Решение по дело №129/2021 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 260108
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 17 юли 2021 г.)
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20215610200129
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 


                                         17.06.2021г.                                  гр.Димитровград

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Димитровградският Районен Съд, наказателна колегия, в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов

 

с участието на секретаря В.Г. и в присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД №129 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Г.Г. ***, ЕГН **********, е депозирала жалба против Наказателно Постановление №254р-206/22.02.2021г. на Началник РУ-МВР-Димитровград, с което за това, че на 30.01.2021г. около 01:50 часа в гр.Димитровград, на ул.“Беласица“ между блок №1 и №3, е установено, че г-жа А. в качеството си на родител на Д.П.Ж. с ЕГН **********, който не е навършил 18-годишна възраст, не го е придружила на горепосоченото обществено място, както и не му е осигурила пълнолетно дееспособно лице с него след 22:00ч., с което за виновното нарушение на чл.8, ал.3 и чл.8, ал.4 от          ЗЗакр.Детето,на основание чл.45, ал.3 от ЗЗакр.Детето й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева и на основание чл.45, ал.3 от ЗЗакр.Детето – също „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.

Излага доводи за необоснованост на наказателното постановление, неустановеност на нарушението, моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателя поддържа жалбата си, моли за отмяна на едно от двете наложени наказания.

ОТВЕТНИКА по жалбата- РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград – също редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 29 срещу 30.01.2021г. около полунощ, полицейски служители при РУ-МВР-Димитровград извършвали обход из гр.Димитровград. Около 01,50ч. след полунощ на ул.“Беласица“ между блок №1 и №3 св.Н.Ш. видял видимо непълнолетно лице, което при вида на полицейските служители се притеснило. При приближаването и извършената проверка полицаите установили, че лицето е Д.П.Ж. с ЕГН **********, който не е навършил 18-годишна възраст. При обиск в него били открити наркотични вещества- марихуана.

Непълнолетният бил отведен в сградата на РУ-МВР-Димитровград, където били извикани и инспектор Детска Педагогическа Стая, аккто и родител на непълнолетния.

За констатираното нарушение св.Н.Ш. съставил акт за установяване на административно нарушение АУАН №254р-206/30.01.2021г., като описал, че на 30.01.2021г. около 01.50 часа в гр.Димитровград, Г. А. като родител Д.П.Ж., не го е придружила на обществено място, както и не му е осигурила пълнолетно дееспособно лице след 22.00 часа. Описал също, че с действието си А. виновно е нарушила чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила па детето (ЗЗД). Актът бил връчен на настоящия жалбоподател Г. А., която подписала акта без възражения.

Въз основа на така съставения акт адм.-наказващият орган е пристъпил към издаването на процесното наказателно постановление №254р-206/22.02.2021г., с което за описано нарушение на чл.8, ал.3 и чл.8, ал.4 от ЗЗакр.Детето, на основание чл.45, ал.3 от ЗЗакр.Детето на жалб.А. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева и на основание чл.45, ал.3 от ЗЗакр.Детето – също „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 01.03.2021г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е получено в адм.-наказващия орган на 05.03.2021г.- видно от поставения входящ номер - т.е. в законоустановения 7-дневен срок.

Горните факти се установяват от акта за установяване на административно нарушение №254р-206/30.01.2021г., НП №№254р-206/22.02.2021г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград, показанията на актосъставителя Н.Ш. и свидетеля по съставянето на акта Т.П., както и от приетите като доказателства писмени документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда по начин и в обем- описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №254р-206/30.01.2021г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.

В случая описанието на извършеното нарушение е достатъчно ясно и конкретно, съдържащо всички изискуеми елементи, за да бъде конкретизирано едно административно нарушение. Също така описанието на нарушението в АУАН дава възможност за конкретното му разбиране, без възможност за объркване или неразбиране. Текста като цяло е относим с текста на нарушената законова разпоредба.

Съдът намира за установено и доказано по безспорен начин, че непълнолетния Добромир Желязков е бил в нощта на 29 срещу 30 януари 2021г. на обществено място, след 22,00ч., без родител или пълнолетен придружител. Показанията на разпитаните свидетели Ш. и П. са показателни за тези обстоятелства, като първият от тях се явява очевидец на действията на непълнолетния Желязков. В показанията си тези свидетели са категорични, че времето е било след полунощ на посочената дата, като в района на ул.“Беласица“ между блок №1 и №3 в гр.Димитровград е бил само непълнолетния Желязков, без да е имало други хора наоколо. Категорични са и за това, че този непълнолетен е бил именно Добромир Желязков. Тези показания, от които на един очевидец са безпротиворечиви и поради тяхната взаимна подкрепеност и обективност, съда възприе и кредитира като достоверни. Още повече, същите са дадени от полицейски служители- възприели тези обстоятелства в рамките на своите служебни задължения и правомощия.

Съобразно разпоредбата на чл.8, ал.3 и на ал.4 от ЗЗакр.Детето, законът задължава и двамата родители (солидарно в общия случай) да положат грижа детето им, навършило 14-годишна възраст, но ненавършило 18 години, да е придружено на обществени места след 22:00 часа от тях или от осигурен от тях придружител.

Безспорно се установи по делото, че жалб.Г. А. е родител на 16-годишния Д.П.Ж., намиращ се на процесната дата без родител или пълнолетен придружител на обществено място след 22,00часа. Срещу кого от родителите на непълнолетно лице, заварено на обществено място след 22,00ч. да бъде образувано административно-наказателно производство, ЗЗДетето не сочи. Разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН регламентира, че административно-наказателната отговорност е лична. В този смисъл и двамата родители самостоятелно са административно-наказателно отговорни. Дали да бъде ангажирана отговорността и на двамата родители или само на единия от тях, на кой от двамата, и дали такова решение е съответно на целите по чл.12 от ЗАНН, е оставено в преценката на компетентния наказващ орган и зависи от спецификата на всеки отделен случай. В рамките на проверяваното административно-наказателно производство за съда е достатъчно, че лицето притежава изискваното от закона качество - на лице, което по закон полага грижи за това дете, в случая родител. Това го прави адресат на процесното задължение, респективно субект на административно-наказателна отговорност в случай на неговото неизпълнение.

Правилна е и дадената от контролния и наказващия орган материално-правна квалификация на извършеното нарушение. Задълженията по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДетето не се намират в отношение на алтернативност, а на отрицателна връзка на евентуалност. Това е така, доколкото дори и хронологично е въведено от законодателя като основно задължение на родителя/настойника това по чл.8, ал.3 от ЗЗДетето. Едва ако изпълнението на това задължение по отношение на непълнолетно лице е невъзможно (законодателят не ограничава източника на невъзможността до обективни причини), негов сурогат е задължението по чл.8, ал.4 от ЗЗДетето за осигуряване на пълнолетен дееспособен придружител на детето.  Т.е. предпоставка за отговорността на родителя на непълнолетния е неизпълнението на задължението както по чл.8, ал.3 така и по ал.4 от ЗЗДетето. Основното задължение по ал.3 и съпътстващото такова по ал.4 на чл.8, са отграничени от законодателя не само хронологически, но са и въведени като отделни задължения. При изпълнение на едно от тези две задължения, не би възникнала адм.-наказателната отговорност на родителя. Но в случая е налице неизпълнение и на двете задължения- непълнолетното дете е било на обществено място след 22,00ч. без да е било придружено от родителите си (ал.3) и без да му е бил осигурен пълнолетен придружител (ал.4). Въпреки, че целта на тези задължения е една и съща и изпълнението й може да се осъществи с всяко едно от тях, неизпълнението им е въведено от законодателя като две отделни нарушения. Това е така поради отграничаването им в различни алинеи, макар на един и същи член, както и обстоятелството, че разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗЗДетето предвижда алтернативна наказуемост за нарушение по чл.8, ал.3 и по ал.4 от закона чрез използвания от законодателя съюз "или".

Законовите разпоредби не предвиждат правомерна възможност за придружаване на обществени места на непълнолетно лице от дееспособно пълнолетно лице- различно от родител, настойник или друго лице, полагащо грижа за него. Вторичното задължение, установено в чл.8, ал.4 от ЗЗДетето възниква за родителя само ако той не може да изпълни основното си задължение, което се установява в ал.3 на чл.8. В случая не се установиха дори и данни за наличието на някакви пречки жалб.А. да може да придружи непълнолетния си син на процесните дата и място. В случая при описание на всяко едно от двете нарушения са описани правилно обективните признаци на двете отделни разпоредби на ал.3 и на ал.4, цифрово също са описани като отделни нарушения, наложени са и две отделни наказания, без да съществува вероятност от объркване или превратно тълкуване. 

С оглед горното и след извършената служебна проверка, съдът намира, че в производството материалният и процесуалният закон са приложени правилно. По делото е безспорно установено и доказано, че на посочените дата и място и към описания час, жалб.А. не е придружила, нито е осигурила придружител на непълнолетното си дете, навършило 14 години, но ненавършило 18-годишна възраст, на обществено място. Осъществен е състав на административно нарушение както на основното задължение по чл.8, ал.3, така и на съпътстващото такова по чл.8, ал.4 от ЗЗДетето, за което са наложени предвидените по вид и размер административни наказания.

Санкционната норма, на основание на която са наложени административните наказания- чл.45, ал.3 от ЗЗДетето предвижда: „Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл.8, ал.3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000лв.“.

В случая размерът на наложените адм.наказания е минималния предвиден, като не съществува възможност за изменението им. Този размер се явява адекватен и съотносим към тежестта на извършеното адм.нарушение и нарушител.

Съдът намира, че адм.-наказателно производство е протекло законосъобразно, като не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да са довели до невъзможност същия да реализира правата си по един адекватен начин.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №254р-206/22.02.2021г. на Началник РУ-МВР-Димитровград, с което на Г.Г. ***, ЕГН **********, за това, че на 30.01.2021г. около 01:50 часа в гр.Димитровград, на ул.“Беласица“ между блок №1 и №3, е установено, че г-жа А. в качеството си на родител на Д.П.Ж. с ЕГН **********, който не е навършил 18-годишна възраст, не го е придружила на горепосоченото обществено място, както и не му е осигурила пълнолетно дееспособно лице с него след 22:00ч., с което за виновното нарушение на чл.8, ал.3 и чл.8, ал.4 от   ЗЗакр.Детето,на основание чл.45, ал.3 от ЗЗакр.Детето й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева и на основание чл.45, ал.3 от ЗЗакр.Детето – също „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева – като законосъобразно.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

        

(Ив.Маринов)