Р Е
Ш Е Н
И Е № 1329
15.11.2019г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VIII състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена
Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско дело №
1535/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба
на „А и К Дизайн България“ ЕООД, ЕИК ********* против решение №
1927/17.05.2019г., постановено по гр. д. № 12799/2017г. по описа на Районен съд
Пловдив, XIX гр. с., с което се осъжда „А и
К Дизайн България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на М.Г.М., ЕГН **********
сумата от 4000 лв., дължима на основание чл. 123, ал. 3 от ТЗ и съставляваща
размера на дружествения й дял в „А и К Дизайн България“ ЕООД, поради
прекратяване на участието й като съдружник в дружеството, настъпило въз основа
на решение на Общото събрание на съдружниците, проведено на 23.03.2015г.,
вписано в Търговския регистър на 27.04.2015г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 11.07.2017г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 240 лв. разноски по делото.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно.Жалбоподателят поддържа, че
прекратяването на участието на М.М. в дружеството е настъпило на 27.04.2015г.
предвид конститутивния характер на вписването в търговския регистър и с оглед на
това имуществените отношения следвало да се уредят според счетоводния баланс
към дата 30.04.2015г., а не към 31.03.2015г., както неправилно приел
първоинстанционният съд.Претенцията поради това била недоказана, респ.
неоснователна, тъй като не били ангажирани доказателства за активите и пасивите
на дружеството към 30.04.2015г.Освен това годишният счетоводен баланс за
2015г., който следвало да бъде взет предвид при прекратяване на участието на
ищцата в дружеството, показвал, че същото е претърпяло загуба в резултат на
нанесени от ищцата значителни вреди и следователно нямало такова имущество на
дружеството, което ищцата в случая да има право да получи.Наложен бил и запор
на дружествените дялове на ищцата, в резултат от който можело да се стигне до
прекратяване на дружеството и било изключително вредоносно за бъдещото му
развитие.Запора бил наложен, поради недобросъвестни действия на ищцата спрямо
нейните кредитори и отново в разрез с интересите на дружеството.Поддържа, че с
оглед наложения запор, правото на ищцата да претендира дела си в дружеството на
основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ преминавало към нейните кредитори.Моли за отмяна
на обжалваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлен предявеният иск.Претендира направените разноски за настоящата
инстанция.
С писмения отговор на въззиваемата се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли същата да
бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно,
обосновано и постановено съобразно събраните доказателства, да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна – ответник в
първоинстанционното производство и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269,
изр. първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно и допустимо.То е и правилно, като
същевременно въззивният съд при служебната проверка не констатира нарушения на
императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира и без да има
изрично въведено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР № 1/2013г. ОСГТК.
Предявеният иск е с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4000 лева, представляваща
размера на дружествения й дял от имуществото на дружеството към момента на
прекратяване на участието й в него, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска.
При постановяване на обжалваното
решение районният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че към
23.03.2015г. съдружници в „А и К дизайн“ ООД са били А. А. С. и М. П. С.,
притежаващи по 25% от капитала на дружеството, чиято обща стойност е 30 лв. и
ищцата М.М., притежаваща 50 % от капитала, съответстващи на 30 лв.На същата дата е проведено Общо събрание на
съдружниците, на което е взето решение за изключване на М.Г.М. като съдружник в
дружеството на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ, като имуществените
отношения с изключения съдружник ще се уредят съгласно счетоводния баланс към
31.03.2015г.В резултат на изключването дяловете на изключения съдружник се
поемат от другите двама съдружници по равно.С решение № 633/25.11.2015г.,
постановено по т. д. № 261/2015г. по описа на ОС Пловдив, е отхвърлен иск за
отмяна на решението на общото събрание на дружеството от 23.03.2015г.На
27.04.2015г. в ТР по партидата на дружеството е вписано заличаването на М.Г.М.
като съдружник в „А и К дизайн“ ООД.
Относно момента, към който следва да
се уредят имуществените последици от прекратяване на участието на ищцата като
съдружник в дружеството, съобразявайки практиката на ВКС, районният съд е
приел, че решенията на общото събрание на дружеството, касаещи промяна в
капитала и в персоналния състав, във вътрешните отношения между дружеството с
ограничена отговорност и неговите съдружници пораждат незабавно действие, а
предвиденият в чл. 140, ал. 4 от ТЗ конститутивен ефект на вписването намира
проявление само спрямо трети за дружеството лица, като без значение е
обстоятелството дали изключеният съдружник е присъствал на общото събрание, на
което е взето решението за изключването му или не.Поради това районният съд е
намерил, че имуществените последици от прекратеното участие на М. в „А и К
ДИЗАЙН България“ ООД следва да се уредят въз основа на счетоводен баланс към
края на м. март 2015г., а относно стойността на дружествения дял на ищцата към
този момент е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
приета по делото.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата
обстановка, установена от районния съд.Същата се подкрепя от събраните по
делото доказателства, които са подробно и задълбочено анализирани в атакувания
съдебен акт и адекватно отнесени към приложимото право.Споделят се изводите на
първоинстанционния съд и за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, поради
което същите не следва да бъдат повторно анализирани.Поради това и на основание
чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение,
които са подробни, прецизни, безпротиворечиви и се споделят изцяло.
По доводите, изложени във въззивната
жалба, съдът намира следното:
Направените изводи от
първоинстанционния съд относно незабавното действие на подлежащото на вписване
в търговския регистър решение на общото събрание на дружеството за изключване
на М.Г.М. като съдружник в дружеството и относно момента, към който следва да
се уредят имуществените последици от прекратяване на участието й, са
правилни.Съобразявайки различната формулировка на конститутивното действие на
вписването, прокламирано в алинея трета и четвърта в чл. 140 от ТЗ и трайно
установената практика на ВКС, правилно е прието, че действието на решението на
общото събрание на съдружниците вътре в дружеството – по отношение на него и
съдружниците, настъпва веднага.Този извод се извежда от факта, че за да настъпи
подлежащото на вписване обстоятелство, вътре в дружеството следва да се
извършат действия, които изискват преждевременното действие на решението на
общото събрание по отношение на дружеството и съдружниците, като например при
вписване увеличаване на капитала чрез приемане на нов съдружник – внасянето на
дела му.Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е самата
създадена от законодателя езикова разлика в употребения от него израз в чл.
140, ал. 4 от ТЗ „имат действие от момента на вписването им в търговския регистър“,
противостоящ на възприетия такъв в чл. 140, ал. 3 от ТЗ „влизат в сила след
вписването им в търговския регистър“.Несъмнено е, че последните /чл. 140, ал. 3
от ТЗ/ до момента на вписването им не пораждат своето действие нито вътре в
търговското дружество, нито по отношение на трети за последното лица, но
разглежданият случай попада в хипотезата на чл. 140, ал. 4 от ТЗ /в този см.
решение № 690 от 03.12.20108г. по т. д. № 349/2008г. на ВКС, II т. о., решение № 135 от 09.11.2009г. по т. д. №
184/2009г. на ВКС, I т. о., решение № 39 от
15.04.2011г. по т. д. № 526/2010г. на ВКС, I т. о. и др./.
Относно стойността на дружествения
дял на съдружника, чието участие в дружеството е прекратено, районния съд
правилно е кредитирал заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което е компетентно и обосновано изготвено въз основа на представения по делото
междинен счетоводен баланс на дружеството към 31.03.2015г.Установено е по
делото, че към този момент разликата между чистия
актив и пасива без собствения капитал на дружеството е положителна величина,
равняваща се на 8000 лв. и тъй като ищцата е притежавала 30 дружествени дяла,
съответстващи на 50% от капитала на дружеството, стойността на дружествения й
дял правилно е определен в размер на 4000 лв.
Относно твърденията на въззивника за
неправомерни действия на въззиваемата в качеството на управител на дружеството
и нанесени значителни вреди, в настоящето производство не са ангажирани
доказателства, а и същите не са предмет на делото.Доводът за наложен запор
върху дружествения дял на ищцата и преминаване на правото й да претендира дела
си от дружеството на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ към нейните кредитори, също
е неоснователен, доколкото при евентуално наложен запор върху дружествения й
дял, за което по настоящето дело не са ангажирани доказателства, същата остава
титуляр на вземането, а запора като обезпечителна мярка има предвиденото
действие в разпоредбите на чл. 452 от ГПК, касаещо изпълнението.
Предвид гореизложеното обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба против него
като неоснователна следва да се остави без уважение.
По
изложените съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1927 от 17.05.2019г.,
постановено по гр. д. № 12799/2017г. по описа на Пловдивски районен съд, XIX гр. с.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: