О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 337
гр.Бургас, 27.01.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесет и седми януари
две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №184 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №1281/22.01.2020г.,
подадена от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния
представител Красимира Иванова – юрисконсулт, с
която се обжалва Решение №3218 от 25.11.2019г., постановено по гр.д.
№4531/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Главна
дирекция „Гранична полиция” към МВР на РБ, със седалище гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на Ф.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***,
следните суми: 1630,26 лева – допълнително възнаграждение за 241.38 часа
извънреден труд, положен през периода 05.06.2016-05.06.2019 год. на основание
служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът Ф.К. е заемал
длъжността „Младши инспектор/старши полицай“ в Група „Летищна сигурност“ при
ГПУ Летище Бургас, и 206,05 лева – сборно обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 30.10.2016-04.06.2019 год., ведно с обезщетение в размер
на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1630,26 лева, начиная
от 05.06.2019 год. до окончателното й изплащане.
Осъдена е Главна дирекция „Гранична
полиция” към МВР на РБ, със седалище гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” №
46, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Ф.Д.К., ЕГН **********, с
адрес ***, деловодни разноски в размер от 380 лева.
Осъдена
е Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР на РБ, със седалище гр. София,
бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на Бургаския районен съд държавна
такса и разноски по делото в общ размер от 295,21 лева.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
Твърди се, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като за процесния период е
действала друга нормативна уредба, в която липсва изрична норма, допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневен с определен коефициент.
Сочи се, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР и не могат да намерят приложение правилата на
НСОРЗ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която следва да се
запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща
начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период.
Твърди се, че не са налице
предпоставките за прилагането на НСОРЗ, и по-конкретно – продължителност на нощното
работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се на следващо място, че превръщането
на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел
увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане
на извънреден труд. Цитирана е съдебна практика по сходни казуси. Твърди се, че
не е доказано обстоятелството, че претендираните суми за отчетен тримесечен
период представляват за ищеца извънреден труд. Поради неоснователността на
главния иск се твърди, че са неоснователни и исковете за мораторна и за законна
лихва. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани
доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от въззиваемия Ф.Д.К., чрез пълномощника адв. И.И., с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК
следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед гореизложеното
и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №184 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.