МОТИВИ:
Производството по делото е образувано на 14.11.2017 г. по тъжба на
пострадалия Д.В.Д. ***, чрез повереника му адвокат И.И. – С., с която на
подсъдимия И.Т.И. ***, се повдигат обвинения за престъпления по чл. 130, ал. 1
от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК. По тази тъжба е образувано настоящото НЧХД № 435/2017
г. по описа на Районен съд - Севлиево.
На 24.11.2017 г. в Районен съд - Севлиево е депозирана тъжба от пострадалия
И.Т.И. ***, с която на подсъдимия Д.В.Д. ***, се повдига обвинение за
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. По тази тъжба е образувано НЧХД № 450/2017
г. по описа на Районен съд - Севлиево.
С разпореждане № 955/05.12.2017 г., след като установи, че двете дела имат
връзка помежду си, тъй като са образувани по насрещни тъжби и касаят събития,
случили се на една и съща дата и при участието на едни и същи лица, с оглед всестранното
и пълно разкриване на обективната истина, както и за да се гарантира правилното
им изясняване, на основание чл. 41, ал. 1 от НПК съдията-докладчикът обедини
производствата по двете дела и разпореди обединеното дело да продължи да се
води под № 435/2017 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
В тъжбата на пострадалия Д.В.Д.
се излагат фактически твърдения, мотивираща тъжителя да обвини подсъдимия И.Т.И.,
както следва:
-
за това, че на 02.06.2017
г., около 18 часа, в с. ***, общ. Севлиево, в негово присъствие казал
унизителни за честта и достойнството на Д.В.Д. неща, а именно: „Некадърник!“,
„Боклук!“, „Просяк!“, „Глупак!“, както и заканите: „Аз ще те подредя тебе!
Боклук!“ – деяние,
квалифицирано като престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК;
-
за това, че на 04.06.2017 г., около 10.30 – 11.00 часа, в стопанския двор в
с. ***, общ. Севлиево, пребил с дървена бухалка пострадалия Д.В.Д., при което
последният получил следните здравословни увреждания: контузия на главата с
клинични данни за мозъчно сътресение; разкъсно-контузни рани на главата - в
лявата челно-теменна област, в лявата теменна област, на челото вдясно и на
лявата вежда; счупване на носните кости с кръвонасядане, лек оток и охлузване
на гърба на носа; кръвонасядане на клепачите на дясното око с наранявания на
долния клепач; кръвоизлив под конюнктивата на дясното око; кръвонасядане от
вътрешната страна на горната устна вдясно; болезненост на шията вдясно и по задната повърхност
на дясното рамо –
деяние, квалифицирано като престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК.
Искането на тъжителя Д.Д. е съдът да признае подсъдимия И.И. за виновен по
повдигнатите му обвинения, като за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК му наложи
наказание пробация, което да включва пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т.
1, 2 и 6 от НК, а за престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК да му наложи
наказание глоба в размер на 1000 лв.
По направено в тъжбата на Д.Д. искане съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански искове от тъжителя Д.Д. - конституиран в процеса
като граждански ищец, против подсъдимия И.И., с които се претендира присъждане
на обезщетения за причинени вреди, както следва:
1. Обезщетения
за причинени от деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, имуществени вреди в размер на 31.60 лв. и неимуществени вреди в размер на
6 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
уврежданията до окончателното им изплащане;
2. Обезщетение
за причинени от деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, неимуществени вреди в размер на сумата от 2 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
В тъжбата на пострадалия И.И., както и в уточнението и допълнението към
нея, изготвено от повереника му адвокат Р.Б., се излагат фактически твърдения,
мотивираща тъжителя да обвини подсъдимия Д.В.Д. в това, че на 04.06.2017 г., в стопанския
двор в с. ***, общ. Севлиево, чрез нанасяне на удари с дървена бухалка му
причинил телесни увреждания - травма на меките тъкани на главата, изразяваща се
в болезнен оток в окосмената дясна слепоочно-теменна област на главата,
болезнен оток в лявата теменна област и кръвонасядане и охлузване на гърба на
носа; травма на меките тъкани на лявата гръдна половина и лявата горна
странична част на коремната стена, изразяваща се в масивно кръвонасядане със специфичен вид; травма в областта на
лявата колянна става с оток и кръвонасядане странично и оток и охлузване
външно-странично на лявата подбедрица, контузия на главата с мозъчно сътресение – деяние, квалифицирано като
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
По направено от И.И. искане съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от тъжителя И.И. - конституиран в процеса
като граждански ищец, против подсъдимия Д.Д., с който се претендира присъждане
на обезщетение за претърпени
от деянието, предмет на обвинението, квалифицирано като престъпление по чл. 130
, ал. 1 от НК, имуществени вреди в размер на 20 лв. и неимуществени вреди в
размер на 6000 лв.
В хода на съдебните прения обвиненията, въведени от пострадалия Д.Д., се
поддържа лично от него и от повереника му адвокат И.И. - С., като настояват
подсъдимият И.И. да бъде признат за виновен и осъден за престъпленията, за които
е предаден на съд и да му се наложат исканите от тях справедливи наказания.
Пледират за пълно уважаване на претенциите за обезщетения за търпените вреди,
както и за присъждане на всички разноски по водене на делото.
В хода на съдебните прения обвинението, въведено от пострадалия И.И., се
поддържа лично от него и от повереника му адвокат Р.Б., като настояват
подсъдимият Д.Д. да бъде признат за виновен и осъден за престъплението, за
което е предаден на съд, като му се наложи справедливо наказание. Пледират за
пълно уважаване на претенцията за обезщетение за търпените вреди, както и за
присъждане на всички разноски по водене на делото.
Подсъдимият И.Т.И. заявява, че е получил препис от тъжбата в
законоустановения срок преди заседанието и че разбира обвиненията. Дава
обяснения, чрез които изразява позицията си, като отрича да е отправил
посочените обидни думи, както и отрича да е причинил на пострадалия Д.
описаните в тъжбата телесни увреждания. В хода на съдебните прения лично и чрез
защитника си развива становище за извършени действия в ситуация на неизбежна
отбрана, като пледира да бъде признат за невинен и оправдан и по двете
обвинения, а гражданският иск да бъде изцяло отхвърлен.
Подсъдимият Д.В.Д. заявява, че е получил препис от тъжбата в
законоустановения срок преди заседанието и че разбира обвинението. Дава
обяснения, чрез които изразява позицията си и отрича да е причинил на
пострадалия И. описаните в тъжбата телесни увреждания. В хода на съдебните
прения лично и чрез защитника си пледира да бъде признат за невинен и оправдан,
както и изцяло да се отхвърли гражданския иск.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства -
гласни и писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.Т.И. е роден на *** г. Завършил е ***образование. Не е
осъждан. Не е регистриран като безработен. Към време на инкриминираните в
тъжбата деяния е извършвал дейност на земеделски производител.
Подсъдимият Д.В.Д. е роден на *** г. Има завършено ***образование. Не е
осъждан. Работи в „***” АД гр. Севлиево. Към време на инкриминираното с тъжбата
деяние стопанисвал селскостопанска сграда (обор), разположена на територията на
стопанския двор в с. ***, общ. Севлиево, в която отглеждал крави и телета.
И двамата подсъдими живеят в с. ***, общ. Севлиево. Дълго време поддържали
приятелски взаимоотношения. Свързвали ги общите им интереси в земеделието.
Помагали си – подсъдимият Д. извършвал някои дейности по стопанисвани от
подсъдимия И. земеделски земи, а от своя страна подсъдимият И. предоставял за
ползване от подсъдимия Д. част от собствената си земеделска техника.
На 02.06.2017 г., в късния след обяд, подсъдимият И.И. се намирал в магазин,
в който имало и обособени места за сядане и консумация, намиращ се в с. ***,
общ. Севлиево. Играел на карти със съдържателя на магазина – лице на име В.. С
него била дъщеря му – свидетелката И.И.. По същото време от там минала
свидетелката И.Д.– съпруга на подсъдимия Д.Д.. Виждайки я подсъдимият И. я
запитал защо съпругът ѝ не иска да му балира. Тя му отговорила, че не
знае, след което си тръгнала. Малко по-късно, около 18.00 часа, подсъдимият Д.
и свидетелката И. Д.минали през същия магазин. Подсъдимият И. все още бил там. Междувременно
в близост до мястото се озовал свидетелят Ц.С., който възприел случващото се. Между
двамата подсъдими започнал спор във връзка с балирането, който прераснал в
караница. И.И. заявил на Д.Д., че иска да му върне ремаркето за трактор и други
земеделски принадлежности, които му бил предоставил. Д. му отговорил, че като
си ги иска, да отиде и да си прибере. Конфликтната ситуация приключила с
тръгването на подсъдимия Д. и съпругата му от мястото.
На 04.06.2017 г., около 10.30 – 11.00 часа, Д.Д., заедно с двете си
малолетни деца – Р.Д.Д. (на 8 години) и свидетелят В.Д. (на 12 години), се
намирали в стопанския двор на с. ***. Св. В. Д. влязъл в обора при животните. По
същото време, с управляван от него трактор, в стопанския двор пристигнал
подсъдимият И.И.. Същият се отправил към намиращото се в близост до обора
ремарке – негова собственост, което преди време бил дал за ползване от
подсъдимия Д.. И.И. започнал да извършва маневри с трактора, за да улесни
прикачването на ремаркето. Видял, че в него има резервоар и извикал на Д.Д.,
който бил в близост, до си го прибере. Подсъдимият Д. отишъл, взел резервоара,
след което се отдалечил. И. продължил да се занимава с прикачването на
ремаркето. Намирал се в кабината на трактора, когато в един момент видял, че Д.Д.
идва към него, държейки в ръка дървена тояга във формата на бухалка. И.И.
тръгнал да слиза от трактора, при което, както бил стъпил с крак на стъпенката,
получил удар в областта на коляното на левия крак, нанесен му от подсъдимия Д.
с бухалката. Последвал нов удар с бухалката, който попаднал в лявата гръдна
половина и корема на И., а докато стъпи на земята получил удар и по главата.
Стъпвайки на земята, подсъдимият И. издърпал бухалката от ръката на подсъдимия Д.,
след което започнал да му нанася удари с нея ***в челната и теменната област на
главата му. Още при започване на побоя Д.Д. бил повален на земята и в това
положение подсъдимият И. му нанесъл част от ударите с бухалката, както и удари
с юмруци. Пострадалият Д. нямал възможност да се съпротивлява и след многото
силни удари в един момент се отпуснал. Тогава подсъдимият И. го оставил, качил
се в трактора си и си заминал.
Междувременно свидетелят В.Д. - по-голямото дете на Д.Д., бил излязъл от
обора и видял как подсъдимият И. бие с бухалка баща му, който се намирал легнал
на земята. Тръгнал да вика за помощ майка си, която била в дома им, намиращ се
много близо до стопанския двор. През това време Д.Д. успял да се стане и
тръгнал към дома си. По пътя към къщата си бил пресрещнат от съседа си –
свидетелят Р. М., и негов приятел – свидетелят Н.Г.. Свидетелите М. и Г.
видели, че Д. се движи трудно и има кръв по лицето му, и след като той им
казал, че има нужда от помощ, го натоварили в автомобила на М.. Пристигнала и
съпругата на Д. – св. И.Д., която също се качила в автомобила. Тръгнали към ЦСМП
в гр. Севлиево, където на пострадалия бил извършен преглед и регистриран в
медицинския журнал с диагноза: „Контузия на главата. Мозъчно сътресение.
Счупване на носни костици.“. След медицинския преглед Д. по спешност бил транспортиран
до гр. Габрово и настанен в хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“
АД. Там бил лекуван за периода 04.06.2017 г. – 06.06.2017 г. Изписан е с
окончателна диагноза: „Мозъчно сътресение. Контузио капитис. Комоцио церебри.
Фрактура нази.“. На 06.06.2017 г. Д.Д. бил прегледан от д-р Я.К.– началник на
отделението по съдебна медицина на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ гр. Габрово, за
което е съставено съдебномедицинско удостоверение № 87/2017 г. със заключение
след прегледа: контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение;
разкъсно-контузни рани на главата - в лявата челно-теменна област, в лявата
теменна област, на челото вдясно и на лявата вежда; счупване на носните кости с
кръвонасядане, лек оток и охлузване на гърба на носа; кръвонасядане на
клепачите на дясното око с наранявания на долния клепач; кръвоизлив под
конюнктивата на дясното око; кръвонасядане от вътрешната страна на горната
устна вдясно; болезненост на шията вдясно и по задната повърхност на дясното
рамо.
На 04.06.2017 г., след случилото се в стопанския двор, пострадалият И.И.
бил откаран от свидетеля Д.К.в ЦСМП – Севлиево, където му бил извършен преглед
и в 13.15 часа е регистриран в медицинския журнал с диагноза: „Контузия на
главата. Контузия с охлузване на лява подбедрица в областта на коленната
става.“. На 06.06.2017 г. И.И. бил прегледан от д-р Я.К.– началник на
отделението по съдебна медицина на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ гр. Габрово, за
което е съставено съдебномедицинско удостоверение № 86/2017 г. със заключение
след прегледа: контузия на главата със съмнение за мозъчно сътресение;
болезнени отоци в дясната слепоочно-теменна област и в лявата теменна област;
кръвонасядане и охлузване на гърба на носа; масивно кръвонасядане вляво
странично на гръдния кош и корема; контузия на лявата колянна става с оток и
кръвонасядане странично, оток и охлузване външно-странично на лявата
подбедрица; оплакване от силно главоболие, гадене с повръщане, световъртеж,
сънливост, ограничена подвижност на лявото коляно.
Всеки от двамата пострадали е депозирал жалби до прокуратурата. С постановления
от 16.08.2017 г. и от 17.08.2017 г. на Районна прокуратура – Севлиево е
отказано образуване на наказателни производство по жалбите от Д.Д. и от И.И..
Съдът назначи съдебно-медицинска
експертиза, която да отговори на основните въпроси, свързани с вида, характера
и механизма на получаване на уврежданията при всеки един от двамата пострадали,
както и други въпроси, касаещи предмета на делото. Заключенията на вещото лице
д-р С.Р. не се оспорват от страните и се приемат от съда за мотивирани и
законосъобразни относно медико - биологичните признаци на нараняванията, както
следва:
По отношение на Д.Д.: Вещо лице,
анализирайки данните от История на заболяването във връзка с лечение в МБАЛ
„Д-р Тота Венкова“ АД, включително издадената епикриза, от съдебномедицинското удостоверение,
издадено от д-р Я.К.и от свидетелските показания, стига до извода, че на Д.Д.
са причинени следните увреждания:
1. Травми на меките тъкани на
главата, изразяващи се в:
- 2 разкъсно-контузни рани,
съответно в лявата челно-теменна и лявата теменна област с линейна форма и
дължина от по 1.5 см, зашити с хирургичен конец;
- косо-вертикална
разкъсно-контузна рана с дължина 2 см в областта на челото, в дясно от
срединната линия – зашита с хирургичен конец;
- разкъсно-контузна рана по
вътрешния край на лявата вежда с линейна форма и дължина 1.5 см, ориентирана
косо-вертикално – зашита с хирургичен конец;
- бледомораво кръвонасядане на
гърба на носа, лек оток и болезненост, малко охлузване с червена коричка на
площ от 0.3 см в същата област; рентгенологично установено счупване на носните
кости;
- оток и кръвонасядане на
клепачите на дясното око с бледоморав до морав цвят; малка разкъсно-контузна
рана по долния клепач на същото око с дължина около 1 см; масивен кръвоизлив
под конюнктивата на дясното око;
- кръвонасядане с моравовиолетов
цвят от вътрешната страна на горната устна, разположено в дясно от срединната
линия.
Посочените увреждания, свързани
със значително нарушаване на анатомичната цялост на кожата, д-р Р. счита, че са
довели до временно разстройство на здравето за срок около две седмици при
благоприятно протичане на оздравителния процес. Счупването на носните кости
експертът също намира, че е довело до временно разстройство на здравето за срок
от около 3-4 седмици при благоприятно протичане на оздравителния процес.
Кръвонасядането по вътрешната повърхност на горната устна и отокът и
кръвонасядането на клепачите на дясното око и кръвоизлив под конюнктивата на
същато счита, че са довели до болка и страдания за срок от около 10-14 дни.
Според заключението на
експертизата, уврежданията, довели до нарушаване на анатомичната цялост на
кожата, могат да бъдат получени с четири удара с твърд тъп предмет с
продълговата форма, каквато форма има и бухалката, докато при падане върху
подлежащия терен е вероятно да се получат разкъсно-контузни рани с неправилна
форма, както и охлузвания около раните. Според експерта, възможно е травмите в
областта на дясната орбита /разкъсно-контузна рана по вътрешния край на лявата
вежда, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око и разкъсно-контузна
рана на долния десен клепач/ да се получат едномоментно при удар с бухалка,
като по отношение на тези травми не може да се изключи и получаването им при
съприкосновение с подлежащия терен, ако пострадалият е бил по очи при нанасяне
на ударите.
2. Мозъчно сътресение, протекло
без загуба на съзнание, което съставлява разстройство на здравето, неопасно за
живота, с възстановителен период месец-месец и половина. Експертизата приема,
че липсват данни за загуба на съзнание от пострадалия Д..
3. Палпаторна болка по дясната
странична област на шията и болка при движение на същата и палпаторна болка по
задната повърхност на дясното рамо, без видими травматични увреждания. Вещото
лице определя, че описаната болезненост почива само на субективните възприятия
на пострадалия Д.Д..
По отношение на И.И.: Вещо лице,
анализирайки данните от съдебномедицинското удостоверение, издадено от д-р Я.К.и
от свидетелските показания, стига до извода, че на И.И. са причинени следните
увреждания:
1. Травми на меките тъкани на
главата, изразяващи се в:
- болезнен оток в окосмената
дясна слепоочно-теменна област на главата, върху която имало повърхностно
охлузване;
- по-слабо изразен болезнен оток
в лявата теменна област;
- кръвонасядане и малко охлузване
на гърба на носа.
Посочените увреждания не са
довели до значително нарушаване на анатомичната цялост на кожата или разстроена
функция. Доколкото д-р Р. е обсъдил показанията на някои свидетели, според
които пострадалият И. е имал кървене от носа, е стигнал до извода, че травмата
на носа е довела до временно разстройство на здравето за срок от една седмица.
Отоците в теменната област на главата приема, че са довели до болки и страдание
за срок от около 5-7 дни.
Според заключението на
експертизата, травматичните увреждания са неспецифични и могат да се получат
при удари с или върху твърд тъп предмет с малка площ в съответните области,
като ударите са били с неголяма сила; допустимо е травмите да бъдат получени и
при удари в подлежащия терен по време на борба.
2. Експертизата приема, че са
налице само субективни симптоми на претърпяно мозъчно сътресение; липсват данни
за последвало лечение и консултация със съответен специалист във връзка с
подобно увреждане; липсват данни пострадалият да е бил в безсъзнателно
състояние.
3. Травма на меките тъкани на
лявата гръдна половина и лявата горна странична част на коремната стена,
изразяващи се в масивно кръвонасядане със специфичен вид на площ от 12х6-7 см,
върху което са се виждали хоризонтални ивици, долната от които с ширина около
2-3 см, а горните по-тесни, застъпващи се с долната. Вещото лице пояснява, че
кръвонасядане с подобен вид може да се получи при удар с твърд тъп предмет с
продълговата форма – бухалка, тояга и други подобни. Това увреждане е довело до
болка и страдания за срок от около две седмици.
