически инспектора във
връзка с констатациите от тази проверка, посочвайки, че същата е извършена във
време точно между две отделни обработки на земеделските площи, поради което не
дава реална представа за състоянието на парцелите.
Съгласно Заповед №
376681/19.08.2019 г. на началника на РТИ – Велико Търново (л. 101 от
преписката) е разпоредено извършване на проверка на място на заявените от
жалбоподателя парцели в землището на с. Вардим, общ. Свищов. За резултатите от
проверката е съставен доклад за проверка на площи (л.102-106 от преписката), в
който се посочва, че докладът не е подписан от представител на земеделския
производител, тъй като такъв не е присъствал към края на проверката, извършена
в периода 14-20.08.2019 г. Липсват данни за този доклад да е изпращан на
жалбоподателя, а е налице и изявление от процесуалния представител на
ответника, че този доклад не е съобщаван на земеделския производител, тъй като
с него не са били установени несъответствия.
Съгласно Заповеди с №
376678 от 02.08.2019 г. и от 02.09.2019 г. (л. 108-гръб и л.109 от преписката)
е разпоредено извършването на проверка на място на парцелите, заявени от
жалбоподателя, в землището на с. Габрица, общ. Венец, обл. Шумен. Резултатите
от проверката са отразени в доклад за проверка на площи (л. 110-115 от
преписката), в който е посочено, че по време на проверката, състояла се в
периода 26.08-17.09.2019 г., са присъствали представителни на жалбоподателя, на
един от които е връчен и самият доклад на 24.09.2019 г. В доклада са отразени
констатации, че значителна част от проверените парцели са залесени с дървесни
видове, отглеждани с цел добив на дървесина, поради което следва да се третират
като неземеделски площи и са недопустими за подпомагане. Докладът е изпратен на
жалбоподателя и по пощата с уведомително писмо № 01-032-2600/274 от 01.10.2019
г., получено на 03.10.2019 г. (л. 35-36 от делото). Липсват данни за подадени
възражения по този доклад.
На 05.08.2021 г. е
издадено уведомително писмо от зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
по силата на което е оторизирана сума по първата схема, по която е
кандидатствал жалбоподателят – СЕПП в размер на 0,00 лв., по втората схема –
СПП в размер на 4 113,66 лв., по третата схема – ЗДП - в размер на 6 172,58
лв. и по Възстановяване от ДФ – 91,38 лв., или общо оторизирана сума в размер
на 10 377,62 лв. Същевременно е направено намаление на поисканите суми по
схеми, както следва: по СЕПП – 40 591,33 лв., по СПП – 2,94 лв., по ЗДП – 19 417,61
лв. или обща сума на намалението в размер на 60 011,88 лв. (л.1-4 от
преписката).
В оспорения акт е
посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на
задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с
чл. 37 от ЗПЗП) на данните по подаденото заявление за подпомагане, като тези
данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните
регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Посочените по-горе
суми са описани в Таблица 1 от уведомителното писмо. В нея са структурирани
детайлно по схеми и мерки както исканата сума, наложените намаления, редукции,
така и оторизираната сума. Под таблицата е направено кратко разяснение за
съдържанието на всяка една от колоните. В колона 3 „Намаления“ са посочени пет
основания за наложените намаления. Липсва конкретизация кое основание за
намаление за коя схема се отнася или дали някое от намаленията е на две или
повече основания. На първо място е посочено намаление на субсидията след
извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими
за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ.
На второ място е посочено намаление на субсидията в случаите, когато не са
спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания. Третото основание за намаление е свързано с
наложена ставка за корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26
от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) №
1307/2013. Четвъртото и петото основание за намаление са линейни намаления
съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, във връзка с чл. 6,
параграф 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на
Комисията и съгласно чл. 65, параграф 2, б.в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013,
във връзка с чл. 6, параграф 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 809/2014 на Комисията. Отбелязани са и съответните ставки за всяка една от
четирите схеми.
В Таблица 2, по
заявените от кандидата схеми и мерки, детайлно са посочени датите на
оторизация, оторизираните суми, изплатените суми. Под таблицата – по колони,
отново следват кратки обяснения на отделните понятия и начина на формиране на
отделните суми, ведно с основанията за наложените санкции и удръжки.
На последно място в
уведомителното писмо е посочено, че по схемите, базирани на площ,
администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията
за кампания 2019 са наложени санкции за бъдещ период в размер на 30 658,02
лв. по СЕПП (именно в тази част се оспорва уведомителното писмо в настоящото производство).
В забележка към тази част от уведомителното писмо е вписано, че посочените суми
се прихващат в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014
на Комисията, а ако сумите не могат да бъдат изцяло прихванати в съответствие с
посочения член в течение на три календарни години след годината на
констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Видно от представеното
по преписката известие за доставяне/връчване на Уведомително писмо (л. 5 от
преписката), оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на чрез
СУЕ 10.01.2022 г., а жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
производство, е депозирана чрез органа пред административния орган издал акта на
21.01.2022 г. (л. 7 от делото). Жалбата е подадена от процесуално легитимирана
страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в
преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване е
уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 год. изх.
№ 02-180-2600/5672 от 05.08.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” - гр. София. С акта, в обжалваната му част, е начислена неудържана
санкция в размер на 30 658,02 лв. на основание чл. 19а от Делегиран
регламент № 640/2014 на Комисията.
Оспореното уведомително писмо
съставлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в
кръга на предоставените му правомощия.
Според разпоредбата на чл.11а,
ал.1, т.1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по
заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за
плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и
приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на
Общата политика по рибарство. Съответно, съгласно чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП,
Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция от
датата на издаване на акта за акредитация. Акредитацията, т.е. процедурата по
признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган
въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на
средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на
Европейския съюз (§ 1, т.15 от ДР на ЗПЗП), в случая е налице, което не е
спорно по делото.
Съгласно разпоредбата
на чл.20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, като организира, ръководи нейната дейност и я
представлява, а едно от правомощията му, изброени в чл.10 от Устройствения
правилник на ДФЗ, е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на
заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от
Разплащателната агенция (чл.10, т.7 от Правилника). Съгласно чл.20 и чл.20а от
ЗПЗП и чл.10 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, в правомощията на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е да представлява фонда и да ръководи
дейността му при осъществяване на всички негови функции.
Съгласно ал.4 на чл.20а
от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност. В случая, видно от представената заповед №
03-РД/2891#2 от 16.06.2021г. (л.л.14-16 от преписката) на зам.-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ Петя Димитрова Славчева са делегирани правомощия да
издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане.
Актът е постановен в
изискуемата писмена форма. При издаването на акта обаче е допуснато нарушение
на изискванията за неговото мотивиране, което нарушение съдът счита за
съществено и поради това съставляващо основание по чл. 146, т. 2 от АПК за
неговата отмяна.
Съгласно чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактически и правни
основания за издаването му, т.е. трябва да е мотивиран. Мотивите на
административния акт представляват единство от фактически и правни основания за
издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат
съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност,
тъй като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно
основание за отмяна на издадения акт.
Съгласно разрешението,
дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите
към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му
издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на
него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и
позоваване на съображенията, изложени в такъв документ в мотивите на издадения
административен акт.
В настоящия случай в УП,
само в две изречения, се съдържат мотиви за издаването му, в които е посочено
най-общо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на
задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните по
подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с
информацията във външните регистри на ИСАК. Никъде в акта обаче не е посочено
какви факти от установените от административния орган при извършените
задължителни административни проверки, са обосновали намалението на исканите от
заявителя суми по всяка една от схемите.
Уведомителното писмо не
съдържа позоваване на резултатите от извършените проверки на място. Единствено
в поясненията към колона 3 „Намаления“ към таблица 1 от уведомителното писмо са
посочени четири хипотези, намиращи отражение в тази колона, първата от които е
„намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са
установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление –
проверка на площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или
автоматизирани проверки спрямо данните за слоя с допустими площи от СИЗП и
предоставени данни от МЗХГ и МИОСВ“. Дори и тук обаче липсва конкретизация и
изрично позоваване на конкретни проверки на място, извършени спрямо адресата на
уведомителното писмо, още повече че в конкретния случай на жалбоподателя са
извършени три проверки на място и само при две от тях са констатирани някакви
несъответствия.
В случая, в оспореното
УП, в двете таблици - Таблица 1: Оторизирани суми и Таблица 2: Извършени
плащания по схеми, са посочени исканите суми, намаленията, оторизираните суми,
датите на извършеното плащане, както и размера на изплатената сума. Тези
таблици съдържат само суми, без да е посочено фактическото и правно основание
за извършените намаления.
Съдът излага
гореописаните доводи, въпреки че процесното уведомително писмо не се оспорва,
досжено извършените с него намаления по отделните схеми и мерки, тъй като
намира, че съображенията на административния орган относно намаленията имат
пряко отношение и към определената санкция по чл. 19а от Делегиран регламент №
640/2014 г. (наричана още „санкция за бъдещи периоди“ според терминологията на
по-рано действащи нормативни актове на Съюза).
Съгласно чл. 19а от Делегиран регламент № 640/2014
(озаглавен „Административни санкции при
свръхдеклариране на площи по схемата за основно плащане, схемата за единно
плащане на площ, преразпределителното плащане, схемата за млади земеделски стопани,
плащането за районите с природни ограничения, схемата за дребни земеделски
стопани, плащанията по „Натура 2000" и по Рамковата директива за водите и
плащанията за районите с природни или други специфични ограничения“) ако по отношение на група култури, посочена в
член 17,
параграф 1, декларираната площ по схемите за помощ, предвидени в дял III,
глави 1, 2, 4 и 5 и дял V от
Регламент (ЕС) № 1307/2013, и по мерките за подпомагане, посочени в членове 30 и 31 от
Регламент (ЕС) № 1305/2013, надвишава установената площ в съответствие с член 18 от настоящия
регламент, помощта или подпомагането се изчисляват въз основа на установената
площ, намалена с 1,5-кратния размер на установената разлика, ако тази разлика е
по-голяма от 3 % от установената площ или по-голяма от 2 хектара.
Административната санкция не превишава 100 % от сумите, основаващи се на
декларираната площ. (§1) Когато на бенефициера все още не е наложена
административна санкция по параграф 1 за свръхдеклариране на площи по
съответната схема за помощ или мярка за подпомагане, посочената в същия
параграф административна санкция се намалява с 50 %, ако разликата между
декларираната и установената площ не надвишава 10 % от установената площ. (§2)
Когато административната санкция на даден бенефициер е била намалена в
съответствие с параграф 2 и на същия бенефициер следва да се наложи друга
административна санкция, посочена в настоящия член и в член 21, по съответната
схема за помощ или мярка за подпомагане за следващата референтна година,
бенефициерът плаща пълния размер на административната санкция за съответната
следваща референтна година, плюс сумата, с която изчислената съгласно параграф
1 административна санкция е била намалена в съответствие с параграф 2. (§3) Ако
сумата, изчислена съгласно параграфи 1, 2 и 3, не може да бъде изцяло
прихваната в съответствие с член 28
от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 през следващите
три календарни години след календарната година на констатацията, неиздължената
сума се анулира. (§4)
В
настоящия случай административният орган се е позовал на цитираната норма на
чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. и е определил „начислени
неудържани санкции“ по СЕПП в размер на 30 658,02 лв. В оспореното
уведомително писмо липса посочване, освен както се изясни по-горе на
фактическите основания за намаленията, респективно за налагането на санкция,
така и на начина на изчисляване на посочената санкция, включително и на база
каква площ е направено изчислението.
В случая само може да
се предполага, че административният орган е установил недопустими за
подпомагане площи в подаденото заявление, но кои са тези площи, какъв е техният
размер и поради какви причини са приети като недопустими, не става ясно от УП.
Действително в докладите от проверките на място се съдържат данни за парцели,
за които може да се приеме, че са частично или изцяло недопустими за
подпомагане, но тъй като в УП липсва конкретно позоваване на резултатите от
проверките на място, то по същество в писмото не са изложени никакви доводи кои
точно са тези парцели, каква част от тях е недопустима и на какво основание.
Едва
в Становище изх.№ 02-180-2600/5672#4/31.01.2022 г. (л. 6-8 от преписката)
административният орган е направил подробно разяснение кои от хипотезите,
посочени в разяснението за намаленията се отнасят за схемите по заявлението на
жалбоподателя, кои са недопустимите според него площи,както и какви са
извършените изчисления.
Във
връзка с това съдът намира, че не може волята на административния орган да бъде
мотивирана за първи път след издаване на административния акт, в съдебно
производство по повод оспорване на този акт. Действително няма пречка, както
вече се посочи, мотивите да се съдържат и в друг документ, към който актът
препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е
приложен към преписката, но случаят не е такъв.
От друга страна съгласно Тълкувателно решение № 16/1975г.
на ОСГК на ВС, не
съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт, стига обаче да се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове
и отказите за издаване на такива. Според изложеното в тълкувателното решение
такива са например случаите, когато мотивите са изложени в съобщението по
чл.28, ал.1 ЗАП (отм.), с което се уведомяват страните за издаването или за
отказа да бъде издаден исканият административен акт. Също така би следвало да
се приеме за възможно мотивите да бъдат изложени и в препроводителното писмо, с
което жалбата на страната и административното производство се изпращат на
по-горния административен орган за разглеждане по реда на чл.30 и сл. от ЗАП
(отм.). Но, както е прието и в тълкувателното решение, в описаните случаи
допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се
запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират
защитата си срещу него. Съответно по-горният административен орган и съдът,
пред който актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно
извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания
акт. За да се счита още, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото
представлява неизлагането на мотиви към основния акт) и че актът е саниран,
следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен
орган, който го е издал.
Съдът намира за нужно изрично да наблегне на
обстоятелството, че в случая коментираното становище, което единствено дава
някаква насока за основанията за извършените от административния орган
намаления, е документ, който не би могъл да се приеме за част от
административната преписка и за такъв, който допълва мотивите на оспорения акт,
тъй като не отговаря на условията, посочени в цитираното тълкувателно решение.
Макар това становище да изхожда от издателя на оспорения акт и да е представено
с административната преписка в изпълнение на задължението на органа по чл.152,
ал.2 от АПК, то е изготвено по повод вече депозираната чрез органа до съда
жалба, с която е оспорено издаденото УП. В случая адресатът на акта не е бил
запознат със изложените в това становище фактически основания и съответно не е
могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да организира
защитата си срещу него. Даденото в тълкувателното решение разрешение на този
въпрос е свързан с възможността административният орган-издател на акта да
допълни мотивите си със съпроводителното писмо, с което административната
преписка се изпраща на по-горестоящия административен орган, т.е. при оспорване
на акта по административен ред, тъй като в този случай адресатът на акта би
имал възможност да оспори акта и по съдебен ред, след като вече се е запознал с
допълнително изложените мотиви при оспорването на акта по административен ред.
Случаят, както беше посочено по-горе, не е такъв. Липсва оспорване по
административен ред и адресатът на акта не е бил запознат с допълнително
изложените във въпросното становище мотиви преди да упражни правото си на
оспорване на акта по съдебен ред.
Така в оспорения акта е налице пълно отсъствие на
фактическото му основание в оспорената част, обективираща начисляване на
неудържана санкция по чл. 19а от
Делегиран регламент № 640/2014, което съставлява съществено нарушение на изискването
за форма на акта и основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Тази
липса препятства осъществяването на ефективен съдебен контрол по повод
материалната законосъобразност на акта.
Независимо
от това и само за пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че дори
и да се приемат изложените в становището на административния орган мотиви, то е
налице несъответствие между конкретно определената санкция и правното основание
за начисляването й. В становището си органът е посочил следното: „Санкционирана
площ (определя се, съгласно чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на
Комисията) е в размер на 208,61 ха (представлява наддекларираната площ умножена
по 1,5). Когато санкционираната площ е по-голяма от установената площ, не се
изплаща субсидия за годината и се начислява неудържана санкция за бъдещ период
до сума, отговаряща на разликата между санкционираната и установената площ по
ставката за схемата (удържа се през следващите три години след календарната
година на констатация на наддекларирането); Размерът на административно
санкционираната площ не може да бъде по-голям от декларираната площ“.
Посоченото
разяснение компилира в себе си две разпоредби – тази на чл. 19а, § 1 от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. и тази на чл. 19, § 2 от същия
регламент. Всъщност е използвана разпоредбата на чл. 19а, § 1 от Делегирания
регламент, но е допълнено пояснение (изр. ІІ от цитата), което по същество
представлява текста на разпоредбата на чл. 19, § 2 от същия регламент: „Ако
разликата (между декларираната и установената площ – бел. моя) превишава 50 %
(от установената площ – бел. моя), за съответната група култури не се отпуска
помощ или подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна
санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата
между декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18“.
В
случая начислената с оспореното уведомително писмо санкция, съобразно
разясненията от становището на административния орган, кореспондира именно с
посочената в чл. 19, § 2 от делегирания регламент „допълнителна санкция“,
каквато не е регламентирана в чл. 19а от същия регламент, но административният
орган не се е позовал на нормата на чл. 19, § 2, а на друга разпоредба – тази
на §19а, която не предвижда определянето на допълнителна санкция.
Изложеното
несъответствие представлява неправилно приложение на материалния закон, което също
е основание за отмяна на оспореното уведомително писмо в оспорената му част.
По изложените
съображения административният акт, в оспорената му част, следва да бъде
отменен, а преписката върната за ново произнасяне и излагане от
административния орган на конкретни мотиви от фактическа и правна страна.
С оглед изхода от
делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски,
а именно - сумата от 1 500 лв., от които 50 лв. за държавна такса, а не 55
лв. както и претендирано в представения по делото списък с разноски (л.24 от
делото) и 1 450 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение по представен
договор за правно съдействие и защита (л.17 от делото). Процесуалният
представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, но съдът намира същото за неоснователно, тъй като посоченият
размер на адвокатското възнаграждение е именно миниума, регламентиран съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (при материален интерес от 30 658,02
лв. минималното възнаграждение би следвало да е в размер на 1 449,7406 лв.
– 830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв., която в случая е 20 658,02
лв.). Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат
възложени в тежест на ДФ „Земеделие“, който фонд има качеството на юридическо
лице съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПЗП.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Агро Консепт Мениджмънт“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище гр. Русе, ул.“Църковна независимост“ № 5, оф.№ 10, Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. №
02-180-2600/5672 от 05.08.2021 г., издадено от зам.-изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която „по схеми и мерки, базирани на
площ, администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент № 640/2014 г. на
Комисията са начислени неудържани санкции в размер както следва: СЕПП-
30 658,02 лв.
ОСЪЖДА
Държавен фонд “Земеделие”, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 136, представляван от изпълнителния
директор Борис Михайлов, да заплати на „Агро Консепт
Мениджмънт“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе,
ул. „Църковна независимост“ № 5, офис 10, представлявано от управителя С. А.,
сумата от 1 500 лева –
деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: