РЕШЕНИЕ
№ 10036
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110131187 по описа за 2022 година
Предявен е от Л. Н. Г. срещу Столична община осъдителен иск с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на
уврежданията, настъпили на 31.05.2022г. при падане на ищцата на тротоара, находящ се в
гр. София, бул. „Васил Левски“ № 36, ведно със законната лихва считано от 31.05.2022г. до
изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че на 31.05.2022г. е била на събитие в резиденцията на посолството
на Великобритания, след приключване на което към 12:30 часа на обяд пред изхода на
резиденцията, находяща се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 36, се спънала на разместена
тротоарна плочка и паднала с целия си ръст на тротоара. Твърди, че тротоарната плочка е
стърчала над останалите поне с 10 см. Изпитала силни болки, като си ударила едновременно
дясната ръка, лявото рамо и лявото коляно. Случаен минувач й помогнал. Била закарана до
институт „Пирогов“. Изпитвала силни болки в областта на дясната ръка, цялото й тяло било
натъртено, включително и лява скула, която веднага посиняла от кръвонасядането. В
институт „Пирогов“ била приета веднага, бил й направен преглед, включително
рентгенография на дясна гривнена става, лява раменна става и лява коленна става. Било
установено счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка и същата била
гипсирана веднага. Консултирала се и с неврохирург, чувствала се леко замаяна. На
05.06.2022г. през нощта се почувствала зле, получила силен световъртеж и гадене, шум в
ушите и отишла на преглед във ВМА, където била прегледана и й било предписано
1
медикаментозно лечение. От преглед на 07.06.2022г. се установило, че са налице данни за
вътреставна фрактура на дистален радиус с минимална депресия и дислокация. От преглед
на 09.06.2022г. се установило, че най-вероятно има смущения на вестибуларния апарат. С
оглед описаното твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в счупване
на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, стрес от падането и последиците от това
падане, болки и страдания. Развива подробни съображения в насока, че ответната община е
легитимирана да отговаря по предявения иск, доколкото процесният тротоар е нейна
собственост и се намира на нейна територия. Сочи също и че общината, в качеството си на
стопанин на пътя, следва да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира за
препятствията по него. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва. Ответникът оспорва механизма на увреждането и счита, че
липсват доказателства, от които да се установява при какви обстоятелства е настъпил
инцидента, като сочи също и че не е локализирано точното място на настъпване. Твърди, че
общината е изпълнявала задълженията си по текущото поддържане на процесния участък в
съответствие с нормативната уредба. Сочи, че за процесния участък, противно на
твърденията на ищеца, никога не са подавани сигнали. Излага, че не е установено, че
единствената причина за инцидента и за уврежданията е неизправност на тротоарното
платно. Твърди, че ищцата е допринесла за настъпването на процесното събитие и в тази
връзка излага, че същата не е положила дължимата грижа да се движи с внимание и при
съобразяване със състоянието на пътя по време на движение. Развива подробни
съображения и в насока, че липсват доказателства, от които да се установи с категоричност,
че единствено спъването е причина за настъпване на увреждането. Моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е трудов договор от 01.01.1999г., сключен между „168 часа“ ЕООД и Л.
Н. Г., с който ищцата е назначена на длъжност „завеждащ отдел „Социален“ на вестник „24
часа“ към „168 часа“ ЕООД. Представени са и допълнителни споразумения от 31.12.2020г.,
31.12.2021г. и 30.03.2022г., с които е изменян и допълван гореописаният трудов договор в
частта, касаеща трудовото възнаграждение. От приетата покана от посолството на
Великобритания се установява, че на 31.05.2022г. от 11.00 часа е проведен семинар за
журналисти по повод Световния ден за борба с тютюнопушенето.
Представен е Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 102034 от 31.05.2022г. в 14.06
часа, издаден от Спешния кабинет по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ
Н.И.Пирогов ЕАД, в който е посочено, че е осъществен преглед на Л. Г., като в анамнезата е
посочено, че по данни на пациентката същата е пострадала при падане от собствен ръст и
има оплаквания от болка в дясна гривнена става, ляво коляно и ляво рамо; описан е наличен
травматичен оток в областта на дясна гривнена става, както и проведени следните
2
изследвания: рентгенография на дясна гривнена става с длан и пръсти- ФАС и профил,
РО00048; рентгенография на лява раменна става-ФАС и профил, РО00046; рентгенография
на лява колянна става- ФАС и профил, РО00048.
В Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 05.06.2022г., издаден от
Военномедицинска академия, е посочено, че ищцата е имала оплаквания от световъртеж,
придружен с вегетативна симптоматика /изпотяване и гадене/, като оплакванията се появили
по време на сън, както и за шум в ушите, както и промяна на оплакванията при промяна в
положението на главата и тялото в пространството; коморбидности- отрича.
От амбулаторен лист № 221588069222 от 07.06.2022г., издаден от доктор Владимир
Стефанов, се установява, че основната диагноза на ищцата е счупване на долен край на
лъчевата кост. Посочено е в анамнезата оплакване от гадене около 1 седмица и болка в
дясна гривнена става.
Представен е и амбулаторен лист № 221857076777 от 04.07.2022г., издаден от доктор
Владимир Стефанов, в който в частта анамнеза е посочено, че ищцата съобщава за падане от
около един месец, при което се е получила болка в дясна гривнена става, като обективно
състояние- имобилизирана с гипсова лонгета и е насочена за изследвания.
Представен е и амбулаторен лист № 22189С056750 от 06.07.2022г., издаден от д-р
Биляна Тошева, в който е посочено, че Л. Г. е имобилизирана с гипсова шина за 35 дни и се
нуждае от курс физиотерапия. В частта обективно състояние е посочено- палпаторна
болезненост в областта на дясна гривнена става, болка при движение в същата, оток,
ограничен обем на движение, ъглометрия S: 2S-0-45, F:10-0-35, R: 55-0-75, промяна в цвета и
тургура на кожата, частична хипотрофия на мускули на дясна длан предмишница и пръсти,
намалена сила на захвата, ограничен ДЕЖ и самообслужване.
В амбулаторен лист № 222037034АСВ от 19.07.2022г., издаден от д-р Биляна Тошева,
е посочено, че след края на физиотерапевтичния курс Л. Г. съобщава, че се повлиява
положително от проведените процедури. В частта обективно състояние е посочен увеличен
обем на движения, локален статус с подобрение в общото състояние.
Представен е амбулаторен лист № 298 от 30.08.2022г., издаден от д-р Калин
Димитров, в който в частта анамнеза е посочено, че ищцата се оплаква от изтръпване на
пръстите на дясна ръка, както и че преди три месеца е получила фактура на лъчевата кост на
типично място, лекувана консервативно и провела рехабилитация. В частта обективно
състояние е описано – клинично и Рс-консолидация на неразместена фактура, С-м на
карпалния канал, ограничена флексия /60 градуса/ и екстензия /70 градуса/.
От амбулаторен лист № 331 от 27.09.2022г., издаден от д-р Калин Димитров, се
установява, че ищцата е имала оплаквания от изтръпване на пръстите на дясна ръка, като
преди три месеца е получила фрактура на лъчевата кост на типично място, лекувана
консервативно, уплътнение в областта на дланта. В частта обективно състояние е посочено-
клинично и Ро- консолидация на неразместена фактура, С-м на карпалния канал, ганглион
по хода на флексорното сухожилие на 2-ри пръст.
3
От амбулаторен лист № 001530 от 06.10.2022г., издаден от д-р Здравко Стефанов, се
установява, че ищцата е имала оплаквания от изтръпване на 3-ти и 4-ти пръст, фрактура на
дистален радиус преди 6 месеца. В частта обективно състояние е посочено, че ОТ
ехографият- по воларния труба на ставната повърхност за китката на радиуса- фиброзно
задебеляване, което повдига флексорните сухожилия и т.медианус изглежда леко
компримиран малка ограничена зона на това ниво, притискането се засилва при флексиа на
пръстите, малко уплътнение на палмарното подкожие в 1-во междупръстък пространство от
фибротичен тип.
От разпита на св. Цветомира Георгиева, се установява, че познава Л. от много години,
тъй като е здравен журналист от много време, а тя работи в Агенция за връзки с
обществеността и работят предимно в сферата на здравеопазване. Посочила е, че
инцидентът е станал след събитие, което те организирали на 31.05.2022г., като преди
събитието изпратили покана по имейл и до вестник „24 часа“ и до Л. в качеството и на
здравен журналист. Сочи, че Л. е присъствала на събитието в качеството на журналист,
който следи здравната тема. След събитието в резиденцията на Британското посолство на
бул. Васил Левски останали за неформални разговори с журналисти и участници в
събитието, малко след това Л. си тръгнала, а тя останала още вътре в резиденцията и десет
минути след това някой от резиденцията й казал, че отвън има паднал журналист, при което
излязла и намерила Л. вътре в двора на резиденцията до кабинката на охраната с подута
ръка, не можела да стои на едно място. Била нито права, нито седнала, била цялата охлузена
и казала, че паднала отвън и случаен минувач й помогнал, охраната също я била видяла и
затова я била допуснала вътре. Сочи, че служител на резиденцията е отишъл да й донесе лед
за ръката, Л. й била казала, че се обадила на шофьора на вестника, за да я закара до
болницата, а тя останала с нея отвън. Опитала се да я разсее, тъй като била в доста тежко
състояние, дори не можела да седне на предлагания й стол от охраната, защото не можела да
се наведе. След това я придружила до колата на шофьора и й помогнала да се качи в колата.
Върнала се в резиденцията и други хора й споделили, че всяка седмица на същото място
падат постоянно хора. След инцидента твърди, че се чували с Л. и тя й казвала какво й е
състоянието, както и че не може да работи и не ходи на работа. Сочи, че не я била виждала
на събития в продължение на два месеца след това. Св. Георгиева твърди, че Л. и била
посочила къде точно е паднала, но не я била питала на коя плочка точно е паднала, там
имало доста разбити плочки. За плочките била разбрала от ищцата, че след две седмици
били поправени. Събитието било приключило след 13.00-13.10 часа, като Л. била останала
до края на семинарния час. След събитието били преминали към неформални разговори,
намерила Л. превита, държала дясната си ръка в поза, нито била легнала, нито изправена. Не
можела да седне и да се изправи, впоследствие при качването в колата имала нужда от
съдействие, защото не можела да се качи сама. Не познавала шофьора, който я бил
придружил.
От разпита на св. Боряна Цачева се установява, че е заместник главен-редактор на
вестник „24 часа“, като повече от 20 години работила заедно с Л.. Била редактор във
4
вестника и практически й била пряк началник. Знаела, че Л. ще бъде събитие в посолството
на Великобритания и няколко часа по-късно се обадила, че се е случил инцидент и е паднала
пред сградата. Била видимо разстроена, разказала й какво е станало, същото й казал и
шофьорът на вестника, който трябвало да я вземе и да я закара до Пирогов. Сочи, че Л.
отсъствала повече от 2 месеца от работа поради травмата. Във вестника се работило, както
на нормиран работен ден, така и събота и неделя, което не било прието за другите професии
и поради тази причина се полагали компенсации и се разбрали тогава, че е по-добре да си
вземе всички такива компенсации наведнъж, защото те се плащат все едно, че си на работа.
След компенсациите Л. била в платен отпуск. Върнала се на работа август месец, като
работила по-бавно, имала видими болки в ръката, която била в шина. Сочи, че Л. била
ходила на рехабилитации, като й споделяла че ръката й не функционира на 100 %, както
преди. Не й била казвала да има някакви заболявания.
От приетата съдебно-медицинската експертиза се установява, че при проведен на
27.12.2022г. преглед ищцата е имала оплаквания от постоянно изтръпване на 3-4 пръсти,
увеличаващо се при студено време, поливане със студена вода и сгъване на пръстите в
юмрук; носила гипсова шина за фрактурата на радиуса 1 седмица, заменена след това с
киткова ортеза за още 20 дни; провела общо два курса по 10 процедури рехабилитация,
както и допълнително упражнения за дома, в момента изпълнявала дадени упражнения по
отношение на болките в карпалния канал; не била ползвала болнични листи поради многото
отпуска, която имала; на същата работа се върнала в средата на месец август 2022г. около
2,5 месеца след травмата на ръката, като работила със затруднения на компютър. От
заключението се установява, че ищцата е получила травма в областта на дясната китка,
довела до фрактура на радиуса /лъчевата кост на предмишницата/ на типично място, с което
наименование се означавало счупването на долната част /метафизата/ на лъчевата кост на
около 2 см над ставната линия на гривнената става и това статистически била най-честата
фрактура в човешкото тяло, а мястото било толкова характерно затова се наричало
„типично“. Конкретното счупване било с минимално разместване на фрагментите, което не
наложило наместване под местна анестезия, а само поставяне на гипсова шина за 1 седмица
впоследствие заменена с киткова ортеза за още 20 дни. Вещото лице е уточнило, че
медицинските критерии за пълно възстановяване от такова счупване при навременно
оказано адекватно лечение и липса на усложнения за възрастовата група на ищцата е до 3
месеца /1 месец имобилизация и 2 месеца рехабилитация/. Посочено е, че при ищцата е
настъпило усложнение- фиброзно стесняване на карпалния канал в долната част на китката,
анатомчен проход, през който минават 10 елемента- деветте сухожилия на мускулите
сгъвачи на пръстите и медианния нерв, който е един от трите магистрални нерва,
отговарящи за инерцията на горния крайник.
Експертът е посочил, че това стесняване се изразява в механична компресия върху
нерва, настъпила от фиброзно възпаление на стените му, което резултира в първоначално
изтръпване на пръстите на ръката и ако физиотерапевтичните мерки и упражнения не
помогнат до 1 година след установяване на компресията, се налага да се извърши
5
оперативна декомпресия на канала. Данните от личния преглед показвали зарастването на
фрактурата на радиуса в характерния за това счупване медицински срок от около 2,5-3
месеца, като проблемът с фрактурата е отминал, измерения функционален дефицит в
активните движения на китката е минимален и не затруднява по никакъв начин работните и
битовите нужди от движения в дясната гривнена става. През този период ищцата била
изпитвала първоначално болки с висока интензивност първите 2-3 дни особено при опит за
раздвижване на китката като впоследствие намалявали до утихване в края на указания
период. Вещото лице е посочило, че страданията при такова счупване се обуславят не
толкова от изпитваната болка, колкото от имобилизацията на китката за един месец особено
ако ръката е дясна /водеща/, както при ищцата, необходимостта да се пази гипса чист и сух,
необходимостта да се ходи на контролни прегледи, на физиотерапия и рехабилитация, като
всичко заедно коренно променя естествения начин на живот и изградени навици. От
заключението се установява, че прогнозата на това усложнение при навременно
диагностициране и провеждане на адекватно лечение е добра, като самото възстановяване на
притиснатия нерв е индивидуална и продължителна и отнема около 1 година. Вещото лице е
посочило, че в конкретния случай ищцата се възстановила от процесната фактура на радиуса
на типичното място за около 2,5 месеца до ниво на работоспособност, доколкото се е
върнала на работа средата на месец август 2022г. и макар с известни затруднения е
изпълнявала трудовите си задължения, а настъпилото усложнение ще удължи срока до
пълно възстановяване на около 1 година. Експертът е посочил, че установената с
амбулаторен лист от 05.06.2022г. при консулт с отоневролог лабиринтопатия на органа на
равновесие във вътрешното ухо, неправилно вписана в графата „диагноза“ като
„Световъртеж от централен произход“ не е в причинна връзка с процесната фактура на
радиуса на типично място.
В проведеното открито съдебно заседание на 07.02.2023г. експертът е посочил, че
ищцата е посещавала рехабилитация – два курса от по 10 процедури, както и че към
настоящия момент е възстановена по отношение на фрактурата. Уточнил е, че карпалният
канал е тясно пространство, находящо се над китката, по средата между двете издатини на
дланта, както и че е важна анатомична структура, защото през нея минават всички сгъвачи
на пръстите, както и срединният нерв. Посочил е, че по ред причини, както и травматични,
този канал може да се подложи на възпалителни промени, което възпаление води до
фиброзно стестяване на карпалния канал и след като се стесни, всички структури, които са
вътре, в случая десет, се подлагат на компресия, като това е от голямо значение за нерва,
който буквално се сплесквал от стеснението. В случая ехографията на десния карпален
канал, направена на 06.10, давала данни за фиброзно задебеляване на канала. Експертът е
посочил, че травмата е един от възможните фактори, които могат да предизвикат такава
компресия на канала, включително ревматизъм. В случая, обаче, когато имало такава
фрактура на типично място в непосредствена близост и месеците съвпадат като време на
развиване, това показвало, че възпалението е с травматичен произход, както и няма данни за
други заболявания на ищцата, които да доведат до такова усложнение.
6
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи осъществяване на описаното в исковата молба събитие, в резултат на
което са настъпили твърдените от него неимуществени вреди, настъпване на вредите в
причинна връзка с процесното събитие, неизпълнение на нормативно установени
изисквания относно поддържане на пътната настилка, в т.ч. тротоара в населеното място,
чието изпълнение ответникът следва да организира и контролира, и обуславящо
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД правоотношение по възлагане на работа на лица,
при или по повод извършването на която последните са станали причина за вредоносното
деяние.
В конкретния случай с определението от 15.12.2022г., в което е обективиран
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 07.02.2023г.,
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че тротоарът, находящ се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 36,
представлява публична общинска собственост и се стопанисва от Столична община.
Спорни между страните са въпросите касаещи механизмът на увреждането, както и
дали ответникът е отговорен за настъпилите вреди, както и размера на същите. По тези
въпроси съдът намира следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – така и
Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г.,
Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от
28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до
неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до
невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила
и от характера на възложената работа. Съответно в т. 13 от ППВС № 17/1963г. е изяснено, че
са възможни случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от
виновното поведение на дадено лице. Тогава отговорността на този, който е възложил
работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се е намирала под негов
надзор, се основава едновременно на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Възложителят на работата,
независимо дали е собственик или упражнява надзор върху вещта, ще отговаря само по чл.
49 ЗЗД, когато самата вещ, като такава, няма отношение към увреждането.
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната
7
норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/
вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага
до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно
задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители
на Столична община, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват
дейност по поддържане на пътната настилка, в т.ч. и тротоара.
В конкретния случай несъмнено Столична община отговаря на основание чл. 49 ЗЗД
за действията и бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението на нейни задължения, вменени й от законодателството. Съгласно пар. 6, т. 1
от ДР на ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците. Тротоарът е елемент от понятието „път“, поради което и ответникът
е отговорен за задължението си да го поддържа в необходимото състояние за безопасно
преминаване по него.
Общинските пътища са публична общинска собственост – чл. 8, ал.3 ЗП. Съгласно
чл. 11 от ЗОС, имоти и вещи-общинска собственост, се управляват в интерес на населението
в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а от чл. 31 от
ЗП произтича задължението на общините за изграждането, ремонта и поддържането на
общинските пътища. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба за управление на общинските пътища
на територията на Столична община общинските пътища са публична общинска
собственост. В чл. 26, ал. 1 от Наредбата е посочено, че общинските пътища се управляват
от кмета на Столична община, а частните пътища- от собствениците им. В чл. 27, т. 1 от
Наредбата е регламентирано, че кметът на Столична община или упълномощен от него кмет
на район, на чиято територия има общински пътища организира, ръководи и контролира
дейностите, свързани с изграждането, ремонта, поддържането и управлението на
общинската пътна мрежа. Общинската администрация съгласно чл. 28, ал. 1 от Наредбата
следва да планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на
общинските пътища и улици, като поддържането /чл. 31, ал. 1/ включва полагане на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и
осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности.
Организирането на дейностите по поддържане на общинските пътища, част от които е и
тротоарът на бул. „Васил Левски“, е задължение на Столична община. Тя е тази, която
следва да съблюдава състоянието на пътя и съответно да предприеме действия за неговата
поддръжка с оглед безопасността на лицата, преминаващи по него.
С оглед горепосочената нормативна уредба съдът намира, че именно ответникът е
8
пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, доколкото отговаря по чл. 49 ЗЗД за
действията и бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението на нейните задължения, вменени й от законодателството да поддържа
състоянието на пътя в състояние, годно за обичайната му употреба.
Относно механизма на процесния инцидент и причината за него съдът намира
следното:
При съвкупна преценка на целия доказателствен материал съдът намира, че по делото
не се установява по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване при
доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, че процесното увреждане е настъпило
именно по описания в исковата молба начин и поради поддържаната от ищцата причина.
Действително, по делото се установява по безспорен начин от свидетелските показания на
св. Георгиева и св. Цачева, че на посочената дата- 31.05.2022г., Л. Г. е присъствала на
семинар за журналисти, проведен в Резиденцията на Посолството на Великобритания,
находяща се на бул. „Васил Левски“ № 36. От всички събрани по делото доказателства, в
частност от лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 102034 от 31.05.2022г., издаден от
Спешния кабинет по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ Н.И.Пирогов ЕАД, както и
от заключението на вещото лице по СМЕ, както и от свидетелските показания на св.
Георгиева, се установява, че именно на горепосочената дата ищцата е претърпяла инцидент,
при който е получила травма в областта на дясната китка, довела до фрактура на радиуса
/лъчевата кост на предмишницата/ на типично място, с което наименование се означавало
счупването на долната част /метафизата/ на лъчевата кост на около 2 см над ставната линия
на гривнената става и това статистически е най-честата фрактура в човешкото тяло, а
мястото било толкова характерно затова се наричало „типично“. Обстоятелствата, че ищцата
е получила описаната травма, претърпените от нея болки и страдания, както и провежданите
прегледи и рехабилитация в следващите месеци са категорично доказани. Не са установени
по делото, обаче, обстоятелствата, при които е настъпил процесния инцидент, както и
причината за инцидента. По делото не са събрани доказателства, нито гласни
доказателствени средства за това къде точно е настъпил процесният инцидент и по какъв
начин - вследствие на какви обстоятелства ищцата е загубила равновесие и е получила
описаните травми.
Единствените събрани по делото доказателства за механизма на деянието са
свидетелските показания на св. Георгиева, която не е била очевидец на инцидента и няма
непосредствени впечатления за начина, по който е паднала ищцата. Същата е посочила, че
ищцата е била вече вътре в двора на резиденцията до кабинката на охраната, когато е
отишла да я види, т.е. не е видяла самото падане на ищцата и как точно се е случил
инцидентът, а към момента, в който я е видяла, ищцата се е намирала на място /в двора на
посолството/, което не е част от общинската пътна мрежа и ответникът не отговаря за него.
Свидетелката заявява, че ищцата й посочила къде точно е паднала, но в тази си част
показанията имат изцяло производен характер, поради което са лишени от доказателствена
стойност. Производните доказателствени средства пресъздават единствено твърденията на
9
ищцата изложени в исковата молба, без да съдържат информация за обстоятелства от
обективната действителност, които да подкрепят или да опровергават тези твърдения.
Същото се отнася и за дадените от ищцата анамнестични данни при извършените
медицински прегледи. Затова, въпреки че свидетелката Георгиева има непосредствени
впечатления за състоянието на тротоара, в това число наличието на счупени плочки на него,
от нейните показания не се установява, дали в действителност тези плочки са станали
причина за падането, както се твърди в исковата молба, и изобщо дали падането е станало
на тротоара на бул. „Васил Левски“ на мястото, където са били счупените тротоарни плочки.
Както беше уточнено по-горе, бездействието на общината може да бъде
противоправно и вредоносно, само когато то се намира в причинно-следствена връзка с
механизма на инцидента и настъпилите от него вреди. Обективният факт на неизпълнение
на задължението на общината да поправи счупените тротоарни плочки на бул. „Васил
Левски“ към датата на процесното събитие, не може да доведе до ангажиране на нейната
деликтна отговорност спрямо ищцата, ако не е установено при условията на пълно и главно
доказване, че това поведение на неизпълнение и бездействие е причинило процесните
травматични увреждания. В случая, от събраната доказателствена съвкупност могат да се
направят единствено предположения за причината за падането на ищцата и неговия
механизъм, но не и да се приеме за доказано, че падането е настъпило именно на тротоара
пред посолството, където са били счупените тротоарни плочки, и именно вследствие на
спъване на ищцата в такава счупена плочка. В тази насока следва да се уточни още, че
обстоятелствата, за които ответникът е създал затруднения за доказване съгласно чл. 161
ГПК, касаят подадените до общината сигнали за наличието на счупени плочки. Дори да се
приеме за доказано в тази връзка, че такива сигнали са били подадени и към процесната дата
общината била уведомена за необходимостта от ремонт, това обстоятелство не води до
извода, че счупените тротоарни плочки са станали причина за настъпване на процесните
вреди. То е относимо към възникване на задължението на ответника да извърши ремонт
/какъвто безспорно е бил извършен впоследствие/, но не и към механизма на увреждането и
причините за него. Също така изводите на вещото лице по СМЕ за наличие на травма на
типично място водят до заключение за падане на ищцата от собствен ръст, но не и за
причината за това падане.
При липсата на каквито и да било преки доказателства или верига от косвени такива,
водещи до категоричния извод, че процесните вреди са настъпили именно по описания в
исковата молба начин и поради причина, за която ответникът отговаря, съдът намира за
недоказано обстоятелството, че вредите са настъпили вследствие на виновното
противоправно поведение на служителите на ответника. При липсата на първата и основна
предпоставка за уважаване на деликтния иск, останалите предпоставки не следва да бъдат
обсъждани. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът, като на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди юрисконсултско
10
възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „С р“, бл. ,
вх. , ет. , ап. , срещу Столична община, с адрес: гр. С, ул. „М“ , осъдителен иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от увреждане на здравето й,
настъпило на 31.05.2022г. при падане на тротоара, находящ се в гр. С, бул. „В Л“ №
изразяващи се в счупване на долен край на лъчева кост на дясната й ръка, претърпени болки
и страдания от падането и последиците от него, ведно със законната лихва считано от
31.05.2022г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Л. Н. Г. да заплати на Столична община на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
ГПК сумата от 100 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11