4. Травма в областта на лявото
коляно и лявата подбедрица, изразяваща се в оточност и болезненост на меките
тъкани и болки при сгъване на крака в колянната става; външно-странично на
коляното е установено бледомораво кръвонасядане с диаметър 2.5-3 см.
Експертизата приема, че тази травма е довело до нарушена двигателна функция,
поради което се преценява като временно разстройство на здравето за срок от
около 3-4 седмици, а отока и охлузването по лявата подбедрица е причинило болки
и страдания за срок около 7-10 дни. Травмите са определени като неспецифични,
като могат да се получат при удар с или върху твърд тъп предмет с малка площ и
е допустимо да се реализират и при падане върху подлежащия терен.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи при
анализ, поотделно и в тяхната съвкупност, на доказателствените източници:
гласните доказателствени източници – обясненията на подсъдимите Д.В.Д. и И.Т.И.,
съпоставени с показанията на свидетелите Й.К.П., В.Д., И.В.Д., В.Д.И., Н.П.Г., Р.
Н.М., Ц.С. П., Д.Д.К., Т.И. Т.и И.И.; писмените доказателства – справка от
ЦСМП-Габрово с изх. № РД-11-353/07.03.2018 г. във връзка с прегледите на Д.Д. и
И.И., придружена от заверен препис от страница от журнала на филиала в Севлиево
за 04.06.2017 г.; съдебномедицинско удостоверение № 87/2017 г. от 06.06.2017
г., издадено от д-р Я.К.след освидетелстване на Д.Д. и фактура за заплатени 20
лв. за прегледа от съдебен лекар; съдебномедицинско удостоверение № 86/2017 г.
от 06.06.2017 г., издадено от д-р Я.К.след освидетелстване на И.И. и фактура за
заплатени 20 лв. за прегледа от съдебен лекар; епикриза на Д.Д. във връзка с
лечението му в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД и платежен документ за сумата от
11.60 лв. такса за престой в болничното заведение; постановления на РП –
Севлиево за отказ за образуване на наказателни производства, едното от които е
приложено към приложената преписка № 894/2017 г. на РП – Севлиево; справки за
съдимост за всеки от двамата подсъдими; заключенията на съдебно-медицинските
експертизи.
Съдът установи поредица от спорни
моменти и противоречия между обясненията на двамата подсъдими, както и между
обясненията на подсъдимите и показанията на част от свидетелите по основни
моменти от предмета на доказване по делото. Наред с това, с изключение на
свидетеля Ц.С. П., който има преки възприятия за случилото се на 02.06.2017 г.,
както и свидетелят Й.К.П., който, макар и от разстояние, е наблюдавал
случващото се в стопанския двор на 04.06.2017 г., всички останали свидетели,
които депозират показания за пряко възприети от тях факти и обстоятелства,
свързани с предмета на доказване, са от кръга на най-близките роднини на всеки
от двамата подсъдими. Това налага извършването на внимателен прочит и анализ на
гласните доказателствени източници и съпоставката им с останалите доказателства
по делото.
На съдебното следствие
подсъдимият И.И. депозира обяснения, чрез които отрича на 02.06.2017 г. да е
обидил по какъвто и да е начин пострадалия Д.Д., както и отрича на 04.06.2017
г. да е нанесъл побой на същото лице. За случая в магазина в с. *** заявява, че
Д. пристигнал и „…започна да лопа по масата и да ми вика: „Аз не съм ти никакъв
да ти работя“. Твърди, че в този момент Д. бил със съпругата си, а децата му ги
нямало с тях, както и че единствената кола пред магазина била тази на свидетеля
Ц.С. П.. За случилото се в стопанския двор на селото обяснява, че решил да
отиде и да си прибере ремаркето за трактор, което преди време бил предоставил
за ползване от Д.Д.. Преценил, че ще му бъде трудно сам да прикачи ремаркето,
поради което извикал баща си – свидетелят Т.Т., да му помогне. С управлявания
от него трактор достигнал стопанството на селото, след което започнал да прави
маневри, за да закачи ремаркето. Видял, че Д. и по-малкото му дете са до обора.
Казал на Д. да си вземе намиращия се в ремаркето резервоар; той дошъл и си го
взел. Подсъдимият И. твърди, че се намирал в кабината на трактора, когато
видял, че Д. се доближава към него с бухалка в ръка. Започнал да се чуди какво
да прави, тъй като видял, че баща му, придружен от дъщеря му – св. И.И., идват
към трактора и вече са на около „25-30 метра“. Помислил си, че ако се скрие в
кабината, Д. може да направи нещо на баща му и дъщеря му. Тръгнал да слиза от
трактора с лице напред, при което получил два последователни удара – под
коляното и над коляното на левия крак. След това, стъпвайки на стъпенката и
докато слезе с десния крак, получил още удари в лявата гръдна половина.
Подсъдимият И. твърди още, че когато слязъл на земята Д. замахнал отново с
бухалката и го ударил в главата, в резултат на което паднал, като падайки
хванал дрехите на Д., придърпал го към себе си и двамата се свлекли долу. Д. се
озовал под него, но както е по гръб, с дясната си ръка продължил да му нанася
удари и го ударил по носа. И. заявява, че тогава и той ударил Д. - „…рекох да
го поуспокоя малко“. Категоричен е в твърдението си, че не е удрял Д.Д. с
бухалка, а ако го е ударил е било с ръка и при самозащита. След случилото се Д.
си вървял добре, според подсъдимия И..
По отношение на случая в магазина
в селото дъщерята на подсъдимия И. твърди, че Д.Д., съпругата му и по-голямото
им дете дошли в магазина, при което Д. започнал да „хлопа“ по масата, че не бил
длъжен да балира без пари и псувал баща ѝ. С. И.И. заявява, че не е
чувала баща си да обижда и да отправя заплахи към Д.. Във връзка със същия
случай свидетелят Ц.С. П. твърди, че чул И. да си иска от Д. ремарке и „някакви
работи“, които му е давал, и не е чувал обиди и заплахи.
Фактическите твърдения на
подсъдимия И. за събитията, случили се в стопанския двор, се описват по
аналогичен начин от дъщеря му и баща му. Свидетелите И. и Т.твърдят, че Д.Д.
нанесъл поредица от удари с бухалка по тялото на И.И., като след като те приближили
достатъчно двамата мъже, видели как Д. все още държи бухалката и тръгва към
обора да се прибира. Категорични са, че техният син и баща по никакъв начин не
е удрял Д.. За следи от увреждания по главата, краката и по ребрата на И.И.
съобщава и свидетелят Д.Д.К., който около два часа след случилото се откарал
пострадалия до ЦСМП – Севлиево.
От своя страна, подсъдимият Д.Д. дава
обяснения, чрез които категорично отрича да е удрял И.И.. Твърди, че на
04.06.2017 г. се намирал в стопанския двор на селото с двете си деца.
Подсъдимият И. пристигнал с трактора си и започнал да маневрира, за да прикачи
ремаркето си. Д. заявява, че взел резервоара си от ремаркето и „..продължих да
си карам работата“, но И. започнал да го обижда и да го псува, след което
слязъл от трактора с бухалка в ръка. Започнал да го удря с бухалката по
главата, като след първия удар той се свлякъл на земята, а И.И. продължил да го
удря с бухалката и с юмруци, в резултат на което му причинил телесните
увреждания. Твърди, че няма ясен спомен за случилото се, тъй като загубил
съзнание. Успял да се изправи и тръгнал да търси помощ. Впоследствие бил
откарал в ЦСМП в Севлиево, а след това бил лекуван в болницата в Габрово. Относно
нараняванията по И.И., подсъдимият Д. изказва своята увереност, че същите са
получени при сбиване между И. и брат му заради имотни спорове между двамата. Във
връзка с обвинението за обида, което е повдигнал с тъжбата си, излага
твърдението, че на 02.06.2017 г. спрял с автомобила си пред магазина, в който
бил И.И.; свалил стъклото на шофьорската врата и повикал И. да излезе, за да се
разберат за балирането, но той отказал; Д. заявява, че тогава слязъл от колата
си, влязъл в магазина и там подсъдимият го нарекъл с думите „боклук“ и
„нехранимайко“ и го напсувал.
Във връзка с деянието от
02.06.2017 г. малолетният свидетел В.Д. твърди, че се намирал в паркирания пред
магазина в селото автомобил на баща му, откъдето чул как И.И. нарича татко му с
думите „нечовещен“, „простак“, „просяк“ и „мърльо“. За случилото се на
04.06.2017 г. в стопанския двор същият свидетел разказва, че влязъл в обора, за
да напои телетата. По някое време чул шум от трактор и излязъл навън. Видял как
подсъдимият И. бие баща му с бухалка по главата. Малолетният свидетел твърди,
че баща му бил легнал по очи на земята, а подсъдимият бил стъпил с коляното си
върху дясното му рамо и в това положение му нанасял удари. Това се случило на
около 5-6 метра от трактора. С. В. Д. заявява, че тръгнал да търси помощ;
извикал майка си и след като заедно с нея се върнали обратно в стопанския двор,
баща му бил все още легнал на земята, като не бил по очи, а по гръб.
За деянието от 02.06.2017 г.
свидетелката И.Д.депозира показания, според които тя, съпругът ѝ и двете
им деца пеш се придвижили от кравефермата до магазина, в който по същото време
бил подсъдимият И.. Обидните думи, с които тази свидетелка твърди, че И.И.
нарекъл съпруга ѝ, били „просяк“, глупак“ и „боклук“. Съпругата на Д.Д.
не е възприела пряко случилото се между двамата тъжители/подсъдими в стопанския
двор. Свидетелката разбрала, че нещо се случва с мъжа ѝ от децата си,
които пристигнали в дома им разплакани. Тогава тя тръгнала към обора и по пътя
видяла, че Д. идва. Състоянието му било много лошо, поради което съседът им –
свидетелят Р. М., с помощта на свидетеля Н.Г., му помогнали да се качи в
автомобила на св. М., след което веднага отишли в ЦСМП. Свидетелката твърди, че
по пътя до Севлиево съпругът ѝ на няколко пъти губил съзнание.
Единственият свидетел – очевидец
на случилото се в стопанския двор, който не се намира в родствена или друга
връзка със страните по делото, е Й.К.П.. Разпитан в съдебно заседание същият
твърди, че се намирал на пътя, пред входа на стопанския двор. Имал достатъчно
добра видимост, тъй като мястото, където бил застанал, се намирало в
по-високата част на терена – от там се виждала голяма част от стопанския двор.
Св. П. казва, че в стопанството били И.и Д., както и едно дете. Твърди, че
видял как Д. извадил от една тъмна кола бухалка или „дърво“ с такава форма.
През това време И. бил в трактора, но Д. отишъл към него и започнал да му
нанася удари. След това свидетелят видял, че двамата мъже се въргалят по
земята. След като всичко приключило и по двамата имало наранявания. Свидетелят
съобщава още следното: „И.
слезе от трактора, но това дървено нещо не продължи да бъде в ръцете на Д.. По
някакъв начин И. хвана бухалката и вече беше хвърлена настрани и започна
размяна на удари. Имаше удари с ръце от страна на И. към Д., размяна на удари
имаше. Общо взето само с ръце беше размяната на удари. Нямам спомен и не мога
да кажа конкретно ударил ли го е И. с дървено нещо. Не съм видял И. да удря Д.
с бухалка. Имаше случай когато Д. и И.
бяха на земята, в определени момента бяха и двамата на земята. Чувах само
викове, разправия, но нито съм разбрал нещо за какво става, не мога да определя
ясни фрази или думи. …“.
Съдът счита, че анализът на
доказателствената съвкупност води до следните изводи:
По обвинението против подсъдимия И.И.
за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК
Съдът установи, че доказателствена информация в подкрепа на
обвинителната теза се съдържа единствено в показанията на малолетния свидетел В.Д.
и свидетелката И.Д.. И двамата са от кръга на най-близките роднини на тъжителя
– негови син и съпруга, което ги определя като заинтересовани от изхода на
делото лица. Наред с това, показанията на тези двама свидетели са
непоследователни и дори противоречиви. Свидетелката Д.твърди, че до магазина
стигнали пеш със съпруга и децата си, докато свидетелят Д. заявява, че чул
обидните думи през отворено стъкло на автомобила на баща му, с който били
отишли до магазина; в друга насока са твърденията на пострадалия – както тези от
тъжбата му, така и депозираните в съдебно заседание. При това противоречие
възниква съмнение кое или кои от посочените лица изобщо са били във възможност
да чуят разговора между тъжителя и подсъдимия И.. Наред с това, според св. Ив. Д.съпругът
й бил наречен от подсъдимия „просяк“, „глупак“ и „боклук“, а според св. В. Д. –
„нечовещен“, „просяк“, „простак“ и „мърльо“. В по-различна насока са
твърденията от тъжбата. От своя страна подсъдимият И.И. отрича да е обиждал по
какъвто и да е начин пострадалия. Неговата защитна позиция намира потвърждение
в показанията на неговата дъщеря – св. И., както и в показанията на свидетеля Ц.Ст.
П..
Според установения в наказателния процес стандарт, подсъдимият се
признава за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. По
настоящото дело и във връзка с обсъжданото обвинение съдът намира, че липсва
несъмненост подсъдимото лице да е извършило деянието, за които е привлечено към
наказателна отговорност. По тези съображения, съдът призна подсъдимия И.Т.И. за
НЕВИНЕН в това на 02.06.2017 г., около 18
часа, в с. ***, общ. Севлиево, в негово присъствие да е казал унизителни за
честта и достойнството на Д.В.Д. неща, а именно: „Некадърник!“, „Боклук!“,
„Просяк!“, „Глупак!“, както и заканите: „Аз ще те подредя тебе! Боклук!“,
поради което и
на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА по
повдигнато с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
По обвиненията против всеки от подсъдимите И.И. и Д.Д.
за престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК.
Съдът счита, че анализът на
доказателствата по делото води до несъмнения извод, че подсъдимите взаимно са
си причинили телесни увреждания с характер на лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130 , ал.1 от НК. Преди всичко съдът кредитира показанията на свидетеля Й.К.П.,
за когото не се установява да се намира в близки отношения, с която и да е от
страните по делото. Съобщаваната от този свидетел доказателствена информация не
е претърпяла трансформация от м. юни 2017 г., когато същият е давал обяснения в
рамките на проведена по разпореждане на прокурор предварителна проверка, до
момента на депозиране на показания в съдебно заседание. Няма спор, че
обясненията от предварителната проверка са без процесуална стойност и не следва
да се ценят, но все пак при преценка на свидетелската годност на св. Й.П. съдът
отчете, че е налице последователност и безпротиворечивост при съобщаването на
възприетите от него факти и обстоятелства във връзка с предмета на доказва.
Именно от показанията на този свидетел се установява, че подсъдимият Д. е извадил
„бухалка или дърво … от една кола“, приближил се към И.И., който се намирал на
трактора си и започнал да му нанася удари с бухалката. Тези показания на св. П.
изцяло кореспондират с медицинската документация и със заключението на съдебно-медицинската
експертиза, според което поне едно, а не е изключено и останалите, от
причинените на И. телесни увреждания – а именно травмата на меките тъкани на
лявата гръдна половина и лявата горна странична част на коремната стена, е
причинена при удар с твърд тъп предмет с продълговата форма – бухалка, тояга и
други подобни. Начинът на причиняване на уврежданията по И.И. се установява и
от обясненията на пострадалия, както и от показанията на свидетелите Т.Т.и И.И.,
които в тези си части кореспондират на показанията на св. П. и на заключението
на експертизата и се кредитират от съда. При така сложилите се доказателства е
очевидно, че обясненията на подсъдимия Д., чрез които се опитва да отрече да е
удрял И.И., напълно се опровергават. Отново на база показанията на свидетеля П.,
преценени и чрез съобщеното от свидетелите Т.и И., съдът приема, че всички
удари подсъдимият Д. е нанесъл на И. докато последният се е намирал на трактора
и е слизал от него. След като стъпил на земята, обаче, подсъдимият И. взел
бухалката от ръката на Д. и на свой ред започнал да нанася удари с нея по
главата и тялото на този пострадал, като след като той паднал на земята го
удрял и с юмруци. Очевидно е, че обясненията на подсъдимия И., чрез които той
отрича да е удрял пострадалия Д., изцяло се опровергават от доказателствата по
делото. Съдът не кредитира с доверието си и съответните части от показанията на
свидетелите Т.и И., в които двамата твърдят, че след като нанесъл няколко удара
с бухалката по техния син и баща, Д.Д. си тръгнал и никой не го е бил тогава. Както
съобщава св. П., след като в един момент подсъдимият И. взел бухалката от Д.Д.,
ударил пострадалия. Свидетелят П. не твърди И. да е ползвал бухалката, за да
нанася удари по Д., което съдът отдава на неточно възприятие предвид
разстоянието, от което е наблюдавал случващото се и наличието на високо израсли
растения около двамата мъже, които са затруднявали видимостта. Нанасянето на
удари с бухалка и юмруци, обаче, следва от данните в медицинската документация
и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Именно от експертизата се
установява, че повечето от установените по Д.Д. увреждания е възможно да се
получат при удари с твърд тъп предмет с продълговата форма, каквато има и
бухалката. Нанасянето на побой от страна на подсъдимия И. спрямо пострадалия Д.
съдът установява и от показанията на свидетеля В.Д., които следва да се
кредитират относно тези обстоятелства, тъй като по основните моменти от
предмета на доказване кореспондират на обективните находки, описани в
медицинската документация, на показанията на св. Й.П. и на заключението на
експертизата. Косвено, авторството в лицето на подсъдимия И. на деянието,
пострадал от което се явява Д.Д., се установява и от показанията на свидетелите
И.Д., Н.П.Г. и Р. Н.М.. Те тримата, независимо, че не са наблюдавали побоя, са
възприели състоянието на пострадалия Д. непосредствено след случилото се.
Съдът счита, че от
доказателствата по делото не се установя на Д.Д. да са причинени телесни
увреждания, изразяващи се в болезненост на шията вдясно и по задната повърхност
на дясното рамо. Липсват обективни данни за причиняване на подобни увреждания и
за наличието им се твърди единствено от пострадалото лице. В заключението си по
медицинската експертиза вещото лице също не намира достатъчно основания, за да
приеме наличието на посочените увреждания.
Съдът намира, че липсват
несъмнени доказателства, от които да се установява, че И.И. е получил
сътресение на мозъка. В тази насока в заключението на експертизата се посочва,
че са налице единствено субективни оплаквания за претърпяно мозъчно сътресение.
Не са извършени необходими тестове, за да се потвърди тази диагноза; не се
съдържат категорични данни за подобно увреждане при съпоставка на свидетелските
показания.
По изложените съображения съдът приема за установено и доказано по
изисквания от процесуалния закон несъмнен начин, че на на 04.06.2017 г., около
10.30 – 11.00 часа, в стопанския двор в с. ***, общ. Севлиево, подсъдимият И.Т.И.
е причинил на Д.В.Д. *** телесни увреждания с характер на лека телесна повреда,
протекла с разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК –
контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение; разкъсно-контузни
рани на главата: в лявата челно-теменна област, в лявата теменна област, на
челото вдясно и на лявата вежда; счупване на носните кости с кръвонасядане, лек
оток и охлузване на гърба на носа; кръвонасядане на клепачите на дясното око с
наранявания на долния клепач; кръвоизлив под конюнктивата на дясното око и
кръвонасядане на вътрешната страна на горната устна вдясно, с което е осъществил
признаците от състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Настоящият
съдебен състав счита, че всички посочени увреждания са довели до разстройство
на здравето, а не само до болки и страдания /както приема вещото лице за
кръвонасядането на клепачите на дясното око с наранявания на долния клепач,
кръвоизлива под конюнктивата на дясното око и кръвонасядането на вътрешната
страна на горната устна вдясно/, тъй като при всички се касае за увреждане на
анатомическата цялост на организма и изменение във физиологични функции,
надхвърлящи болката и страданието, поради което обективно следва да се отнесат
към престъпния състав по чл. 130, ал. 1 от НК, а не по чл. 130, ал. 2 от НК. В
такава насока е установено и в Постановление № 3/79 г. по н.д. № 6/79 г. на
Пленума на ВС, т. 15. От субективна страна подсъдимият И. е действал при пряк
умисъл на вината, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието и
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. По изложените
съображения съдът призна подсъдимия И.Т.И. за ВИНОВЕН в извършване на
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
По изложени по-горе съображения съдът счете, че по делото не се
установи и доказано по изисквания от процесуалния закон несъмнен начин да са
причинени част от уврежданията така, както това се твърди в повдигнатото с
тъжбата обвинение, поради което призна подсъдимия И.Т.И. за НЕВИНЕН в това по
същото време и на същото място да е причинил на пострадалия Д.В.Д. телесни
увреждания с разстройство на здравето, изразяващи се в болезненост на шията
вдясно и по задната повърхност на дясното рамо и го ОПРАВДА в тази част на повдигнатото
му с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Съдът счита за установено и доказано по изисквания от процесуалния
закон несъмнен начин, че на на 04.06.2017 г., около 10.30 – 11.00 часа, в стопанския
двор в с. ***, общ. Севлиево, подсъдимият Д.В.Д. е причинил на И.Т.И. ***
телесни увреждания с характер на лека телесна повреда, протекла с разстройство
на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК – травма на меките тъкани на главата,
изразяваща се в болезнен оток в окосмената дясна слепоочно-теменна област на
главата, болезнен оток в лявата теменна област и кръвонасядане и охлузване на
гърба на носа; травма на меките тъкани на лявата гръдна половина и лявата горна
странична част на коремната стена, изразяваща се в масивно кръвонасядане със специфичен вид; травма в областта на
лявата колянна става с оток и кръвонасядане странично и оток и охлузване
външно-странично на лявата подбедрица, с което е осъществил признаците от
състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. И по отношение на този
подсъдим съдебният състав счита, че всички посочени увреждания са довели до
разстройство на здравето, а не само до болки и страдания. От субективна страна подсъдимият
Д. е действал при пряк умисъл на вината, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. По изложените съображения съдът призна подсъдимия Д.В.Д. за ВИНОВЕН
в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
По изложени по-горе съображения и след като това не се установи и
доказано по изисквания от процесуалния закон несъмнен начин, съдът призна
подсъдимия Д.В.Д. за НЕВИНЕН в това по същото време и на същото място да е
причинил на пострадалия И.Т.И. телесно увреждане с разстройство на здравето,
изразяващо се в контузия на главата с мозъчно сътресение и го ОПРАВДА в тази
част на повдигнатото му с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Относно наказателната отговорност, съдът
приложи институтът на реторсията, нормиран в разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК, като ОСВОБОДИ двамата подсъдими И.Т.И. и Д.В.Д. от наказание, тъй като те
взаимно са си причинили един и същ вид телесни увреждания, а именно такова по
чл. 130, ал. 1 от НК. Съдът следва да посочи, че съгласно съдебната практика (Р
225-92-І и Р 49-72-ОСНК) е без
значение коя от двете страни първа е осъществила престъпното посегателство
против личността и коя страна първа е сезирала съда, като съществено законово
изискване е да е налице взаимно причиняване на лека телесна повреда между две
лица.
Съдът не споделя виждането на подсъдимия
И.И. и защитника му адвокат Р.Б. за наличие на неизбежна отбрана. Настоящият
състав прие, че подсъдимият Д.Д. първи е започнал да нанася удари по главата и
тялото на И.И.. Нападението на подсъдимия Д., обаче, е прекратено, като е
отблъснато от И., и след прекратяването подсъдимият И. започва нанасяне на
удари по Д.Д.. Травматичните находки по тялото на пострадалия И., описани в
медицинската документация и обсъдени в заключението на медицинската експертиза,
са от естество да бъдат причинени при удар с твърд тъп предмет с продълговата
форма – бухалка, тояга и други подобни, или при удар с или върху твърд тъп
предмет с малка площ. Доказателствата по делото установяват, че всички удари по
И.И. са нанесени, докато той е бил на трактора си и е слизал от него. В тази
насока са обясненията на И., съпоставени с показанията на свидетелите Й.П., Т.Т.и
Илиана Илиева. От същите гласни доказателствени източници съдът извлича
заключението, че от стъпването на И. на земята, той не е получил повече удари
от Д.; средството на престъплението е преминало в ръцете на И. и от този момент
Д.Д. изцяло е поставен в подчинено положение, включително и чрез повалянето му
на земята. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че физически И.И. значително
превъзхожда Д.Д. – И. е висок около два метра и със силно развито и здраво
телосложение, докато Д. е доста по-нисък и слаб.
При изграждане на тези правни изводи съдът съобрази Постановление № 12 от
29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г. на Пленум на ВС, т. 5, където се казва: „За
правилното прилагане на закона относно неизбежната отбрана е необходимо точно
да се установи моментът, в който нападението е прекратено. А то е прекратено,
когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е
отказал да го завърши или го е завършил и др. …След като нападението е
прекратено, деянията на нападнатия могат да се оценят само като извършени в
състояние на силно раздразнение или реторсия, а не и като извършени при
неизбежна отбрана. …Реторсията винаги предполага две противоправни деяния. На
противоправното деяние, което е завършило, за саморазправа, отмъщение и др.
деецът отговаря с друго противоправно и наказуемо деяние. Понеже действието,
извършено при неизбежна отбрана, е позволено от закона, ако с него се причинява
лека телесна повреда, не може да му се отговори също с лека телесна повреда.“.
По гражданските искове на Д.В.Д.
За съвместно разглеждане в наказателния процес са приети гражданските
искове от Д.Д. против И.И. за обезщетения
за причинени от деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, имуществени вреди в размер на 31.60 лв. и неимуществени вреди в размер на
6 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
уврежданията до окончателното им изплащане, както и обезщетение за причинени от деянието, квалифицирано като престъпление по
чл. 146, ал. 1 от НК, неимуществени вреди в размер на сумата от 2 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане
на сумата.
Съдът намира за безспорно установено, че тъжителят Д. е претъпял
неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо него престъпно деяние,
квалифицирано по чл. 130, ал. 1 от НК, изразяващи се в разстройство на здравето
– контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение; разкъсно-контузни
рани на главата: в лявата челно-теменна област, в лявата теменна област, на
челото вдясно и на лявата вежда; счупване на носните кости с кръвонасядане, лек
оток и охлузване на гърба на носа; кръвонасядане на клепачите на дясното око с
наранявания на долния клепач; кръвоизлив под конюнктивата на дясното око и
кръвонасядане на вътрешната страна на горната устна вдясно. Възстановителния
период за отделните увреждания е от 10-14 дни за по-леките от тях, свързани с
някои от кръвонасяданията и отоците, до месец-месец и половина за мозъчното
сътресение и счупването на носните костици. Засегнати са различни части на
тялото и анатомични области. Наложил се е стационарен престой във връзка с
лечението на мозъчното сътресение. Няколко от раните са зашити с хирургичен
конец. Провеждано е продължително медикаментозно лечение. Пострадалият е търпял
значителни неудобства и болки, което се установява и от показанията на свидетелите
И.Д., В.Д.И. и В.Д..
За престоя в болницата в Габрово Д.Д. е заплатил сумата от 11.60 лв. За
прегледа при съдебния лекар д-р Я.К.и изготвяне на съдебномедицинско
удостоверение е заплатил 20 лв.
Подсъдимият И. е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл. 130, ал. 1 НК, свързано с причиняването на посочените увреждания на
тъжителя, поради което гражданският иск се явява основателен. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази характера на уврежданията
и продължителността на възстановителния период, търпените болки и страдания
предвид засягането на различни части от тялото. Отчитайки тези обстоятелства, по
справедливост и с оглед практиката, съдът прецени, че искът на Д.Д. следва да
се уважи в размер на сумата от 3500 лв.
Въз основана изложеното съдът осъди подсъдимия И.Т.И. да заплати на тъжителя
Д.В.Д. обезщетение за причинени от деянието по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени
вреди в размер на 3 500 лв. и имуществени вреди в размер на 31.60 лв., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на причиняване на вредите –
04.06.2017 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
Съдът отхвърли предявения от Д.Д. граждански иск, с който се претендира
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал.
1 от НК над размера от 3500 лв. до пълния размер от 6 000 лв., като неоснователен
и недоказан, като счете, че така претендираната сума е прекомерна предвид
характера на причинените увреждания и свързаните с това неблагоприятни
последици за пострадалия.
По делото не се установи и доказа подсъдимият И.И. да е извършил
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, поради което същият беше признат за
невинен и оправдан по това обвинение. Поради това съдът отхвърли изцяло предявения
от Д.В.Д. против И.Т.И. граждански иск за причинени неимуществени вреди от
деяние по чл. 146, ал. 1 от НК в размер на 2 000 лв., като неоснователен и
недоказан.
По гражданския иск на И.Т.И.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск от И.И.
против Д.Д. за обезщетения за
причинени от деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК,
имуществени вреди в размер на 20 лв. и неимуществени
вреди в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на уврежданията до окончателното им изплащане.
По делото се установи, че тъжителят И. е претъпял неимуществени вреди в
резултат на извършеното спрямо него престъпно деяние, изразяващи се в
разстройство на здравето – травма на меките тъкани на главата, изразяваща се в
болезнен оток в окосмената дясна слепоочно-теменна област на главата, болезнен
оток в лявата теменна област и кръвонасядане и охлузване на гърба на носа;
травма на меките тъкани на лявата гръдна половина и лявата горна странична част
на коремната стена, изразяваща се в масивно кръвонасядане със специфичен вид; травма в областта на
лявата колянна става с оток и кръвонасядане странично и оток и охлузване
външно-странично на лявата подбедрица. Възстановителния период за отделните
увреждания е от 5-7 дни за по-леките от тях до 3-4 седмици за травмата в
коляното. Несъмнено е, че пострадалият е търпял болки и страдания за посочените
периоди от време, като това се потвърждава и от свидетелите Т.Т.и И.И..
По делото не се установи пострадалият И. да е провеждал специализирано
лечение; не е престоявал в болнично заведение, не е търсил за консултация
лекар-специалист, не е приемал медикаменти.
За прегледа при съдебния лекар д-р Я.К.и изготвяне на съдебномедицинско
удостоверение е заплатил 20 лв.
Подсъдимият Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл. 130, ал. 1 НК, свързано с причиняването на посочените увреждания на
тъжителя, поради което гражданският иск се явява основателен. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази характера на уврежданията
и продължителността на възстановителния период, както и интензитета на
търпените болки и страдания. Отчитайки тези обстоятелства, по справедливост и с
оглед практиката, съдът прецени, че искът на И.И. следва да се уважи в размер
на сумата от 1500 лв.
Въз основана изложеното съдът осъди подсъдимия Д.В.Д. да заплати на тъжителя
И.Т.И. обезщетение за причинени от деянието по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени
вреди в размер на 1 500 лв. и имуществени вреди в размер на 20 лв., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на причиняване на вредите – 04.06.2017
г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
Съдът отхвърли предявения от И.И. граждански иск, с който се претендира
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал.
1 от НК над размера от 1500 лв. до пълния размер от 6 000 лв., като неоснователен
и недоказан, като счете, че така претендираната сума е прекомерна предвид
характера на причинените увреждания и свързаните с това неблагоприятни
последици за пострадалия.
С присъдата съдът осъди подсъдимия И.Т.И. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Севлиево държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 141.26 лв., както и осъди подсъдимия Д.В.Д.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Севлиево държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 60 лв.
Съдът постанови разноските да останат в тежест на страните така, както са
направени, тъй като с присъдата, в нейната наказателна част, бе приложена
реторсия. В материалите по делото липсват данни страните или някоя от тях да е
направила разноски във връзка с гражданските искове, което да предполага
присъждане на разноски при приложение на ГПК.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: