Определение по дело №5/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

    град Ловеч, 6.01.2020 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

      ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                            КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА ч.гр. дело №5 по описа за 2020 година, съдът за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл.274 и  сл. от ГПК.

            С определение №669/6.12.2019 г. постановено по гр.д.№1123/19 г. ТРС е оставил без уважение искането на К.М.М., ЕГН ********** за издаване срещу ответниците М.К.П., ЕГН ********** с адрес: *** и С.К.К., с адрес: ***, мах. „Дудевска“ № 1, заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 от ЗЗДН за въздържане от осъществяване на домашно насилие над нея и малолетната й дъщеря М.М.К., ЕГН **********, и забрана да приближават жилището й в гр. Троян, ул. „Васил Левски“ № 332, вх. А, ап. 22, както и местата за отдих и социални контакти на нея и детето.

Подадена е частна жалба от К.М.М. ЕГН:********** Адрес: *** против Определение№:669/2019 по гр.д.№1123/2019 с твърдения, че то е неправилно, необосновано, необективно, постановено при несъответствие на целите на закона за защита от домашно насилие.

Счита, че направеният от съда анализ е едностранчив, предубеден и не съответства на целите на закона за защита от домашно насилие.

Сочи, че  ТРС е приел, че не са налице предпоставките на чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН да бъдат поставени мерки за незабавна защита, въпреки, че са разпитани свидетели по случая в РПУ. Смята, че съдът е приел и отчел делото едностранно и е решил, че липсват данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота и здравето на детето, въпреки, че е доказани такива твърдения във времето.

Изтъква, че съдът е решил, че ако уважи направеното искане и постанови заповед за незабавна защита спрямо детето, за което и в момента има реална опасност за живота и здравето й, то тогава би се стигнало до противоречия с решения на ТРС. Сочи, че ако съдът приеме последно решение на ТРС 487/2019 въпреки, че решението не е влязло в сила, то по никакъв начин не оправдава бруталните, физически и психически насилия над нея и детето за предходно време и в момента. Твърди, че съдът не е обсъдил многобройните преписки, доказани актове на домашно насилие, висящи наказателни производства за средна телесна повреда срещу М.П., преписки от съвсем скоро за физическо и психическо насилие нанесено й от С.К. и съжителят й Б.Ш.и това, че е записан част от разговор с детето, в който ясно се чува гласа на детето как плаче и казва, че не иска при тях, че баща й е лош и др. Твърди, че съдът е възможно и не да приеме диск 05192010 тъй като е достатъчно, неоспоримо и доказано в предходно време, че това действително са извършвани актове на насилие, че тя и детето са били подложени на систематично издевателство за предходно време.

Излага, че при внимателен прочит на предходни и други решения/определение би се установило и други пропуски на Троянския Районен съд, но тъй като става въпрос за предмета на делото би следвало да се проучи добре и незабавно се предприемат действия за защита на едно малолетно дете.

Също така счита, че Районен съд Троян не е мотивирал ясно своя отказ да я снабди със заповед за незабавна защита от ЗЗДН чл.18 като е приел следния правен житейски абсурд, а именно, чее тъй като имало друго висящо производство по ЗЗДН в което М.П. е поискал защита от ЗЗДН щяло да се стигне до ситуацията, която две бъдещи съдебни решения могат евентуално да се взаимоизключат, с оглед постановяването на решение и в настоящото производство.

Сочи, че на първо място това е правно недопустим извод, тъй като няма влязло в сила съдебно решение по първото производство, поради което това дело няма стабилно решение, което да предопределя конкретен фактически ред и на второ място двете производства нямат общ фактически предмет, тъй като съдът е сезиран с различни фактически искания- в първи случай при бащата М. П., след това при бабата, а втория случай с предварително издаване на незабавна защита по смисъла на фактическа ситуация и връзка от това, че детето се намира в момента при бабата С.К.К., т.е. във втория случай фактическата ситуация е създадена именно поради обстоятелството, че детето е настанено от ДСП при бабата. Сочи, че следователно във втория случай се касае за нововъзникнали обстоятелства, който са спешни, неотложни и застрашават здравето и живота на детето, такава е и идеята на ЗЗДН обективирана в разпоредбата на чл.18 от ЗЗДН.

Твърди, че ако се приеме становището на съда, че първо трябва да се изчака първото производство с влязло в сила съдебно решение, което може да продължи не известно във времето кога, то тогава се обезсмисля защитната и превантивна цел на закона да се реагира светкавично в ситуацията на нови обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, особено когато става въпрос за здравето и детето на малолетно дете.

Твърди, че дори и при решението по 330/2019г по описа на ТРС да бъде, че не спира изпълнението за не влязло в сила такова, то счита, че когато става въпрос за спешни привременни мерки от ЗЗДН засягащи здравето и живото на човек, още повече на малолетно дете. Смята, че е доказано във времето, че е било малтретирано на мястото където е в момента, то би трябвало да се реагира спешно за взимане на конкретни мерки за защита и интереса на детето.

Излага, че съдът забравя, че по първото производство евентуално може да се постанови решение, с което изцяло да се отхвърли искането на М.П. и в такъв случай се поставя логично въпроса кой ще поеме житейската отговорност за живота и здравето на детето поради, което счита че определението е не мотивирано правно и житейски, създава опасност от настъпването на не поправим и негативни фактически резултати и последици за малолетното дете и от друга страна съдът забравя, че има влезли в сила съдебни решения по силата на който изначално е определено решение кой да се грижи за детето до момента на постановяване на отказа т.е. за издаване на защита от ЗЗДН чл. 18 съдът е бил задължен за се ръководи не от наличието на висящ процес по дело 330/2019 по което няма влязло сила съдебно решение, а да се ръководи единствено от стабилното решение, което е създал категоричен правен порядък и определил грижата за малолетното дете от кого да се поеме, кой да я полага и кой да носи отговорност за него обратното становище ще означава, че съдът със съдебно определение отменя действието на влязло в сила стабилно съдебно решение което противоречи на КРБ и закона за нормативните актове и ГПК

Твърди, че в ГПК ясно е посочено че представлява по нисък по ранг съдебен акт спрямо съдебното решение, също така е недопустимо с определение да се видоизменя петитума и мотивите на едно съдебно решение поради, което определение 669 по Гр. Дело 1123/2019 г се явява не допустимо, не законосъобразно и противоречащо на буквата на смисъла на закона.

При горните съображение моли  съда да отмените същото, като порочно и на практика нищожно, което в правен смисъл е равно на правно нищо.

Опасява се, че актът на домашно насилие изразяващ се в непрекъснат психически тормоз може да остави трайна травма върху здравето и емоционалното състояние на детето.

Моли съдът, след като се запознае и съобрази с фактите по делото да отмени определение №669 на ТРС да наложи спешни мерки и да издаде заповед за незабавна защита на дъщеря ми М.М.К. и на нея срещу М.К.П., С.К.К. и Борис Асенов Шейтанов.

• Да задължи извършителите да се въздържат от извършването на домашно насилие във всичките му форми върху нея и дъщеря й

• Да забрани на извършителите да доближават нея и дъщеря й

• Да забрани извършителите да приближават нея и дъщеря й, включително техните места за социални контакти, училището на детето, нейната работа, жилището й, местата й за отдих

• Да определи временното местоживеене на детето да бъде при нея и в краен случай при нейните родите, рождени баба и дядо на детето.

• Да задължи извършителите да посещават специализирани програми

• и да наложи парична глоба по преценка на съда

Моли да се изиска и приложи:

• Справка за съдимост на извършителите от PC

• Информация за всички висящи производства срещу извършителите от РП-Троян

• Справка за всички преписки срещу извършителите от РПУ- Троян /включително и цялост всички последни актове на насилие от страна на извършителите/

Посочва, че извършителите на домашно насилие са:

• М.К.П. C адрес: ***

• С.К.К.

• Б.А.Ш.С адрес: гр. Троян, мах. Дудевска 1

В срок е постъпил отговор на частната жалба от М.К.П. ЕГН **********, с постоянен адрес:***, мах."Дудевска" № 1 и настоящ адрес:*** чрез: пълномощника адв.В.И.И.-К., ЛАК , съдебен адреса***, „Търговска" №1, в което изразява становище, че така подадената жалба е допустима, но е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното Определение -оставено в сила.

На първо място счита, че Определението на PC Троян е правилно, законосъобразно и мотивирано. Сочи, че основните аргументи относно неправилността на обжалваното  определение,  наведени   от  въззивника  са  свързани  с едностранчив и предубеден анализ на съда, несъответстващ на целите на ЗЗДН.

Счита, че правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.18, ал.1 от ЗЗДН, тъй като за да издаде заповед за незабавна защита, трябва да са налице данни в молбата за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице , в случая малолетната Мелиса К..

На първо място, счита, че молбата не отговаря на чл.9, ал. 1, т.4 от ЗЗДН, както и на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и правилно в обстоятелствената част на обжалваното определение, съдът е съобразил несъответствието в отразеното в молбата и приложената декларация по чл.9 от ЗЗДН, относно датата на извършване на твърдяното домашно насилие.

Твърди, че на следващо място, подобен сигнал е постъпил на 13.11.2019 г. в Д"Социално подпомагане" Троян. Сочи, че е проведен Координационен механизъм, констатирано е, че на тази дата не са регистрирано присъствие на бабата и дядото по майчина линия в училището, като са снети и обяснения от „пострадалото лице" и категорично не са събрани никакви доказателства в тази насока.

Излага, че на 14.11.2019г. по прокурорско разпореждане във връзка с подадения сигнал е извършена обстойна проверка по сигнала със служители на РУ Троян и в присъствието на социален работник и психолог са снети показания от малолетната Мелиса. Сочи, че за целта е съставен протокол, който моли да бъде приложен по делото. Твърди, че видно от обясненията на детето, подобен разговор с твърдяното съдържание не е бил провеждан.

Сочи, че за да постанови обжалваното определение, съдът правилно е съобразил ноторно известни факти, а именно Решение № 487/22.11.2019г. по гр.д. № 330/2019г. на PC Троян, с което са постановени мерки за защита по ЗЗДН по молба на М.К.П., действащ като родител на малолетната Мелиса К., по отношение на два акта на домашно насилие на майката К.М., като М. е задължена на основание чл.5, ал.1, тЛ от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Мелиса К., като са постановени и мерки на основание чл.5, ал.1 т.З от ЗЗДН за срок от 18м.

На следващо място счита, че молител ката целенасочено се опитва да „създаде неверни доказателства", с оглед предстоящото към онзи момент съдебно заседание по гр.д .№2234/2019г. по описа на PC Ловеч за определяне на привременни мерки, както и заседанието по гр.д. № 330/2019г. по описа на PC Троян.

Твърди, че безспорно липсват доказателства за извършен акт на домашно насилие от страна на М.К. и С.К., както над детето М.М.К., така и над К.М.М..

Сочи, че въззивната частна жалба е по-скоро емоционално наситена и не съдържа правни аргументи , които да обосноват отмяна на решението.

Твърди, че в жалбата се акцентира основно върху образувани в РУ Троян преписки от минало време,/ в голямата си час -прекратени/, неотносими към твърдяното домашно насилие на неопределена дата.

С оглед на гореизложеното моли съда да отхвърли подадената от К.М.М. с ЕГН ********** частна жалба срещу Определение № 669 постановено по гр.д. № 1123 / 2019г. по описа на PC Троян като неоснователна и остави решението в сила и да бъде осъдена К.М.М. с ЕГН ********** да заплати и сторените разноски по делото пред въззивната инстанция .

Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното гр.д.№1123/2019г.по описа на РС-Троян намира за установено следното:

Определението е съобщено на жалбоподателката на 11.12.2019 г., а жалбата е подадена на 17.12.2019 г. т.е. в едноседмичен срок от съобщението, но против акт който не подлежи на обжалване, следователно е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане като такава.

 Атакуваното определение, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката в първоинстанционното производство за издаване на заповед за незабавна защита не влиза в категорията на определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, нито е определение, чието обжалване е предвидено изрично в разпоредба на закона по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.

Определението по чл.18 от ЗЗДН, с което се отказва издаване на заповед за незабавна защита, не подлежи на обжалване по аргумент от чл.19 от ЗЗДН, доколкото самата заповед за незабавна защита не подлежи на обжалване. ЗЗДН не предвижда обжалване на отказ за издаване на заповед за незабавна защита, изрична регламентация липсва, следователно не е налице хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.

Освен това отказът да бъде издадена заповед за незабавна защита не прегражда развитието на производството, напротив независимо от издаването на заповед по чл.18 от ЗЗДН или отказа да бъде издадена такава заповед, производството по молбата за защита продължава/чл.12 ал.1 и чл.18 ал.4 от ЗЗДН/. Поради това не се прегражда по нататъшното развитие на делото по същество което завършва с постановяване на решение, с което се издава заповед за защита или се отхвърля молбата. Следователно не е налице и хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК. Не на последно място, след като това определение не слага край на делото, то съгласно разпоредбата на чл.253 от ГПК, може да бъде изменено или отменено от постановилия го съда, вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.

Въззивният съд намира за уместно да отбележи, че признаването на възможност на молителя да обжалва отказа да се издаде заповед за незабавна защита  постига обратен ефект на търсения от закона- осигуряване на бърза защита на пострадалия от домашно насилие, тъй като забавя главното производство, както и в случая налага се делото да се отлага за друга дата и едно обжалване обезсмисля незабавността, която всъщност отпада. В този смисъл е и практиката на окръжните съдилища опр.№1626/8.08.2019 г. на ОС-Пловдив по в.ч.гр.д.№1810/19 г. и определение №858/7.11.2018 г. по ч.гр.д.№732/18 г. на ОС-Хасково, която се споделя и от ЛОС.

С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото да се прекрати.

      Водим от горното съдът

 

                                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

       ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх.№7240/13.12.2019 г. подадена от К.М.М. ЕГН:********** Адрес: ***  против определение №669/6.12.2019 г. по гр.д.№1123/19 г. по описа на ТРС, с което е отхвърлено като неоснователно искането й за издаване на заповед за незабавна защита  като процесуално недопустима-подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт.

      ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№5/20 г. по описа на ЛОС като недопустимо.

      Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд-Велико Търново.

       Делото да се върне незабавно на РС-Троян за продължаване на съдопроизводствените действия, като се изготви копие от него за прилагане към настоящето дело.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:1.   

                                                                                                                       2.