Р Е Ш Е Н И Е
№ 1892
гр.Варна
, 03.05.2019год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ ,
в публично заседание на трети април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙНЕН
СЪДИЯ :РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1165
по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 415, ал.1
ГПК във вр. чл. 422 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че К.В.Р., ЕГН: **********, в качеството си на потребител на ВИК услуги,
които се отчитат по партида с абонатен номер 1752694, дължи на „В. и к. В.” ООД
сума в общ размер на 393.65лв.,
представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени ВИК услуги за
периода от 10.12.2014год. до 12.07.2017год. на адрес: *, сума в общ размер
на 43.83лв., представляваща остатък
от лихва за забава върху главницата за периода от 15.02.2015год. до
12.08.2017год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 17.08.2017год. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №6654 от 18.08.2017год. по
ч.гр.д.№12001/2017год. по описа на ВРС. Моли за присъждане на сторените в
настоящото производство, както и в заповедното производство разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право: Ищецът „В.и к."
ООД, в качеството си на ВИК оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ
бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на К.В.Р., ЕГН:*********,***,
*, който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер
1752694, чийто титуляр е ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия
за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к."
ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът (сега ответник) не е правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите
условия, ответникът е длъжен да заплати дължимите суми за използваните ВИК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок
той изпада в забава.
На 17.08.2017г. В и К операторът
подава заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Р., въз основа на което е образувано частно
гражданско дело № 12001/2017г. по описа на ВРС, 14 - състав.
На 18.08.2017г. съдът издава заповед
за изпълнение, с която разпорежда Р. да заплати на кредитора сумата от
482лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени ВИК услуги за периода
от 19.05.2014год. до 12.07.2017год.; сумата от 72.18лв., представляваща лихва
за забава върху тази главница за периода от 19.07.2014год. до 12.08.2017год.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-17.08.2017год. до окончателното плащане, както и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
На 11.12.2017г. ответникът депозира
възражение срещу заповедта за изпълнение.
На 28.12.2017год. заявителят (сега
ищец) е уведомен, че на основание чл.415, ал.1 ГПК предвид подаденото
възражение от Р. може да предяви иск за установяване на вземането си.
На 22.12.2017год. Р. доброволно
заплаща следните суми: 16.10лв. общо главници и лихви по фактура № **********
от 19.06.2014год.;6.39лв. общо главници и лихви по фактура №********** от
19.06.2014год.; 19.20лв.общо главници и лихви по фактура №********** от
18.07.2014год.; 19.05лв. общо главници и лихви по фактура №********** от
26.08.2014год.; 18.99лв. общо главници и лихви по фактура №********** от 09.09.2014год.; 9.41лв. общо главници и лихви по фактура №**********
от 20.10.2014год.; 15.61лв. общо главници и лихви по фактура №********** от 11.11.2014год.; 9.30лв. общо главници и лихви по фактура
№********** от 11.12.2014год. и 5.95лв. общо главници и лихви по фактура
№********** от 15.01.2015год.
Претендираните
от ищеца суми за главници и лихви по останалите неплатени фактури са
описани в справка за недобора на частен абонат №* до 12.08.2017год.
Ответникът в срока за отговор по реда
на чл.131 от ГПК, депозира отговор на
исковата молба,чрез назначения от съда особен представител.
Излага становище за неоснователност на
иска.
Сочи, че липсват доказателства ищецът
да е доставил на ответника посочените услуги, както и че е извършвал регулярно
отчитане на консумацията на вода през процесния
период.
Счита, че ищецът не е изпълнил
задължението си, съгласно Общите условия за предоставяне на ВИК услуги на
потребителите от ВИК оператор и в частност Раздел втори-отчитане на
количествата питейна вода.
Оспорва начинът, методиката и
основанието за начисляване на количество потребени
ВИК услуги. Излага, че ищецът не е представил доказателства,установяващи
извършено по надлежния ред отчитане на изразходваните количества вода, което
следва да стане посредством карнети.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
В съдебното заседание ищецът , чрез проц.
представител Юк.В. поддържа исковете , моли за
тяхното уважаване и присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът , чрез адв.М., моли за отхвърляне на исковете.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Настоящото производство се развива
след проведено заповедно такова по реда на чл.410 от ГПК , по
ч.гр.д.№12001/2017г. по описа на Районен
съд Варна, където в полза на заявителя-ищец, против длъжника-ответник е
издадена Заповед за изпълнение, за сума
в общ размер на 554.25 лв. /петстотин петдесет и четири лева и 25 ст./ лева, от
които: сума в размер на 482.07 лв. – дължима ГЛАВНИЦА за ползвани и неплатени ВиК услуги, по партида с аб.№ *,
за обект находящ се в *, за периода от 19.05.2014
год. до 12.07.2017 год., сума в размер на 72.18 лв. – ЛИХВА ЗА ЗАБАВА за
периода от 19.07.2014 год. до 12.08.2017 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.08.2017
год. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в
размер на 25 лв. /двадесет и пет/ лева – ВНЕСЕНА ДЪРЖАВНА ТАКСА и 50 лв.
/петдесет/ лева – ЮРИСКОНСУЛТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ.
Заявеният иск е депозиран в срок, същия
се явява допустим и по него съдът дължи произнасяне по същество.
По делото е представен заверен препис
от Справка за недобора и плащанията на партида с аб.номер
*- К.В.Р., за обект на потребление - *, в която е отразено, че потребителя на В и К
услуги под посоченият титуляр на партида и на посоченият адрес е ответника.
Приобщени към доказателствата по
делото са справка по лице/л.103-104/ , Партида на К.В.Р./л.105/ и Партида на К.В.Р./л.106/.
По делото са приети заверени препис от
Общи условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор ”В.и к.” ЕООД, като съгласно чл.6, т.2
от ОУ потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в 30
дневен срок след датата на фактуриране.
От заключението на назначената по
делото Съдебно счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като
компетентно, дадено и неоспорено от страните, се установява, че по партидата с аб.номер * , общият размер на месечните задължения в периода от
15.01.2015год. до 13.07.2017год. е в размер от 393.65лв.Размерът на лихвата за
забава върху всяка едно от установените месечни задължения , считано от
съответния им падеж до 12.08.2017год. е в общ размер от 46.59лв.Налице са
плащания по процесните фактури. Общата платена сума е
207.79лв. Неплатеният остатък по главницата
към датата на проверката 21.03.2019год. е 185.86лв.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни
изводи:
По делото не е налице спор, че
ответницата е потребител на В и К с абонатен номер * *. Това обстоятелство се установява от
и приетите по делото справка по лице, партиди по аб.номер
и справка за недобор.
Възраженията на ответника, че не е
получил реално потребление на ВИК услуги в претендираната
стойност се опровергават от неговото извънсъдебното поведение. След издаване на заповедта за
изпълнение ответника постепенно погасява задълженията си към ВИК оператора.
Това се установя и от заключението на ВЛ по ССч.Е.
Видно от което заключение дългът на ответницата за неизплатената главница е с
остатък от 185.86лв. с оглед направени
плащания в общ размер от 207.79лв.
Съгласно чл.6, т.2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Съобразно
чл.182 от ГПК при надлежно водено счетоводство, вписванията в счетоводните
книги могат да служат за доказателство в полза на лицето водило книгите. Ето
защо като взе в предвид заключението на вещото лице, ценено с останалите
писмени доказателства по делото, съдът
приема, че ССЕ е годна да установи наличие на незаплатени месечни задължение за
ползвани В и К услуги през процесния период, ведно с
обезщетение за забава. Така установеното главно задължение ответникът не е
заплатил в цялост. Предвид горното и с оглед отрицателният характер на твърдението на
ищеца, че претендираните суми не са заплатени , в
тежест на ответника е да установи
плащане в цялост. Доказателства в тази насока ответната страна не
ангажира.
Воден от изложеното съдът намира, че
предявените искове се явяват основателни , както следва: главния иск до размера
от 185.86лв.,а лихвата в цялост. В тези размери уважава исковете, като за
разликата до претендираните 393.65лв. главница, отхвърли иска с оглед
направените от страна на ответника плащане след образуване на заповедното и исковото
дело.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно с
доказателствата за извършването им, а именно в размер на 75лв., представляващи разноски
за заповедното производство и 545лв. за настоящото производство , изразяващи се
в : 75лв.държавна такса ,300лв.възнаграждение за особен представител,
120лв.депозит за ВЛ и 50 юк.възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА за установено, че К.В.Р., ЕГН: ********** с адрес: ***, * ДЪЛЖИ на ”В.
и к.” ООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер
на 185.86лв.,
представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени ВИК услуги за
периода от 10.12.2014год. до 12.07.2017год. на адрес: *,като отхвърля иска за разликата до претендираните 393.65лв.
и сума в общ размер на 43.83лв.,
представляваща остатък от лихва за забава върху главницата за периода от
15.02.2015год. до 12.08.2017год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.08.2017год. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №6654 от
18.08.2017год. по ч.гр.д.№12001/2017год. по описа на ВРС, на основание чл.415,ал.4 във вр. с
чл.422,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.В.Р., ЕГН: ********** с адрес: ***,
* да
заплати на ”В. и к.” ООД, с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, сторените по настоящото дело съдебно
деловодни разноски в размер на 545лв. за настоящото дело и 75лв. за заповедното производство по
ч.гр.дело № 12001/2017год. на ВРС, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: