РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Радомир - гражданска колегия, ІІІ-ти
състав в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Т. Т.
при секретаря: Т. П. като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 427 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени искове “Е.П.Е.У.”
ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:*** Т. – Г, представлявано
от П.С., Б. К. и Я.Д., чрез пълномощникът им ю.к. С.а против „АЛ.М.С.“ ЕООД, с ЕИК ..,
представлявано от Л.П.Д.– управител и едноличен собственик на капитала, със
седалище и адрес на управление:***.
В исковата молба се твърди, че
ответното дружество е било клиент на ищеца по силата на Договор за комбинирани
услуги № МПМТ – …….. от 09.01.2018 г. за
покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт
ЕНЕРГО-ПРО СЕЙВ++24, сключен между страните на основание чл.11, т.10 от
Правилата за търговия с електрическа енергия (издадени от ДКЕВР, обн. ДВ, бр.66/26.07.2013
г., в сила от 26.07.2013 г.). Сочи, че ищцовото дружество е регистрирано на
пазара за балансираща енергия като търговец с идентификационен номер на
търговски участник „TZZ 034“ и осъществяващо лицензионна
дейност „търговия с електрическа енергия“, съгласно Лицензия за търговия с
електрическа енергия № .-.-../27.02.2006 г., изменена и допълнена с правата и
задълженията, свързани с дейността на „координатор на балансираща група“,
съгласно чл.39, ал.5 от ЗЕ и по силата на решение № .-.-.-./09.07.2012 г. на КЕВР. Твърди, че
на 09.01.2018 г. между страните бил подписан посочения по-горе договор, за
продажба и доставка на електрическа енергия, до обекти на ответника, включени в
приложение № 1 към договора. Сочи, че в конкретния случа, договорът е по
отношение на обект за доставка на електрическа енергия с аб. № …..,
представляващ цех, находящ се в гр. Земен, ул. „З. к.“ № …... Сочи, че на
13.07.2018 г. от мрежовия оператор „ЧЕЗ Р.Б.“ АД до ищцовото
дружество било получено уведомление, че в резултата на проведена процедура за
смяна на доставчика на електрическа енергия на обект с УИН № …….. в регистъра
на „ЧЕЗ Р. Б.“ АД, считано от 01.08.2018 г., посоченият обект излиза от
балансиращата група на „Е.П.Е.У.“ ЕООД, поради което било изпратено писмо до
ответника, с което последният бил уведомен, че съгласно сключения по между им
договор, считано от 08.01.2018 г. договорът се прекратява, поради получено
потвърждение от мрежовия оператор за осъществена смяна на координатор в
следствие инициирана от тях процедура за смяна на координатора на балансираща група.
Твърди, че със същото писмо ответното дружество било уведомено, че дължи
неустойка в размер на 864.81 лева, тъй като съгласно чл.19, ал.4 от договора
при прекратяване на същия по чл.18, ал.1, б.б след започване на доставката на
електрическа енергия до обектите по приложение № 1 от договора и преди изтичане
на уговорения срок, се дължи такава. Сочи, че съгласно клаузите на договори
неустойката е следвало да бъде заплатена от ответника в срок до 10 дни, считано
то датата на писменото й предявяване, който бил изтекъл на 21.09.2019 г., но и
към момента на подаване на заявлението, както и към момента на депозиране на
исковата молба същата не била заплатена, поради което била начислена мораторна
лихва в размер на 30.99 лева, за периода от падежна на фактурата за неустойка
до 17.01.2019 г.
Правният си интерес от
предявяване на иска обуславя с депозирано заявление, по което било образувано
ч.гр.д. № 42/2019 г. на РдРС, като по искане на ищцовото дружество в негова
полза била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Искането към съда е да постанови
решение по силата на което да признае за установено, че ответното дружество
дължи на ищцовото сумата в размер на 895.80 лева, представляваща сбор от
главница за начислена неустойка по договор за комбинирани услуги № МПМТ – …. от
09.01.2018 г. за покупко-продажба на
електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на
мрежови услуги по условията на продукт ЕНЕРГО-ПРО СЕЙВ++24, от които сумата в
размер на 864.81 лева главница, представляваща неустойка и сумата в размер на
30.99 лева, представляваща мораторна лихва, считано от падежа на задължението
за главница – 21.09.2018 г. до 17.01.2019 г., както и законна лихва, считано то
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, като им се присъдят направените по
заповедното и исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор, ответното дружество „АЛ.М.С.“ ЕООД
не е подало отговор на исковата молба и не е взело становище по иска.
В
съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирана по делото
молба поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответника не се представлява и не взема становище по иска.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата
на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:
От приложения
по делото договор за комбинирани услуги № МПМТ-…… от 09.01.2018 г.; приложение
№ 1 към същия - Описание на обектите за доставка на електрическа енергия и
Лицензия за търговия с електрическа енергия № .-.-. от 27.02.2006 г. се
установява, че страните са били обвързани от договор за комбинирани услуги
сключен на 09.01.2018 г. за обект - цех, находящ се гр.Земен, ул. „Земенско
кале“ № 6А, с абонатен № …... Съгласно договора продавача ищец доставя до
обекта на купувача ответник електроенергия, за срок от две години, считано от
датата на неговото подписване, като ответникът се задължил да я заплаща.
Съгласно
клаузите на договора, доставката на ел.енергия до обекта започва от 1-во число
на месеца следващ месеца на получаване на потвърждение от мрежовия оператор за
смяна на координатор съгласно ПТЕЕ, като договорили цена на нетни количества
активна ел.енергия, която купувача заплаща е 0,09499 лв/кВтч без ДДС. В чл.19,
ал.4 от договора, страните постигнали съгласие при прекратяване на договора по
чл.18, ал.1, б.“б“, в случай, че потвърждението от мрежовия оператор е получено
след започване на доставката за съответния/те обект/и по приложение № 1 и преди
изтичане на срока по чл.4, ал.2 купувачът да дължи неустойка на продавача и
кредитор за дните от датата на прекратяване на договора до края на срока на
договора, но не повече от 360 дни, в размер на 10 % от произведението на
договорената цена и средно дневната консумация на купувача, изчислена съгласно
фактурирана до датата на прекратяването консумация за съответния/те обект/и, но
не по-малка от 50.00 лева с ДДС.
Не се
спори между страните, че сключения по между им договор е прекратен на основание
чл.18, ал.1, б.“б“ от договора, тъй като считано от 01.08.2018 г. обекта на
ответника е излязъл от балансиращата група на ищеца. В тази връзка по делото е
представено и неоспорено от страните уведомление от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, от което се установява, че последният е уведомил ищцовото
дружество, че считано от 01.08.2018 г., обект с УИН № ….. е излязъл от групата
на неговите клиенти.
От
приложеното по делото писмо от 11.08.2018 г., се установява, че ищецът е
претендирал от ответника процесната неустойка, но не са представени
доказателства, същото да е получено от „А. М. – С. ЕООД.
От заключението
на изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно – икономическа
експертиза се установява, че дължимата неустойка е в размер на 864.81 лева,
която не е платена от ответната страна, като законната лихва за периода от
21.09.2018 г. до 17.01.2019 г. върху дължимата неустойка вещото лице е
изчислило в размер на 27.87 лева.
Не се
спори, а и от приложеното към настоящето дело ч.гр.дело № 42/2019 г. по описа
на РдРС, се установява че въз основа на заявление от 21.01.2019 г. по реда на
чл.410 ГПК, е било образувано ч.гр.д. № 42/2019 г. на РдРС,
по което в полза на дружеството ищец срещу ответника „А.М. – С.“ ЕООД е била
издадена заповед № 29 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.01.2019
г. за сумата от 864.81 лева, представляваща главница и сумата в размер на 30.99
лева – мораторна лихва за периода от 21.09.2018 г. до 17.01.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 21.01.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, като в полза на ищеца са присъдени
и направените по заповедното производство разноски в размер на 25.00 лева –
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е
посочено, че вземането на ищеца произтича от неустойка по договор за
комбинирани услуги № МПМТ-….. от 09.01.2018 г. за покупко-продажба на ел.
енергия. Издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
е била връчена на ответника при условията на чл.27, ал.5 от ГПК, поради което
на заявителя – ищец от заповедния съд са дадени указания за предявяване на иск.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, изисканото и приложено ч.гр.д. № 42/2019 г. на РдРС,
както и приетата по делото съдебно – икономическа експертиза.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.415 вр. чл.422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Искът е
допустим, тъй като същият съставлява продължение на започналото срещу длъжника-ответник
заповедно производство, в рамките на което последния е получил заповедта за
изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Същият
е предявен в установените от закона процесуални срокове (чл.415, ал.1, т.2 от ГПК), като за ищцовото дружество безспорно е налице правен интерес да установи
в рамките на настоящето исково производство, вземането си по основание и
размер, както и да докаже че същото е дължимо и изискуемо.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да
докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право.
Предвид
горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със
заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по силата на сключен между тях
договор за комбинирани услуги, респ. за покупко-продажба на електрическа
енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги
по условията продукт Енерго-про сейв++24.
Не се
спори, а и от събраните по делото доказателства се установи, че страните са
били в облигационни отношения по повод сключения на 09.01.2018 г. между тях договор
за комбинирани услуги № МПМТ-……./09.01.2018 г. и приложение № 1 към същия -
Описание на обектите за доставка на електрическа енергия, като ответникът като
клиент получавал електроенергия на обект - цех, находящ се гр.Земен, ул. „З. к.“
№ ., с абонатен № …….. Ответника не спори, че недвижим имот находящ се в гр.Земен,
ул. „З. к.“ № … е негова собственост.
От
приложеното уведомление от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД се установява, че
последният е уведомил ищцовото дружество, за това че считано от 01.08.2018 г.,
обект с УИН № …. е излязъл от групата на неговите клиенти, като по този начин
ответника е сменил координатора на балансираната група. Това е довело до прекратяване
на договора при условията на чл.18, ал.1, б.“б“ от договора, преди изтичане на
уговорения в него срок от 24 месеца, считано от датата на неговото подписване,
съгласно чл.4, ал.1 от същия – 09.01.2018 г. При това положение за ответника
възниква задължение за заплащане на уговорената в чл.19, ал.4 от договора
компенсаторна неустойка, която съгласно приетата по делото съдебно
–икономическа експертиза, която съдът кредитира при постановяване на настоящето
решение е в размер на 864.81 лева. С оглед на това съдът намира, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, в тази му част е основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
По иска за мораторна лихва:
С
исковата молба ищецът е поискал от съда да бъде признато за установено, че ответникът
му дължи сумата в размер на 30.99 лева, представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 21.09.2018 г. до 17.01.2019 г. върху начислената на
ответника неустойка.
Видно
от приложения по делото договор, в чл.19, ал.7 от същия страните са постигнали
съгласие, начислената неустойка да се дължи в срок от 10 дни, считано от датата
на писменото им предявяване.
В чл.22
от договора, страните са се съгласили всички съобщения и уведомления между
страните по договора да бъдат в писмена форма за действителност, която се смята
за спазена при отправянето им по стандартна поща или имейл, в т.ч. уведомления
за промени в данните за фактуриране и комуникация.
По делото
е приложено писмо от 11.08.2018 г., от което се установява, че ищецът е
претендирал от ответника процесната неустойка. Не са представени доказателства
от ищцовата страна, от които да може да се установи, че писмото е отправено по
стандартна поща или имейл, за да се направи извод за спазена от ищеца писмена
форма за действителност, както са постигнали съгласие страните в чл.22 от
договора. Предвид това и тъй като неустойка да се дължи в срок от 10 дни,
считано от датата на писменото и предявяване (каквото ищецът не е сторил, тъй като
не е достатъчно само да бъде изготвено писмено уведомление, а и същото да бъде
отправено по стандартна поща или имейл, което не се доказа в хода на делото),
то и не може да се направи извод, че ответника е изпаднал в забава, за което и
да дължи начислената му мораторна лихва, поради което искът в тази му част е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед
основателността на главния иск, на ищеца следва да бъде присъдена и законната
лихва, считано от датата
на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
На основание чл.86, ал.1, изр.1
от ЗЗД, с оглед основателността на главния иск следва да бъде уважен искът за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 864.81 лева, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда - 21.01.2019 г. до окончателното плащане на задължението.
По
разноските:
Съгласно т. 12 от
ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за
изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска,
като съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели (осъди
страните) отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение,
като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на
ВКС).
Ищецът в
заповедното производство е направил разноски в размер на 25.00 държавна такса и
50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство е направил
разноски в размер на 225.00 лева, от които 75.00 лева – държавна такса, 150.00
лева – депозит за вещо лице. Към тях следва да бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, тъй като ищецът е представляван и
защитаван в хода на делото от юрисконсулт. С оглед изхода на делото на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски по заповедното и исковото производство
съразмерно с уважената част от иска, или такива в общ размер на 386.16 лева,
които следва да бъдат възложени върху ответната страна.
Воден от горното Районен съд - Радомир
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „АЛ.М.С.“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Л.П.Д.– управител и едноличен собственик
на капитала, със седалище и адрес на управление:*** дължи на “Е.П.Е.У.” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:*** Т. – Г, представлявано от П.С.,
Б.К.и Я.Д., сумата от 864.81 (осемстотин шестдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки) лева - представляваща неустойка по
чл.19, ал.4 от договор за комбинирани услуги № МПМТ-…/09.01.2018 г. и
приложение № 1 към същия - Описание на обектите за доставка на електрическа
енергия,за обект - цех, находящ се гр.Земен, ул. „З.к.“ № ., с абонатен № .., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 21.01.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, които вземания са предмет на Заповед № 29 от 21.01.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 42/2019 г.
по описа на РС-Радомир, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 30.99 лева, представляваща мораторна
лихва, считано от падежа на задължението за главница – 21.09.2018 г. до
17.01.2019 г., която е предмет на Заповед № 29 от 21.01.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 42/2019 г. по
описа на РС-Радомир като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „АЛ.М.С.“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано
от Л.П.Д.– управител и едноличен собственик на капитала, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на “Е.П.Е.У.” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:*** Т. – Г, представлявано от П.С.,
Б.К.и Я.Д., сумата
от 386.16 (триста осемдесет и шест лева
и шестнадесет стотинки) лева, представляваща направени от ищеца разноски в
заповедното и исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/ п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./