РЕШЕНИЕ
№ 2316 31.05.2013г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Районен съд І граждански състав
На тридесет и първи май две хиляди и тринадесета година
В открито
заседание на двадесет и първи май 2013г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Лиляна Кирилова
Като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гражданско дело № 3401 по описа за
2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1,
чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда
във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът А.Н.Н., ЕГН **********,***, твърди, че е работил по трудово правоотношение при
ответното дружество
– “АБО Гранити” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П,
бул.”М.” №, ап.25, представлявано от Б.Л.К., което е прекратено по силата на заповед №
446/01.10.2012г., поради постигнато взаимно съгласие между страните.
Твърди, че е полагал труд по трудовото
правоотношение, но ответникът не му е изплатил дължимото му се трудово
възнаграждение за месец септември в размер на 631,51 лв.
Твърди също така, че не е ползвал ПГО в
размер на 16 дни за 2009г., 8 дни за 2011г. и 15 дни за 2012г. или общо в
размер на 39 дни, за което претендира неизплатено обезщетение в размер на 1229
лв.
С оглед изложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 631,51 лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за месец септември 2012г., сумата от 1229 лв., неизплатено
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със сумата от 26,60лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
неизплатеното трудово възнаграждение за периода 01.10.2012г. до датата на
подаване на исковата молба, както и сумата от 52 лв., представляваща
обезщетение за забава на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода
01.10.2012г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира и направените
по делото разноски.
В срока за отговора на исковата молба
ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове.
Признава се обстоятелството, че ищецът е
бил назначен на работа по трудово правоотношение, както и че същото е било
прекратено по взаимно съгласие обективирано в заповед № 446/01.10.2012г.
Твърди се, че дружеството е изплатило
изцяло дължимите обезщетения и трудови възнаграждения към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение, като
поради това заявява, че не дължи претендираните обезщетения за забава.
При условията на евентуалност се заявява
възражение за изтекла погасителна давност на претендираните главници.
Моли исковете да бъдат отхвърлени и
претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори
между страните, а и от представените доказателства – трудов договор и
допълнително споразумение, както и от заключението на ССЕ, се установява, че
ищцата е работила при праводателя на ответника и при ответника по безсрочно трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор с последно месечно трудово
възнаграждение от 760лв.
Не се спори между страните, а и от представения
по делото препис от Заповед № 446/
01.10.2012г. на управителя на дружеството, е видно, че трудовото правоотношение
между страните е било прекратено на основание чл.325, т.1 от Кодекса на труда –
по взаимно съгласие на страните, считано от 01.10.2012г. От заключението на
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на ищцата е било начислено трудово
възнаграждение за м.септември 2012г. в размер на 760лв., което след приспадане
на нормативно установените удръжки възлиза на 631,51лв., като същото не е било
изплатено на ищцата. От същото заключение се установява и че на ищцата не е
изплатена сумата от 1229,42лв. – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ след
приспадане на данък върху доходите на физическите лица за неползван платен
годишен отпуск за неизползвани 39дни. Ищцата твърди, че тези суми не са й били
заплатени. При лежаща върху ответника доказателствена тежест, съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, за
изплащане на посочените трудови възнаграждения и обезщетения, от негова страна
не бяха ангажирани доказателства за такова плащане, извършено в полза на
ищцата.
Работодателят е направил възражение, че правото на ищцата за ползване на
платен годишен отпуск е погасено по давност. Съдът не споделя наведеното
възражение. Правото на платен годишен отпуск е възникнало в патримониума на
ищцата в пълния си обем за съответната година. Соченото право при прекратяване
на трудовия договор се е трансформирало в право на обезщетение по чл.224, ал.1
от КТ. Съгласно последно посочената разпоредба при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. В
разпоредбата на чл.176а от КТ е посочено, че когато платеният годишен отпуск не
е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо
от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Сочената
правна норма е приета и обнародвана в
ДВ, бр.18 от 2011г. и като такава има действие занапред /като изрично
законодателят не й е придал обратно действие/. Придобитите до приемането й
права не се погасяват, поради което и правото на отпуск за 2009г. не е погасено
по давност. Предвид факта, че трудовото правоотношение е прекратено през
2012г., то и правото на ползване на полагаемия се за 2010г. отпуск не е
погасено по давност / не е изтекъл двугодишния давностен срок/, а за
последващите години срокът, уреден в разпоредбата на чл.176а от КТ, не е
изтекъл. В разпоредбата на чл.42 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските е уредено правилото, че размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.
224 КТ се определя пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. Предвид обстоятелството, че правото на ползване на отпуск не е погасено по
давност при прекратяване на трудовото правоотношение през 2012г., то на ищеца
се дължи обезщетение за 39 работни дни.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от експерта
след проверка на счетоводната документация, съхранявана в ответното дружество,
неоспорено от страните и възприето от съда, се установява, че претенцията за
изплащане на трудово възнаграждение е изцяло основателна, поради което и тази
претенция следва да се уважи в пълния претендиран размер. Вещото лице е
посочило, че размерът на мораторното обезщетение възлиза на 26,60лв., поради
което и сочената претенция ще се уважи в пълния предявен размер. Макар вещото
лице да е установило по – висок размер на претенцията по чл.224, ал.1 от КТ, то
предвид диспозитивното начало в гражданския процес, на ищеца ще се присъди
претендираният размер. Експертът е посочил размер на мораторното обезщетение на
обезщетението по чл.224 от КТ от 51,79лв., като сочената претенция ще се уважи
до този размер, като за разликата до пълния претендиран размер от 52лв., искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
Ищецът претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение, като в приложения договор за правна защита и
съдействие е уговорено и посочено, че е заплатено такова в размер на 350лв.
Съобразно уважената част от предявените искове, следва да се осъди ответника да
заплати на ищцата разноски в размер на 349,96лв. Ответникът претендира
разноски, като съразмерно на отхвърлената част от исковете, както и съразмерно
на размера на претенциите, за които производството по делото е прекратено, на
същия ще се присъди сумата от 731,45лв.
При този изход на делото ответникът следва да
заплати в полза на съда държавна такса в размер на 200лв., както и сумата от
35лв. -разноски за ССЕ.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
“АБО Гранити” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.П, бул.”М.” № , ап., представлявано от Б.Л.К., да заплати на А.Н.Н., ЕГН **********,***, сумата от 631,51лв./шестстотин тридесет и един лева и петдесет и една ст./,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.септември 2012г., след
приспадане на нормативно установените удръжки, сумата от 26,60лв./двадесет и шест лева и шестдесет ст./, представляваща
обезщетение за забавено плащане на неизплатеното трудово възнаграждение за
периода 01.10.2012г. – 26.02.2013г., сумата от 1229лв./хиляда двеста двадесет и девет лева/, представляваща
обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за неползван от ищцата платен
годишен отпуск съответно 16дни за 2009г., 8дни за 2011г. и 15дни за 2012г.,
след приспадане на нормативно установените удръжки, дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение, обективирано в Заповед № 446/ 01.10.2012г. на управителя на дружеството за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 от Кодекса на
труда, сумата от 51,79лв/петдесет и
един лева и 79ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане на
обезщетението по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда в периода 01.10.2012г. до
26.02.2013г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
27.02.2013г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 349,96лв./триста четиридесет и девет
лева и 96ст./ - разноски, като над уважения до пълния предявен размер от 52лв.
на обезщетението за забавено плащане на обезщетението по чл.224, ал.1 от
Кодекса на труда в периода 01.10.2012г. до 26.02.2013г., отхвърля иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА А.Н.Н.,
ЕГН **********,***, да заплати на “АБО Гранити” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.П, бул.”М.” № , ап., представлявано от Б.Л.К.,
сумата от 731,45лв./седемстотин
тридесет и един лева и 45ст./ - разноски.
ОСЪЖДА “АБО Гранити” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.П, бул.”М.” № , ап., представлявано
от Б.Л.К., да заплати в полза на ПРС по сметка на ВСС държавна такса в размер
на 200лв./двеста лева/ и 35лв./тридесет и пет лева/- разноски
за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив, в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./ Д. Кацарова
Вярно с оригинала.
ЛК