Решение по адм. дело №2578/2020 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.71 от Закона за водите във връзка с чл.145 от АПК.

Жалбоподателят ЕТ „Н. БИЙЧ – ВЪЧА-Н. ИГНАТОВ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с конституирани на мястото на починалия Н. К. И., като ЕТ“НИКО БИЙЧ-ВЪЧА“, неговите наследници С. С. И., К. Н. И. и С. Н. И., чрез адвокат Д., оспорва Решение № 242 от 15.11.2019 г. на Министъра на околната среда и водите. Твърди незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като са налице всички предпоставки за продължаване разрешението посочени в чл. 78 от ЗВ, както и че към момента на издаване на административния акт няма планово предвиждане, на което би противоречало продължаването на разрешението. Моли за отмяна на решението. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът Министъра на околната среда и водите,чрез процесуален представител юрисконсулт Н., оспорва жалбата и поддържа доводите,изложени в мотивите на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намери за установено следното:

Оспорваното решение е съобщено на жалбоподателя на 20.11.2019г./известие за доставяне на лист 12 от адм. дело № 573/2020 по описа на ВАС/ Жалбата е подадена на 02.12.2019г. в рамките на 14-дневния срок за обжалване и при наличие на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оспорваното решение министърът на околната среда и водите, на основание чл. 78, ал. 2, т.2 и чл. 80, ал. 1 от ЗВ е отказал продължаване срока на действие на Разрешително № 02470006/16.01.2012 г. издадено на ЕТ „Нико Бийч – Въча – Н. Игнатов“ за ползване на повърхностен воден обект за „изграждане на плаващо съоръжение“ в язовир Въча – несамостоятелна плаваща база Б-117 „Нико Бийч“. За да постави този отказ, административния орган е приел, че дейността е несъвместима с предназначението на язовира за питейно-битово водоснабдяване и искането е недопустимо спрямо мерките и предвижданията на ПУРБ 2016-2021 г. Мотивирал се е с предвижданията на същия ПУРБ 2016-2021 г.

Към момента на постановяване на решението е било налице висящо производство по оспорване на ПУРБ 2016-2021 г.

В хода на настоящото производство, с влязло в сила съдебно решение № 9132 от 23.07.2024 г. по АД № 2397/2022 г. на ВАС е отменен ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение № 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло – язовир „Въча“ за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

С оглед на това и в съответствие с чл.142, ал.2 АПК, отказът за продължаване действието на Разрешително № 02470006/16.01.2012 г., обективиран с оспорваното решение, се явява издаден въз основа на мотиви, които са отпаднали със сила на пресъдено нещо и следователно е немотивиран. С отмяната на ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение № 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло – язовир „Въча“ за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, е отпаднала материалноправната предпоставка, на която се позовава ответния административен орган. Това прави излишно обсъждането на останалите доводи на страните. Затова не са събирани и други доказателства по делото. Неоснователни са направените в тази връзка възражения от ответната страна, че освен мерките в ПУРБ е налице и друго основание за постановяване на отказа, а именно нарушен обществен интерес по смисъла на чл.49, ал.1, т.4 от ЗВ. Това е така, тъй като в процесното решение липсват изложени фактически основания в тази насока. Единствено бланкетното позоваване на нарушение на обществения интерес в резултат на ползването на водния обект, което създава опасност от негативни въздействия върху качеството на водите, без конкретни мотиви за това негативно въздействие, не може да се приеме за мотив и за обоснованост на отказа. В решението не се излагат доводи и/или констатации във връзка с чл.49, ал.1,т.3 и т.4 ЗВ, липсват събирани доказателства в тази насока в хода на административното производство, а събирането на такива едва в съдебното производство не може да наведе съда на извод за мотивираност на отказа дотолкова, доколкото мотивите на един ИАА следва да са изложени в самия него или, ако са изложени в друг акт, то той трябва да е предхождащ го.

По изложените съображения жалбата е основателна, а оспореното с нея решение следва да бъде отменено и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя.

По разноските:

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които се констатираха в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 242 от 15.11.2019 г. на Министъра на околната среда и водите.

ВРЪЩА преписката на Министъра на околната среда и водите за ново произнасяне по заявление с вх.№ ПВ-34/22.06.2015 г. от ЕТ „Н. БИЙЧ – ВЪЧА-Н. ИГНАТОВ“, ЕИК ********* за продължаване срока на действие на Разрешително № 02470006/16.01.2012 г. за ползване на повърхностен воден обект за „изграждане на плаващо съоръжение в язовир „Въча“ – несамоходна плаваща база Б-117 „Нико Бийч“.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на С. С. И., К. Н. И. и С. Н. И., наследници на починалия Н. К. И., като ЕТ“НИКО БИЙЧ-ВЪЧА“, сумата от 50 /петдесет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.