№ 611
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110167066 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД срещу ЗАД
„А. Б.“ АД, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1586,30 лева, представляваща непогасена част от регресно
вземане за изплатено на 16.08.2019г. и 11.09.2019г. застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка "Каско" за вредите, нанесени върху МПС марка "ДАФ" модел "ХФ
460 ФТ" с рег. № Е****МС от ПТП настъпило на 02.07.2019г. около 18,15ч. на пътя
Враца[1]Ботевград, по вина на водача на МПС марка "Дачия", модел "Дъстър" с рег, №
СН3517ХМ, застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, щета №
0020-020-0138-2019, ведно със законната лихва за период от 22.06.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 492,79 лева, представляваща мораторна лихва за период от 22.06.2020г.
до 20.06.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 13.07.2023г. по ч.гр.д. 34813/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че на 02.07.2019г., около 18:15 ч. по пътя Враца – Ботевград, водачът на
МПС марка „Дачия“, модел „Дъстър“, с рег. № СН 3517 ХМ, управлявано от Х.Я., поради
недостатъчен контрол над управлявания от него автомобил, навлязъл в лентата за насрещно
движение и се блъснал в движещото се междувременно по нея МПС марка „ДАФ“ модел
„ХФ 460 ФТ“, с рег. № Е****МС, управлявано от Стоян Борисов. Вследствие на ПТП
настъпили материални щети. Твърди се, че за ПТП е съставен протокол за ПТП №
1748577/02.07.2019г. по описа на РУ – Ботевград, от който било видно, че действията на
водача на МПС марка „Дачия“, модел „Дъстър“, с рег. № СН 3517 ХМ, са станали причина за
настъпване на процесното ПТП. Сочи се, че към дата на ПТП МПС марка „ДАФ“ модел „ХФ
460 ФТ“, с рег. № Е****МС, е било застраховано при ищцовото дружество по имуществена
1
застраховка „Каско на МПС“. Излага, че след настъпване на ПТП, водачът на увредения
автомобил е подал уведомление за настъпила щета, в резултат на което била заведена щета
№ 0020-020-0138-2019г., извършени били огледи и бил съставен опис на щетите. Твърди, че
било определено застрахователно обезщетение в размер на 6016,75 лева и 5721,94 лева,
което било изплатено на собственика на автомобила „Вито ВГ“ ЕООД с платежни
нареждания на 16.08.2019г. и 11.09.2019г. Сочи, че към дата на ПТП, МПС марка „Дачия“,
модел „Дъстър“, с рег. № СН 3517 ХМ било застраховано при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“. Излага, че с покана с изх. № А315-5525/27.09.2019г. ответникът
бил поканен да заплати застрахователно обезщетение в размер на 11 738,69 лева, ведно с
ликвидационни разноски или общо сумата от 11 753,69 лева. Твърди, че с уведомление с изх.
№ А315-6724/26.11.2019г. е направил изявление за прихващане, но непогасена оставала
сумата от 1 586,30 лева. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват. Оспорва размера на претенцията и излага, че същата е прекомерно
завишена спрямо действителната стойност на увредения автомобил с оглед годината му на
производство и състоянието му към дата на ПТП. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 KЗ в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже по делото следните обстоятелства: 1) сключен застрахователен договор за
имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към
датата на ПТП; 2) плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор;
3) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което
следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка
между деянието и вредите; 4) размера на причинените вреди; и 5) сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата
на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на
виновния водач. В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти
е да докаже плащане на регресната претенция.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяването на регресната
претенция на падежа.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
2
застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към
датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника
и сочения за причинител на вредата; че произшествието е причинено от водача на
застрахования при ответника автомобил; изплащането на застрахователното обезщетение от
страна на ищеца в полза на собственика на увредения автомобил в размер на 11 738,69 лева
и начислени ликвидационни разноски в размер на 15 лева или общо 11 753,69 лева; че
регресната претенция е частично погасена чрез прихващане до размера на сумата от 10
167,39 лева.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин
от приетия протокол за ПТП № 1748577 от 02.07.2019г., съставен от мл. автоконтрольор при
ОД на МВР – София област след посещение на месторпоизшествието; свидетелство за
регистрация част I на увредения автомобил, от което е видно, че същият е собственост на
„Вито ВГ“ ЕООД; застрахователна полица № 0020022201900032 от 11.04.2019г. между „Вито
ВГ“ ЕООД и ищцовото дружество за имуществена застраховка „Каско“ на МПС „ДАФ“ с
рег. № Е****МС, с период на покритие от 12.04.2019г. до 11.04.2020г.; извлечение от
регистъра на Гаранционния фонд относно застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с
рег. № СА3517ХМ при ответното дружество с период на покритие от 27.03.2019г. до
26.03.2020г.; описи на щетите по увреденото МПС от 04.07.2019г. и 09.07.2019г.; платежно
нареждане от 16.08.2019г. за сумата от 6 016,75 лева и платежно нареждане от 11.09.2019г. за
сумата от 5721,94 лева, платени от ищцовото дружество в полза на собственика на
увреденото МПС „Вито ВГ“ ЕООД; регресна претенция от 30.09.2019г. и уведомление за
прихващане с насрещни задължения от 26.11.2019г., както и фактура № ********** от
12.07.2019г., издадена от „Турботракс България“ ООД на „Вито ВГ“ ЕООД за сумата от
14 086,43 лева с ДДС за извършения ремонт на процесното МПС.
Спорът по делото се концентрира върху причинно-следствената връзка между
уврежданията и механизма на процесното ПТП, както и размера на дължимото обезщетение.
В тази насока съдът намира следното.
Описаният в протокола за ПТП и безспорен по делото механизъм на произшествието е
следният: на 02.07.2019г. около 08,15ч. л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № СН3517ХМ се движи по
Републикански път I-1 с посока от гр. Враца към гр. Ботевград, където при 182 км. водачът
губи контрол над превозното средство, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира
ПТП с насрещно движещия се товарен автомобил „Даф ХФ 460 ФТ“ с рег. № Е****МС с
ремарке с рег. Е3808ЕЕ. От приетото експертно заключение по съдебно-автотехничеката
експертиза се установява, че от техническа гледна точка причините за процесното ПТП е
поведението на водача на л.а. „Дачия Дъстър“, който е загубил контрол над управляваното
от него превозно средство и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е настъпил
удар с насрещно движещия се товарен автомобил „Даф“.
При съпоставка между щетите в съставените от ищеца описи и механизма на
произшествието, вещото лице е установило, че всички увреждания, посочени в описите на
ищцовото дружество се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
3
Вещото лице е определило стойността необходима за възстановяване на щетите по товарния
автомобил „Даф“ на база средни пазарни цени към датата на увреждането – 02.07.2019г. на
10 827,46 лева с включен ДДС. При определяне на тази стойност експертът е взел предвид,
че към датата на ПТП процесното МПС е било на 5 години, 1 месец и 20 дни.
Релевираното от ищеца възражение в проведеното на 01.10.2024г. открито съдебно
заседание, че в съставената от вещото лице калкулация на подлежащите на подмяна детайли
липсва „панта за въздухозаборник“, каквато е отразена в описа на застрахователя, е
основателно. Видно от изготвената от вещото лице таблица, този елемент не е включен при
изчисляването на стойността на вредата по средни пазарни цени, макар че самият ляв
въздухозаборник е включен. От приетия опис техническа експертиза по щета 0020-020-0138-
2019г., съставен на 09.02.2019г. се установява, че в него е описана щета по увреденото МПС,
изразяваща се в „панта за въздухозаборник – за подмяна“. В обясненията си в същото
открито съдебно заседание експертът е посочил, че този елемент не е включен в
калкулацията, защото не фигурира в описанието на подменените части, съдържащо се в
представената по делото фактура от 12.07.2019г, за ремонт на процесното МПС, издадена от
извършилия ремонта автосервиз „Турботранс България“ ООД на собственика на товарния
автомобил „Вито ВГ“ ЕООД. Въз основа на това вещото лице е заключило, че няма данни
частта да е била подменена при ремонта.
Видно от приетите по делото документи по застрахователната преписка, обаче, в
настоящата хипотеза не е налице възстановяване на вредите в натура по смисъла на чл. 406
КЗ чрез възлагане от ищеца на съответния автосервиз /официален, доверен или друг/ да
извърши ремонта по възлагателно писмо и заплащане на стойността на ремонта въз основа
на издадената фактура. Напротив, с платежните нареждания от 16.08.2019г. и 11.09.2019г.,
ищцовото дружество е изплатило дължимото обезщетение по банковата сметка на
собственика на увреденото МПС „Вито ВГ“ ЕООД, а фактурата от 12.07.2019г. отразява
стойността на ремонта, който собственикът „Вито ВГ“ ЕООД е възложил самостоятелно на
автосервиза.
След като процесното обезщетение не се извършва в натура, а по общия ред – чрез
изплащането му на собственика, представената по делото фактура е ирелевантна за неговото
определяне. Ищцовото дружество дължи стойността по средни пазарни цени, необходима за
възстановяване на уврежданията, посочени в двата описа на превозното средство,
независимо от това дали собственикът е направил ремонт и на каква стойност. След като
пантата за въздухозаборник е посочена в описа от 09.02.2019г. и всички увредени детайли в
този опис са в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието, то тя също
следва следва да бъде включена в калкулацията на обезщетението по средни пазарни цени.
За този извод е без значение дали собственикът я е подменил или не, респективно дали тя е
описана във фактурата за ремонта и по какъв начин, защото застрахователят дължи на
собственика стойността, необходима за възстановяване на увреждането, а не цената на
частите, които собственикът реално е подменил. Освен това по делото е установено по
категоричен начин, че самият въздухозаборник е подменен и е включен в калкулацията на
4
вещото лице, което води до логичния извод, че крепежният му елемент /панта/ също е бил
подменен.
В проведеното на 01.10.2024г. заседание вещото лице е посочило, че стойността на
пантата за въздухозаборник по средни пазарни цени към датата на увреждането е 175,14 лева
с ДДС, поради което общият размер на застрахователното обезщетение по средни пазарни
цени възлиза на 11 002,60 лева /10 827,46 + 175,14/.
Останалите възражения на ищеца относно определения от вещото лице размер на
обезщетението са неоснователни. Както експертът е изяснил по време на изслушването му,
разликата се дължи на факта, че при определяне на окончателния размер на обезщетението
ищецът се е съобразил със стойността на ремонта, който собственикът е възложил, но
посочените във фактурата цени на труда и резервните части надхвърлят стойността ин по
средни пазарни цени, при които се вземат предвид всички сегменти на пазара, включително
алтернативните части и неофициалните сервизи. Оспорването на ползваните от вещото лице
пазарни аналози също е неоснователно, тъй като въпреки предоставената на ищеца
възможност за ангажиране на доказателства в тази насока, по делото не се установява
вещото лице да е ползвал неточни или неправилни цени на труда и резервните части.
Ето защо съдът приема, че стойността на застрахователното обезщетение е 11 002,60
лева, а при включване на ликвидационните разходи от 15 лева, сумата възлиза на общо
11 017,60 лева. Както беше посочено, регресната претенция на ищеца е погасена частично
чрез прихващане на насрещни задължения до размера от 10 167,39 лева, поради което
размерът на непогасената и дължима разлика е 850,21 лева. До този размер следва да бъде
уважен предявеният установителен иск за главница, а за разликата до пълния претендиран
размер от 1586,30 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На следващо място от представената регресна покана се установява по категоричен
начин, че същата е връчена на ответното дружество на 30.09.2019г., поради което към
22.06.2020г. /началната дата на претенцията за мораторна лихва/ ответникът е бил в забава за
плащане на разликата и дължи мораторна лихва върху нея. Съдът по реда на чл. 162 ГПК
чрез използване на електронен лихвен калкулатор определи, че върху главницата от 850,21
лева за периода от 22.06.2020г. до 20.06.2023г. се дължи законна лихва в размер на 264,13
лева. До този размер установителният иск за мораторна лихва следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния претендиран размер 492,79 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 41,59 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС, платено изцяло по банков път, или
общо 641,59 лева. С оглед уважената част от исковете следва да му бъдат присъдени
разноски в заповедното производство в размер на 343,88 лева. В исковото производство
ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 71,86 лева, за възнаграждение на
вещо лице в размер на 300 лева, за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева и
5
за адвокатско възнаграждение в размер на 630 лева с ДДС, платено по банков път, или общо
1006,86 лева. С оглед уважената част от исковете следва да му бъдат присъдени разноски в
исковото производство в размер на 539,65 лева. Ответникът е претендирал разноски в
исковото производство, но не е представил доказателства за сторени такива, поради което
разноски не следва да му се присъждат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ЗАД „А. Б.“ АД, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С“ № 16, дължи на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „В“, ул.
„С.С.“ № 7, ет. 5, сумата от 850,21 лева, представляваща непогасена част от регресно
вземане за изплатено на 16.08.2019г. и 11.09.2019г. застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка "Каско" за вредите, нанесени върху МПС марка "ДАФ" модел "ХФ
460 ФТ" с рег. № Е****МС от ПТП настъпило на 02.07.2019г. около 18,15ч. на пътя Враца-
Ботевград, по вина на водача на МПС марка "Дачия", модел "Дъстър" с рег, № СН3517ХМ,
застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, щета № 0020-020-
0138-2019, ведно със законната лихва считано от 22.06.2023г. до изплащане на вземането и
сумата от 264,13 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 22.06.2020г. до
20.06.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 13.07.2023г. по ч.гр.д. 34813/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД срещу ЗАД „А. Б.“ АД
установителен иск за платено застрахователно обезщетение за разликата над 850,21 лева до
пълния претендиран размер от 1586,30 лева и предявения установителен иск за мораторна
лихва за разликата над 264,13 лева до пълния претендиран размер от 492,79 лева
ОСЪЖДА ЗАД „А. Б.“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „С“ № 16, да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „В“, ул. „С.С.“ № 7, ет. 5, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 343,88 лева, представляваща разноски в заповедното производство и
сумата от 539,65 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6