Решение по дело №2058/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 156 и сл. вр. чл. 107, ал. 4 от ДОПК вр. чл. 9б вр. чл. 4, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси.

Образувано е по подадена жалба от „Роуз Бийч“ ЕООД срещу акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-956/05.12.2023г., издаден от орган по приходите при отдел МДТ в община Несебър, потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК от решаващия орган – началник на отдел „МДТ“ при Община Несебър. Жалбоподателят развива подробни съображения в насока, че сграда с идентификатор 27454.21.18.1 не се използва и се намира извън урбанизирана територията – в [населено място], местност „Бунарджика“. Излага, че територията представлява част от горския фонд, а отстоянието до [населено място] е около 4 км. Поради тези причини счита, че не е следвало да се начисляват такси по чл. 62 от ЗМДТ, тъй като услугите реално не са предоставяни от общината за конкретния имот. От съда се иска оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират се разноски.

Ответникът - началник на отдел „МДТ“ при Община Несебър, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена. Развива съображения за недопустимост на жалбата поради редовно връчване на АУЗД по реда на чл. 32 от ДОПК. По отношение на начислените задължения за ТБО сочи, че такива са начислени единствено по компонента обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Намира, че по този компонент винаги се дължи такса в случаите, в които общината предоставя услугата. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата си. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Отправя възражение срещу претендираното от жалбоподателя възнаграждение.

От окръжна прокуратура Бургас не е заявено встъпване в производството по реда на чл. 159, ал. 1 от ДОПК и не се заема становище по подадената жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

От „Роуз Бийч“ ЕООД била подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 14009591 от 15.11.2012г. по описа на Община Несебър (на л. 79 – л. 85 от делото). С нея била декларирана собствеността върху сграда на 2 етажа с идентификатор 27454.21.18.1 (придобита на основание апортна вноска с учредителен акт на ЕООД – на л. 83 – л. 84 от делото).

В периода 12.12.2017г. – 28.12.2020г. дружеството подавало ежегодно декларации (на л. 92 – л. 95 от делото), че имот, представляващ сграда с идентификатор 27454.21.18.1, находящ се в [населено място], местност „Бунрджика“ няма да се ползва през 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. (това е отразено и в справка от отдел „МДТ“ на л. 91 от делото).

На 15.12.2021г. от „Роуз Бийч“ ЕООД било изпратено електронно писмо до Община Несебър, в което се развили съображения, че за сградата не следва да се начисляват такси за битови отпадъци, тъй като не се намира в урбанизираната територията на [населено място] и не съществува инфраструктура за комуникации. В тази връзка от началник на отдел МДТ при Община Несебър било изготвено уведомително писмо изх. № Н4-МДТ-5979-003 от 12.01.2022г. (на л. 24 – л. 25 от делото), с което се посочило, че подаваните до момента декларации, че имотът няма да се ползва, са били взети предвид при начисляване на ТБО в периода 2018г. – 2021г. В тази връзка е посочено, че по компонента сметосъбиране и сметоизвозване на дружеството не са начислявани такси, а по останалите два компонента такса се дължи и тя е начислена.

На 29.03.2022г. от „Роуз Бийч“ ЕООД до Община Несебър било подадено заявление за достъп до обществена информация, по което било постановено Решение № 142 от 12.05.2022г. (на л. 115 – л. 116 от делото) на секретар при Община Несебър. С посоченото решение били дадени отговори на поставени въпроси от дружеството, като се посочило, че Община Несебър, чрез общинско предприятие БКСО, предоставя услуга „поддържане и чистота на територията за обществено ползване“ в рамките на цялата община, вкл. и за [населено място], а освен това предоставя услугите „уплътняване и претоварване на битовите отпадъци на специализирани контейнери“, както и транспортирането им до депо в [населено място]. По т. 2 било отговорено, че услугата „поддържане на чистотата“ по отношение на сграда с идентификатор 27454.21.18.1 не се извършва, но такова се извършва за територията на [населено място]. По т. 4 и т. 5 било посочено, че до сградата няма пътна мрежа, има горски пътища и същата не е свързана с общинската пътна мрежа. Във връзка със запитване по т. 8 бил даден отговор, че контейнери за събиране на отпадъци са разположени на входа на [населено място] и във в.[населено място].

Въз основа на получената информация от дружеството било подадено искане (на л. 37 – л. 38 от делото) да не се начисляват такси за услугите „поддържане на чистотата на територията за обществено ползване“ и „обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци“. По това искане бил изготвен отговор с уведомително писмо изх. № Н4-МДТ-2982-001 от 18.08.2022г. по описа на Община Несебър (на л. 39 – л. 40), в който било посочено, че по първия компонент не е начислявана такса, но по останалите два компонента такса се дължи.

На 14.12.2022г. от дружеството била подадена нова декларация (на л. 96 – л. 97 от делото), с която се декларирало, че имотът няма да се ползва и през цялата 2023г. Освен това в декларацията било посочено, че до имота няма налични и/или предоставени общински съоръжения за събиране и последващо извозване на битови отпадъци, като такова извозване не се осъществява от имота, тъй като до него не съществува пътна инфраструктура. Посочено било, че начисляването на такси за сметосъбиране, сметоизвозване и достъп чрез поддържана от община Несебър пътна инфраструктура противоречи на закона.

Видно от Заповед № 1216 от 30.10.2023г. на кмета на Община Несебър (на л. 117 – л. 120 от делото), ведно с приложение към нея (на л. 121 – л. 122 от делото) [населено място] било определено (за 2014г.) като част от териториите, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които се извършват услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Със заповеди със сходно съдържание, издавани в периода 2017г. – 2022г. (на л. 138 – л. 201 от делото) [населено място] било включвано в тези територии за 2018г., 2019г., 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. От приложени план-сметки и решения на Общински съвет Несебър (на л. 202 – л. 245 от делото) се установява, че в периода 2018г. – 2022г. били извършвани разходи от община Несебър за извършване на дейности по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на обществените места и претоварване и обезвреждане на отпадъци. От приложени по делото разрешение за ползване № СТ-05-1007 от 07.07.2015г. (на л. 269 – л. 270), Решение № 02-ДО-481-00 от 25.09.2015г. на директора на РИОСВ Бургас (на л. 271 – л. 276 от делото) и договори за предаване на отпадъци, сключвани в периода 2018г. – 2021г. (на л. 277 – л. 296 от делото) се установява, че от община Несебър били извършвани дейности по депонирането и обработката на отпадъци, като било използвано депо в [населено място] (видно от заявления на л. 297 – л. 300 от делото). В периода 2018г. – 2022г. било извършено управление на отпадъците от БКС Свети Влас, касаещо района на [населено място] (видно от справка на л. 316 – л. 359 от делото).

Във връзка с начислени на „Роуз Бийч“ ЕООД задължения за ТБО от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър, бил издаден АУЗД № МДТ-956 от 05.12.2023г. (на л. 86 – л. 88 от делото), с който били начислени такси битови отпадъци за периода 2018г. -–2022г. в общ размер от 1752,56 лв. и лихва в размер на 520,53 лв. АУЗД бил изпратен за връчване по пощата (разписка на л. 100 от делото), но съобщението до адреса на „Роуз Бийч“ ЕООД, [населено място], къщи „К.“ № 10, се върнало в цялост с отбелязване, че в периода 13.12.2023г. – 10.01.2024г. пратката не е потърсена. От община Несебър били изготвени покана № Н4-МТД-4574-001 от 21.02.2024г. (на л. 98 от делото) и съобщение по чл. 32 от ДОПК № МДТ-956 от 21.02.2024г. (на л. 102 от делото). В поканата било отбелязано, че на 21.02.2024г. орган по приходите в отдел „МДТ“ при Община Несебър е публикувал на официалния сайт на общината и поставил на определено за целта място (табло за данъчни съобщения) съобщение по чл. 32 от ДОПК, като едновременно поканата била изпратена чрез лицензиран пощенски оператор. Отразено било, че в 7-дневен срок от получаване на поканата представител на дружеството следва да се яви за връчването на АУЗД. Поканата не била връчена, като се оформила разписка, че пратката не е потърсена в периода 23.02.2024г. – 19.03.2024г. Представени са доказателства (на л. 103 – л. 107 от делото) за обявяване на съобщението по чл. 32 от ДОПК на интернет страницата на Община Несебър и изпращането й по електронни пощи на жалбоподателя.

Впоследствие въз основа на АУЗД било образувано изпълнително дело при съдебен изпълнител И. Б., по което било изготвено съобщение, връчено на представител на дружеството на 07.08.2024г. (на л. 10 – л. 11 от делото). С доводи, че в този момент за пръв път узнало за АУЗД, от дружеството жалбоподател била подадена жалба срещу него до началник отдел „МДТ“ при община Несебър с вх. № Н4-МДТ-3204 от 21.08.2024г. (на л. 109 – л. 110 от делото), по която не било осъществено произнасяне от решаващия орган.

От изготвената и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза (на л. 267 – л. 269 от делото), която се кредитира и от съда като обективна, компетентна и безпристрастна, се установява, че процесната сграда с идентификатор 27454.21.18.1, находяща се в [населено място], местност „Бунарджика“, не попада в строителните граници на селищно образувание, разположена е в неурбанизирана територия, извън строителните граници на [населено място], в рамките на имот, който е част от държавния горски фонд, като сградата е на отстояние от селото приблизително 4 км. и на около 1,5 км. от най-близката сграда в к. к. „Елените“. Установява се, че за Община Несебър няма одобрен ОУП, който да определя предвиждания за територията, в която попада процесната сграда, а също така няма и действащ ПУП с конкретно отреждане и показатели на застрояване. Установява се, че няма проведена процедура за промяна предназначението на горска територия.

От показанията на св. Г. (протокол от съдебно заседание на л. 253 – л. 254 от делото) се установява, че седалището на „Роуз Бийч“ ЕООД е в [населено място], къща „К.“ № 10, като на този адрес винаги са се получавали съответните книжа и същият се посещава периодично, като конкретно в началото на 2024г. на адреса се намирали и строителни работници. По отношение на имота се установява, че сградата в местност „Бунарджика“ била построена през 1974г. и била предназначена за рибарска хижа. Установява се, че хижата се намира на 17 метра от морето и пред акваторията е изградена мидена ферма, като достъпът до тази хижа е само по море и няма достъп по суша. По данни на свидетеля боклукът се съхранява в плавателния съд, след което на база договор с яхтеното пристанище се предава в съоръженията за приемане на пристанището.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

По допустимостта на жалбата:

На първо място следва да се отбележи, че специфично връчване на съобщения по реда на ДОПК се осъществява на адреса за кореспонденция на субекта – арг. от чл. 29, ал. 1 от ДОПК. Този адрес по смисъла на 28, ал. 1, т. 2 от ДОПК е вписаният в търговския регистър адрес за кореспонденция. В търговския регистър е вписано седалище на „Роуз Бийч“ ЕООД в [населено място], ж.к. Вилно селище „Бей Вю Вилас”, бул./ул. къща „К. 10”. Вписан е и адрес за кореспонденция с органите на НАП – [населено място], [улица], ет. 1. В случая, макар по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ служителите на общинската администрация да имат правата и задълженията на органи по приходите, няма данни да са правени опити за връчване по вписания адрес на кореспонденция на дружеството. Извършени са действия по чл. 29, ал. 3 от ДОПК единствено по адреса на управление на дружеството. Дори и по отношение на това връчване не се е осъществил фактическият състав за прилагане към досието по чл. 32 от ДОПК. По арг. от чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. В чл. 32, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. Въпреки изрично разпределената доказателствена тежест в тази насока, от ответника не са ангажирани доказателства, че адресът в [населено място], ж.к. Вилно селище „Бей Вю Вилас”, бул./ул. къща „К. 10” е бил посетен два пъти през 7 дни. Липсват изготвени протоколи по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ДОПК, като е налично единствено известие за доставяне (на л. 100 от делото), в което не фигурират констатации за относимите обстоятелства по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Не са събрани и безспорни доказателства по смисъла на чл. 32, ал. 3 от ДОПК, че адресът за кореспонденция с дружеството е несъществуващ. Точно обратното – от показанията на св. Г., а и от останалите събрани по делото доказателства, се установява, че на адреса на дружеството са връчвани книжа (вкл. на 07.08.2024г. е връчено съобщение за образувано изпълнително дело – на л. 11 от делото). С оглед липсата на предпоставките по чл. 32, ал. 1 – ал. 3 от ДОПК, за административния органа не са възникнали правомощията да пристъпи към връчване по правилата на чл. 32, ал. 3 – ал. 5 от ДОПК. Следователно връчването на АУЗД по този ред се приема за ненадлежно от настоящия съдебен състав и за най-ранен момент, от който дружеството е узнало за издадения акт, следва да се приеме посочената дата на връчване на съобщението за образувано изпълнително дело – 07.08.2024г. В рамките на срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК е подадена жалба (на л. 109 – л. 110) срещу АУЗД до началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър, който по арг. от чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на на териториален директор на Националната агенция за приходите. Въпреки подаването на жалба в предвидения срок, решаващият орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК вр. чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ – началник на отдел „МДТ“ при Община Несебър, не се е произнесъл в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, поради което е било налице потвърждение на оспорения АУЗД по смисъла на чл. 156, ал. 4 от ДОПК. В рамките на срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК – на 06.11.2024г., е подадена жалбата срещу АУЗД, поради което същата следва да се приеме за допустима и подадена при спазване на сроковете за това. В насока, че именно това е приложимият ред за обжалване на АУЗД е и съдебната практика. В Определение № 5617 от 09.06.2022г. по адм.дело № 4995/2022г. по описа на VIII отделение на ВАС е прието, че при обжалването на АУЗ се прилагат правилата на ДОПК, като при обжалването по административен ред, функциите на териториален директор се осъществяват от ръководителя на звеното Местни данъци и такси. Той е компетентният орган да се произнесе при обжалване по административен ред, с мотивирано решение в 60 дневен срок от сезирането му. Съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155 от ДОПК, се смята за потвърждаване на акта. Срокът за обжалване в случаите на мълчаливо потвърден АУЗД е 30 дневен. Всичко изложено до тук мотивира съдебния състав да приеме, че жалбата е подадена в срок и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По съществото на спора:

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, достигна до извод, че Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-956 от 05.12.2023г. е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ – служител на общинска администрация Несебър, оправомощен с права и задължения на орган по приходите по смисъла на цитираната разпоредба, а и със Заповед № 394 от 26.09.2012г. на кмета на община Несебър (на л. 108 от делото). Налице е потвърждаване на АУЗД по реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК – от компетентния орган по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ – началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър. Оспореният акт е съставен в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. С оглед изложеното, съдът приема, че административният акт е и формално законосъобразен. Не се установяват и нарушения на процесуалните разпоредби по издаването на акта по смисъла на чл. 107 от ДОПК.

Настоящият съдебен състав констатира, че Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-956 от 05.12.2023г. е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби по смисъла на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, като съображенията за този извод са следните:

Както е прието в трайната съдебна практика статутът на имота по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е от значение за законосъобразността на определените задължения както за ДНИ, така и за ТБО съгласно чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 11 ЗМДТ – Решение № 8283 от 03.08.2023г. по адм. дело № 5217/2022г. по описа на I отделение на ВАС. В случая става въпрос за сграда, находяща се извън строителните граници на селищно образувание, в неурбанизирана територия, разположена в имот, който е част от горския фонд, на приблизително 4 км. от [населено място], в землището на което се води според регистрите на община Несебър.

С оглед горния статут на имота следва да се има предвид константната практиката на Върховния административен съд, че задължението за ТБО не се поражда единствено от наличието на правна връзка между недвижимия имот и съответния правен субект, какъвто е случаят при задължението за данък недвижими имоти. Като условие за дължимост на таксата, законодателят регламентира освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и задължения субект и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните й компоненти. В множество съдебни актове на Върховния административен съд е възприето, че в при начисляване на такси за битови отпадъци, съответният административен орган трябва да докаже в рамките на съдебното производство, че: 1. общината е определила вида и териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата; 2. имотът на лицето попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата; 3. общината фактически да e предоставяла услугата. В този смисъл са напр. Решение № 4097 от 31.03.2021г. по адм. дело № 11422/2020г. по описа на VIII отделение на ВАС, Решение № 6114 от 08.06.2023г. по адм.дело № 9428/2022г. по описа на VIII отделение на ВАС, Решение № 11378 от 10.11.2021г. по адм.дело № 3903/2021г. по описа на VIII отделение на ВАС, Решение № 118 от 08.01.2024г. по адм. дело № 6592/2023г. по описа на VIII отделение на ВАС и др. Заплащането на такси единствено от „ползвателите“ на съответните услуги е залегнало и в практиката на Съда на Европейския съюз – Решение на съда (шести състав) от 30.03.2017г. по дело С-335/16, ECLI:EU:C:2017:242.

Съдът намира, че елементите на горния фактически състав, при който възниква дължимост към съответната община на такса битови отпадъци, не са се реализирали в настоящия случай. На първо място – вярно е, че от ответника са представени достатъчно доказателства, от които е видно, че за процесните периоди (2018г. – 2022г.) общината е определила вида и териториалния обхват за предоставяне на услугата. От доказателствата по делото обаче не се установява, че процесният имот попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата. В този обхват попада [населено място], но от събраните по делото доказателства (в това число показанията на св. Г. и заключението на съдебно-техническата експертиза) се установява, че фактически имотът не попада в границите на селищното образувание – [населено място], а и в границите на което и да е селищно образование. До същия няма достъп чрез пътна инфраструктура на община Несебър (последното се потвърждава и от Община Несебър в Решение за предоставяне на достъп до обществена информация № 142 от 12.05.2022г.), а единствено откъм море. Имотът е част от горския фонд и липсват предвиждания на ОУП или ПУП, касаещи територията, на която той попада. Всички тези специфики на имота водят до извод, че макар същият да се води в регистрите на община Несебър като част от землището на [населено място], практически не може да бъде приет за част от това селищно образувание (вкл. и поради съществената му отдалеченост от селото – около 4 км.). Същевременно в конкретните заповеди на кмета на община Несебър, определящи териториалния обхват за предоставяне на услугите, свързани със събирането и извозването на отпадъци, е посочено единствено [населено място]. По никакъв начин не е индивидуализирано, че местност „Бунарджика“ попада в обхвата на обслужваните от община Несебър територии. След като са събрани достатъчно доказателства (вкл. неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза), че процесната сграда не попада в строителните граници на [населено място], а и на което и да е друго селищно образувание, то съдът приема за недоказано, че имотът на лицето попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата. Т.е. първите елементи от фактическия състав, при които за собственика на процесната сграда би възникнало задължение за плащане на ТБО, не са възникнали.

На следващо място – дори да се приеме тезата, че след като имотът (по данни на община Несебър) попада в землището на [населено място], то същият попада в рамките на обхвата на извършваното от Община Несебър обслужване, съдебният състав счита за недоказано по делото, че общината фактически e предоставяла услугата конкретно за този имот. По арг. от чл. 66, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗМДТ вр. чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината, като дейностите по предоставянето на тези услуги включват: 1. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците - за услугата по чл. 62, т. 1; 2. третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци - за услугата по чл. 62, т. 2; 3. поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване - за услугата по чл. 62, т. 3.

Във връзка с изпращани в рамките на кореспонденцията между страните уведомителни писма от началник отдел „МДТ“ при Община Несебър, до „Роуз Бийч“ ЕООД, по делото се установява, че за процесните периоди не е начислена такса на дружеството по компонента сметосъбиране и сметоизвозване. Този факт се потвърждава и от процесуалния представител на ответника в рамките на настоящото производство. Т.е. по делото е безспорно установено, че дейностите по чл. 66, ал. 1, т. 1 вр. чл. 62, т. 1 от ЗМДТ не са осъществявани за процесния имот.

Както се установява от становищата на началник отдел „МДТ“ при община Несебър, според ответника такса се дължи по другите два компонента и такава е начислена (тази теза се разминава с поддържаното от процесуалния представител на ответника, че е начислявана единствено такса за „депо“). Това изисква да бъде разгледан в настоящото производство въпросът дали реално са предоставени услугите по тези два компонента.

По смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 3 вр. 62, т. 3 от ЗМДТ такса се начислява и за дейностите по поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. Самият фактически състав на тази услуга изисква да е налице обект на правото на собственост, който да попада на територия, в която са налични улични платна, площади, алеи, паркове, други територии, които са част от населените места и селищните образувания в общината. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че собствената на дружеството-жалбоподател сграда се намира на територия, която е част от горския фонд, до която липса изградена пътна мрежа. По делото се установява, че в близост до имота не са налични алеи и паркове. Както се установи от заключението на съдебно-техническата експертиза същият не е част от селищно образувание на територията на община Несебър. Следователно до този имот обективно не биха могли да бъдат предоставени услугите по чл. 66, ал. 1, т. 3 вр. чл. 62, т. 3 от ЗМДТ. Поради тази причина и с оглед специфичния характер на имота, съдебният състав намира, че по делото не е доказано в полза на жалбоподателя (във връзка със собствения му имот) да са извършвани дейности по този компонент.

На следващо място – дейностите по чл. 66, ал. 1, т. 2 вр. чл. 62, т. 2 от ЗМДТ изискват да се извършва (във връзка със собствения на дружеството имот) третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци. Няма спор, че от ответника е доказано принципното извършване на тази услуга на територията на Община Несебър. Следва да се обърне внимание обаче на разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ (в действалата редакция към 01.01.2014г.), според която не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. След като между страните не е спорно, че във връзка с процесния имот не се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, то следва логичният извод, че не са налице отпадъци, свързани с този имот, които да подлежат на обезвреждане в съответните депа. В рамките на процесния период посочената редакция на чл. 71 от ЗМДТ е претърпяла промяна, като в редакцията в сила от 01.01.2019г. е прието, че не се събират такси за услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината (какъвто е настоящият случай). Освен това за конкретния имот са подавани и декларации, че няма да се ползва, поради което за него не следва да се събира такса и на основание чл. 71, т. 2 в редакциите и към 01.01.2019г. и към 01.01.2020г., според които не се събират такси за услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Т.е. настоящият случай попада и в това изключение на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ.

Освен това няма как за процесния имот да бъде начислена такса и за услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ в частта й относно проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци. Това е така, тъй като от Върховния административен съд е формирана трайна практика (напр. Решение № 8075 от 05.07.2021г. по адм.дело № 2420/2021г. по описа на VIII отделение, Решение № 11378 от 10.11.2021г. по адм.дело № 3903/2021г. по описа на VIII отделение на ВАС), която е в насока, че не съответства на духа и целта на закона събирането на такса за обработване на битови отпадъци в депо, когато спрямо имотите на съответния собственик не се осъществява услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, от които се генерира битовия отпадък за обработване в коментираните съоръжения. Следователно и по отношение на дейностите по чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ не са налице основания за начисляване на такси, касаещи собствения на дружеството-жалбоподател имот. Няма как да се обоснове и събиране на такса за „депо“ с показанията на св. Г., който посочва, че генерираните отпадъци от процесния имот се изхвърлят на яхтеното пристанище в [населено място] на база съответен договор, тъй като от една страна яхтеното пристанище не е включено изрично в районите, за които от община Несебър се предоставят услугите по чл. 66 от ЗМДТ, а освен това – таксите за „депо“ би следвало да се заплащат именно от лицата, експлоатиращи пристанището, а въпрос на вътрешни отношения между тях и техните контрагенти по съответните договори е да уредят начина и условията, по които ще бъдат транспортирани отпадъци до ползваните от яхтеното пристанище съоръжения за боклук.

Крайният извод е, че по делото се доказва недължимост на таксите за сметосъбиране, сметоизвозване и третиране на битови отпадъци – с оглед изричната разпоредба на чл. 71 от ЗМДТ, а освен това недължимост на таксите за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци, тъй като тези услуги не се предоставят по отношение на собствената на жалбоподателя сграда.

С оглед изложеното и при преценка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК настоящият съдебен състав достигна до извод, че не са били налице материалноправните разпоредби за издаването на акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-956/05.12.2023г. Поради тази причина и с оглед дадените правомощия по смисъла на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, посоченият акт следва да бъде отменен изцяло.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съобразно представения от него списък (на л. 266 от делото). Представени са доказателства за направени разноски, както следва: 50 лв. за платена държавна такса (платежно нареждане на л. 67 от делото), 503 лв. – внесен депозит за възнаграждение за вещо лице и 700 лв. – платено адвокатско възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на л. 267 от делото). С оглед възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на посоченото възнаграждение, настоящият състав намира, че същото не е прекомерно. От една страна възнаграждението не надвишава съществено предвиденият минимум в чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от действащата Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в действалата към сключване на договора редакция). От друга страна, при съобразяване на всички предпоставки, касаещи възнаграждението, вкл. и съобразяване с Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 25.01.2024г. по дело С-438/22, ECLI:EU:C:2024:71, настоящият съдебен състав констатира, че делото се характеризира с известна фактическа сложност с оглед обема на събрания доказателствен материал (включващ писмени доказателства, гласни доказателствени средства, необходимост от назначаване на експертиза), а и с известна правна такава, предопределена от необходимостта от прилагане на относимите норми от ЗМДТ, свързани с различните видове услуги и тълкуването им, вкл. през призмата на формираната съдебна практика на върховната инстанция. Ето защо възнаграждението от 700 лв. напълно съответства на фактическата и правна сложност на спора и следва да бъде присъдено именно в този размер.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Роуз Бийч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], ж.к. Вилно селище „Бей Вю Вилас”, къща „К. 10”, акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-956/05.12.2023г., издаден от орган по приходите при отдел МДТ в община Несебър, потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК от решаващия орган – началник на отдел „МДТ“ при Община Несебър, с който на „Роуз Бийч“ ЕООД са начислени задължения за такси битови отпадъци за 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г. в общ размер на 1752,56 лв. и лихва върху тях в общ размер на 520,53 лв.

ОСЪЖДА Община Несебър, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от кмета на общината Н. Д., да заплати на основание чл. 143, ал. 1 АПК на „Роуз Бийч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], ж.к. Вилно селище „Бей Вю Вилас”, къща „К. 10”, сумата от 1253 лв., представляваща направени по делото разноски, от които: 50 лв. за платена държавна такса, 503 лв. – внесен депозит за експертиза и 700 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на препис.