Решение по дело №595/2020 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 260046
Дата: 7 юли 2021 г. (в сила от 3 август 2021 г.)
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20204330100595
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                               Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                              

                       

                          07.07.2021 год. , град Тетевен

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

        Тетевенският  районен съд , първи състав,в открито заседание на шестнадесети юни   през две хиляди и двадесет и първа   година:

Председател:АНИ ГЕОРГИЕВА

Секретар: В. Монова  

 Като разгледа докладваното от съдията Георгиева гражданско дело  № 595  по описа на Тетевенският районен съд  за 2020 год., за да се произнесе – съобрази:

 

        Иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 и чл.52 от ЗЗД

    Постъпила е искова молба от Й.Г.Й. *** против М.У.И. ***.

В исковата молба се твърди ,че на ищецът на 05.11.2019г около 18,30ч в гр. Тетевен на ул. „А.Константинов  ” без да е предизвикал с нищо ответника  същия му е  нанесъл побой чрез нанасяне на удари  в областта на главата. От побоя ищецът получил  отток и зачервяване н областта на лицето –лява очна ябълка и лява половина на   горната челюст, както и частично счупване на първи горен десен резец довели до временно неопасно разстройство на здравето . Побоят бил нанесен на ищеца от ответника в присъствието на близките му ,а именно съпругата му , неговата баба и синът му който тогава бил на 8г.Получените увреждания дали отражение върху неговото психическо и физическо състояние , като първите няколко дни имал главоболие , боляла го устата , не можел да се храни и да диша нормално, дясното му око било пълно с кръв.Проблемите с храненето продължили дълго време , тъй като бил направен опит да се лекува счупен зъб , но въпреки манипулациите зъбът бил отстранен.По случая било образувано ДП №27/20г на РУ Тетевен , по което бил разпитван като пострадал и за защита на ангажирания от него адвокат е заплатил 200 лв., която сума претендира за му бъде заплатена  образувано било НАХД №120/20г. на Р.С.Тетевен по което ответника бил признат за виновен за престъпление по чл.131 ал.1 ,т.12 пр.3 от НК и му е наложено наказание глоба в размер на 1000лв на осн. чл.78 а от НК ,  поради което претендира и  5000лв неимуществени вреди за умишлено причинените му телесни повреди в едно със законната лихва от датата на увредата 05.11.2019г .

      В срока по чл.131 е постъпил отговор от ответника в който се твърди ,че изнесеното в исковата молба не отговаряло на истината , твърди ,че на 05.11.2019г не си спомнял в колко часа си бил в дома си  на адрес ул. „А.Константинов”№16 и чакал да мине колегата Иван за да го вземе с мини вана си. Иван пристигнал товарили багаж за да идат на работа  , автомобила бил спрян пред съседа У. и двамата разговаряли. Тъкмо натоварил багажа  и в двора влязла Кремена съпругата на Й. ,сложила ръцете си на кръста  и започнала да го обижда като го нарекла „Циганин”, след което изрекла думите по-бързо свършвай с товаренето , обяснил и ,че е свършил и да напусне двора  му.Казал на колегата си да тръгват и да не пречи на Й. да премине тъй като не можело да се разминат две коли,  помолил колегата си да го изчака ,че да си вземе довиждане с близките си и да  даде пари на жена си.Докато колегата му се движел на заден с пикапа ,чул Й. да потегля надолу с мръсна га и буквално влязъл в предната част с автомобила си в двора на ответника , като ръкомахал с ръце през предното стъкло и изричал обидни думи „Циганин ,кой си ти …” . Смята че ищеца е бил под въздействие на алкохол или др. упойващо средство, тъй като нямал обяснение за поведението му, тъй като докато разговарял с У. бил спокоен .съпругата на ответника била до него и бременна  и изпитала стрес от случилото се .Ответника помолил ищеца Й. да напусне двора , не искал да се карат  и да се създава напрежение , но понеже ищецът продължил с обидите си  приближил се до автомобила и му избутал ръцете.Твърди ,че осъждането му по НПК за извършеното от него деяние било вид  възмездяване на имуществените вреди, освен това противоправното му поведение не било доказано по един несъмнен начин и ищецът бил допринесъл за настъпване на конкретната ситуация, възразява за размера на неимуществените вреди от 5000лв.

    В срока за отговор е постъпил и насрещен иск от М.У.И. срещу  Й.Г.Й. . Същия е със същата обстоятелствена част като отговора на иска , а именно: че на 05.11.2019г не си спомнял в колко часа си бил в дома си  на адрес ул. „А.Константинов”№16 и чакал да мине колегата Иван за да го вземе с мини вана си. Иван пристигнал товарили багаж за да идат на работа  , автомобила бил спрян пред съседа У. и двамата разговаряли. Тъкмо натоварил багажа  и в двора влязла Кремена съпругата на Й. ,сложила ръцете си на кръста  и започнала да го обижда като го нарекла „Циганин”, след което изрекла думите по-бързо свършвай с товаренето , обяснил и ,че е свършил и да напусне двора  му.Казал на колегата си да тръгват и да не пречи на Й. да премине тъй като не можело да се разминат две коли,  помолил колегата си да го изчака ,че да си вземе довиждане с близките си и да дадде пари на жена си.Докато колегата му се движел на заден с пикапа ,че Й. да потегля надолу с мръсна га и буквално влязъл в предната част с автомобила си в двора на ответника , като ръкомахал с ръце през предното стъкло и изричал обидни думи „Циганин ,кой си ти …” . Смята че ищеца е бил под въздействие на алкохол или др. упойващо средство, тъй като нямал обяснение за поведението му, тъй като докато разговарял с У. бил спокоен .съпругата на ответника била до него и бременна  и изпитала стрес от случилото се .Ответника помолил ищеца Й. да напусне двора , не искал да се карат  и да се създава напрежение , но понеже ищецът продължил с обидите си  приближил се до автомобила и му избутал ръцете.Успокоил съпругата си и се качил в пикапа . Моли съдът да Й.Г.Й. да му заплати неимуществени вреди в размер на 1000лв. за обезвреда изразяваща се в претърпяно унижение , уронване престижа и доброто име на М.У.И.   и дискредитиране от роднини и познати от квартала му.

   В срока за отговор по чл.131 ГПК е подаден такъв от ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещния Й.Г.Й. , като твърди ,че исковата молба била подадена възоснова на влязъл в сила на 25.06.2020г. съдебен акт решение №29/09.06.2020г. постановено по НАХД №120/20г. на Р.С.Тетевен  , видно било от наслещния иск И. сочел идентично място дата и час на извършеното като било в цитираното решение , но според И. за друго престъпление извършено от Й..***  И. бил признал вината си . Твърди ,че нито в хода на ДП , нито в хода на производството пред съда НАХД №120/20г. на ТРС И. е твърдял фактите  изнесени в иска и очевидно били плод на въображението му.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

           С влязло в сила  решение №29/09.06.2020г. постановено по НАХД №120/20г. на Р.С.Тетевен   в законна сила от дата 25.06.2020г. е признат за виновен М.У.И. в това, че на дата 05.11.2019 година, около 18,30 часа в гр.Тетевен, Ловешка област, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата, умишлено е причинил на Й.Г.Й. *** телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в оток и зачервяване в областта на лицето- лява очна орбита и лява половина на горна челюст причинила на Й.  болка и страдание както и частично счупване на първи горен десен резец- довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК и причинила на Й.  временно и неопасно разстройство на здравето-престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предложение 3 във връзка с чл.130 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е  освободен  от наказателна отговорност и му се налага административно наказание глоба от 1000 /хиляда/ лева в полза на държавата.

      По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което относно настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило, неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата на наказателния съд.

     По отношение на имуществената претенция видно от представеното по делото пълномощно от ищеца  Й.Й. по ДП №27/2020г. № ********** /л.10,50 от делото , а по ДП оригинала е на л. 51 / е заплатил на адв. С.С. от ЛАК сумата от 200лв за процесуално представителство в досъдебното производство.

     Установява се от съдебно-медицинската експертиза/л.72/ че в следствие на процесното деяние ищецът е получил следните травматични увреждания: силно зачервен отток в областта на лявата очна орбита и слеза, отток в областта на лявата половина на горната челюст ,счупване на първи горен резец в дясно и нараняване на меките тъкани наоколо , като описаните увреждания може да бъдат причинени  при удар с тъп твърд предмет в случая юмрук  или при падане върху тъп твърд предмет , като същите са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота  изразяващи се в болки и страдания и затруднения при хранене от около 20-30дни .От заключението на съдебномедицинската експертиза изготвена от стоматолог/л.87/ се установява ,че се касае за фрактура короне дентис парсиалис  горе дясно първи резец, състояние след частично счупване на короната на горе дясно първи резец , като дългосрочни последици за здравето не се очакват , като горе в дясно първи резец не може да се счупи  без ударно въздействие върху него и придружаващата го симптоматика , това е временно и неопасно разстройство на здравето , разстройство на здравето имам ,ако не се потърси навременна лекарска помощ .Травматичното счупване на горен дясно първи резец е довело до нарушаване отхапването и фонетиката , като нанесеното увреждане е довело до  временно нарушение да дъвкателните и говорни функции на пострадалия ,като му е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота .

 От разпита на Кремена И. ,съпруга на ищеца, и М.К.баба на ищеца се установява, че връщайки се от имота си в м. Конски дол с автомобил ,в който била тя ,съпруга и ,синът им и бабата на съпруга и  ,било  по тъмно и имало паркиран автомобил на пътя по който се прибирали , който им пречел да преминат , тъй като пътя бил тесен . Ищецът паркирал автомобила  до къща , която е преди тази на ответника  излязъл от двора си , казал им да изчакат ,  излезли от колата пушили цигари , но нищо не се случило , тъй като ответника излизал от двора  седял и ги гледал и се връщал. Тогава свидетелката И. го помолила да премести колата ,тъй като било късно и да се приберат, но ответника се развикал да се махат , да седели колкото трябва и той нямало да премести колата ,излязъл и ударил съпруга и неочаквано през прозореца на колата, след удара съпругът и не е излизал от автомобила ,чакали да дойде полиция, тъй като свидетелката Кремена И.  се обадила на тел.112. След случая още в полицията свидетелката забелязла,че ищеца е с  отток на окото и счупен зъб имал и главоболие. Ходили на зъболекар по-вече от месец  , ищецът не можел да се храни и имал главоболие. След този случай е имало и друг случай с ответника , но свидетелката И. не е присъствала . Свидетелката Кръстева през м. август 2020г. била с ищеца и детето му в колата , тогава пътят бил пак запречен и те чакали , когато те тръгнали ответника със заден ход с неговата си кола искал да ги хвърли в пропастта , тичал с варията да удря в стъклото им , свидетелката изживяла ужас . Свидетелят полицейски служител Х.Х. бил на работа с колегата сиД.П.и получили сигнал от ОДЧ да отидат на ул. „К.П.” и установили ищеца Й.Й. , който имал следи от побой ,след беседата установили ,че М. го е ударил ,тъй като ищецът се е опитал да премине пътя , М. влязъл в пререкание с Й. и го ударил вътре както е бил джипа.

       От своя страна св. В. Лакова съпруга на ответника твърди ,че  на 05.11.2020г. оправяла багажа на съпруга си за да отидел на работа  , стъмвало се но не можела да му изкара багажа че била бременна , ответника си изкарвал сам багажа ,защото колегата му го чакал отвънка. Свидетелката била вътре в къщата тъй като имала още едно малко дете за да го храни и чула въртене на гуми , пълна газ , кола да влиза в двора им и тя излязла да види какво става . Видяла ищеца да сваля прозореца и да обижда мъжа и ,да го псува на циганин и на боклук.Твърди ,че съпруга и не бил ударил ищеца ,а само му бутнал ръцете , не била виждала съпругата на ищеца да влиза в двора им, а след като съпругът и заминал дошла полицията. Св. И.У. ,брат и съсед на ответника  твърди ,че със синът си правели ремонт  и приказвали с ищеца ,че не искал да дойде у тях да работи .Съпругата на Й. отворила вратата на джипа слязла и тръгнала надолу по улицата и след около минута Й. тръгнал рязко. След минути се чули викове излезнали ищецът Й. бил в джипа , брат му /ответника/ до джипа и си говорели викали, имало една кола която била запушила пътя ,който бил тесен , свидетеля тръгнал да направлява шофьора ,че бил възрастен да даде назад за да можели да минат другите хора.Свидетелят У.У. бил в дома си и слагал гипскартон , спрял черен джип ,зад него имала кола и ,слязла  жена му  и после дошла , свидетеля казал ,чакай малко да поместят хората колата ,че си товарели багажа и ищеца запалил автомобила си и  и с мръсна газ спрял на 10-15м.и викал какво се е дигнал този мръсен циганин, след това се прибрали вътре говорели на висок тон ,не бил видял удари.

 

      Съдът кредитира показанията на свидетелките И. и Кръстева  и Х. , безспорно е ,че с влязло в сила  решение №29/09.06.2020г.  постановено по НАХД №120/20г. на Р.С.Тетевен   в законна сила от дата 25.06.2020г. е признат за виновен М.У.И. в това, че на дата 05.11.2019 година, около 18,30 часа в гр.Тетевен, Ловешка област, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата, умишлено е причинил на Й.Г.Й. *** телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в оток и зачервяване в областта на лицето- лява очна орбита и лява половина на горна челюст причинила на Й.  болка и страдание както и частично счупване на първи горен десен резец- довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК и причинила на Й.  временно и неопасно разстройство на здравето-престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предложение 3 във връзка с чл.130 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е  освободен  от наказателна отговорност и му се налага административно наказание глоба от 1000 /хиляда/ лева в полза на държавата.  Показанията на тия две свидетелки са последователни и безпротиворечиви , същите кореспондират  с претите по делото две съдебно медицински експертизи , които съдът кредитира .

По отношение на свидетелите В. Лакова , У.У. и И.У. , първата свидетелка твърди ,че инцидента е бил на 05.11.2020г., като съдът приема ,че това е грешка , все пак е минало известно време , но същата твърди ,че видяла кола да влиза в двора им и тя излязла да види какво става/л.62 /, видяла ,ищеца да сваля прозореца и да обижда мъжа и ,да го псува на циганин и на боклук, то такава фактическа обстановка по делото не се доказва , няма данни колата управлявана от ищеца да е навлязла в двора на ответника и там същия да го е обиждал  .

    От своя страна св.У.У. бил твърди ,че ищеца запалил автомобила си и  и с мръсна газ спрял на 10-15м.и викал какво се е дигнал този мръсен циганин, след това се прибрали вътре говорели на висок тон ,не бил видял удари., такава фактическа обстановка също не се доказва , този свидетел не твърди ,че ищеца е навлязъл в двора на ответника и там да го е обиждал ,а според него ищеца бил спрял на 10-15м. Свидетелят У.У. ,който и слагал гипскартон , твърди ,че спрял черен джип ,зад него имала кола и ,слязла  жена му  и после дошла , свидетеля казал ,чакай малко да поместят хората колата ,че си товарели багажа и ищеца запалил автомобила си и  и с мръсна газ спрял на 10-15м.и викал какво се е дигнал този мръсен циганин, след това се прибрал и не бил видял удари.Този също не твърди ,че ищецът е навлязъл в двора на ответника с колата си . Тоест фактическата обстановка , която Лакова описва и двамата свидетели е различна поради което съдът не кредитира техните показания  , доколко е имало псувни по адрес на ответника то съдът преценява тия показания на плоскостта на чл.172 от ГПК тъй като свидетелите са близки съпруга ,брат и съсед , тези свидетели твърдят  в това произвадство ,че не са видели ударите , не са видели ,че побой , който побой е факт ,предвид влязлото в законна сила решение по НАХД №120/20г. на Р.С.Тетевен  , както и приетите по настоящото дело експертизи относно състоянието на ищеца. Тоест от техните показания по никакъв начин не се доказва исковата претенция на ищеца по насрещния иск и ответник по главния иск.

 

       По отношение на първоначалния иск 

Съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на ответника, неговата вина и причинната връзка между действията на ответника и причиненото телесно увреждане на ищеца. Естеството на понесените болки и страдания се установяват от медицинската експертиза и свидетелските показания. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на претърпяното травматично увреждане.

Неоснователни са твърденията на ответника в отговора , че Й. да потегля надолу с мръсна га и буквално влязъл в предната част с автомобила си в двора на ответника , като ръкомахал с ръце през предното стъкло и изричал обидни думи „Циганин ,кой си ти …” . Смята че ищеца е бил под въздействие на алкохол или др. упойващо средство, тоест ,че не е автор на побоя, довел до травматичното увреждане. Както бе посочено по-горе, авторството на деликта е установено с влязла в сила присъда, която е задължителна за граждански съд. С решението постановено по реда на чл.78 а от НК наказателният съд е признал ответника за виновен .

 Процесното травматично увреждане е съставомерна последица, включена във фактическия състав на престъплението, за което ответникът е осъден. Естеството на понесените болки и неудобства и причинната им връзка с травматичната увреда се установява от неоспорените две медицински експертизи .

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на болката; период на възстановяване ; създадените на пострадалия неудобства, изразяващи се в затруднения при говор и дъвчене. Ищецът е получил следните травматични увреждания: силно зачервен отток в областта на лявата очна орбита и слеза, отток в областта на лявата половина на горната челюст ,счупване на първи горен резец в дясно и нараняване на меките тъкани наоколо ,  изразяващи се в болки и страдания и затруднения при хранене от около 20-30дни . При съобразяване на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 3000 лв, като до пълния претендиран размер от 5000лв отхвърля ,а именно за 2000лв . Размерът на обезщетението основно е повлиян в най-висока степен от неудобства , свързани със задоволяване на основни човешки потребности като нуждата от храна и общуване. В същото време следва да се има предвид, че съгласно експертизата е налице възстановяване и не се очаква възникване на усложнения в бъдеще. Всичко това обуславя определяне на обезщетение в посочения размер от 3000 лв. Искът следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли за разликата до предявения размер. Върху така определеното обезщетение следва да се присъди и претендираната законна лихва от датата на деликта – 05.11.2019 г.

      По отношение на имуществената претенция видно от представеното по делото пълномощно от ищеца  Й.Й. по ДП №27/2020г. № ********** /л.10,50 от делото , а по ДП оригинала е на л. 51 / е заплатил на адв. С.С. от ЛАК сумата от 200лв за процесуално представителство в досъдебното производство.  На базата на ДП №27/2020г. е било образувано  АНД  № 120/2020г. на ТРС , по което ответника е  осъден да заплати глоба от 1000лв . Видно е т протокола от съдебното заседание приложен по  АНД №120/2020г. от 09.06.2020г.  е заявил ,че няма да дава обяснения и се признава за виновен  и съжалявал за това /л.19 от АНД №120/2020г. на ТРС /, предвид на това съдът счита ,че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и сумата от 200 лв за процесуално представителство по ДП№27/2020г. на РУ Тетевен заплатени от ищеца.

          По отношение на насрещния иск .

Както бе посочено вече, съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, решението по НАХД обвързва настоящия съд по отношение на безспорно извършването на деянието – нанасяне на лека телесна повреда, от страна на насрещния ищец, противоправността на това деяние, и вината на извършителя. Тъй като този съдебен акт е влязъл в сила и не е отменян или обезсилван, правното му значение като юридически факт в настоящото производство е едно единствено – неопровержимо закрепено неправомерно поведение. Така, в действителност, се получава, че насрещният ищец търпи неимуществени вреди от това, че сам е осъществил престъпно деяние, но желае те да бъдат обезщетени от ответника по насрещния иск. Както по горе съдът отбеляза ,че по никакъв начин не се доказва претенцията на ищеца по насрещния иск , със същия страната едва ли не се стреми да промени  фактическата обстановка , прита по влязлото в сила решение по АНД №120/2020г. на ТРС. Видно е от протокола от съдебното заседание приложен по  АНД №120/2020г. от  09.06.2020г. М.И. е заявил ,че няма да дава обяснения и се признава за виновен  и съжалявал за това /л.19 от АНД №120/2020г. на ТРС /.Абсурдността на тази конструкция с предявения НИ/насрещен иск / сама по себе си е достатъчна за отхвърляне на иска.

Ако ищецът по НИ явно не е съгласен с резултата от НАХД, същия обаче е разполагал с редица правни възможности да постигне различен такъв, но обективният факт е, че Българският съд го е признал за виновен и решението на тази правораздавателна институция не може да бъде произволно пренебрегнато. Самото лично несъгласие с този резултат от страна на насрещния ищец няма правно значение – неговото субективно мнение не е намерило обективен израз по надлежен ред и затова не следва да се коментира.   По отношение на  твърдението в  НИ  ,че ищецът по първоначалния иск е обидил ответника с думата „Циганин” не се доказа , съдът подробно е обсъдил показанията на разпитаните свидетели по-горе в мотивите .Не се доказва съпричиняване на вредата от страна на ответника по насрещния иск, следва да се преповторят подробните съображения, изложени по-горе в тези мотиви, относно това, че инициирането на конфликт от ответника по първоначалния иск  , без осъществяване на неправомерни действия  от ищеца по първоначалния иск /не са доказани в случая такива/, не представлява основателна причина за нанасянето на телесни увреждания – тоест не оправдава извършване на престъпление, а може само да се отчете в наказателноправен аспект, като обстоятелство, влияещо върху вида или формата на вината, респективно – върху отговорността, на извършителя.

Накрая може да се отбележи само, че реалната и доказуема вреда, претърпяна от ищеца по първоначалния иск , в действителност се състои в понасянето на телесни, физически увреждания, като пряка и непосредствена последица от неправомерно поведение на ответника по първоначалния иск  , поради което насрещната искова претенция следва да се отхвърли.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да бъде възложена на ответната страна  , като разходите за експертизи общо 230 лв и държавна такса  120лв следва да се заплатят от ответника по сметката на районния съд . По делото ищеца е направил разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв , а ответника в размер на 780лв , поради което  на осн. чл.78 ал.1 от ГПК ищеца има право на разноски съобразно уважената част от иска ,а именно  ,а именно 384лв за адвокатско възнаграждение  , ответника има право на разноски на осн. чл.78 ал.3 от ГПК  по отношение на адвокатското възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска ,а именно 312лв .

Ръководен от гореизложеното съдът,

Поради което съдът,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА  М.У.И. ЕГН ********** ***  да заплати на  Й.Г.Й. , ЕГН:********** *** на основание чл.45 ал.1  ЗЗД сумата от 3000 /три хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени от ответника при деликт, осъществен на 05.11.2019г. г., заедно със законната лихва от 05.11.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2000 лв.

 

ОСЪЖДА  М.У.И. ЕГН ********** ***  да заплати на  Й.Г.Й. , ЕГН:********** *** на основание чл.45 ал.1  ЗЗД сумата от 200 /двеста/ лв. имуществени вреди , за заплатено адвокатско възнаграждение в хода на ДП №27/2020г. на РУ МВР Т.

 

 ОСЪЖДА  на осн. чл.78ал.1 от ГПК М.У.И. ЕГН ********** ***  да заплати на  Й.Г.Й. , ЕГН:********** ***   сумата от 384 лв. за адвокатско възнаграждение .

  

ОСЪЖДА Й.Г.Й. , ЕГН:********** ***   , да заплати на М.У.И. ЕГН ********** ***  , на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 312 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА   М.У.И. ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Тетевенският районен  съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от общо  350 лв. , представляваща дължима държавна  такса от 120 лв. и разноски за експертизи 230лв., както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист .    

 

            Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението .

 

                              Районен съдия: