РЕШЕНИЕ
№ 2007
гр. Варна, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20243110113094 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с положителни установителни искове чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240,
ал. 2 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът С. М. А. дължи на ищеца „***
следните суми: 1145,55 лв. (хиляда сто четиридесет и пет лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща главница – остатък от невърната част от отпуснатата сума, дължима по
Договор за кредит № ***от 02.05.2023г., сключен между заявителя и длъжника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
02.04.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 305,25 лв. (триста и пет лева и двадесет
и пет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 01.06.2023 г. до 27.03.2024
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№***/2024 г., по описа на ВРС, 12 състав.
Ищецът твърди, че с ответника е сключен договор за кредит от разстояние
***/02.05.2023г. Отпусната е заемна сума от 1200 лв., преведена по банкова сметка на
ответника. Видно от чл.4 от договора сумата следвало да се върне на 24 вноски от по 50 лв.
за периода 01.06.2023г.-21.04.2025 г. Погасена била обща сума от 180 лв., за която в
уточнителна молба се сочи, че е разпределена по следния начин: 54,45лв. за главница, 39,60
лв. за договорна лихва, 70,95лв. за неустойка и 15,00 лв. -разходи по чл.7 от договора.
Поради неизпълнение на задълженията сочи, че на 29.03.2024 г. по ел. поща, съобразно
приложимите ОУ, е обявена предсрочна изискуемост на кредита. Ако съдът счете, че не е
обявена предсрочна изискуемост, иска да се съобрази задължението по падежиралите
вноски. По отношение на лихвата сочи, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент от
40,15%, като погасена била дължимата договорна лихва от 02.05.2023г.-01.06.2023 г. , поради
което претенцията е за периода 01.06.2023г.-27.03.2024 г. в размер на 305,25 лв. При
изложеното, се иска уважаване на иска.
Ответникът е подал отговор на исковата молба чрез назначение му особен
представител в срока по чл.131 ГПК, с който я оспорва. В отговора на исковата молба се
поддържа, че е предадена сума от 1200лв. Счита, че договорът е нищожен поради неспазване
на ЗПФУР, ЗЗП и ЗПК, поради което се дължи само чистата получена стойност. Счита, че
чл.3, т.3.1. от договора противоречи на чл.12 от ЗПФУР. Намира неутойката уговорена в чл.4
от договора за прекомерна. Счита, че ищецът не е предоставил необходимата информация за
формиране на ГПР и ГЛП., с оглед на което ответникът не е могъл да прецени
1
икономическите последици от сключване на договора. Счита, че с предвиждане на такси и
неустойки извън предвидения ГПР вкл. Чл.7 от договора е заиобиколен закона, тъй като ГПР
надхвърля предвидения в ЗПК максимум. Оспорва дължимостта на възнаградителна лихва
по договора. Иска съдът да извърпи проверка за неравноправни клаузи в договора за кредит.
Иска се отхвърляне на исковата претенция.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следното: 1)
наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит; 2) че сумата е била
предоставена, съответно длъжникът да усвоил реално сумата по отпуснатия кредит; 3) че
падежът на задължението за връщане на сумата е настъпил;
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже: 1) че ответникът е поел задължение за плащане на
възнаградителна лихва в твърдения размер; 2) че падежът на задължението за плащане на
възнаградителната лихва е настъпил.
С доклада по делото е отделно за безспорно между страните, че между страните е
сключен за кредит от разстояние ***/02.05.2023г. и заемната сума от 1200 лв. е предадена от
ищеца на ответника.
Спорно е по делото спазени ли са императивните изисквания на ЗПК при
сключването на процесния договор за кредит, респективно – и за приложението на
разпоредбата на чл. 23, вр. с чл. 22 от ЗПК, с оглед възражението за недействителността на
сделката, направено с отговора на исковата молба.
В чл.2 е уговорено да се приложим фиксиран лихвен процент – 40,15% годишно.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора ответникът се е задължил в тридневен срок от сключването
му да предостави на заемодателя обезпечение – банкова гаранция или двама поръчителя,
отговарящи на определени условия. В ал. 2, пък, е предвидено, че при неизпълнение на това
задължение, тя дължи неустойка в размер на 425,70 платими заедно с погасителните
вноски, съобразно погасителния план в чл. 4, ал. 3, т. 2.
Не се спори по делото, че ответникът не предоставил в уговорения срок
необходимото обезпечение и общият размер на задължението му е 2120,70 лв., както и че се
е прилагал варианта на погасителния план посочен по-горе.
Дружеството-кредитор е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗКИ в публичния регистър на БНБ по чл. 3а от ЗКИ, т. е. то се явява кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
От друга страна, отпуснатият заем на ответника – като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, и тя има качеството
на потребител – по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв за потеребителски
кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата
на препращащата разпоредба на чл. 24 от същия – и в Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в
разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК пък предвижда, че
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Основателно е възражението ответника., че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен, съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, и чл. 10, ал. 1 от ЗПК
– не е ясно как е формиран ГПР, към който следва да се добави и т. нар. "неустойка" при
липса на обезпечение по чл. 3, ал. 2, включена в погасителния план и имаща характер на
скрита възнаградителна лихва т. е. в случая се касае за използване на конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. В този смисъл е Определение
№ 60451 от 03.06.2021 г. по гр. дело № 850/2021 г. на ВКС, ГК – III г. о., и Решението от
2
21.03.2024 г. по дело № C714/22 на СЕС.
Недействителността на потребителския договор е изначална, защото фактическият
състав на сделката е опорочен още при осъществяването му. Недействителността е
непоправима и никакъв последващ факт не може да компенсира порока. Поради това
настоящият състав счита, че последващото обявяване на клаузата за заплащане на неустойка
при непредоставяне на обезпечение за неравноправна с писмо вх. номер Ц-03-
9131/04.11.2024 от страна на Комисията за защита на потребителите не влияе на
констатираната недействителност на договора за кредит, доколкото тази недействителност е
била налице още при самото сключване на договора. Същото се отнася и до последващото
премахване на клаузата от договора, направено от ищеца в резултат на констатациите на
Комисията, доколкото до този момент клаузата е била част от съдържанието на договора
вкл. ищецът е погасявал задължение за неустойка с плащанията сторени от ищеца, видно от
уточнителната молба от 07.11.2024 г.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщането само на
чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него, в случая само на
главницата от 1 200 лв. Ищецът е навел твърдения, че по договора е платена сума от 180 лв.,
като сумата е разпределена по следния начин – 54,45 лв. главница, 39.60 лв.- договорна
лихва, 70,95лв.-неустойка и 15,00лв.- разходи. Доколкото се дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, всички извършени плащания следва да се отнесат за погасяване
именно на това задължение и ответникът остава задължен за сумата от 1020 лв.- невърната
отпусната сума.
За разликата над 1020,00 лв. до пълният претендиран размер на галвницата от 1145,55
лв. искът следва да се отхвърли. Изцяло следва да се отхвърли иска за 305,25 лв. (триста и
пет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
01.06.2023 г. до 27.03.2024 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, съразмерно с
уважената респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в исковото производство и е
доказал заплащане на сумата от 67,50 лв.- държавна такса, 400 лв.- за възнаграждение за
особен представител на ответника, а съдът му определя на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 25,
ал.1 НЗПП сума от 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от
исковете, ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 398,99 лв.- разноски в исковото
производство.
Ответникът е бил представляван от особен представител и не е сторил разноски.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство в размер на 32,50 лв.-
държавна такса и 50,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на уважената част
от исковете следва да му се присъди сумата от 58,00 лв.- разноски в заповедното
производство.
Ответникът не е сторил разноски в заповедното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. М. А., ЕГН: **********, адрес: *** дължи на
ищеца***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1
вр. с чл. 9 ЗПК сумата 1020,00 лв. / хиляда и двадесет лева/– главница по Договор за
кредит № ***от 02.05.2023г., сключен между заявителя и длъжника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2024 г.
до окончателното изплащане, за която суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
1269/07.03.2023 г. по ч.гр.д. №***/2024 г., по описа на ВРС, 12 състав, като ОТХВЪРЛЯ
3
предявения иск за главница за разликата за сумата над уважения размер от 1020,00 лв. до
пълния претендиран размер от 1145,55 лева и изцяло предявеният иск по реда на чл.422 ГПК
с правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК сумата от 305,25 лв. (триста и пет
лева и двадесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 01.06.2023 г.
до 27.03.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК, С. М. А., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати
на ***, съдебен адрес: гр. ***, сумата 398,99 лв. - разноски в исковото производство и
сумата от 58,00 лв.- разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4