Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…………………….2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично
заседание на 09.01.2020 г., в състав:
Председател: Красимир Кипров Членове: Евелина
Попова Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова,
с участието
на прокурора Силвиян
Иванов,
като
разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
касационно дело № 3235 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ от ЗАНН, във вр. с глава ХІІ от АПК и е образувано по жалба на „Л.В.” ООД, против решение № 1720/27.09.2019 г. по НАХД № 2432/2019 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото
от
Председателя на Държавната комисия по хазарта НП № 217/2018 от 07.05.2019 г. Развити са в
касационната жалба доводи за неправилно приложение от ВРС на материалния
закон, поради пропуска му да констатира допуснатите съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, както и такива,че въззивният съд неправилно не приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска се отменя на въззивното решение и постановяване на друго
такова за отмяна на НП. В съдебно заседание
касационната жалба се поддържа от упълномощения адвокат М. с искане за присъждане на съдебни разноски за
касационната инстанция в размер на 400 лв.
Ответникът Държавна комисия по хазарта, чрез
подадената от упълномощения юрисконсулт Б.молба с.д. 238/8.01.2020 г. , изразява
становище за оставяне в сила на
обжалваното решение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на
обжалваното решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана
по същество тя е основателна.
С
обжалваното НП е наложена на касатора на основание чл.108,ал.1 от З-на за хазарта /ЗХ/ имуществена санкция в
размер на 3000 лв. за извършено нарушение на чл.8,ал.1,т.4
от Общите изисквания за игрални казина по отношение на сградата,минималната
площ,разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за
контрол,приети от ДКХ на основание чл.22,ал.1,т.5 от ЗХ,а именно : за това, че при извършена проверка на 03.07.2018 г. в игрално казино с адрес гр.Варна,
бул.“Сливница“ №33, Интерхотел „Черно море“, в което се организират от „Л.В.“
ООД хазартни игри е установено, че в игралното
казино няма осигурено място с разположено табло указващо курса на валутите,
използвани в казиното за работа с различни валути. Административно-наказващият
орган се е позовал на приложението към Удостоверение за издаден
лиценз №000030-5902/15.05.2018 г.,според което в игралното казино могат да се приемат залози в български лева и евро.
При потвърждаване на
НП, ВРС е приел, че образуваното
по отношение на дружеството административно-наказателно производство е проведено законосъобразно – спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като АУАН и
НП съдържат всички посочени в тези норми
реквизити. По приложението на материалния закон въззивният съд е изложил доводи, че в
игралното казино не е имало поставено табло, указващо курса на валутите използвани в казиното. Приел е, че съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗХ, казиното е имало право да приема залози и да изплаща печалби в евро, поради което
служителите на ДКХ не са били длъжни да изследват дали към момента на проверката
се приемат залози в евро и дали се
изплащат печалби в евро. Въззивният съд
е приел, че разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Общите изисквания е императивна и създава задължение за дружеството, което то
е длъжно да изпълнява постоянно, а не според моментната практика на казиното да не
приема залози в евро. Посочено е, че
няма правно значение обстоятелството, че в АУАН не е посочена разпоредбата на чл.22, ал.1, т.5
от ЗХ, тъй като чл.42, т.5 от ЗАНН въвежда изискване за посочване на нарушените разпоредби. Прието е, че не са
налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, поради липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Решението е неправилно.
Като е стигнал до изводи за материална законосъобразност на НП, районният
съд е постановил неправилен съдебен акт
– при правилно установена фактическа
обстановка, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Посочената в НП като нарушена разпоредба на чл.8, ал.1, т.4
от Общите изисквания ,регламентира че в игралното казино трябва да бъде осигурено място за разполагане
на табло указващо курса на валутите използвани в казиното за работа с различните валути. Правилното тълкуване на употребеното в разпоредбата понятие „използвани” е такова за фактическо ползване на
валутата,за която е издаден лиценз. Съответно,лицензът по своята правна природа
е акт предоставящ определено право,в случая такова за работа на казиното в лева
или евро,т.е. той не създава задължение за организатора на хазартни игри да
използва едновременно и двете валути. Видно е от представеното пред въззивния съд писмо на л.14
от делото , че към 03.07.2018 г. в обект на „Л.В.“ ООД игрално казино, находящо
се в гр.Варна, бул.“Сливница“ №33, Интерхотел „Черно море“, на банкнотоприемниците
в игралните автомати е бил инсталиран софтуер за приемане само на
български банкноти, като на игралните автомати са поставени информационни
стикери с указани номиналите и вида на банкнотите, които могат да бъдат
приемани. В заключение е посочено, че игралните автомати могат да работят и са
работили само с банкноти в български лева.
Разпитаният в производството пред въззивният съд
свидетел А.Д.– актосъставител е посочил, че не е извършвал проверка дали фактически
е използвана друга валута различна от български лева, а се е ръководил единствено
от отразеното в издадения лиценз и приложенията към него. Съобразно така събраните доказателства, изложената от
наказаното дружество теза,че казиното
работи единствено с български лева се
явява доказана,а релевантните за правилното приложение на
разпоредбата на чл.8,ал.1,т.4 от Общите изисквания факти изобщо не са били изследвани от
контролния орган,комуто принадлежи доказателствената тежест в
административно-наказателния процес. Съобразно така установените действителни факти за работа само в български лева,
организатора на хазартни игри не е имал задължение да поставя указателно табло
за курса на еврото,поради което разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Общите изисквания не е нарушена в случая. Последното
сочи на липсата на осъществен състав на
адм.нарушение по чл.108,ал.1 от ЗХ,поради което издаденото НП се явява
материално незаконосъобразно и подлежащо на отмяна като такова. Така,като е
потвърдил същото вместо да го отмени,районният съд е постановил материално незаконосъобразно
решение,което следва да бъде отменено на основание чл.348,ал.1,т.1 от НПК.
След отмяната и при решаване на делото по същество от
касационния съд в съответствие с изискванията на чл.222,ал.1 от АПК, НП следва
да бъде отменено по същите гореизложени съображения.
При този изход на делото, искането на касатора за присъждане на
направените в касационното
производство съдебни разноски е основателно. С допълнението на чл. 63 от ЗАНН /обн. ДВ бр.
94/29.11.2019 г./ е създадена нова ал. 3, според която в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно
приложените документи - договор за правна защита и съдействие от 14.10.2019
г./л.9 от делото/, направените от касатора разноски за адвокатско
възнаграждение възлизат на 400 лв. и следва
на основание чл.143,ал.1 от АПК да бъдат възстановени от ответника.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1720 от 27.09.2019 г. по НАХД
№ 2432 по описа за 2019 г. на Районен съд Варна,с което е потвърдено издаденото
от председателя на Държавната комисия по хазарта НП № 217/2018
от 7.05.2019 г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :
ОТМЕНЯ издаденото от председателя на Държавната комисия по хазарта Наказателно постановление № 217/2018
от 07.05.2019 г. , с което на „Л.-В.“ ООД
е наложена на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта /ЗХ/ ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три
хиляди/ лв. за нарушение на чл.8, ал.1,
т.4 от Общите изисквания за игрални казина по отношение на вида на сградата,
минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо
оборудване за контрол (обн. ДВ, бр. 87 от 04.11.2016 г.), приети от ДКХ на
основание чл. 22, ал. 1, т. 5 от ЗХ.
ОСЪЖДА Държавна комисия по хазарта да заплати на „Л.В.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.***, представлявано от
управителя М.Г.Ц.-Д. направените в
касационното производство съдебни
разноски в размер на 400 /четиристотин/
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :