Решение по дело №6302/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към решение от 15.12.2021г. по НОХД № 6302/ 2021г. по описа
на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24 наказателен състав

Производството е образувано по внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура- Пловдив, срещу С. Й. Г. за това, че на 03.06.2021 г. в гр.
Пловдив, без надлежно разрешително е държала рискови наркотични
вещества – 9 /девет/ броя таблетки с нето тегло 0,172 гр. (всяка) и съдържание
по 2 мг. клоназепам всяка или общо 18 мг. (0,018 гр.) клоназепам на обща
стойност 4,50 лв., като деянието представлява маловажен случай –
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 НК.
В хода на проведеното разпоредително заседание, предвид настъпилата
реабилитация на подсъдимата, а и липсата на конституирани акцесорни
страни, е констатирано основание за разглеждане на делото по реда на
особените правила. И така, неспосредствено след проведеното
разпоредително заседание, съдът служебено, и по искане на прокурора, е
разгледал делото в производство пред първата инстанция по реда на
диференцираната процедура, предвидена в глава ХХVΙΙΙ от НПК.
В открито съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура- Пловдив, поддръжа повдигнатото
обвинение и моли да бъде освободена от наказателна отговорност за
инкриминираното деяние, като й се наложи административно наказание глоба
в рамките на предвидения в закона минимум от 1000.00 лв.
В открито съдебно заседание, подсъдимата се явява лично, дава
обяснения, в които сочи, че таблетките ривотрил била закупила за своя лична
употреба, тъй като лекарят отказвал да й издаде зелена рецепта, за по-голямо
количество от вече изписаните й лекарства, а тя се нуждаела от хапчетата.
Моли съда да бъде оправдана.
В открито съдебно заседание, защитникът на подсъдимата се явява
лично и моли съда да постанови решение, с което да признае подсъдимата за
невиновна по повдигнатото обвинение. Излага съображения, че подсъдимата
била наркозависима и от 2-3 години се лекувала и приемала по три пъти на
ден лекарство съдържащо клоназепам. Тъй като имала и други разстройства
на здравето и съня, понякога изписаните от лекар 90 хапчета на месец не й
стигали. Уведомила била за това лекарят, но той отказал да й изпише по-
голямо количество хапчета. Затова когато й оставали 2-3 дни до нова рецепта,
тя си била купувала лекарството от други места. По закон имала право да
притежава и приема клоназепам по 2 мг. Излага и съображения за
приложение на чл.9 ал.2 от НК, тъй като подсъдимата не била навредила
съществено на обеществените отношения и взимала лекарството, за да има
нормален живот.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
1

следното:
Подсъдимата С. Й. Г., ЕГН ********** е родена **, българска
гражданка, неомъжена, неосъждана, средно образование, с настоящ адрес: **.
Подсъдимата С.Г. била наркозависима и провеждала метадон
поддържащо лечение в програма към „Д-р Ф.Т. – Амбулатория за
индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по
психиатрия“ ЕООД – гр. Пловдив от 10.04.2020 г. От месец юни през 2020г.
подсъдимата Г. получавала Метадон за домашен прием за 6 /шест/ дни. На
подсъдимата било изписано с зелена рецепта лекарство клонарекс 2 мг, 90
таблетки, за 30 дни, с прием по три на ден. ( Clonarex 2 mg), като последното
му изписване било на 13.12.2021г. от Д-р Н.А..
На 03.06.2021 г. около 07:30 ч. - 08:00 ч. подсъдимата С.Г. се обадила по
мобилния телефон и помолила свид. Д.А. да я вземе от дома й, с ползвания от
него автомобил – марка „Ленд ровър“ с рег. № **, и да я закара до кв. „Кючук
Париж“ в гр. Пловдив, за да вземе метадон за мъжа с когото живее на
семейни начала- П.. Около 08.00 часа свид. А., взел подсъдимата, с
автомобила, който бил на баща му. Отишли до кв. „Кючук Париж“ в гр.
Пловдив до метадоновата програма на „Л.“, като подсъдимата взела метадона,
след което двамата се върнали в кв. „Изгрев“ в гр. Пловдив. По пътя
подсъдимата С.Г. помолила свид. А. да спре пред пощата в кв. „Изгрев“ и да я
изчака за малко, което и сторил, като не видял точно къде отишла
подсъдимата. Подсъдимата посетила неустановен адрес и от неустановено в
хода на производството лице, закупила за лична употреба общо 10 бр.
таблетки „Ривотрил“, след което се върнала до автомобила и се качила в него.
Качвайки се в автомобила, свид. Андреев забелязал, че подсъдимата носи
нещо в ръката си и точно след качването в автомобила видял как подсъдимата
счупила едно хапче и го глътнала. След потегляне с автомобила, били спрени
за проверка от полицейски служители. По същото време на 03.06.2021 г. свид.
С. А. и Т.Н. - полицейски служители към 06 РУ към ОДМВР Пловдив,
изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред и били
на редовна смяна за времето от 08:30 ч. до 17:30 ч. Във връзка с провеждана
операция за противодействие на съхранението и разпространението на
наркотични вещества, извършвали обход в района 06 РУ към ОДМВР
Пловдив с лек автомобил „Опел Астра“. По време на обхода около 08:50 ч. на
03.06.2021 г. полицейските служители забелязали жена да излиза от вход на
ул. „Джебел“, да се отправя към локалното платно и да се качва в лек
автомобил марка „Ленд ровър“ с рег. № **, бял на цвят. Полицейските
служители последвали автомобила и след около 100 метра подали сигнал за
спиране за да извършат проверка на самоличността на лицата в автомобила.
При спиране на автомобила подс. С.Г. поставила закупените от нея таблетки
под седалката си, за да ги скрие от полицейските служители. Полицейските
служители, след като се легитимирали, установили самоличността на лицето,
което управлявало автомобила, а именно свид. Д.А., а до него на предна дясна
седалка се возила подсъдимата С. Й. Г.. На въпрос на полицейските
2

служители дали съхраняват забранени от закона вещи и предмети, подс. Г.
видимо се притеснила, започнала да отговаря несвързано на въпросите на
полицейските служители и направила опит да слезе от автомобила, въпреки
разпореждането да остане на място. В този момент свид. С. А. забелязал, че
под крака на подс. Г. има блистер с бели таблетки, за което веднага съобщил
на колегата му Н., който пък успял да хване ръцете на подсъдимата. На
полицейските служители подс. Г. обяснила, че закупила блистера с таблетки
„ривотрил“ от непознато за нея лице от ромски произход за лична употреба,
като също обяснила, че свид. А. няма общо с закупения от нея „ривотрил“ и
не знаел за това.
В условията на неотложност било извършено действие по разследването
претърсване и изземване в лек автомобил марка „Ленд ровър“ с рег. № **,
протоколът от което действие на основание чл. 161 ал. 2 от НПК, е одобрен от
съдия от Районен съд- Пловдив, по чнд № 3654/ 2021г. по описа на Районен
съд- Пловдив. При извършеното, на основание чл.212 ал.2 от НПК,
неотложно действие по разследването, от предна дясна седалка в лекия
автомобил „Ленд ровър“, с рег. № ** се намерили, описали и иззели общо 9
бр. таблетки, разпределени в две части блистери с надпис „Rivotril 2mg“ /5 бр.
и 3 бр./, и 1 бр. самостоятелна таблетка. Подс. Г. била отведена в сградата на
06 РУ към ОДМВР Пловдив за продължаване на работата по случая.
Извършен бил полийцески обиск на други лица, при който не били намерени
и иззети вещи, предмети и/или вещества забранени за притежание от закона.
Подс. Г. била задържана за срок до 24 часа по реда на ЗМВР. Случаят бил
докладван на Районна прокуратура- Пловдив, поради което е образувано и
настоящото наказателно производство.
Иззетите с протокол за претърсване и изземване 9 бр. таблетки, бели,
кръгли, плоски, с щампа от едната страна „2“ и две пресичащи се линии под
формата на кръст от другата страна, разпределени в две части блистери с
надпис „Rivotril 2mg“ /5 бр. и 3 бр./, и 1 бр. самостоятелна таблетка били
обект на назначената по досъдебното производство съдебно- химическа
експертиза. Резултатите от проведеното изследване показвали, че 9 бр. бели
таблетки, разположени в 2 части от фабричен блистер и една самостоятелна –
обекти на експертизата имат нето тегло от 0,172 гр. /всяка/ и съдържат по 2 мг
клоназем всяка или общо 18 мг /0,018 гр./ клоназепам. При изследването била
изразходена една таблетка. Клоназепамът бил включен в Приложение № 3
към чл. 3, т. 1, Списък III от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични. Списък III определя веществата
като рискови и е под контрол, съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Съгласно заключението на назначената и приета по делото съдебно-
стокова експертиза, стойността на 9 бр. бели таблетки, всяка съдържаща по 2
мг клоназем с общо количество 18 мг /0,018 гр./ клоназепам е всяка по 0,50
лева и на обща стойност 4,50 лв.
3

Съдът, изгради своите фактически изводи, по несъмнен начин, въз
основа на събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по
реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 от НПК, и в хода на съдебното производство,
доказателства- обясненията на обвиняемата в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното производство, показанията на свид. Д.А.
и свид. С. А., писмените доказателствени средства- справка за съдимост,
заповед за задържане по ЗМВР от 03.06.2021г, протокол за обиск от
03.06.2021г, разпореждане постановено по чнд № 3654/ 2021г. по описа на
Районен съд- Пловдив, протокол за претърсване и изземване от 03.06.2021г.,
ведно с фотоалбум за посетено местопроизшествие, рецептурна бланка серия
А № ********* от 13.12.2021г. издадена от Д-р Н.А., амбулаторен лист
000011 от 22.02.2021г., както и от назначените и изготвени съдебно-
химическа (протокол № 996 стр.39) експертиза и съдебно-стокова (стр.43)
експертиза, писма от ДСИ при Районен съд- Пловдив по изп.д. № 3293/2017г.,
писмо от ДСИ при Районен съд- Пловдив, изх.№ 38026/ 07.10.2021г. и
приложеното към него копие от изп.д.№ 3293/2017г по описа на ДСИ при
Районен съд- Пловдив, справка (лист 79) по изп.д. № 3293/ 2017г.,
постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.03.2017г.
по ДП № 288/2016г. по описа на 6 РУ на МВР- Пловдив, пр.пр. № 5586/ 2016г.
на Районна прокуратура- Пловдив, постановление за прекратяване на
наказателно производство от 04.03.2021г. по БП № 100/2021г. на 06 РУ на
МВР, пр.пр.2217/2021г. на Районна прокуратура- Пловдив, както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
относно времето, мястото и начънът на извършване на престъплението, както
и досежно неговия автор. Доказателствените източници еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт на Районна прокуратура- Пловдив.
От обясненията на подсъдимата дадени в хода на досъдебното
производство се установява, че същата съжалява за това, което се е случило,
желае делото да приключи бързо и е грамотна със средно образование, като
се издържа от пенсията на нейния приятел П. и като извършва преводи от
немски и английски език на частно. Сочи, че на 03.06.2021г. свид. Д. се
обадил на приятеля й П., за да вземе метадона на последния. Сочи, че Д., с
който се познавали от махалата и живеели наблизо, също бил на метадонова
програма и знаел, че всеки четвъртък подсъдимата ходи на взема метадона на
П. от „Кичука“. От обясненията на подсъдимата депозирани в хода на
съдебното следствие провело се пред първоинстанционния съд се установява,
че през юни месец тази година, по собствено усмотрение решила и закупила 9
броя таблетки „Ривотрил“, защото получавала паник атаки вечер, имала
неспокоен сън и не й стигало изписаното количество хапчета със зелена
рецепта от лекар. Закупила хапчетата ривотрил, защото бил аналог на
изписаното й лекарство „Клонарекс“, и защото лекарят отказал да й изпише
по-голямо количество от изписаното й вече лекарство „Клонарекс“, тъй като
4

дозата била голяма. Сочи, че сега вече била с нова рецепта и си взимала
хапчетата, които били едни и същи с тези, с които я били задържали. В
аптеката се продавал „Клонарес“, който бил заместител на „Ривотрил“. На
първо място следва да се посочи, че обясненията на подсъдимата имат двояка
функция- първо представляват защитна теза, чрез прокарване на защитна
версия и линия, и второ представляват годно гласно доказателствено
средство, за установяване на обективната истина по делото. Поради това,
съдът следва да цени обясненията на подсъдимата с голяма доза критичност и
да ги подложи на обстоен, задълбочен и прецизен анализ, като ги съпостави,
както поотделно, така и с останалите събрани по делото доказателства. Съдът
намира, обясненията на подсъдимата за логични, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с останалите събраните по делото
доказателства. Това е така, тъй като обясненията на подсъдимата се подкрепят
изцяло от показанията на свид. А., относно отиването до кв. „Кичук Париж“ в
гр.Пловдив, за да вземе метадон за мъжа, с който живее- П., закупуването на
таблетки „ривотрил“, качването й в автомобила, спирането на автомобила от
полицейските служители и установяването на таблетките „ривотрил“ във
владението на подсъдимата- под крака й на седалката до шофьора.
Обясненията на подс. Г. се подкрепят изцяло и от показанията на свид. С. А.-
полицейски служител за времето на извършената проверка от полицейските
служители, за установяването държането на закупените от подсъдимата
таблетки, за нейното поведение непосредствено след установяването на
блистера с таблетки, а именно свид. С. А. възпроизвежда извънпроцесуално
изявление на подс. Г. имащо значение на производно доказателствено
средство, че се е притеснила при проверката и започнала да отговаря
несвързано на въпросите на полицейските служители, направила е неуспешен
опит да слезе от автомобила, въпреки разпорежданията да остане на място,
заявила е, че „преди малко си е закупила 10 броя таблетки ривотрил от
непознат за нея мъж от ромски произход“, като изрично е посочила, че свид.
А. няма общо с закупените от нея хапчета. Обясненията й се подкрепят и от
събраните по делото писмени доказателтвени средства- протокол за
претърсване и изземване, постановленията на Районна прокуратура- Пловдив
за прекратяване на други водени срещу нея наказателни производства, в
частта, в която сочи, че си купува други хапчета, когато изписаните й са
недостатъчни, а и от изготвените по делото съдебно-химическа и съдебно-
стокова експертиза. Всъщност, подсъдимата не отрича, че е закупила
хапчетата „ривотрил“ за собствена употреба, тъй като имала нужда от приема
им. В обясненията й се съдържат признание, че е закупила хапчетата, тъй като
лекарят не й е изписал по-голямо количество от законоворазрешените
хапчета, която тя приема със зелена рецепта. Ето защо, съдът намира, че
обясненията на подсъдимата са годно гласно доказателствено средство и
отговарят на обективната външна действителност и случилото се в
дейсвителността, дадени последователно, логично и кореспондиращи с
останали събрани по делото доказателства, поради което им предава
5

доказателствена тежест, като годно гласно доказателствено средство.
От показанията на свид. Д.А. се установява, че на 03.06.2021г. около 07-
30 часа до 08.00 часа по телефона му се обадила подсъдимата, с молба да я
закара до кв. „Кючук Париж“ в гр. Пловдив, за да вземе метадон за мъжа с
когото живее на семейни начала- П.. Около 08.00 часа свид. А., взел
подсъдимата, с автомобила, който бил на баща му. Отишли до кв. „Кючук
Париж“ в гр. Пловдив до метадоновата програма на „Л.“, като подсъдимата
взела метадона, след което двамата се върнали в кв. „Изгрев“ в гр. Пловдив.
По пътя подсъдимата С.Г. помолила свид. А. да спре пред пощата в кв.
„Изгрев“ и да я изчака за малко, което и сторил, като не видял точно къде
отишла подсъдимата. Качвайки се в автомобила, свид. А. забелязал, че
подсъдимата носи нещо в ръката си и точно след качването в автомобила
видял как подсъдимата счупила едно хапче и го глътнала. След потегляне с
автомобила, били спрени за проверка от полицейски служители. След
извършената проверка, свид. А. установил като видял, че на седалката под
подсъдимата има блистери с хапчета, като след запитване на кого са
хапчетата, подсъдимата отговорила, че са нейни. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля, тъй като същите са логични и последователни, а и
се подкрепят и са в унисон с другите събрани по делото доказателства.
Всъщност, показанията му не се опровергават от други събрани по делото
доказателства. Свидетелят с детайли описва фактическата обстановка, на
която е станал свидетел очевидец, от момента на срещата си с подсъдимата,
през времето, през която тя не е била в автомобила, към момента на
връщането й в автомобила и приема на едно хапче, и към момента на
проверката и установените и намерени хапчета на седалката на подсъдимата,
от полицейските служители. Не без значение е и обстоятелството, че
свидетелят възпроизвежда извънпроцесуално изявление на подсъдимата, че
намерените хапчета са нейни, което от своя страна кореспондира изцяло с
обясненията на подсъдимата, а и с показанията на свид. С. А.- полицейски
служител спрял за проверка автомобила. Ето защо, съдът намира, че
показанията на свидетеля са логични, последователни и отговарят на
формалната, житейска и правна логика, а и на обективно случилото се в
действителността, поради което ги кредитира и им предава доказателствена
стойност.
От показанията на свид. С. А.- полицейски служител се установява, че
на 03.06.2021 г. той и Т.Н. - полицейски служител към 06 РУ към ОДМВР
Пловдив, изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения
ред и били на редовна смяна за времето от 08:30 ч. до 17:30 ч. Във връзка с
провеждана операция за противодействие на съхранението и
разпространението на наркотични вещества, извършвали обход в района 06
РУ към ОДМВР Пловдив с лек автомобил „Опел Астра“. По време на обхода
около 08:50 ч. на 03.06.2021 г. полицейските служители забелязали жена да
излиза от вход на ул. „Джебел“, да се отправя към локалното платно и да се
качва в лек автомобил марка „Ленд ровър“ с рег. № **, бял на цвят.
6

Полицейските служители последвали автомобила и след около 100 метра
подали сигнал за спиране за да извършат проверка на самоличността на
лицата в автомобила. Полицейските служители, след като се легитимирали,
установили самоличността на лицето, което управлявало автомобила, а
именно свид. Д.А., а до него на предна дясна седалка се возила подсъдимата
С. Й. Г.. На въпрос на полицейските служители дали съхраняват забранени от
закона вещи и предмети, подс. Г. видимо се притеснила, започнала да
отговаря несвързано на въпросите на полицейските служители и направила
опит да слезе от автомобила, въпреки разпореждането да остане на място. В
този момент свид. С. А. забелязал, че под крака на подс. Г. има блистер с бели
таблетки, за което веднага съобщил на колегата му Н., който пък успял да
хване ръцете на подсъдимата. На полицейските служители подс. Г. обяснила,
че закупила блистера с таблетки „ривотрил“ от непознато за нея лице от
ромски произход за лична употреба, като също обяснила, че свид. А. няма
общо с закупения от нея „ривотрил“ и не знаел за това. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля, тъй като същите са логични и последователни, а и
се подкрепят и са в унисон с другите събрани по делото доказателства.
Всъщност, показанията му не се опровергават от други събрани по делото
доказателства. Свидетелят с детайли описва фактическата обстановка, на
която е станал свидетел очевидец, от момента на спиране на автомобила за
проверка, установяване на хапчетата на седалката на подсъдимата, изричното
заявяване от нейна страна, че са нейни и, че приятелят й Д.А. няма общо с
това. Ето защо съдът намира, че показанията на свидетеля кореспондират с
обективно случилото се в действителността, поради което ги кредитира и им
предава доказателствена стойност.
В подкрепа на показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимата са и писмените доказателствени средства- в това число протокол
от извършено неотложно действие по разследването претърсване и изземване
в лек автомобил марка „Ленд ровър“ с рег. № **, ведно с фотоалбум за
посетено местопроизшествие, протоколът от което действие на основание чл.
161 ал. 2 от НПК, е одобрен от съдия от Районен съд- Пловдив, по чнд №
3654/ 2021г. по описа на Районен съд- Пловдив. При извършеното, на
основание чл.212 ал.2 от НПК, неотложно действие по разследването, от
предна дясна седалка в лекия автомобил „Ленд ровър“, с рег. № ** се
намерили, описали и иззели общо 9 бр. таблетки, разпределени в две части
блистери с надпис „Rivotril 2mg“ /5 бр. и 3 бр./, и 1 бр. самостоятелна
таблетка, в който протокол за претърсвяне подс. Г. е посочила, че хапчетата
са нейни, защото ги пие, като ги е взела от махалата, защото била зависима и
тези, които й били изписани от лекар свършили.
От прилжената по делото рецептурна бланка серия А № ********* от
13.12.2021г. издадена от Д-р Н.А. и амбулаторен лист 000011 от 22.02.2021г.
се установява, че на подсъдимата е било изписано с зелена рецепта лекарство
клонарекс 2 мг, 90 таблетки, за 30 дни, с прием по три на ден, ( Clonarex 2 mg)
като последното му изписване било на 13.12.2021г. от Д-р Н.А..
7

От назначената и приета по делото съдебно- химическа експертиза се
установява, че 9 бр. бели таблетки, разположени в 2 части от фабричен
блистер и една самостоятелна – обекти на експертизата имат нето тегло от
0,172 гр. /всяка/ и съдържат по 2 мг клоназем всяка или общо 18 мг /0,018 гр./
клоназепам. Клоназепамът бил включен в Приложение № 3 към чл. 3, т. 1,
Списък III от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични. Списък III определя веществата като рискови и е под
контрол, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП). Съдът намери, че същото заключение е компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
специализирана област, неоспорено от страните и съответстващо на
събраните по делото доказателства.
От назначената и приета по делото съдебно- стокова експертиза се
установява, че стойността на 9 бр. бели таблетки, всяка съдържаща по 2 мг
клоназем с общо количество 18 мг /0,018 гр./ клоназепам е всяка по 0,50 лева
и на обща стойност 4,50 лв. Съдът намери, че същото заключение е
компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната специализирана област, неоспорено от страните и съответстващо
на събраните по делото доказателства.
От приложените по делото писма от ДСИ при Районен съд- Пловдив по
изп.д. № 3293/2017г., писмо от ДСИ при Районен съд- Пловдив, изх.№ 38026/
07.10.2021г. и приложеното към него копие от изп.д.№ 3293/2017г по описа
на ДСИ при Районен съд- Пловдив, справка (лист 79) по изп.д. № 3293/ 2017г.
се установява, че срещу подсъдимата е било образувано изпълнително дело
№ 3293/2017г по описа на ДСИ при Районен съд- Пловдив, за събиране на
наложеното административно наказание по АНД № 4974/2017г. по описа на
Районен съд- Пловдив. ПДИ- то й е връчена на 08.09.2017г. Установява се, че
спрямо подсъдимата- длъжник са предприети принудителни действия за
събиране на вземането като на 24.10.2017г. и на 20.03.2018г. е наложен запор
върху банковите сметки. Последното извършено изпълнително действие е на
20.03.2018г.
От приложените по делото- постановление за прекратяване на
наказателно производство от 27.03.2017г. по ДП № 288/2016г. по описа на 6
РУ на МВР- Пловдив, пр.пр. № 5586/ 2016г. на Районна прокуратура-
Пловдив и постановление за прекратяване на наказателно производство от
04.03.2021г. по БП № 100/2021г. на 06 РУ на МВР, пр.пр.2217/2021г. на
Районна прокуратура- Пловдив се установява, че срещу подсъдимата са
водени други наказателни производства, за извършени престъпления от общ
характер по чл.354а ал.3 от НК- едното от които за държане на рисково
наркотично вещество- 3 броя таблетки ривотрил, а другото за държане на
рисково наркотично вещество- 23 броя таблетки ривотрил, които в
последствие са прекратявани от Районна прокуратура- Пловдив, поради
своята малозначителност, в хипотезата на чл.9 ал.2 от НК.
8

В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а и призната от
подсъдимата в хода на съдебното следствие провело се при разглеждане на
делото пред първоинстанционния съд, поради което и по аргумент на
противното по чл. 305, ал.3 НПК, не се налага по-детайлното им обсъждане.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Възприетата от съда несъмнено установена фактическа обстановка
сочи, че в случая сме изправени пред хипотеза на доказано обвинение по
категоричен и несъмнен начин. Извършените от подсъдимата действия
съдържат в себе си характеризиращите това престъпление белези от
обективна и субективна страна.
Подсъдимата С. Й. Г., от обективна страна е извършила престъплението
по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 2 от НК, като на 03.06.2021 г. в гр. Пловдив, без
надлежно разрешително е държала рискови наркотични вещества – 9 /девет/
броя таблетки с нето тегло 0,172 гр. (всяка) и съдържание по 2 мг. клоназепам
всяка или общо 18 мг. (0,018 гр.) клоназепам на обща стойност 4,50 лв., като
деянието представлява маловажен случай.
С установеното съхранение и упражняване фактическата власт върху
предмета на посегателството- наркотичните вещества- ривотрил, съдъражащ
клоназепам, подсъдимата е реализирала именно „държането“, като форма на
изпълнителното деяние на престъплението. Със закупуването на таблетките
от непознато от нея лице от ромски произход, подсъдимата е придобила
упражняването на фактическата власт върху таблетките ривотрил със
съдържание на клоназемап, осъществила е владението върху тях, като ги е
взела в себе си, отишла е до автомобила, качила се е в него, дори се е опитала
да ги укрие от полицейските служители спрели автомобила за проверка, и
които установили съхранението на таблетките от страна на подсъдимата.
Подсъдимата е упражнявала фактическа власт върху предмет на
престъплението по начин, по които свободно е имала възможност да се
разпорежда с тях, чрез приема им, чрез държането им или, чрез предаването
им на трети лица. В същото време по делото не са събрани доказателства,
последната да е имала надлежно разрешително за упражняваната фактическа
власт върху наркотичните вещества на инкриминираната дата. Съгласно
приложение № 3 към чл. 3, т. 3 списък ΙΙΙ от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични и Списък ΙΙΙ
определя веществата като рискови и клоназепама е под контрол, съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, което
обуславя попадането му в приложното поле на чл. 354а, ал.3, т.2 от НК.
Спорният по делото въпрос е, дали подсъдимата на инкриминираната
дата 03.06.2021г. е имала законово право и основание- „надлежно
разрешително“, да упражнява фактическата власт, като държи предмета на
9

посегателството, а именно 9 (девет) таблетки „Ривотрил“, със съдържание на
клоназепам.
Съгласно чл. 11. ал.1 от Наредба № 4 от 04.03.2009г. за условията и
реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти на Министъра на
здравеопазването, „предписването на лекарствени продукти, съдържащи
наркотични вещества, се извършва на специална рецептурна бланка,
предоставена от Министерството на здравеопазването………..със зелен цвят -
за лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества от приложение №
3 към чл. 3, т. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични“, като по аргумент на ал.4 „срокът на валидност
на специалната рецепта е 7 дни от датата на издаването ѝ.“
На първо място, от събраните по делото доказателства не се установява,
че на подсъдимата към инкриминираната дата- 03.06.2021г. по надлежния,
установен в Наредба № 4 от 04.03.2009г. за условията и реда за предписване и
отпускане на лекарствени продукти на Министъра на здравеопазването, ред, е
било изписано от лекар със „зелена рецепта“ лекарство “Клонарекс (Clonarex
2 mg)” или друг вид лекарство, съдържащо рисково наркотично вещество
„клоназепам“. Напротив, от обясненията на самата подсъдима, които съдът
вече посочи, че кредитира с доверие като достоверни, се установява, че към
инкриминираната дата- 03.06.2021г. подсъдимата не е притежавала надлежно
издадена зелена рецепта за закупуване, съответно държане на „Клонарекс“
или какъвто и да било вид лекарствено вещество съдържащо активната
съставка на „клоназепам“. Въпреки това, по своя лична преценка и собствено
усмотрение, подсъдимата е закупила, от непознато за нея лице от ромски
произход, 10 таблетки „Ривотрил“ със съдържание на „клоназепам“, въпреки,
че е знаела, че няма разрешение за това. Тази индиция се черпи и от
неуспешния опит на подсъдимата да укрие закупените от нея таблетки под
седалката на автомобила, в който се е возила. Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че на инкринимираната дата 03.06.2021г. подсъдимата не е
имала „надлежно разрешително“ да държи лекарствено вещество с активна
съставка „клоназепам“. Тук е мястото, на което следва да се посочи, че
съгласно чл.42 вр. чл.12 от Наредба № 4 от 04.03.2009г. за условията и реда
за предписване и отпускане на лекарствени продукти на Министъра на
здравеопазването, рецептата се издава в три екземпляра, първите два от които
се предават на пациента, а третият се съхранява от лекаря в продължение на
една година и се предоставя на контролните органи при проверка. В този
смисъл, неоснователно е възражението на защитника, че „зелената рецепта“
се издава в един екземпляр, който остава в аптеката. Напротив, издава се в
три екземпляра, двата от които са за пациента, съответно след представяне на
единият екземпляр в аптеката, другият остава в пациента, какъвто екземпляр
не беше представен по делото.
На следващо място, дори на подсъдимата да е била издадена „зелена
рецепта“ по надлежния за това ред, за закупуване на лекарство „Клонарекс“,
съдържащо „клоназепам“, в какъвто смисъл е оставено без уважение искането
10

на защитата за назначаване на съдебно-медицинска или токсикологична
експертиза, то съгласно чл.14 т. 2 от Наредба № 4 от 04.03.2009г. за
условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти на
Министъра на здравеопазването, „при предписване на лекарствени продукти,
съдържащи наркотични вещества, количеството на предписания лекарствен
продукт не може да надвишава терапевтичната доза за 30 дни.“ Съответно,
обстоятелството, че подсъдимата е имала „надлежно разрешително“ (зелена
рецепта), за закупуване и прием на 90 таблетки „Клонарекс“ по 2 мг., за срок
от 30 дни, с прием по три на ден, не означава, че подсъдимата е имала
„надлежно разрешително“ да закупува, приема и държи, рисково наркотично
вещество „Ривотрил“, дори със същото съдържание на активен компонент
(клоназепам) с изписаното й , повече и над „разрешеното“ й количество от 90
таблетки по 2мг., за срок от 30 дни, с прием по три на ден (количество- по
смисъла на параграф 1 т.3 от ДР на Наредба № 4 от 04.03.2009г. за условията
и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти на Министъра на
здравеопазването), или след изтичане на „разрешения“ й 30 дневен срок. От
обясненията на подсъдимата се установява, че същата е закупила хапчетата
„ривотрил“, със съдържание на „клоназепам“, след като е изпила и изчерпала
надлежно „разрешеното“ й количество от 90 таблетки. Тук е мястото, на което
следва да бъде отбелязано, че преценката дали да се изпише лекарствен
продукт със съдържание на наркотично вещество, и в какво количество и за
какъв период от време, се прави от лекар. Съответно „надлежното
разрешително“ за закупуване, съответно „държане“ по смисъла на закона се
дава от лекар, със „зелена рецепта“ В случай, дори подсъдимата да е имала
такова надлежно разрешително, то същото е било за закупуване и прием на 90
таблетки „Клонарекс“ по 2 мг., за срок от 30 дни, с прием по три на ден, но не
и за повече от „разрешеното“ по надлежния ред количество. Съответно, дори
подсъдимата да е имала „надлежно разрешително“ да държи рисковото
наркотично вещество „Клонарекс“, с количеството 90 таблетки по 2 мг. за
срок от 30 дни, „разрешено“ й по надлежния за това ред, със „зелена“
рецепта, то след изчерпване на разрешеното количество и срок, подсъдимата
вече не е притежавала „надлежно разрешително“ по смисъла на закона за
държане на рисковото наркотично вещество „Ривотрил“, със съдържание на
„клоназепам“. С изчерпване на изписаното от лекар количество лекарство със
съдържание на „клоназепам“ се погасява и заличава даденото „разрешение“
за закупуването, съответно и държането му. След като е изчерпано
разрешеното количество, подсъдимата не е могла да се ползва от
„разрешителния“ режим, тъй като вече е била налице забраната предвидена в
чл.354а ал.3 от НК. В противен случай, би се стигнало първо до обществено
неприемлив резултат, изразяващ се в оправдано държане на рисково
наркотично вещество без „надлежно разрешение“ за това, второ до реалната
възможност за злоупотреба, чрез предозиране и прекомерен прием с
изписаното лекарство съдържащо рисково наркотично вещество, което може
да доведе до опасност за живота и здравето на приемащия го, след като не е
11

