Решение по дело №515/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 октомври 2023 г.
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20237150700515
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

   550/12.10.2023г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – Трети административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

при секретар

Десислава Ангелова

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 515 по описа на съда за 2023 г.

 

Производство е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалбата на ЕТ „Георги Георгиев – Наги“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стрелча, ул. „Йосиф Грозев“ № 8, представлявано от Г. А. Г., против Решение № 105/09.05.2023 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С230013-022-0025909 от 20.04.2023 г., издадено от П. Т. – старши публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение и потвърденото с ПНОМ са незаконосъобразни, тъй като при тяхното издаване са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Посочено е, че ПНОМ е издадено, без в същото да са изложени каквито и да било фактически основания, което представлява съществено нарушение на процесуалните норми, представляващо самостоятелно основание за отмяна. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото с него постановление, като се отменят изцяло наложените обезпечителни мерки.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К., който счита жалбата за основателна и моли да бъде уважена. Претендира разноски по делото, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът – Директорът на ТД на НАП – Пловдив, се представлява от юрк. Д., която по изложени съображения моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на обжалване е Решение № 105/09.05.2023 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив и потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С230013-022-0025909/20.04.2023 г., издадено от П. Т.– старши публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив.

Обжалваното ПНОМ изх. № С230013-022-0025909/20.04.2023 г. е издадено на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 205, във връзка с чл. 195, ал. 3 от ДОПК. По отношение на жалбоподателя е установено изискуемо публично задължение по изпълнително дело № 13150000052/2015 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, в размер на 11 647,16 лева, в това число лихва в размер на 7193,58 лева, главница 4453,58 лева, чието събиране е значително затруднено. Актуалните задължения по изпълнителното дело, след служебно погасяване по чл. 173, ал. 2 от ДОПК на част от лихвата са общо в размер на 3512,25 лева, от които главница 1448,62 лева и лихва 2063,63 лева към 05.05.2023 г. Извън изпълнителното производство са налице задължения общо в размер на 170,50 лева, представляващи лихви по Декларация образец 1 за период 2013-2015 г.

С издаденото ПНОМ е наложена възбрана върху УПИ, недвижим имот, представляващ част от УПИ ХVІ-2439 в кв. 59 по плана на гр. Стрелча, площ 116 кв. м., находящ се в гр. Стрелча, общ. Стрелча, обл. Пазарджик, с граници на север – улица; на изток – УПИ ХІV-2440 „търговия и обществено обслужване“; на юг – УПИ ХV-2441, 2442 „търговия и обществено обслужване“; на запад – улица, придобит с договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост, вписан под № от вх. рег. 1/08.11.2007 г., № от дв. вх. рег. 1346/08.11.2007 г., Акт Том 1, Акт № 259, с данъчна оценка 0,00 лева.

Извършен е опис на 21.04.2023 г., при който е установено, че в имота има нефункционираща постройка тип павилион с неизяснен статут. Възбраната е вписана с дв. вх. рег. № 810/26.04.2023 г., акт 79, том I в Служба по вписванията гр. Панагюрище. Поземленият имот е придобит с Договор от 30.10.2007 г. за продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост, вписан в Службата по вписвания гр. Панагюрище с вх. рег. № 1346/08.11.2007 г., акт 259, том I. Имотът е придобит от ЕТ „Георги Георгиев-НАГИ“ и представлява секвестируемо имущество. Съгласно подадената Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 10-222/29.06.2010 г., данъчната оценка е 5828,90 лева. Съгласно издадената служебно данъчна оценка на имота № **********/03.05.2023 г., данъчната оценка на земята е 34,30 лева, а на постройката 5794,60 лева. Постройката не е предмет на възбрана.

         Публичният изпълнител е констатирал, че задълженията не са платени в законния срок за плащане, както и не са платени до момента, т.е. налице е затруднение при събирането, което обосновава налагането на обезпечителните мерки, предвидени в чл. 198, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ДОПК. Видно от действията в изпълнителното производство, обезпечителните способи до момента не са довели до плащане на задълженията. Наложеният запор върху банкови сметки с ПНОМ изх. № 0052-000002/21.11.2015 г., както и наложеният запор върху МПС с рег. № PZ8438D с ПНОМ изх. № С180013-022-0056149/09.08.2018 г. не са довели до събиране на задължението, а получаваната пенсия е под законовия размер, предвиден в чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Единственото открито секвестируемо имущество е описаният недвижим имот на стойност 34,30 лева, като съгласно вписванията в Агенцията по вписвания върху имота има наложена предходна възбрана на ЧСИ Д. С., рег. № 889 с район на действие Окръжен съд гр. Пазарджик, т.е. има конкуриращ взискател ЕАД „Райфайзенбанк България“. Освен констатираното затруднение при събирането на задълженията, органът е констатирал и липса на достатъчно имущество, което да удовлетвори всички взискатели.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

         Жалбата е подадена в срок срещу акт, подлежащ на оспорване, от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

         Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Съгласно чл. 195, ал. 3 от ДОПК, обезпечителните мерки се налагат с постановление на публичния изпълнител. Същото подлежи на оспорване по реда на чл. 197 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната дирекция на НАП по местонахождение на публичния изпълнител, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок от получаването на жалбата. Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК, решението на органа по ал. 1 може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател. В нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК са определени и условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. При систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава извод, че предмет на съдебен контрол в производства от вида на настоящото са постановлението за налагане на обезпечителни мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно съдът извършва преценка дали при издаването на двата акта са спазени всички изисквания за законосъобразност – наличието на компетентност, изискването за писмена форма, спазване на процесуалните правила при издаването им, съответствието им с приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона.

В случая обжалваното решение е издадено от оправомощен орган, в пределите на неговата материална компетентност и в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок. Решението е издадено в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Обжалваното по административен ред ПНОМ с изх. № С230013-022-0025909/20.04.2023 г. също е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити. Видно от данните по преписката, при налагането на процесните обезпечителни мерки не са допуснати съществени нарушения на установените в чл. 202 от ДОПК процесуални правила.

Съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето. От доказателствата по делото, безспорно се установява, че по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 6 от ДОПК са налице публични задължения на ЕТ „Георги Георгиев-Наги“ по и. д. № 13150000052/2015 г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив, които представляват годни изпълнителни основания (чл. 209, ал. 2, т. 1 и т. 6 от ДОПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, обезпечителната мярка може да бъде отменена, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на обезпечителни мерки по чл. 195, ал. 5 от ДОПК. В случая няма данни и не се твърди жалбоподателят да е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което не е налице първата от посочените хипотези на закона, обуславяща отмяната на наложената обезпечителна мярка. Нуждата от налагане на обезпечителни мерки се определя съобразно размера на публичното задължение и на възможността в този си размер същото да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника. В настоящата хипотеза несъмнено размерът на задълженията на жалбоподателя и коментираната липса на данни за притежавано от него друго имущество обосновават извод за необезпеченост на събирането на държавните вземания. Предвид изложеното, правилни са изводите на публичния изпълнител, че без налагане на обезпечения ще се затрудни събирането на установените задължения.

 По изложените съображения съдът намира, че правилно и в съответствие с материалния закон публичният изпълнител е приел, че са налице предпоставките по чл. 195, ал. 2 от ДОПК за налагане на процесната обезпечителна мярка, поради което и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, решението не подлежи на обжалване.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

                                          

                                             Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Георги Георгиев – Наги“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стрелча, ул. „Йосиф Грозев“ № 8, представлявано от Г. А. Г., против Решение № 105/09.05.2023 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С230013-022-0025909/20.04.2023 г., издадено от П. Т.– старши публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив.

ОСЪЖДА ЕТ „Георги Георгиев – Наги“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стрелча, ул. „Йосиф Грозев“ № 8, представлявано от Г. А. Г., да заплати на Териториална дирекция на НАП гр. Пловдив, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            СЪДИЯ: (П)