№ 378
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500157 по описа за 2023 година
Производството е по чл.278 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. Л. Б. против решение №
174/02.11.2022г. по гр.д.№ 416/2021г. на РС-Сливница, с което е признато за
установено съществуването на вземане на „ПИБ“ АД с ЕИК **** за сумата
10 785.05 лв.,от които: 7 254.06 лв. непогасена главница, 1238.83 лв.
непогасена договорна лихва за периода от 28.11.2016г. до 27.01.2020г., 2050
.32 лв. обезщетение за забава на просрочени задължения за периода от
29.07.2014г. до 12.03.2020г., 174.28 лв. непогасена договорна лихва за
периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 67.56 лв. обезщетение за забава на
просрочените задължения за периода от 14.05.2020г. до 27.05.2020г.,ведно
със законната лихва върху главницата ,считано от датата на заявлението-
28.05.2020г. до окончателното плащане на сумата, за които е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 316/202г. на РС-
Сливница,, и ответницата е осъдена да заплати на ищеца 665.70 лв. съдебно-
деловодни разноски за исковото производство и 315.70 лв. разноски за
заповедното производство.Релевират се оплаквания за процесуална
недопустимост, процесуални нарушения и необоснованост на
решението.Съдът игнорирал възраженията на ответницата с изключение на
възражението за погасителна давност.Необосновано приел,че е настъпила
предсрочна изискуемост автоматично след изтичане на 151 дни от датата на
просрочието- 28.07.2014г.Банката не изпълнила задължението си да обяви
задължението за предсрочно изискуемо съгласно ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС
ОСГТК по тълк.д.№ 4/2014г. като доведе до знанието на длъжника
1
волеизявлението си за предсрочна изискуемост.Заповедното производство
било инициирано на 28.05.2020г.-след изтичане на петгодишния давностен
срок,считано от 29.12.2019г.Необосновано приел твърдението на ищеца,че
дългът е падежирал на 27.01.2020г. и от този момент тече петгодишната
давност,поради което срокът не бил изтекъл към момента на депозиране на
заявлението.На второ място-банката нямала активна процесеуална
легитимация,тъй като цедирала вземането по договора за кредит на „Ф.И.“
ЕАД на 08.06.2021г.За цесията длъжницата изобщо не била
уведомена.Въззивничката иска да бъде прекратено производството като
недопустимо и евентуално-отмяна на решението и отхвърляне на иска като
неоснователен.Претендира съдебни разноски за двете инстанции- в частност
за въззивната инстанция 215.70 лв. държавна такса и 3000лв. адвокатски
хонорар.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба. В
о.с.з. представя писмено становище за неоснователност на жалбата.
След преценка на данните нпо делото поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна.
Първоинстанционният съд еприел за разглеждане установителния иск
на „ПИБ“ АД с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1,т.2 от ГПК като
предявен от надлежна страна,в полза на която е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 316/2020г. на РС-
Сливница.нито в исковата молба,нито в отговора по чл.131 ГПК се навеждат
твърдения и доводи за цедиране на вземането,поради което е налице правен
интерес и активна процесуална легитимацияз а ищеца.Не се спори,че ме бил
сключен договор за потребителски кредит № 328-143/10.04.2012г. между
въззивничката и универсалния праводател на въззивника- „МКБ Ю.“ АД с
последващо наименование“Ю.“ ЕАД ,за сумата 9 000лв., която длъжницата
усвоила.Срокът за връщане на сумата ведно с възнаградителната лихва бил
27.01.2020г.Длъжницата изпаднала в просрочие на 28.07.2014г. ,при което
били просрочени 67 вноски по главница и 39 вноски по лихва.Съдът е
приел,че правото на иск възникнало на 27.05.2020г.-уговореният в договора
срок за изпълнение.Няма изрично обявяване на предсрочната изискуемост,
поради което е необоснован доводът на въззивничката,че погасителната
давност започвала да тече на 29.12.2019г.Съдът се е позовал на решение №
38/26.03.2019г. по т.д.№ 1157/2015г. на ВКС,в което е прието,че вземанията
на банките по договор за банков кредит с погасителен план давността е
петгодишна и започва да тече от крайния падеж на кредита.Вземането е
единно и неделимо,което се издължава на части,но погасителната давност
започва да тече от един и същ момент-крайния падеж на кредита.Цитирана е
обилна съдебна практика и следва да се подчертае,че към момента няма
задължителна такава.Тъй като в случая падежът е настъпил на 27.01.2020г. на
основание раздел Първи,т.10.1 от договора,а искът е предявен на
28.05.2020г.,то петгодишният давностен срок не е изтекъл.Настоящият състав
споделя изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна
страна,поради което решението следва да бъде потвърдено.Въззиваемата
страна не е претендирала разноски.
2
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 174 от 02.11.2022г. по гр.д.№ 416/21г. на
РС-Сливница.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3