№ 1652
гр. Бургас, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20232120101789 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от К. К. М., Р. К. Х., П. Г. К., З.
Г. Д., Ж. Я. Н. и С. Я. Н. и допълнително уточнена жалба, с която се моли да бъде отменено
Решение № 3063/17.11.2022 г. на ОСЗ-С. по преписка, образувана по заявление вх. №
3063/1992 г. на наследниците на Н. Н. К., в частта по р-л III, т. 2, с която е отказано
възстановяването в съществуващи (възстановими) стари реални граници на правото на
собственост на жалбоподателите върху нива с площ от 7,200 дка, находяща се в землището
на с. Ч., м. „***“, с мотив, че имотът попада в обект на министерството на отбраната.
Жалбоподателите твърдят, че в тази част решението е незаконосъобразно, тъй като на МО
не са предоставени земи в землището на гр. Ч., поради което молят то да бъде отменено и
вместо него съдът да постанови друго, с което да им бъде възстановено правото на
собственост върху процесния имот в стари реални граници, както и да им бъдат присъдени
направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
жалбоподателите, който поддържа жалбата, ангажирани са доказателства.
Ответната ОСЗ - С. не изразява становище по съществото на жалбата. Представя
изисканите доказателства.
Така предявената жалба е с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, като същата е
допустима.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представените по делото удостоверения за наследници, жалбоподателите са
наследници по закон на Н. Н. К., б.ж. на гр. Ч., починал на *** г.
По делото е представено копие на преписката № 3063 на ОСЗ - С., по която е
1
издадено обжалваното решение. Видно е, че преписката е образувана по подадено от Я. С.ов
Н. заявление вх. № 454/27.05.1992 г., с което същият, в качеството му на наследник на Н. Н.
К., е заявил за възстановяване в стари реални граници правото на собственост върху 10
земеделски имоти с обща площ 48,250 дка, всички в землището на гр. Ч., сред които липсва
нива от 7,2 дка в м. „***“, а е заявена нива със същата площ в м. „***“.
С Протоколно решение № 3063/22.02.1993 г. ПК-С. (понастоящем ОСЗ-С.) е
признала на наследниците на Н. Н. К. правото на възстановяване на собствеността им върху
5 от заявените имоти, а за 4 имота е отказано. В това решение липсва произнасяне по
отношение на заявената за възстановяване нива от 7,2 дка в м. „***“, а е налице произнасяне
по незаявена нива от 7,2 дка в м. „***”.
С молба вх. № 1171/28.11.1997 г. единият от наследниците на Н. К. е поискал от ПК-
С. да му бъде издадено удостоверение за пропуснат срок за заявяване на три земеделски
имота, сред които и нива от 7,200 дка в м. „***”. Вследствие на това и на осн. чл. 14, ал. 7 от
ЗСПЗЗ ПК-С. е постановила Решение № 155-Ч/25.06.1998 г., с което е признала на
наследниците на Н. П. К. правото на възстановяване собствеността в стари (нови реални)
граници върху два от допълнително заявените имоти, включително и върху процесния имот
от 7,200 дка в м. „***“.
В реституционната преписка се съдържа и Решение № 3063/04.10.1998 г. на ПК-С. за
възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници, но в същото липсва произнасяне по отношение на нива
от 7,200 дка в м. „***“. Освен това с Решение № 260003/23.12.2020 г. по гр.д. № 7/2020 г. на
БРС е прогласена нищожността на Решение № 3063/04.10.1998 г. ПК-С. и преписката е
върната на ОСЗ-С. за ново произнасяне.
В изпълнение на горното ОСЗ-С. е постановила атакуваното по настоящото дело
Решение № 3063/17.11.2022 г., с което е признала правото на собственост на наследниците
на Н. К. върху девет земеделски имота в различни местности от землището на гр. Ч.,
включително на нивата от 7,200 дка в м. „***“, възстановила е правото им на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху седем имота, единият от които е
част от един от признатите за възстановяване имоти, а по отношение на останалата част от
този имот, както и по отношение на два от признатите имоти, включително и по отношение
на нивата от 7,200 дка в м. „***“, ОСЗ-С. е постановила отказ за възстановяване правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници, като за процесния имот
отказът е мотивиран с това, че той попада в обект на министерството на отбраната с
реализирани мероприятия.
При извършване преценка за валидността на обжалваното решение съдът установи,
че същото е постановено от законен състав на компетентния административен орган, в
пределите на неговите правомощия и при спазване на установената в закона форма, т.е. не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност и представлява валиден административен
акт.
По отношение законосъобразността на решението в обжалваната му част, съдът
намира следното:
По делото е представено Решение № 144/28.02.2005 г. на МС на РБ, с което пет
имота - публична държавна собственост, управлявани от МО, са обявени са имоти - частна
държавна собственост, като единият от тези имоти е имот, намиращ се в земл. на с. Ч., м.
„***“, № 000016 по плана за земеразделяне, с площ от 375 606 кв.м., заедно с построените в
него 36 сгради, подробно описани в АДС № 0612/20.11.2003 г.
Представено е и Решение № 537/23.07.2010 г. на МС, с което поради отпаднала
нужда е отнето от Министерството на отбраната правото на управление върху
горепосочения имот, описан вече като поземлен имот с идентификатор *** по
2
кадастралната карта на гр. Ч., и същият е предоставен безвъзмездно за управление на
областния управител на област Бургас.
С Протокол за приемане и предаване на имот-частна държавна собственост е
удостоверено извършеното на 20.08.2010 г. предаване на горепосочения имот от МО на
областния управител на област Бургас, като в протокола е вписано, че теренът е ограден с
масивна ограда и с бодлива тел, външното ел. и ВиК захранване са прекъснати, затревен е и
в него има храсти и единични дървета, изградени са в него 36 сгради (масивни и
полумасивни), които не се обитават от 10 години - 9 от тях са самосрутващи се и негодни за
ползване, 5 от сградите са в задоволително съС.ие, а останалите сгради са в общо недобро
съС.ие – счупени стъкла, паднала мазилка, частично паднали врати или без врати, частично
без дограма, с частично порутени стени.
Като доказателство е представен и Акт № 6559/03.12.2012 г., с който поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ч., м. „***” с
площ от 370 974 кв.м., с номер по предходен план 16, е актуван като частна държавна
собственост. В раздел 10 на този акт е вписано, че сградите на бившето военно поделение
1381 в поземления имот са премахнати като компрометирани в конструктивно отношение.
Видно от представеното удостоверение № 20.00-17/24.02.2022 г., издадено от
администрацията на МС на РБ, в землището на гр. Ч. няма земеделски земи, които да са
предоставени на държавата за нуждите на националната сигурност.
По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза, от заключението
по която е видно, че за м. „***“ и процесния имот няма изготвен специализиран кадастър, но
на място е установено, че в имота липсват трайни обекти и той е самозалесен отчасти с
дървета и храсти. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че на място в имота не се
виждат подземни съоръжения. Към заключението са приложени скици, като видно от
приложение 2 процесният имот понастоящем попада в поземлен имот с идентификатор ***
по КККР на гр. Ч., който (видно от текстовата част на заключението) представлява бивш
имот на МНО.
При така ангажираните доказателства, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, възстановяват се правата на
собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали
преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни
земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други
образувани въз основа на тях селскостопански организации, а чл. 10а, ал. 1 от ЗСПЗЗ
предвижда, че възстановяването на собствеността става в реалните граници там, където те
съществуват или е възможно да бъдат установени.
В настоящия случай се установи, че в полза на наследниците на Н. К.
(жалбоподателите по делото) по реда на ЗСПЗЗ е било признато правото на възстановяване
собствеността върху процесния имот - нива от 7,200 дка в м. „***“, в земл. на гр. Ч..
Установи се също така, че сега този имот представлява част от имот с идентификатор
*** по КККР на гр. Ч., който към момента е частна държавна собственост и е предоставен за
управление на областния управител на област Бургас, а не на МО, както е посочено в
атакуваното решение на ОСЗ-С..
От събраните доказателства е видно също така, че към момента в процесния имот
няма нито сгради, нито подземни съоръжения, които да представляват пречки за
възстановяването на собствеността върху него в стари реални граници.
С оглед на горното и тъй като по делото се установиха старите реални граници на
процесния земеделски имот, установи се, че той не е застроен, не е предоставен на държавно
ведомство за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, както и
липсват доказателства този имот да е засегнат от мероприятия, непозволяващи
3
възстановяването на собствеността върху него в стари реални граници, съдът намира, че
липсват пречки правото на собственост върху него да бъде възстановено на правоимащите
лица така, както е поискано, а именно в стари реални граници. Поради това съдът намира, че
жалбата е основателна и решението на ОСЗ - С. следва да бъде отменено в обжалваната му
част като незаконосъобразно и на осн. чл. 173, ал. 1 от АПК съдът следва да реши спора по
същество, като възстанови правото на собственост върху имота в съществуващи
(възстановими) стари реални граници, тъй като преценката дали са налице основания за това
не е предоставена на административния орган.
Предвид крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответната ОСЗ следва да заплати на жалбоподателите направените от тях съдебно-
деловодни разноски, а именно по 360 лв. на всеки от тях.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3063/17.11.2022 г. на Общинска служба „Земеделие“ - гр. С.,
постановено по преписка, образувана по заявление вх. № 3063/27.05.1992 г. на
наследниците на Н. Н. К., в частта по р-л III, т. 2, с която е отказано възстановяване в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на правото на собственост върху имот,
представляващ нива с площ от 7,200 дка, находяща се в м. „***“, в землището на с. Ч., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА правото на собственост на наследниците на Н. Н. К., б.ж. на гр.
Ч., общ. С., починал на *** г., в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху
земеделски имот, представляващ нива от 7,200 дка (седем декара и двеста кв.м.), находяща
се в м. „***”, в землището на гр. Ч., при съседи и граници: поземлен имот с идентификатор
*** по КККР на гр. Ч., който земеделски имот е отразен като имот № 30 с площ от 7 098
кв.м. (седем хиляди деветдесет и осем кв.м.) в скица - приложение 1 към заключението на
в.л. М. М..
ОБЯВЯВА изготвената от в.л. М. М. скица – приложение 1 към приетото по делото
заключение от 04.07.2023 г., приложената на л. 252 от делото, за неразделна част от
настоящото решение
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. С., с адрес гр. С., ***, да заплати на
К. К. М., ЕГН **********, от гр. Ч., ***, сумата от 360,00 лв. (триста и шестдесет лв.),
представляваща направените от нея съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. С., с адрес гр. С., ***, да заплати на
Р. К. Х., ЕГН **********, от гр. Б. ***, сумата от 360,00 лв. (триста и шестдесет лв.),
представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. С., с адрес гр. С., ***, да заплати на
П. Г. К., ЕГН **********, от гр. Р., ***, сумата от 360,00 лв. (триста и шестдесет лв.),
представляваща направените от нея съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. С., с адрес гр. С., ***, да заплати на
З. Г. Д., ЕГН **********, от гр. Б. ***, сумата от 360,00 лв. (триста и шестдесет лв.),
представляваща направените от нея съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. С., с адрес гр. С., ***, да заплати на
Ж. Я. Н., ЕГН **********, от гр. Ч., ***, сумата от 360,00 лв. (триста и шестдесет лв.),
представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. С., с адрес гр. С., ***, да заплати на
4
С. Я. Н., ЕГН **********, от гр. Ч., ***, сумата от 360,00 лв. (триста и шестдесет лв.),
представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5