Номер 385920.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 19.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100503106 по описа за 2020 година
и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 ГПК.
С въззивна жалба от „РИМАКЕМ“ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Девня 9160, Промишлена зона, представлявано от управителя Красимир
Бербенков, чрез юрисконсулт Цветелина Михайлова, е обжалвано решение № 153/
12.06.2020г. по гр.№ 546/ 2018г. на Районен съд- Девня, с което дружеството е осъдено да
заплати на М. К. Ш. , сумата 12 000лв., със законната лихва от 17.01.2018г., до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука от 17.01.2018г., на основание чл. 200, ал.1 КТ и чл.86, ал.1
ЗЗД. Присъдени са държавна такса и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 6
ГПК.
Жалбата е депозирана в срок от легитимирана страна. Направените възражения са за
неправилност, поради материална незаконосъобразност на съдебния акт и постановяването
му при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост.Размерът на
обезщетението е завишен, предвид характера на увреждането, обичайните, свързани с него
болки и страдания като интензитет и продължително, краткият курс на консервативно
лечение и последвалото пълно възстановяване на здравето според медицинските експертизи.
Настъпилите неблагоприятни последици от травмата, дори при отчитане на емоционалния
дискомфорт и страхове, не обуславят обезщетение в посочения размер. Съдът не е
съобразявал възраженията на ответника, че ищецът е емоционално повлиян и поради
оставането му без работа, това обстоятелство не е обсъдено в комплексната СППЕ и
впоследствие в преценката на събраните по делото доказателства. В противоречие с
1
установени по делото факти са изведените заключения от показанията на свидетеля Йордан
Йорданов, погрешно интерпретирани съобразно Правилника за вътрешния трудов ред на
„Римакем“ ЕООД, изрично посочващи, че отговорността по спазване на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд е вменена на ръководни позиции- директори и
ръководители. При определяне размера на обезщетението не е отчетено значението на
виновното съпричиняване на противоправния резултат от работника, и всички констатации
по възражението на ответника по чл.201, ал.2 КТ.
С изложените аргументи отправя искане за отмяна и постановяване на решение, с
което претенцията за обезщетение да се отхвърли .В условията на евентуалност- да се
признае по-висока степен на съпричиняване от страна ищеца и определи по-нисък размер на
обезщетение за неимуществени вреди, в съответствие с действително претърпените болки и
страдания. От размера на обезщетението да се приспадне сумата 250лв.- платено
обезщетение по застраховка „ Трудова злополука“. Да се присъдят направените по делото
разноски, за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна, чрез адвокат
Албена Пейчева. Изложени са съображения за неоснователност на жалбата по всички
възражения срещу решението. Размерът на определеното обезщетение от 20 000лв. е
справедлив, отговаря на социално-икономическите условия . В частта, в която искът е
уважен за сумата 12 000лв., решението е правилно и обосновано, постановено при съвкупен
анализ на доказателствения материал.
С насрещна въззивна жалба оспорва решението в частта, в която искът по чл.200, ал.1
КТ е отхвърлен , за разликата над 12 000лв. до 15 000лв. Счита, че от определените 2
0 000лв.- справедлив паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди,
работодателят следва да понесе 75% , съответно на претендираните 15 000лв. Определеният
принос 60% не отговаря на тежестта на отговорност. Нищо от посочените задължения в т.7
от длъжностната характеристика не е изпълнено-осигуряване на лице при демонтаж на
вентила, заемащо длъжността инженер- механик, или механошлосер- бригадир, ежедневен
инструктаж на Мирослав Шопов, категорията на труд е трета, а не втора, както следва да
бъде, посочване на етапите на технологичния режим на работа в Акт № 16 от 17.01.2018г.
По същество отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
ново, с което искът по чл.200, ал.1 КТ да се уважи в пълен размер.
„Римакем“ ЕООД не изразява становище по насрещната въззивна жалба.
Съдът, като взе предвид допустимостта и редовността на въззивните жалби, и
отсъствието на доказателствени искания, на основание чл. 267 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба от „РИМАКЕМ“ ЕООД,ЕИК *********, и
насрещна въззивна жалба от М. К. Ш. , срещу решение № 153/ 12.06.2020г. по гр.№ 546/
2018г. на Районен съд- Девня.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.02.2021г. от
14.00ч.
ДА се уведомят страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3