било надлежно изписано от лекар, и не на последно място възможността за
разпространение на рисковото наркотично вещество под закрилата на вече
невалидна „зелена“ рецепта. Действително, съществува съдебна пракика в
обратна посока, но нима, изчерпаната като количество и невалидна като срок
„зелена“ рецепта, е законово основание и „разрешение“ за закупуване, прием
и държане на рисково наркотично вещество, дори и със същото съдържание с
вече изписаното такова. Нима, закупуването и държането на по-голямо
количество рисково наркотично вещество, след изтекло количествено
разрешение за това, е „надлежно разрешение“. Обстоятелството, че
подсъдимата е имала нужда от по-голямо количество, по своя преценка, от
изписаните от лекар таблетки, не означава, че същата е имала „надлежно
разрешително“ да закупува, приема, а и държи рисковото наркотично
вещество със съдържание на „клоназепам“. Преценката за нужното
количество, което следва да бъде изписано със „зелена“ рецепта се извършва
от лицата посочени в чл.4 от Наредба № 4 от 04.03.2009г. за условията и реда
за предписване и отпускане на лекарствени продукти на Министъра на
здравеопазването, а именно лекари упражняващи медицинска професия,
както е и сторено. Ето защо, според настоящия съдебен състав, към
инкриминираната дата 03.06.2021г. подсъдимата не е имала „надлежно
разрешение“ за държане на рисковото наркотично вещество, предмет на
извършеното от нея престъпление.
„Държането“ като форма на изпълнителното деяние се изразява в
осъществяване и упражняване на съзнателна фактическа власт върху
предмета на престъплението- наркотичните вещества, разбирана като
безпрепятствена и неограничена възможност за дееца да разполага, да
упражнява контрол, непосредствено да въздейства и да се разпорежда с тях
по свое собствено усмотрение, когато и както намери за добре и в степен и
обективна възможност самостоятелно да променя местонахождението им от
едно място на друго, чрез преместването им в пространството. За
съставомерността на деянието са без значение- дали наркотичните вещества
се намират поС.но у дееца или на място, до което той има достъп и където ги
съхранява; собствеността върху наркотичните вещества, доколкото законът
се интересува само от упражняваната фактическа власт, но не и от правното
основание за упражняването й; дали деецът упражнява лично фактическата
власт или чрез трето лице; дали деецът държи наркотичните вещества за себе
си или за трето лице; продължителността на упражняваната фактическа власт,
стига да е бил налице макар и минимален период от време, през който деецът
да е имал обективна възможност безпрепятствено да упражнява контрол,
въздействие и разпореждане с предмета на престъплението.
Съставомерността на деянието не се изключва също така от обстоятелството,
че в даден момент лицето не упражнява непосредствен контрол и
въздействие, щом за него съществува безпрепятствената възможност да го
направи в определено от него самия време. В този смисъл /Решение
№92/19.06.2015 по дело №204/2015 на ВКС, Решение № 174/02 януари 2019
12

г., наказателно дело № 629 по описа за 2018 г. на ВКС, Решение № 377 от
23.10.2014 г. по нак. д. № 695 / 2014 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 182 от 31.08.2015 г. по н. д. № 272 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 114 от 06.06.2013 г. по нак. д. № 130/2013 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 377 от 23.10.2014 г. по нак. д. № 695 / 2014 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 241 от 11.06.2014 г. по нак. д. №
679/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 377 от 23.10.2014 г. по
нак. д. № 695/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 399 от
23.11.2015 г. по н. д. № 1154 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 353 от 05.11.2015 г. по н. д. № 1227 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 280 от 07.06.2012 г. по нак. д. № 785 /
2012 г. на Върховен касационен съд./
Престъплението е просто на формално извършване и за
осъществяването му не се изисква настъпване на общественоопасни
последици и вредоносен резултат. Престъплението е довършено с
упражнената фактическа власт върху предмета на посегателството от страна
на дееца. Изпълнителното деяние се осъществява, чрез завлядяване и
упражняване на фактическа и разпоредителна власт върху наркотичните
вещества. Престъплението е с предмет наркотични вещества или техни
аналози. Престъплението е срещу народното здраве и против околната среда.
Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които
защитават от посегателство живота и здравето на гражданите.
Посегателството е свързано с поставяне в опасност на неограничен кръг лица
и граждани. В наказателния кодекс липсва легална дефиниция за понятието
„наркотично вещество“. Това поняние е използвано от законодателя в Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като в т.11 от
допълнителните разпоредби е посочено, че това е всяко упойващо и
психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3.
Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество,
включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика
съС.ие на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху
централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на
двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и
настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.
Аналог на наркотични вещества означава, всяко вещество, което не е
включено в списъците по чл.3 ал.2, но има сходен химичен строеж с някое
наркотично вещество с предизвиква аналогично действие върху човешкия
организъм. Сходността на веществото не означава идентичност на
химическия му строеж, като има изискване единствено той да е сходен, като
въздействието му върху човешкия организъм трябва да е отново сходно, с
това на наркотичното вещество.
Особеностите на конретното инкриминирано деяние, обуславят случая
като „маловажен“ по смисъла на чл.354а ал.5 от НК вр. чл.93 т.9 от НК.
Преценката за "маловажност" на случая е винаги конкретна и комплексна,
13

изводима е от установените по делото факти и тяхната относимост към
общите положения. От значение са конкретният механизъм на осъществяване
на деянието, вида и стойността на предмета му, на вредните последици,
данните за личността на дееца и другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, като всичко това следва да сочи на по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайната за престъпленията от този
вид. Несъмнено, количеството и стойността на предмета на престъплението
са от съществено значение, но те не са единствения фактор, при извършване
на дължимата преценка за степента на обществената опасност и моралната
укоримост на извършеното. Извършеното престъпление, предвид липсата и
незначителността на вредните последици и другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление на съответния
вид, по смисъла на чл.93 т.9 от НК – маловажен случай. Това е така, тъй като
държаният наркотик е един вид, наркотиците са били за лична упротреба,
младата възраст на подсъдимата и съдейтвие на органите на досъдебното
производство.
Неоснователно е възражението на защитника за приложението на
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Неприложима е разпоредбата на чл.9 ал.2 от
НК, тъй като обстоятелствата по делото не позволяват да се направи извод, че
деянието не е изобщо общественоопасно или, че неговата обществена
опасност е явно незначителна. Това е така, тъй като намерените таблетки 9
броя не са твърде малко количество, стойността на намерените таблетки не е
изключително занижена 4.50 лева, при прием на намерените таблетки
влиянието им върху човешкия организъм би било съществено, предвид това,
че три хапчета на ден е максималната доза, която може да бъде приемана,
предвид обясненията на подсъдимата. Видно от справката за съдимост на
подсъдимата, която съдът използва като характеристични данни, предвид
настъпилата й реабилитация, която ще бъде по-долу обсъдена, подсъдимата е
с лоши характеристични данни, предвид това, че вече й е налагано
административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 на основание чл.78а
от НК, за държане на високорисково наркотично вещество „хероин“, което до
настоящия момент не е заплатено, видно от представеното копие от
изпълнително дело № 3293/2017г. на ДСИ при Районен съд- Пловдив.
Подсъдимата не е семейна, не е ангажирана с обществено полезен труд и няма
трайно установени трудови навици, води мобилен начин на живот, направила
опит да осуети нормалното провеждане на наказателното производство, чрез
нарушаване мярката й за неотклонение „подписка“ предвид неоткриването на
адреса й за първото насрочено разпоредително заседание, криминално
проявена, спрямо нея са водени няколко други наказателни производства за
извършени същите по вид престъпления от общ характер по чл.354а ал.3 от
НК- едното от които за държане на рисково наркотично вещество- 3 броя
таблетки ривотрил, а другото за държане на рисково наркотично вещество- 23
броя таблетки ривотрил, които в последствие са прекратявани от Районна
14

прокуратура- Пловдив, поради своята малозначителност, в хипотезата на чл.9
ал.2 от НК. Въпреки упражнената спрямо подсъдимата наказателна репресия,
се наблюдава ескалация в престъпната й дейност, чрез упоритост към
закупуване и държане на рискови наркотични вещества, последното деяние от
които на 23.02.2021г. Въпреки, знанието от страна подсъдимата, че
държането на рисково наркотично вещество е противообществено и
противоправно деяние, предвид получените от нея постановления за
прекратяване на наказателни производства, същата е продължила
закупуването и държането на забранените за държане наркотични вещества и
над даденото й за това количествено разрешение. Това само по себе си, не
означава, че след като 2 (два) пъти е била привилигирована, като
наказателните производства срещу нея са били прекратявани, по чл.9 ал.2 от
НК, има право да продължава да държи рисковите наркотични вещества и, че
поведението й се приема от държавните органи като оправдано и отново
малозначително по чл.9 ал.2 от НК. Отделно от това, записването на
метадонова програма и изписването на максималното количество
„Клонарекс“ на подсъдимата, не са оказали необходимото възпиращо
въздействие върху нея, като тя продължава за закупува и употребява
таблетките „Ривотрил“, със съдържение на „клоназепам“. Тоест
инкриминираната проява не се явява изолирана в ежедневието на
подсъдимата, а само една брънка в цяла верига от общественоопасни прояви,
за които поради тяхната маловажност са били прекратявани от органите на
досъдебното производство, но при все това установени по несъмнен начин от
признанията на самата подсъдима. Разглеждането на конкретната престъпна
проява, не е изолирано, а като част от установен маниер на поведение, и
изключва възможността да се приеме, че извършеното от подсъдимата
изобщо не е общественоопасно или обществената му опасност е явно
незначителна. Този извод на съда кореспондира и с вида на държания
наркотик- „Ривотрил“, като е ноторно известно, че същият е в значителна
степен по опасен за общественото здраве от други наркотични вещества
(марихуана), при която съдебната практика приема, че може да се обоснове
приложение на чл. 9, ал.2 НК при пренебрежимо ниски стойности на
предмета на престъплението. Мотивиран от всичко гореизложено съдът
намира, че за да завърши процеса на цялостно поправяне и реинтеграция на
подсъдимата се налага същата да бъде санкционирана за конкретната си
престъпна проява. В противен случай същата би останала с впечатление за
безнаказаност в случаите, когато по време на метадонова програма или
лечение с лекарства, които съдържат наркотични вещества се закупува и
употребява същият високорисков наркотив в по-големи от изписаните
количества, но не като изолиран случай, а като тенденциозно и константно
поведение, което е напълно неприемливо, с оглед постигане на целите по
чл.36 от НК.
Подсъдимата е наказателноотговорно лице навършило 14
(четиринадесет) годишна възраст, разбира свойството и значението на
15

деянието към момента на извършване на престъплението и могла да ръководи
постъпките си, поради което следва да бъде определен като годен субект на
престъпление.
От субективна страна, подсъдимата е извършила престъплението при
форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. От
интелектуална страна е съзнавала общественоопасния характер на деянието и
е предвиждала сигурното настъпване на общественоопасните последици. От
волева страна е искала и целяла настъпването на общественоопасните
последици и вредоносния резултат, като с действията си е целяла постигането
на точно определен конкретен резултат. За да определи формата на вината,
съдът обсъди не само субективното, психическо отношение на дееца към
деянието, но и всички налични обективни признаци, съпътстващи
извършването на деянието. Съдържанието на умисъла съдът извлича и от
действията на самата подсъдима. От изричното признание на подсъдимата, от
собственоръчните изявления от нея направени в протокола за претърсване и
изземване, от признанието пред свидетелите очевидци на деянието, от
цялостното й поведение следва, че тя съзнателно е държала процесното
количество наркотично вещество за лична употреба, което определя и прекия
умисъл за извършване на престъплението. Подсъдимата с поведението си е
съзнавала, че със съхраняването на наркотика в себе си, извършва
престъпление. Предвиждала е, че действията й ще се отразят негативно върху
външната обективна действителност- предвиждала е, че може да увреди
здравето си и това на други лица. Подсъдимата е искала и целяла да
съхранява, държи и приема наркотика. Всъщност, престъпленията на просто
извършване се извършват винаги и само при пряк умисъл, като за да е налице
той, е достатъчно деецът да е формирал съзнание за фактите, обуславящи
противоправния и обществено опасен характер на деянието и въпреки това да
го извърши. В този смисъл /Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. №
912/2004 г., II н. о. на ВКС, Решение № 354 от 12.10.2015 г. по н. д. № 1122 /
2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 106 от 01.10.2020 г. по н. д.
№ 344 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
79 от 08.05.2018 г. по н. д. № 318 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение./
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата се
установява, че с решение № 1487/ 14.08.2017г. постановено по АНД № 4974/
2017г. по описа на Районен съд- Пловдив, подсъдимата е освободена на
основание чл.78а от НК от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева. По делото няма
данни за заплащане наложеното административно наказание. От приложените
по делото справки от съдебноизпълнителна служба при Районен съд-
Пловдив се установява, че срещу подсъдимата е образувано изпълнително
дело № 3293/2017г. за събиране на наложеното административно наказание
по АНД № 4974/2017г. по описа на Районен съд- Пловдив, като по делото
няма извършени плащания. ПДИ-то й е връчена на 08.09.2017г. Установява
16

се, че спрямо подсъдимата- длъжник са предприети принудителни действия
за събиране на вземането като на 24.10.2017г. и на 20.03.2018г. е наложен
запор върху банковите сметки. Т.е. последното извършено изпълнително
действие е на 20.03.2018г. Съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 2 от
28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК на ВКС - Институтът на чл.
78а от НК е приложим повторно по отношение на лице, което вече е било
освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането й е
образувано изпълнително производство, но вземането е погасено по давност.
В този случай, освен давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен на
този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК.С оглед възприетото в ТР следва да се приеме,
че необходима предпоставка за повторно освобождаване от наказателна
отговорност на основание чл. 78а от НК е последователното изтичане на
давността за изпълнение на глобата и едногодишния срок. Доколкото глобата,
налагана на основание чл. 78а от НК, представлява административно
наказание, давностните срокове, с изтичане на които се погасява
възможността за принудителното й изпълнение, са уредените в ЗАНН.
Съгласно чл. 82. (1) б. „А“ от ЗАНН- Административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.
Съгласно ал. (2) Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След
завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност. Т.е. с предприемане на последното принудително действие, а
именно запор на банкови сметки на подсъдимата- длъжник на 20.03.2018г.,
давността за изпълнение на наказанието е прекъсната и е започнала да тече
нова давност. Т.е. на 21.03.2020г., давността за изпълнение на
административното наказание е изтекла. Присъединявайки от този момент
последователно и срокът по чл. 86 ал.1 т.3 от НК, а именно една година
следва, че на 21.03.2021г. подсъдимата е реабилитирана и се счита, че не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Посоченото налага изводът, че не съществува забраната посочена в чл.78а
ал.1 б „Б“ от НК. Тук е мястото, на което следва да бъде посочено и, че
съгласно Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. №
3/2016 г., ОСС, I и II колегия- След прекъсване на давността, в хипотезата
на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, при изпълнение на административното наказание
"глоба", се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН.
Настоящият случай е точно такъв и точно заради това и заради
систематичната подредба на давностните срокове в процесуалните закони,
следва първо да бъде приложен обикновеният давностен срок, който е и по-
благоприятен за подсъдимия, след което да се прави преценка дали са налице
предпоставките за абсолютната давност. За пълнота и в подкрепа на този
извод е и логичното и систематично тълкуване на разпоредбата на чл.82 ал.4
от ЗАНН, която сочи, че разпоредбата на предходната алинея не се прилага по
17

отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано
изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по
които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила. А ал. 3 сочи, че
независимо от спирането или прекъсването на давността, административното
наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока по ал. 1. Предвид гореизложеното, съдът намира, че доколкото за
престъплението, за което е повдигнато обвинение се предвижда наказание до
три години лишаване от свобода, и както бе посочено подсъдимата не е
осъждана и освобождавана от наказателна отговорност, то са налице
условията за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІІ от НПК, тъй като
са по-благоприятни за подсъдимата. Не са налице и пречките на чл.78а, ал.7
от НК. Съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2017 ОСНК на
ВКС, обстоятелствата изброени в чл.78а, ал.7 от НК са пречка за приложение
на института на чл.78а, ал.1 от НК и за провеждане на делото по реда на глава
ХХVІІІ от НПК само, когато са съставомерен белег, включен в основания или
квалифициран състав на дадено престъпление. В конкретния случай нито
едно от обстоятелствата изброени в чл.78а, ал.7 от НК не е включено в
състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение.
В отговор на искането на защитника на подсъдимата, следва да бъде
отбелязано, че процесуалният ред на глава ХХVІІІ от НПК се прилага с
приоритет спрямо глава ХХVІІ от НПК и винаги, когато са налице условията
за приложението й, какъвто е настоящият случай. Отделно от това глава
ХХVІІІ от НПК е по благоприятна за подсъдимата и доколкото съдът следи и
служебно за наличие на основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила, а и предвид искането на прокурора, делото е продължило
по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Следва да бъде отбелязано и, че по делото
няма конституирани акцесорни страни, на които правата могат да бъдат
нарушени, при разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Налице са кумулативно изискуемите предпоставки за приложението на
чл.78а от НК. За престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до 3 (три) години когато е умишлено или друго по-леко наказание.
Подсъдимата видно от справката й за съдимост не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред
(реабилитирана е), от престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди, не са налице и някои от предпоставките които
забранявят приложението на разпоредбата на чл.78а от НК, посочени в чл.78а
ал.7 от НК.
За извършеното от подсъдимата престъпление по чл.354а ал.5 от НК, се
предвижда наказание „глоба“ до 1000.00 лева. Наказанието следва да
съответства на конкретните особености на извършеното престъпно
посегателство и неговия извършител, така че генералната и лична превенция
на закона, посочени като цели на наказанието в чл.36 от НК да бъдат
постигнати в максимална степен. Извършеното от подсъдимата престъпление
е с ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца. При
18

индивидуализацията на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината
обстоятелства младата възраст на подсъдимата, чистото съдебно минало, и
оказаното й съдействие на органите на реда за разкриване на обективната
истина. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита трайно
установените престъпни навици на подсъдимата за извършване на
престъпление от един и същи вид. При баланс на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, след като взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието съдът
намира, че за да се поправи и превъзпита подсъдимата към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху нея и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, най-
подходящо, адекватно, справедливо, целесъобразно, законосъобразно и
съответно на престъплението наказание е „глоба“ в размер на 1000.00 лева.
Всъщност, при приложение на института на чл. 78 А НК санкцията е глоба в
размер от 1000.00 до 5000.00 лв. С оглед изричната разпоредба на чл. 78, ал.5
НК, единственият възможен размер на административното наказание „глоба“,
което може да се наложи на дееца е в рамките на минимума от 1000.00 лв.
Веществените доказателства по делото 2 бр блистери с общо 8 хапчета,
всяко съдържащо 2 мг клоназепам или общо 16 мг /0.016 гр/- предадени на
съхранение с ЦМУ- МРР- НОП София следва да се унищожат по съответния
за това ред.
Подсъдимата, на основание чл.189 ал.3 от НПК, следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на ОД на МВР- Пловдив, сумата от 188.55 лева,
разноски по делото.
Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

19

Номер на акта:	2274
Дата:	15 декември 2021 г. (в сила от 9 май 2022 г.)
Съдия:	Габриел Росенов Русев

Дело:	20215330206302
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 септември 2021 г.

Решение по дело №6302/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите