МОТИВИ: по нох
д. № 257/ 08
г. по описа на ЛРС
1.
Обвинението против подсъдимия А.К.К. роден на роден на 27.03.1933 г. в с. Одоровци,обл.
Монтана,жив.гр. Лом,българин,български гражданин, с висше образование, пенсионер
не женен, осъждан с ЕГН ********** е за
това загдето на 26.02.2008 година в гр. Лом,обл. Монтана, самоволно, не
по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго – В.Г.В. ***
свое предполагаемо право – преместване на оградна линия между двата съседни имота , престъпление
по чл.323,ал.1 от НК.
Подсъдимият не се признава
за виновен ,възползва се от правото си да не дава
обяснение.
Представителят на ЛРП намира,
обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин, поради което поддържа правната квалификация на деянието.
Предлага на съда да признае подсъдимият за виновен и му наложи наказание около
средния размер “ Лишаване от свобода” , като
за приложението на чл.66 НК ,счита че
няма пречка.
Пострадалият
В.Г.В. се конституира като частен обвинител в процеса. Чрез своя повереник
същия заяви,че поддържа обвинението на обвинителната власт и предлага съдът да
признае подсъдимият за виновен и да наложи наказание около средния размер предвиден в закона.
Съдът ,като обсъди събраните по делото писмени
и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка.
Подсъдимият
и частният обвинител са съседи и живеят в гр. Лом ,ул.”Драгоман” № 96 и 94.
Между тях има непрестанни конфликти и
дела от много години .
През
2007 година частния обвинител В.В. решил да постави нова ограда между имотите.
За целта изготвил необходимите документи
– скица, проект, разрешение за строеж за
получаване на разрешително за оградна
линия между двата имота. Лицензирана фирма от гр. Враца извършила трасирането на
оградната линия. Установило се, че съвпада
със старата. На 26.02.2008 г. В. заедно със св. Н.Ц. и П.П. направили кофража за да
излеят оградата. През това време пристигнал подсъдимия и развалил кофража.
Свидетелите отново монтирали кофража и така общо на три пъти, като подсъдимия го развалял, тъй
като не бил съгласен с мястото на оградната линия. Между подсъдимият и ч.о.В. възникнал скандал, които
бил прекратен от органите на полицията.
Горното
се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства
– скица, проект, виза, разрешение за
строеж, техническа експертиза, , свидетелство за съдимост,от показанията на
разпитаните свидетели и от самите обяснения на подсъдимият .
Съдът, кредитира показанията на
свидетелите,т.к. същите предават свой
лични и непосредствени впечатления, обективни безпристрастни са, а и техните
показания кореспондират с останалите събрани в процеса доказателства.
Съгласно
чл.82, т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване
извършеното престъпление, участието на подсъдимите в него, както характера и
размера на вредите причинени от деянието. С оглед преценката на всички събрани
по делото доказателства, съдът, намира, че обвинението е доказано по без порен
и несъмнен начин.
С оглед
установената фактическа обстановка съдът, намира,че извършеното от подсъдимият
Атанасов деяние осъществява от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 323,ал.1 от НК.
От
обективна страна подсъдимият самоволно
не по установения от закона ред осъществил едно оспорвано от другиго в случая В.В. предполагаемо свое право- преместване на оградната линия
между двата имота.
От субективна
страна установените по делото обстоятелства сочат, че дееца
е съзнавал обществено
опасния характер на
деянието и неговите
обществено опасни последици
и пряко ги е целял.
При определяне
на наказанието съдът,
взе предвид вида
наказание предвидено в разпоредбата на
чл. 323,ал.1 от НК, нормите
на общата част
на наказателният закон,
касаещи материята и му наложи
-Пробация.
На осн. чл.42а от НК със следните пробационни мерки:
1.задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6
месеца.
2.задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 6 месеца.
Съдът, счита ,че
определеното наказание е законосъобразно и по размер справедливо.
Съдът, като взе предвид възрастта на подсъдимият счита,че едно наказание
лишаване от свобода даже при условията на чл.66 от НК ще се окаже прекалено
тежко. Отчетени са ,от една страна
степен на обществената опасност на конкретното престъпление, и от
друга на дееца.
С така определеното наказание и начина на
неговото изтърпяване ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 НК.
При този разбор на доказателствата съдът,
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: