Р
Е Ш Е Н И Е
№
……
град
София, 22.03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 11094/2011
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № I-49-82/21.10.2010
г., постановено по гр. д. № 21467/2009 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 49 състав, е отхвърлен конститутивен
иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от Р.Г.Д. и Б.Г.В. срещу Й.И.П.,
за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в разписки от 06.04.2009 г. и от 08.04.2009 г., за окончателен.
С
въззивни жалби от 24.11.2010 г. и 26.11.2010 г. ищците обжалват решението като неправилно
и незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и в
нарушение на процесуалните правила. Твърдят, че представили по делото многобройни
писмени доказателства, от които се установявали постигнатите с ответника
съществени уговорки относно условията на предварителния договор и валидно
възникналото между страните облигационно правоотношение. За същите
обстоятелства било поискано допускане на гласни доказателствени средства чрез изслушване
на свидетели, което доказателствено искане незаконосъобразно било оставено без
уважение от съда. Вписването на исковата молба не било извършено своевременно,
поради което ответникът прехвърлил идеалните части от недвижимия имот, предмет
на предварителния договор, на трети за спора лица. Тази прехвърлителна сделка била
привидна, заобикаляща закона и накърняваща добрите нрави, но
първоинстанционният съд не допуснал изслушването на свидетели за доказването и
на тези обстоятелства. Претендират присъждане на разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на
въззивните жалби в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
С протоколно определение от
22.02.2019 г. съдът е приел като писмени доказателства по делото представените от
въззивниците документи и не е допуснал изслушване на свидетели с оглед оттегляне
на това доказателствено искане от процесуалния представител на въззивниците.
В писмена защита от 28.02.2019 г. адв.
Н.В. Заявява, че за Б.Г.В. липсва правен интерес от водене на иска, тъй като
същата не е страна по процесния предварителен договор.
Съдът, като обсъди доводите на
страните във връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със
събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, в обжалваната част и допустимо. Относно
правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл.
269 изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото
пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа
обстановка.
За да отхвърли предявения иск за обявяване
на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
разписки от 06.04.2009 г. и от 08.04.2009 г., за окончателен,
първоинстанционният съд е приел, че нямало доказателства между ответника и ищеца
Б.Г.В. да е налице правоотношение по предварителен договор, доколкото последната
не била автор на волеизявленията, обективирани в посочените разписки. По
отношение на другия ищец Р.Г.Д. съдът е приел, че към датата на
постановяване на решението не били налице предпоставките по чл. 363 ГПК за
обявяване на предварителния договор за окончателен, тъй като по делото било
прието за безспорно, че ответникът не притежавал описаната в представените
разписки ¼ идеална част от недвижимия имот. В мотивите си съдът е приел,
че в разписките било посочено основанието, на което са предоставени сумите в
общ размер от 7500 лева – а именно продажна цена за притежаваните от ответника
идеални части от недвижим имот.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
По иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, съдът
може да бъде сезиран да замести с решението си обещания договор – той не може да
внася каквито и да било промени в неговото съдържание, както по своя
инициатива, така и по искане на една от страните по договора, включително
досежно предмета му. Това е така, защото с решението си съдът е длъжен да
възпроизведе клаузите на обещания договор и да даде пълно описание на предмета
му така, както страните са се договорили. Когато е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот страните по този договор трябва да
постигнат договореност по отношение на съществените елементи на този вид
договор – вещта, предмет на продажбата и продажната цена за нея. От съществено
значение в тази хипотеза е и индивидуализацията на имота, поради обстоятелството,
че вещно-правният ефект на съдебното решение играе аналогична ролята на
нотариално прехвърляне на собствеността под формата на нотариален акт. Искът
може да бъде воден само от и срещу страни по предварителния договор или техните
универсални и частни правоприемници. Трети за договора лица не могат да искат
обявяването му за окончателен. За да бъде уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
ответникът трябва да е титуляр на правата, които ще бъдат прехвърлени със
съдебното решение. Искът трябва да бъде отхвърлен като неоснователен, ако към
момента на вписване на исковата молба ответникът не е собственик на вещта и не
е придобил собствеността ѝ
към
момента на приключване на съдебното дирене.
От представените по делото
доказателства се установява, че на 06.04.2009 г. и на 08.04.2009 г. Р.Г.Д. и Й.И.П.
са положили подписите си върху два документа, озаглавени като „разписка“, като
въззивникът
Б.Г.В. не е подписала документите, които се твърди че установяват
облигационното правоотношение по предварителен договор между страните, поради
което правилно районният съд е отхвърлил предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД
спрямо нея.
По отношение на собствеността върху
имота, предмет на предварителния договор, следва да се посочи следното.
Производството по настоящото гр.д. № 11094/2011 г. на СГС е било спряно с протоколно
определение от 31.10.2012 г. до приключване на спора по гр. д. № 6883/2011 г.
на СРС, 47 състав, с предмет предявени от Р.Д. обективно съединени искове за
установяване на нищожността на договор за замяна от 23.04.2009 г., сключен
между Й.П. от една страна и П.Н.и Я.Н. от друга, с който Й.П. заменя процесните
идеални части от своя недвижим имот за движима вещ – цветен телевизор. Преюдициалното
производство е приключило с решение от 30.07.2013 г., влязло в сила на
16.06.2017 г., с което договорът за замяна е бил признат за нищожен поради
противоречието му с добрите нрави. По този начин Й.П. се явява титуляр на
правата, чието окончателно прехвърляне се претендира от Р.Г.Д.. По делото не са налице доказателства
за други разпореждания с имота, извършени преди вписване на исковата молба на 16.05.2009
г.
Спорният по делото въпрос е дали посоченото
в двете разписки от 06.04.2009 г. и 08.04.2009 г. обективира в достатъчна
степен постигнато между страните съгласие за сключване на предварителен договор
за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу продажна цена, за да
може съдът да впише уговореното между страните в диспозитива на решението си,
който ще замести окончателния договор. При тълкуване на волята на страните и
квалифициране на правоотношенията между тях съдът следва да изхожда от
постигнатите договорености относно правата и задълженията, независимо как е
озаглавен документът, който страните са съставили. В случая от съдържанието на
представените по делото разписки съдът приема, че страните не са индивидуализирали
в достатъчна степен продажната цена и вещта, предмет на бъдещата
покупко-продажба. В разписката от 06.04.2019 г. е посочено, че получената от Й.П.
сума от 4500 лева представлява капаро от цената на имота, без да е посочена
цялата продажна цена за него и каква сума остава за доплащане. В другата
разписка с дата от 08.04.2019 г. удостоверяваща получаването на сумата от 3000
лева, е посочено, че тази сума представлява „продажната цена“ за идеалните
части от имота без да е спомената дадената сума по първата разписка. Неясно
остава обстоятелството дали посочената сума представлява общата продажна цена, остатък
от задължението на купувача или нещо друго. По-съществено е несъответствието
относно имота, предмет на предварителния договор. В първата разписка е
посочено, че се продават ¼ идеални части от имота, докато във втората предмет
на прехвърляне са всички притежавани от прехвърлителя идеални части от имота. В
първата разписка е посочен единствено поземленият имот, докато във втората като
обект на продажбата фигурира и построената върху имота сграда, която е с
отделен идентификатор, съгласно представеното по делото копие от кадастрална
скица от 05.10.2018 г., и може да бъде предмет на отделна прехвърлителна
сделка. Поради изложените неясноти относно съществените елементи на
предварителния договор няма как съдът в решението си да възпроизведе волята на
страните, поради което предявеният конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД
правилно е отхвърлен от районния съд като неоснователен.
Поради съвпадане на крайните изводи
на първата и въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно.
Разноски за въззивната инстанция при
този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия
Й.И. Петров, който обаче не претендира присъждане на такива.
По горните съображения, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
I-49-82/21.10.2010 г., постановено по гр. д. № 21467/2009 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 49 състав.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред ВКС на РБ с касационна жалба при условията на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.