№ 1277
гр. София, 17.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110157150 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Д. П. против *********. Преписи
от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника, като в указания
срок е постъпил писмен отговор.
Съдът след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл.146, ал.1 във
вр. с чл.140 от ГПК, изготви следния проект за доклад:
Ищецът твърди, че се счита за дискриминиран, защото по дело 107/2018 г. ответникът
установил, че той бил осъществил тормоз над служители на ******** без това да е предмет
на делото. Никой не бил сезирал КЗД с такова искане. Произнасянето на ответника било в
негов ущърб, но не можел да се защити, тъй като установеното от ответника не било
предмет на делото и не можел да го обжалва. Твърди, че е дискриминиран по признака
„обществено положение“ с оглед качеството му на лице, жалбоподател пред КЗД, както и
по признака „лично положение“ – заради неговата личност с характерните личностни
особености.
Моли съда да постанови решение, с което установи, че ответникът е извършил
нарушение на закона и да укаже на ответника в бъдеще да се въздържа от такива действия.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК твърди недопустимост на иска. Имало висящ спор
по гр. д.№ 48135/2020 г., касаещ същата административна преписка и делото било
приключило с решение. Отделно ищецът водел и нчхд № 19512/2019 г. на СРС, образувано
по частна тъжба на ищеца срещу членове на заседателния състав. Била обжалвана присъдата
от ищеца и делото било още висящо. Отделно предявеният иск бил недопустим, защото
правораздавателния орган не можело да бъде ответник в производство за установяване на
дискриминация. Не ставало ясно срещу кого са насочени оплакванията, отделно нито КЗД
като юридическо лице, нито нейния председател биха могли да носят „отговорност за
личната непрязън на комисарите“ към ищеца. Отделно искът бил неоснователен, защото не
били налице действие или бездействия, които биха могли да се отъждествят
1
дискриминационно отношение спрямо ищеца. Ищецът не бил носител на признака „
обществено положение“. Относно твърдения признак „лично положение“ ищецът не бил
въвел твърдения, съответно не бил посочил доказателства за конкретни качества, които да
изпълнят със съдържание признака „ лично положение“. В конкретния случай ищецът не
бил посочил какъвто и да е значим, иманентно присъщ белег, сравним по значение с
останалите защитени признаци, които обективно характеризират една личност такава, за да
се приеме, че изпълват съдържанието на защитения признак „лично положение“, за да се
изследва и приеме осъществяване на дискриминационни действия именно по този белег,
съответно признак. В процесния случай не били представени факти, въз основа, на които
може да се направи предположение, че е налице дискриминация. В конкретния случай
субективните възприятия на ищеца не биха могли да се възприемат като достатъчно
индиции, от които може да се направи обосновано предположение за осъществено неравно
третиране. Неправилно и неотносимо било направеното в ищеца сравнение в исковата
молба. Същият не бил в сравнимо –сходно положение с посочените от него лица – в
посочените преписки се разглеждали напълно различни казуси, с различен предмет на спора
и страни, от различни състави и членове на комисията.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искове с
правна квалификация чл. 71, ал.1, т. 1 и чл. 71, ал. 1, т. 2 от Закон за защита от
дискриминацията.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване : фактите, въз основа на които може
основателно да се предположи, че е дискриминиран.
Ответникът следва да докаже положителните факти, на които основава своите
възражения, включително, че правото на равно третиране не е нарушено, в случай, че
ищецът докаже посочените по – горе обстоятелства, съобразно нормата на чл. 9 от
ЗЗДискрим.
Предвид изложените съображения и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗИСКА административна преписка № 107/2018г. на КЗД.
ДА СЕ ИЗИСКАТ заверени преписи от постановените решения по преписки: 43/2018
г., 124/2018 г., 30/2018 г., 331/2014 г. по описа на КЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за разпит на
свидетел и за изискване на справка от КЗД, тъй като обстятелствата, за които се иска
тяхното допускане са неотносими към предмета на настоящия спор.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.03.2022 год., в
10.10 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
2
определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3