Решение по дело №192/2016 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 37
Дата: 25 май 2016 г. (в сила от 8 юни 2016 г.)
Съдия: Калиптен Ибрям Алид
Дело: 20163200200192
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2016 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

     37, 25.05.2016г., град Д.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Д.кият окръжен съд, наказателно отделение

 на двадесет и пети май, две хиляди и шестнадесета година

 В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                        Председател: Деница Петрова       

                                Членове: Милена Хараламбиева

                                                Калиптен Алид

Секретар: Ж.Х.

Прокурор: Златко Тодоров

като разгледа, докладваното от съдия К.Алид н.ч.д. № 192 по описа за  2016г.,   за  да се  произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по реда на чл. 32, ал. І във вр. с чл. 16, ал. І от ЗПИИРКОРНФС /Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/  за разглеждане на постъпило в Окръжен съд–град Д. Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно признаване на финансова санкция, постановена с присъда по дело № …/15 на Районен съд – Гьорлиц, ФРГермания, влязла в сила на 18.08.2015г., засягаща българския гражданин Т.И. - роден на ***г.

В съдебно заседание представителят на ОП- град Д. изразява становище за уважаване на искането.

От извършената служебно справка за данните за лицето се установява, че се касае за българския гражданин Т.Р.И., роден на ***г***, ЕГН **********,***.

Засегнатото лице не се явява, представлява се от назначен служебен защитник.

Д.кият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение акт – присъда № 9 ../15 на Районен съд – Гьорлиц, ФРГермания, влязъл в сила на 18.08.2015г., с което на българския гражданин Т.Р.И., роден на ***г***  е наложена финансова санкция за престъпление по чл.25, ал.1 от НК във вр с чл.369, ал.1, т.1 и чл.370, ал.1, т.2 и ал.4 от Данъчния кодекс във вр. с чл.17, ал.1 и 23 от Закона за данъка върху тютюневите изделия, а именно глоба в размер на 650.00 /шестотин и петдесет/ евро за това, че на 29.01.2015г. като водач на лек автомобил марка „Ауди А4” с рег.№ CT1741L при извършена проверка от служители на Главна митническа служба Дрезден съзнателно не е декларирал внос на 6 920.00 /шест хиляди деветстотин и двадесет/ къса цигари без немски данъчни означения, което деяние е довело до намаляване на данъка върху тютюневите изделия с 1088.50 /хиляда осемдесет и осем, и петдесет/евро.

Съгласно удостоверение размерът на общата финансова санкция е за сумата от 650.00 евро, представляваща размерът на наложената глоба(65 дневни заработки по 10.00 евро) и 70.00 евро - разходи по производството, довели до постановяване на съдебния акт, като липсват данни по делото за извършено частично плащане на финансовата санкция.

По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане  на  финансова  санкция.

Изпратеното в Окръжен съд – град Д. удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения съдебен  акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане  на  финансова  санкция по смисъла на  нормата  на  чл.3,  ал.1,  т.1 от  ЗПИИРКОРНФС, а именно акт за налагане на задължение за плащане  на  глоба за извършено нарушение, издаден от съдебен орган.

Деянието, осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в чл.30, ал.2, т.2 от ЗПИИРКОРНФС – контрабанда на стоки, поради което двойна наказуемост не се изисква.

             Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/,  в писмена форма, придружено с превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали  в  разпоредбите  на  чл.4  и  чл.5  от  ЗПИИРКОРНФС. Срещу Т.Р.И. за  същото деяние  в  Р България  или  в друга държава, различна от издаващата, няма постановено и приведено в  изпълнение  решение  за  налагане  на  финансови  санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението  недопустимо. Решението/като родово понятие/ на съдебния орган не се отнася и за деяние, което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за деяние, извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такова деяние. Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Решението е постановено срещу пълнолетно съгласно българското законодателство лице, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу Т.Р.И. е било писмено, съдебно заседание не е провеждано, като същият е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – признаването на решение, предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение да е без всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентният орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение.

            Както вече се посочи, не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС.         

С оглед обстоятелството, че Т.Р.И. е роден на ***г***, ЕГН **********,***, т.е. местоживеенето му е на територията на Р България, съдът намира, че е налице една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението, съдържащи се в чл. 30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства от засегнатото лице за друго, извън посоченото по-горе пълно или частично изпълнение във връзка с решението за налагане на финансова санкция.

На основание чл.16, ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в български лева  по курс на БНБ към датата на постановяване на присъдата за налагане на финансова санкция, а именно 650 евро - глоба за , както и 70.00 евро - сторени разходи по производството, или обща финансова санкция в размер на 720.00 евро, равностойни на 1408.20 лева към датата на издаване на съдебния акт,  т.е. засегнатото лице дължи по финансовата санкция общо сумата от  1408.20 лева.

Направените в съдебното производство разноски за превод от немски на български език следва да бъдат възложени на И..

            По гореизложените съображения и на основание чл. 32, ал. І от ЗПИИРКОРНФС, Д.кият окръжен съд

             

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА решение за налагане на финансова санкция  - присъда по дело № 9 ../15 на Районен съд – Гьорлиц, ФРГермания, влязла в сила на 18.08.2015г., с което на българския гражданин Т.Р.И., роден на ***г***  е наложена финансова санкция за престъпление по чл.25, ал.1 от НК във вр с чл.369, ал.1, т.1 и чл.370, ал.1, т.2 и ал.4 от Данъчния кодекс във вр. с чл.17, ал.1 и ал.23 от Закона за данъка върху тютюневите изделия, а именно глоба в размер на 650.00 /шестотин и петдесет/ евро, както и 70.00 евро - сторени разходи по производството, или всичко общо в размер на 720 евро, равностойни на 1408.20 лева по курс на БНБ към датата на постановяване на съдебния акт.

            Препис от решението да се връчи на засегнатото лице.

            Препис от настоящото решение и присъда по дело № 9 /15 на Районен съд – Гьорлиц, ФРГермания, влязъл в сила на 18.08.2015г., да се изпратят на органите на Националната  агенция  по  приходите  за  изпълнение.

След получаване на решението, НАП незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, както и след приключване на изпълнението, за да се съобщи на компетентния орган на издаващата държава.

Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – град Варна в седмодневен срок от днес.

 

 

Председател:                                       Членове: 1.

 

                                                                              2.