№ 581
гр. Плевен, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430100027 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. 372 ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от ***, *** срещу ***, ***, за
осъждане на ответника да заплати сумата от общо 12664.49 лв., от която:
12490.55 лв. с вкл.ДДС - главница за неизплатени транспортни услуги по
издадени фактури ***, фактура № *** и фактура *** и сумата от общо 173.94
лв. - обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху
главницата, считано от съответния падеж на забавеното плащане до датата на
предявяване на исковете, формирана, както следва: по ф-ра *** считано от
01.11.2021 г. до 30.12.2021 г. - 30.42 лв.; по ф-ра*** считано от 16.11.2021 г.
до 30.12.2021 г. - 18.46 лв.; по ф-ра *** считано от 12.11.2021 г.до 30.12.2021
г. - 125.06 лв., законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответното дружество има сключен неформален договор
за превоз на товари, поради което е извършил транспортни услуги, свързани с
превоз на слънчоглед, за което са съставени съответните товарителници.
Твърди, че маршрутът е бил от ***, ***, ***, ***, ***, *** до *** на
1
ответника в ***. Сочи, че транспортът е осъществен с негови товарни
автомобили, индивидуализирани в товарителниците. Сочи, че във връзка с
осъществените доставки, са издадени 3 бр. фактури, които са получени от
ответника, заедно с транспортните документи, а стоките са достави и приети
от получателя, ведно с придружаващите товара документи. Твърди собствена
изправност в отношенията, и неизпълнение на задължението на ответника за
заплащане на услугата. Претендира се заплащане на разноски. В с.з. ищецът
не оспорва плащането на исковите претенции след завеждане на исковата
молба.
Ответникът твърди заплащането на исковите суми за главница, лихви и
ДТ по делото. Оспорва се заплащането на адв.възнаграждение на
представителя на ищеца и в тази връзка – дължимостта на тези разноски.
Моли се делото да бъде прекратено и да не се присъжда адв. възнаграждение
на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното: Ищецът и ответникът
са се намирали в търговски отношения, видно от представените фактури ***,
№ *** и *** на обща стойност 12490.55 лв. с ДДС, както и представените 46
бр. товарителници, като първични счетоводни документи към тях. Тези
обстоятелства – договорните отношения, изпълнението на ищеца по тях,
стойността на извършената услуга, размерът на лихвата за забава, не са
спорни между страните. Неизпълнението на задълженията в срок също не се
оспорва от ответника. От представеното преводно нареждане от 12.01.2022г. е
видно, че ответникът е заплатил на ищеца изцяло главницата и лихвата за
забава – както мораторната, така и тази след завеждане на исковете на
06.01.2022г. Ищецът признава това плащане в с.з.
При така установеното, съдът намира, че към датата на предявяване на
исковата молба, исковете за главница и мораторна лихва са били основателни,
налице е било облигационно задължение на ответника към ищеца,
незаплатено в срок/при издаване на фактурите/. Доказа се в хода на делото
изправността на ищеца по договорите за превоз, като той е изпълнил
задълженията си по тях. Плащането на двете искови суми - 12490.55 лв. -
главница, и 173.94 лв. – обезщетение за забава върху стойността на всяка една
от издадените фактури за периода до подаване на исковата молба, в хода на
2
делото представлява извънсъдебно признание на ответника за дължимостта на
сумите, като датата на плащане - 12.01.2022г. - сочи също, че към датата на
предявяване на исковете в съда, те са били основателни, доколкото
задължението към този момент не е било изпълнено. Поради плащането в
хода на делото, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Независимо от отхвърлянето на исковете, ответникът не е освободен от
задължението за разноски, доколкото липсва втората, кумулативна
предпоставка на чл. 78 ал. 2 от ГПК, доколкото с поведението си
/неплащането в срок на задълженията/, той е станал повод за завеждане на
делото. В случая обаче, до приключване на устните състезания, ответникът е
заплатил на ищеца само внесената от него по делото ДТ в размер на 506.58лв.,
включена във фактурата от 12.01.2022г., но оспорва заплащането за адв.
възнаграждение, като твърди, че за тях е следвало да бъде издадена фактура
от представителя на ищеца. До приключване на съдебното дирене в
настоящето производство е представена такава – от 23.12.2021г. конкретно за
договора и пълномощното по настоящето дело, независимо, че за целите на
съдебното производство, представеният договор за правна защита и
съдействие с вписани всички елементи на плащане, е бил достатъчно
доказателство за сторените от ищеца разноски, съгл. т. 1 от ТР 6/2012 на
ОСГТК на ВКС. Именно поради това, като доказани, следва да бъдат
присъдени в тежест на ответника направените от ищеца разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. Възражението за
прекомерност на разноските, основано на обстоятелството, че плащането е
извършено веднага след получаването на и.м. от ответника, е неоснователно,
т.к. това обстоятелство не е от значение за разноските, а съдът следва да
прецени дали искът е основателен към датата на подаване на исковата молба,
а не кога след този момент е изпълнено задължението от ответника.
Изчислено по реда на чл. 2 ал. 5, вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
всеки от исковете, минималното възнаграждение за размера, претендиран от
ищеца, възлиза на 1204.72лв., поради което възражението за прекомерност е
неоснователно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, срещу ***, ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, стопански двор, за осъждане на ответника да заплати сумата от 12490.55
лв. с ДДС - главница за неизплатени транспортни услуги по издадени фактура
***, фактура № *** и фактура ***, сумата от общо 173.94 лв. - обезщетение за
забавено плащане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата, считано от падежа
на всяка от фактурите до 06.01.2022г. и законната лихва върху главницата от
06.01.2022г. до окончателното заплащане, както и ДТ в размер на 506.58лв.,
като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на делото.
ОСЪЖДА ***, ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
стопански двор, да заплати на ***, ***, със седалище и адрес на управление
***, ***, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1200.00лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му до страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4