№ 20297
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110119762 по
описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът Я. П. И. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
между ответното застрахователно дружество и водача на л.а. м. “Фолксваген” съществува
застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, с предмет гражданската
отговорност на водача на л.а. м. “Фолксваген”, м. “Туран”, с рег. № ***********. Същият
сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 27.09.2022г., е настъпило пътно-
транспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. “Ауди” и л.а. м. “Фолксваген”. В исковата
молба се релевират твърдения, че произшествието настъпило вследствие на виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. м. “Фолксваген”, който не спазил правилата за
движение по пътищата, свързани с извършване на маневра “изпреварване”.
Ищецът поддържа, че вследствие на произшествието претърпял телесни увреждания-
контузия на двете колена, контузия на лумбалния отдел на гръбначния стълб, черепно-
мозъчна травма с развил се в последствие церебрастенен синдром. Същият навежда
твърдения, че имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, формирани от
направените разходи за лечение в размер на 180,05 лева.
Ищецът поддържа, че на 22.11.2022г. предявил пред ответника претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение за причинените вследствие на ПТП имуществени вреди.
При изложените фактически съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 180,05 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, формирани от направените разходи
1
за лечение. Претендира законна лихва и разноски.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника “ЗД
Б.И.” АД, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът навежда
доводи за оспорване на механизма на деянието и причинната връзка между него и
настъпилите увреждания. Същият сочи, че при съставянето на Протокола за ПТП не са
спазени изискванията на Наредба № 13- 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР,
КФН и Информационния център към Гаранционния фонд и не е съставен Протокол за ПТП с
пострадали лица. В тази връзка ответникът развива съображения, че посоченото
обстоятелство е индиция, че при процесното ПТП е нямало пострадали лица. Предявеният
иск е оспорен и по размер.
В отговора на исковата молба е релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, който нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентиращи задължение за водачите на МПС да управляват същото с поставен
предпазен колан.
Ответникът не оспорва съществуването на застрахователно правоотношение,
възникнало въз основа на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, с предмет гражданската отговорност на водача на л.а. м. „Фолксваген”,
м. “Туран“. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Относно механизма на ПТП пред настоящата инстанция са събрани писмени и гласни
доказателствени средства- чрез представения Протокол за ПТП и свидетелски показания, и е
назначена комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза (КСАТМЕ).
На 27.09.2022г. в гр. София е настъпило ПТП между л.а. м. "Фолксваген" и л.а. м.
"Ауди", за което е съставен Протокол за ПТП № 1531477/ 28.05.2023г. В протокола е
посочено, че ПТП е настъпило поради нарушаване на правилата за движение по пътищата,
регламентиращи извършването на маневра “изпреварване”, от водача на л.а. м.
“Фолксваген”.
От показанията на св. В.Ш. се установява, че през м. септември 2022г. управлявал л.а. м.
“Фолксваген”. Същият сочи, че в *********, в посока „О...“, предприел маневра
“изпреварване” и ударил лекия автомобил. управляван от ищеца. Свидетелят разяснява, че
пътното платно било с две ленти. Валял силен дъжд, пътното платно било мокро. В момента,
в който предприел маневра “изпреварване”, видял, че пред автомобила, който се намирал
пред управлявания от него автомобил се движел друг. Свидетелят сочи, че
управляваният от него автомибил ударил движещия се в лентата за насрещно движение на
пътното платно, управляван от ищеца, л.а. м. „Ауди“.
Съгласно заключението на КСАТМЕ, се установява следния механизъм на ПТП: на
27.09.2022г., л.а. м. „Фолксваген” се движел по ул. „Л.“, с посока от ********* към ул. “О...”.
2
На 800 метра преди ул. “О...” водачът му предприел маневра “изпреварване”, при което
ударил движещия се срещу него л.а. м. „Ауди”. Според вещото лице, ударът е настъпил по
дължина на пътното платно на ул. „Л.“, в посока от ул. „О...“ към *********, на около 800
метра след ул. „О...“, в лентата за движение на лек автомобил „Ауди”. Платното за движение
в района на процесното ПТП се състои от две ленти за движение, по една за всяка посока,
разделени помежду си от единична прекъсната линия. В района на събитието няма пътни
знаци.
Относно извършените от ищеца разходи за лечение пред настоящата инстанция са
събрани писмени и гласни доказателствени средства и е назначена съдебно- медицинска
експертиза.
Видно от представения фискален бон от 02.11.2022г. се установява, че ищецът е
заплатил сумата 150 лева, представляваща цена на извършено образно изследване с
компютърен томограф. От представените фактура № 1114/ 14.11.2022г. и фискален бон от
същата дата се установява, че ищецът е направил разходи за лекарства в размер на 30,05
лева.
От показанията на св. Л. И.а, майка на ищеца и св. В.З., се установява, че в деня след
инцидента ищецът се оплакал от главоболие, световъртеж, гадене, болки в гърдите и
коленете. В същия ден ищецът посетил МБАЛСМ „Пирогов“, където му било направено
рентгеново изследване на главата и колената. Свидетелката споделя, че след произшествието
ищецът продължил да се оплаква от главоболие и световъртеж. Това наложило посещение
при лекар невролог, който насочил ищеца да направи образно изследване със скенер и
изписал лечение с лекарства.
Относно претърпените от ищеца увреждания пред настоящата инстанция са събрани са
назначени КСАТМЕ и СМЕ. От заключението на експертизата се установява, че при
инцидента на 27.09.2022г. ищецът е получил травма на главата с главоболие. По своя
медико- биологичен характер полученото увреждане е причинило болка. Установеното
травматично увреждане е резултат от действието на твърд тъп предмет по механизма на удар
с или върху такъв и може да се получи при посочения вид ПТП. Периодът на възстановяване
е 7- 10 дни. При прегледа на ищеца не са описани морфологичните признаци на травма на
главата. Пострадалият е имал оплаквания от лека болка в главата, което е дала основание да
се проведат изследвания, при които не са установени и описани данни за получена черепно-
мозъчна травма. При извършените след инцидента прегледи и изследвания при пострадалия
не са установени морфологични признаци за получени травматични увреждания.
При преглед на 10.11.2022г. на ищеца е поставена диагноза “Състояние след ЧМТ
(ПТП). Церебрастенен синдром. Вестибуло вегетативен синдром. Приложена КАТ на глава”.
Според вещото лице, в конкретния случай при прегледи и изследвания след инцидента в
представената по делото мед. документация липсва, каквото и да било описание на
установени анамнезни данни, клинично изявена симптоматика или образни данни дори за за
най-лека форма на черепно- мозъчна травма при ищеца. Диагнозата е поставена значително
време след инцидента, при липса на проследяваща медицинска документация, анамнезни
3
данни, описана клиника и обективна находка от проведени изследвания, която да подкрепи
поставените диагнози. На 02.11.2022г. е проведено високоинформативно КТ изследване на
глава, при което е установен нормален образ. Вещото лице прави заключение, че не може да
се приеме, че поставената диагноза “Състояние след ЧМТ, Церебрастенен синдром и
Вестибуло вегетативен синдром” е в причинна връзка с инцидента.
Експертът е посочил, че при прегледите на 27.09.2022г. и 28.09.2022г. на пострадалия не
е предписано и няма данни да е прилагано лечение по повод травми.
Вещото лице дава заключение, че направените разходи за лечение- за КТ изследване и
лекарствени препарати “Афламил”, “Бетасерк” и “Милгама Н”, не се намират в причинна
връзка с травма от инцидента.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Елементите от фактическия състав на иска по чл. 432 КЗ изискват установяване при
условията на пълно и главно доказване от страна на пострадалия ищец- арг. чл. 154 ГПК, на
следните предпоставки: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка
с което ищецът е претърпял имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, като е
сторил разходи в претендирания размер.
В конкретния случай по делото не се оспорва, а и се установява от събраните по делото
доказателства- справка от Гаранционен фонд, че ответното дружество е застраховало
гражданската отговорност на водача на л.а. м. “Фолксваген”.
Ответникът не оспорва, че настъпилото събитие представлява покрит по
имуществената застраховка риск.
Механизмът на ПТП е установен посредством събраните писмени и гласни
доказателствени средства, чрез Протокола за ПТП и показанията на св. Ш.. От същият се
установява и при какви обстоятелства е настъпило ПТП, а именно- водачът на л.а. м.
“Фолксваген” не е спазил правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължение
на водачите на МПС, когато при маневра “изпреварване” навлизат в пътна лента,
предназначена за насрещно движение, да не създават опасност за превозните средства,
движещи се по нея- чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са
се осъществили така, както е отразено в този документ. Тъй като механизмът на ПТП не е
възприет непосредствено от длъжностното лице, същият има материална доказателствена
сила досежно отразените в него обстоятелства- местоположение на МПС, настъпилите
увреждания по МПС, за които следва да се приеме, че са се осъществили така, както е
4
отразено в протокола. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола корелират
и с тези на КСАТМЕ и с показанията на св. Ш.. Съгласно заключението на КСАТМЕ, налице
е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният
механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола. На следващо място, протоколът
(който е подписан без възражения от водача на л.а. м. “Фолксваген”) има материална
доказателствена сила за неизгодните факти, удостоверени от водача на л.а. м. “Фолксваген”,
че произшествието е настъпило при извършване на маневра “изпреварване”. Механизмът на
ПТП се установява и от показанията на св. Ш., от които се установява, че ударът между
двата автомобила е настъпил при предприета от водача на л.а. м. “Фолксваген” маневра
“изпреварване”. Съдът кредитира посочените показания като последователни, логични и
колериращи с обективните данни, съдържащи се в писмените доказателства- протокол за
ПТП, както и в заключението на САТЕ.
Съществуването на причинна връзка между уврежданията на ищцата и механизма на
деянието се установява от заключението на КСАТМЕ.
В случая ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди, под формата на
претърпяна загуба, за сторени разходи за лечение.
Спорът между страните е концентриран в това съществува ли причинна връзка между
механизма на ПТП и претендираното обезщетение за имуществени вреди, под формата на
претърпяна загуба.
Преки и непосредствени вреди от деянието са тези вреди, които се намират в причинна
връзка с деянието. В теорията и съдебната практика няма противоречие, че причинната
връзка е философска категория и общото понятие за нея е създадено от философската наука,
но то е валидно за всички науки, включително и за правната. Изискването към причинната
връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във времето настъпването на
вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на
необходимост.
Деянието трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква
настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде
condition sine qua non за вредата, т.е. условие, без което вредата не би настъпила. И обратно,
ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не беше осъществено,
липсва причинна връзка между тях. Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да
произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. За да има причинна
връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното увреждане.
Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия
отрицателен резултат. Едно действие или бездействие представлява адекватна или относима
причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази,
която е настъпила, т.е. ако при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата
последица. При изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали
резултатът е бил реално възможно следствие на извършеното деяние. Ако между дадено
обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила
5
обусловеност, причинната връзка не бива да се приема за дадена. За да се изясни ролята на
всяко от предшествалите следствието необходими условия за неговото настъпване, трябва да
се види, дали те създават конкретна, реална възможност за това или я превръщат в
действителност. В обобщение причинната връзка е зависимост, при която деянието е
предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие на деликвента. В т.см. решение № 9 от 02.02.2018г. на ВКС по гр.д. № 1144/
2017г., III г.о., ГК.
Причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже- Постановление № 7 от
30.12.1959г. на Пленума на ВС, т. 2. В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно
следствената- връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се
търси, е за ищеца. Той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е
решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата; в цялата поредица от
явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да
произтича от деянието. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако
при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т.е. ако при това
изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице
причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. То е
достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на
обстоятелствата. Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства
не се установява, че направените разходи се намират в причинна връзка с процесното ПТП.
В настоящия случай по делото по категоричен начин се установява, че ищецът е направил
разноски за лечение. Конкретиката на случая сочи, че диагнозата “Състояние след черепно-
мозъчна травма. Церебрестен синдром. Вестибуло- вегетативен синдром“ е поставена на
10.11.2022г. (45 дни след инцидента). При прегледите и изследванията, направени след
произшествието, не е установена клинично изявена симптоматика или образни данни за
черепно- мозъчна травма при ищеца. На ищеца не е поставена диагноза „черепно- мозъчна
травма“, от какъвто и да е вид (мозъчно сътресение, вътречерепни кръвоизливи, мозъчни
контузии, разкъсване на мозъка). Напротив, при проведеното на 02.11.2022г.
високоинформативно КТ изследване на глава е установен нормален образ. Следва да се
отчете и обстоятелството, че оплакванията при такива диагнози могат да се свържат с
множество соматични болести, без травматичен произход, което разколебава извода, че
деянието е решаващо, вътрешно необходимо условие за настъпване на вредите.
Следователно, при липса проследяваща медицинска документация, анамнезни данни,
описана клиника и обективна находка от проведените изследвания, установеното влошаване
на здравословното състояние на ищеца при прегледа на 10.11.2022г. не се намира в причинна
връзка с процесното ПТП.
В светлината на изложеното, следва да се приеме, че в случая не се установява
правнорелевантния факт, че поставената диагноза “Състояние след черепно- мозъчна
травма. Церебрестен синдром. Вестибуло- вегетативен синдром“ при прегледа на ищеца на
10.11.2022г. не се намира в причинна връзка с настъпилото на 27.09.2022г. ПТП.
6
Следователно направените разходи за лечение във връзка с посоченото заболяване не се
намират в причинна връзка с процесното произшествие, което обуславя неоснователността
на предявения иск.
Относно разноските по делото:
При този изход на делото право на разноски има ответника. Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. В
настоящия случай ответникът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лева, съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1
Наредба за заплащането на правна помощ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. П. И., с ЕГН **********, против “ЗД Б.И.” АД, с ЕИК
***********, иск за сумата 180,05 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат на настъпило застрахователно събитие- ПТП, на 27.09.2022г., в
резултат на виновното и противоправно поведение на В., с ЕГН **********, чиято
гражданска отговорност е застрахована от „Д.-О.З.“ ЕАД гр. София- застрахователна полица
№ BG/ 02/122000, с период на застрахователното покритие 11.03.2022г.- 11.03.2023г., с
правно основание чл. 432 КЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА Я. П. И., с ЕГН **********, да плати на “ЗД Б.И.” АД, с ЕИК ***********,
сумата 100 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски,
на основание чл. 79, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7