Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Варна,
13.07.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно
заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря Габриела Димитрова като разгледа
докладваното от съдия Бажлекова въззивно гр.д. № 1375 по описа за 2018г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.И.Н. срещу решението на
Варненския районен съд, постановено на 05.04.2018г. по гр.д. № 1030/2018г. с
което са отхвърлени предявените от въззивницата искови претенции с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 КТ срещу
„МБАЛ Варна“ за признаване на извършеното със заповед №ЛС-01-1/05.01.2018г. и
заповед № ЛС-01-02/08.01.2018г. на началника на „МБАЛ Варна“ уволнение за
незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност.
Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
като постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и
нарушение на материалния закон. Твърди, че заповедите са незаконосъобразни, тъй
като не съдържат подробни фактически и правни основания обуславящи тяхната
законосъобразност; не е посочен законовият текст, въз основа на който е
прекратено трудовото правоотношение. Излага се също, че договорът, прекратен
със заповед №ЛС-0101/08.01.2018г. не е за допълнителен труд, поради което и не
може да бъде прекратен с предизвестие от 15 дни, а шест месечния срок за
изпитване по първия трудов договор е изтекъл към датата н издаване на заповед №
ЛС-01-2/08.01.2018г. Претендира се отмяна на обжалваното решение по подробно изложени
във въззивнта жалба доводи и съображения, като се моли въззивният съд да постанови ново по съществото на спора, с
което предявените искове да се уважат.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната е
оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното
решение.
За да се произнесе ВОС съобрази следното: Предявени са искове с правно основание чл.344
ал.1 т.1 и 2 КТ. В исковата си молба
въззивницата Д.И.Н. е изложила доводи, че извършените със Заповед №
ЛС-01-1/05.01.2018 г. и Заповед № ЛС-01-2/08.01.2018 г. на Началника на
„МБАЛ-Варна“ прекратяване на трудовото й правоотношение относно длъжността
„лекар-специализант по гастроентерология” е незаконосъобразно. Твърди, че е
била в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор от от
29.03.2017г., съгласно който ищцата заемала длъжността – „лекар“ в Стационарен
блок – Катедра „Вътрешни болести“ – Първа клиника по вътрешни болести,
Отделение по гастроентерология. Трудовият договор бил за заместване, в
условията на шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя при
осемчасов работен ден. На 10.04.2017г. между страните бил сключен и друг трудов
договор, по силата на който ищцата заемала длъжността – „лекар – специализант
по гастроентерология“, със срок до придобиване на права на специалист по
гастроентерология, но не по – късно от една година от допускането на
специализанта до държавен изпит. На 19.12.2017 год. ищцата получила 15-дневно
предизвестие за прекратяване на договора за допълнителен труд. На 11.01.2018
год. били връчени атакуваните заповеди, първата от които издадена на основание
чл. 334 КТ, а втората –съгласно чл. 71, ал. 1 КТ. Сочи се, че трудовото
правоотношение е прекратено по време на ползван отпуск по болест, поради
бременност. Навеждат се аргументи за незаконосъобразност на издадените
заповеди, поради немотивираност и нарушаване на установени с КТ правила и
неспазване разпоредбата на чл.333 КТ. Твърди, че договорът, сключен на 10.04.2017г. по своите характеристики не
съставлява договор за допълнителен труд, а срочен договор за завършване на
определена работа, предвид което не може да бъде прекратен на основание чл.334
от КТ. По отношение на договора от 29.03.2017г. счита, че шестмесечния срок за
изпитван е изтекъл и договорът се е превърнал в безсрочен, с оглед на което не
може да бъде прекратяван на основание чл.71. ал.1 от КТ. Предвид на това е
предявила и исковите си претенции за отмяна на уволнението и възстановяване на
заеманата до този момент длъжност.
Исковете са
оспорени от ответната страна с възражения, че при прекратяването на трудовото
правоотношение са спазени всички изисквания на закона. Срока за изпитване е бил
договорен в полза на работодателя. Твърди, че поради болничен и отпуск срока за
изпитване е бил продължен, поради което и към датата на издаване на заповедта,
работодателят е имал право да прекрати договора. Сочи, че трудовият договор,
сключен на 10.04.2017г. представлява договор за допълнителен труд и подлежи на
прекратяване по реда на чл.334 КТ, както и, че нормата на чл.333 от КТ в случая
е неприложима.
Съдът, като
взе предвид становищата и възраженията на страните, събраните по делото
доказателства и съобразно нормата на чл.235 ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва
спор, а това се установява и от приетите пред ВРС доказателства, че между
страните е съществувало трудово правоотношение относно длъжността „лекар” в
Стационарен блок, Катедра „Вътрешни болести“- Първа клиника по вътрешни
болести, Отделение по гастроентерология, на основание трудов договор №
115/29.03.2017г. В договора е посочено, че същият е сключен на 29.03.2017г., на
основание чл.68, ал.1, т.3 КТ и със срок за изпитване 6 месеца в полза на
работодателя, както и, че работникът се задължава да постъпи на работа на
10.04.2018г. Същото е било прекратено, със заповед на работодателя №
ЛС-01-2/08.01.2018г., връчена на ищцата на 11.01.2018г., на основание чл.71, ал.1 КТ – прекратяване в срока на изпитване.
Между страните
е сключен и трудов договор №119/10.04.2017г., сключен на основание чл.110 и
чл.68, ал.1, т.2 КТ, по силата на който ищцата е заемала длъжност
„лекар-специализант по гастроентерология“. Договорът е със срок – до датата на
придобиване на права по специалност по „Гастроентерология“, но не по-късно от
една година от допускане на специализанта до държавен изпит. Съгласно
уговореното в договора, работникът се задължава да постъпи на работа на
12.04.2018г. Договорът е прекратен със заповед на работодателя №
ЛС-01-1/05.01.2018г., връчена на ищцата на 11.01.2018г., на основание чл.334 КТ.
Представено
е писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор за допълнителен
труд, връчено на ищцата на 19.12.2017г.
По делото е
представени длъжностни характеристики на длъжността „лекар, специализант в
Отделение по гастроентерология в Първа клиника по вътрешни болести в Катедра
„Вътрешни болести“ към Стационарен блок, подписана от ищцата на 11.04.2017г. и
за длъжност „лекар в Отделение по гастроентерология в Първа клиника по вътрешни
болести в Катедра „Вътрешни болести“ към Стационарен блок, подписана от ищцата
на 29.03.2017г.
От
представените заверени копия от болнични листи, издадени на ищцата, се
установява, че същата е била в отпуск поради временна неработоспособност в
периодите 01.08.2017г. – 29.11.2017г.; 29.11.2017г. – 28.12.2017г. и
29.12.2017г.-11.02.2018г.
Представено
е заявление, подадено от ищцата на 10.04.2017г., с което същата в качеството си
на служител на длъжност „лекар“ в Отделение по гастроентерология“ е заявила
желание да ползва неплатен отпуск, считано от 12.04.2017г. до придобиването на
специалност по гастроентерология.
Със заповед
№ЛС-01-10/10.04.2017г. Началника на „МБАЛ-Варна“ е разрешил на ищцата, в
качеството и на цивилен служител на длъжност „лекар“ в Отделение по
гастроенерология е разрешено ползването на неплатен отпуск от 12.04.2017г. да
датата на придобиване на право на специалист по „Гастроентерология“, но не
по-късно от една година от допускането на специализанта до държавен изпит.
Представени
са и заявления от 27.03.2017г. и 10.04.2017г., с което ищцата е заявила желание
да заеме длъжност „лекар“ в МБАЛ Варна към ВМА на пълно работно време за
заместване, считано от 10.04.2017г. и за назначаване по договор за допълнителен
труд за провеждане на обучение за придобиване на клинична специалност, считано
от 12.04.2017г.
Приетата от съда фактическа обстановка, установена от
събраните и описани по-горе доказателства обуславя следните правни изводи: Предявените от ищцата искове са неоснователни, по
следните съображения: Безспорно е
установено, че страните са били във валидни трудоводоговорни отношения, като
ищцата е работила при ответника – работодател като „лекар” в Стационарен блок, Катедра „Вътрешни болести“-
Първа клиника по вътрешни болести, Отделение по гастроентерология, по трудов
договор № 115/29.03.2017г., прекратен по реда на чл.71, ал.1 КТ – прекратяване
на срока за изпитване. От събраните по делото доказателства се установява, че
въззивнцата е сключила трудов договор със срок за изпитване -6 месеца.
Основното предназначение на такъв договор е, страната, в чиято полза е
уговорено изпитването, в случая – работодателя, предварително да провери дали
този договор, с тава лице ще удовлетвори интересите, които влага при
сключването на окончателен договор. Да провери дали работника е годен да
изпълнява възложената му работа. При прекратяването на такъв вид договори,
страната, в чиято полза е уговорено изпитването може да прекрати договора
едностранно без предизвестие, във всеки момент до изтичане на срока за
изпитване и нейното волеизявление не е необходимо да бъде мотивирано.
Ирелевантно
е обстоятелството дали е постигната договорка за сключване на договор с
определен срок – до завръщане на титуляр или без определен срок, при наличието
на клауза, с която е определен срок за изпитване. В случая трудовия договор на
въззивницата е прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ в срока за изпитване,
уговорен в полза на работодателя. От данните по делото се установява, че
считано от 12.04.2017г. ищцата е била в неплатен отпуск, а от 01.08.2017г. до
прекратяване на договора е ползвала отпуск за временна неработоспособност.
Възраженията на въззивницата, че договорът се е трансформирал в такъв без
определен срок, поради това,че в уговорения срок за изпитване работодателят не
е прекратил трудовото правоотношение са неоснователни. При данните по делото,
следва да се приеме, че правото на работодателя да прекрати договора е
упражнено своевременно – до изтичане на срока за изпитване, каквото е
изискването на чл.70, ал.1 КТ. Това е така, тъй като в срока не се включва
времето, през което работникът или служителят е в законоустановен отпуск или по
други важни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договора –
чл.70, ал.3 КТ.
До
връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение –
11.01.2017г., не е изтекъл уговорения от страните 6 месечен срок, който ищцата
да е отработила ефективно.
Между
страните е съществувало и валидно правоотношение за допълнителен труд,
възникнало на основание сключен договор от 10.04.2017г. Настоящият състав на
съда не споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви, че този договор
не съставлява допълнителен трудов договор по смисъла на КТ. Видно от
представените по делото доказателства между страните е възникнало валидно
трудово правоотношение по силата на договора от 29.03.2017г. за длъжността
„лекар“, което не е прекратено. След постъпването на работа и заемане на
длъжността на 10.04.2018г., въз основа на заявление от ищцата в качеството й на
служител по това правоотношение работодателят е разрешил ползване на неплатен
отпуск, считано от 12.04.2018г. Страните са договорили изпълнение на работа по
втория договор, сключен по реда на чл.110 КТ, която се различава от работата по
основния трудов договор и се изпълнява извън установеното по по него работно
време. Безспорно в случая към датата на сключване на втория трудов договор и
явяването на работа по него, на служителя е ползвал неплатен отпуск по първото
трудово правоотношение, което е позволило изпълнението на възложената работа по
допълнителното трудово правоотношение да се извършва при пълно работно време
извън установеното по основното правоотношение. Освен това макар, че съгласно
длъжностните характеристики за двете длъжности е налице близост и идентичност
за някои от трудовите функции и задължения, конкретните трудови задължения,
функции и работата, чието изпълнение е договорено по двата договора са
различни. Изрично в договора по чл.110 КТ, сключен на 10.04.2017г. е посочено,
че работодателят е възложил, а служителят е приел да „проведе обучение за
придобиване на клинична специалност „Гастроентерология“ в Стационарен блок –
Катедра „Вътрешни болести“. В тази връзка не може да се приеме, че в случая
сключеният на 10.04.2017г. трудов договор има допълващо значение по отношение
на първия договор, като се изменя единствено наименованието на длъжността.
Работодателят
законосъобразно е прекратил договора по чл.110 КТ, след отправено 15 дневно
предизвестие по реда на чл.334 КТ.
Обстоятелството,
че към момента на прекратяване на трудовите правоотношения, ищцата е ползвала
отпуск поради временна неработоспособност е без значение, тъй като закрилата по
чл.333 КТ не се прилага по отношение на основанията за прекратяване на трудови
правоотношения по чл.71, ал.1 и чл.334 КТ.
Предвид
изложеното, предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Въпреки
различните изводи до които е достигнал въззивният съд, от тези изложени от първоинстанционния,
обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното, съдът на основание чл.271, ал.1 ГПК
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение на Варненския районен съд, постановено на 05.04.2018г. по гр.д. №
1030/2018г. с което са отхвърлени предявените от Д.И.Н. искови претенции с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 КТ срещу
„МБАЛ Варна“.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от 13.07.2018г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: