Р Е Ш
Е Н И
Е
No260009
гр. Ботевград, 18.04.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при участието на секретаря *****,
като разгледа докладваното от съдия *****гражданско дело No 847 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Ищецът- “*****” ЕАД, гр. София твърди, че във връзка с прекратяване на трудовото
правоотношение на ответника на основание чл. 220, ал. 1 от КТ му е изплатено
едно брутно трудово възнаграждение за неспазено предизвестие в размер на 2 616.12
лв., а на основание чл. 222, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 53, ал. 1 от КТД от 2019
г. за времето, през което е останал без работа, му е изплатена сума в размер на
15 696.72 лв., представляваща сбор от шест месечни трудови възнаграждения.
Сочи, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ответникът В.С.
има повече от 10 години общ трудов стаж, представил е документ, доказващ
оставането без работа в срока, за който се изплаща обезщетението и същото му е
изплатено. Поддържа, че обезщетението при уволнение за неспазено предизвестие
по чл. 220, ал. 1 от КТ и обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ не могат да се
кумулират с обезщетението по чл. 225 от КТ и подлежат на връщане, защото
покриват една и съща обезвреда – оставането без работа след уволнението. Моли
съдът да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 18 312.84 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът- В.Г.С. *** в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен
отговор чрез пълномощника си оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не дължи връщането
на получените обезщетения. Оспорва
исковете и по размер. Поддържа, че е получил като чисти суми по обезщетенията
по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 222,
ал. 1 от КТ сумата общо от 13 715.72 лв. като обезщетение по чл. 222, ал.
1 от КТ, а не 15 696.72 лв., а като обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ – неизвестна му сума, тъй като е
преведена с фиша за работна заплата за м. февруари 2019 г. с други плащания
като общ банков превод в размер на 4 956.69 лв. Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
По делото не се спри между страните, че ищецът е изплатил на ответника
обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ и по чл. 222, ал. 1 от КТ при прекратяване
на трудовото им правоотношение, като нетните изплатени му суми са съответно в
размер на 2 354.51 лв. за обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ и сумата в
размер на 13 715.72 лв. за обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ във вр.
с. чл. 53, ал. 1 от КТД. Същото се установява и от заверени копия на удостоверение изх. No БТГ-24-00-1440/15.06.2022
г., издадено от “*****” и 2
бр. фишове за работна заплата - за месец 03.2019 г. и за м. 02.2019 г. за
начислените и изплатени на ответника трудови възнаграждение и обезщетения. Съгласно
така издаденото от ищцовото дружество удостоверение, неоспорено от страна на ответника
относно удостоверените със същото релевантни факти, то обезщетението на
ответника по чл. 220, ал. 1 от КТ е в размер на 2 616.12 лв., а нетната
сума, платена му след удържания ДДФЛ, е в размер на 2 354.51 лв.; обезщетението
му по чл. 222, ал. 1 от КТ е в размер на 15 696.72 лв., като нетната сума,
платена му след удържания ДДФЛ и осигурителни вноски, е в размер на 13 715.72
лв. Посочените брутни суми на двете обезщетения са включени и във фишовете за
работни заплати на ответника съответно за месец 02.2019 г. и месец 03.2019 г.
Безспорно по
делото е и обстоятелството, като същото се установява и от приетите заверени
копия на Решение No 219 от 26.08.2019
г. по гр. д. No 670/2019 г. по описа на РС- Ботевград, Решение No 441/13.12.2019
г. по гр. д. No 756/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд и Решение No 196
от 03.12.2020 г. по гр. д. No 594/2020 г. по описа на ВКС, че с влязло в сила на
03.12.2020 г. съдебно решение по посоченото дело съдът е отменил на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на В.Г.С., извършено с акт за
прекратяване No БТГ -
ЧР - изх. No
24/07.02.2019 г. на изпълнителния директор на “*****” ЕАД, възстановил го е на
заеманата преди уволнението длъжност, и е осъдил “*****” ЕАД да му заплати сумата
от 11 510.92 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното
уволнение за периода от 08.02.2019 г. до 20.06.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск
с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за връщане на платена при
отпаднало основание от ищеца на ответника сума в размер на 18 312.84 лв., от която сумата 2 616.12 лв. – за
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие при прекратяване
на трудовото правоотношение на страните в размер на едно брутно трудово
възнаграждение, и сумата от 15 696.72 лв. – за обезщетение по чл. 222, ал.
1 от КТ във вр. с чл. 53, ал. 1 от КТД от 2019 г. за времето, през което е
останал без работа, в размер на шест месечни трудови възнаграждения. Съдът
намира, че така предявеният иск е частично основателен.
Съгласно
чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание, е
длъжен да го върне.
По делото не се спри между страните, че ищецът е изплатил на ответника
обезщетенията по чл. 220, ал. 1 от КТ и по чл. 222, ал. 1 от КТ при
прекратяване на трудовото им правоотношение в размер съответно на сумата от 2
354.51 лв. за обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ и сумата в размер на
13 715.72 лв. за обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ във вр. с. чл. 53,
ал. 1 от КТД, или общо двете в размер на 16 070.23 лв., която сума е
получена от ответника. Не е спорно, а същото се установява и от събраните по
делото писмени доказателства, че с влязло в сила решение по гр. д. No 670/2019 г. по описа на
РС- Ботевград уволнението на ответника в настоящото производство е отменено,
същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, като
работодателят – ищец в настоящото производство, е осъден да му заплати
обезщетение за оставането му без работа за периода 08.02.2019 г. до 20.06.2019
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от КТ страната,
която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го
прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата
страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. В чл. 222, ал. 1 от КТ е
предвидено правото на работника или служителят да бъде обезщетен в случаите на
уволнение на изброени в разпоредбата основания. И двете посочени обезщетения –
по чл. 220, ал. 1 от КТ и по чл. 222, ал. 1 от КТ, не могат да се кумулират с
обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като и те
служат за обезщетяване на същите претърпени вреди - оставяне без работа след
уволнението, като същите са в зависимост
от наличието на законно уволнение. В случая уволнението на ответника е отменено
с влязло в сила съдебно решение, поради което и платените му от работодателя –
ищец в настоящото производство, обезщетения
по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от КТ подлежат на връщане, като
платени на отпаднало основание.
От безспорните доказателства по делото се установи, че
ищецът е заплатил на ответника сумата от 2 354.51 лв. - обезщетение по чл.
220, ал. 1 от КТ, и сумата от 13 715.72 лв. - обезщетение по чл. 222, ал.
1 от КТ във вр. с. чл. 53, ал. 1 от КТД, или общо сумата в размер на
16 070.23 лв. за двете обезщетения. Поради това предявеният иск по чл. 55,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД се явява основателен до размер на сумата от
16 070.23 лв., до който размер искът следва да бъде уважен, като за
разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 18 312.84 лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
В тази връзка следва да се посочи, че макар в хода на устните състезания
ищецът, чрез процесуалния си представител, да прави искане за присъждане на
сумата от 16 070.23 лв., то от негова страна не е заявено валидно искане
за изменение на иска, поради което и
съдът дължи разглеждане и произнасяне по предявения му размер за сумата от 18 312.84 лв.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати направените разноски по делото
съразмерно с уважената част от иска в размер на 730.55 лв., от които 642.80 лв.
за държавна такса и 87.75 лв. за юрисконсултско възнаграждение (изчислено при
основа 100.00 лв.).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 48.98 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Г.С., с ЕГН **********,
с адрес: *** No 8, да заплати на “*****” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД сумата от 16 070.23 лв. /шестнадесет
хиляди и седемдесет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща платени на
ответника на отпаднало основание - прекратяване на трудовото им правоотношение,
обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 2 354.51 лв. и по чл. 222, ал.
1 от КТ във вр. с. чл. 53, ал. 1 от КТД в размер на 13 715.72 лв., ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от 02.05.2019 г. /датата на
завеждане на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска над уважения размер от на 16
070.23 лв. до пълния му предявен
размер от 18 312.84 лв.
ОСЪЖДА В.Г.С.,
с ЕГН **********, с адрес: *** No 8, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “*****” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, сумата от 730.55 лв. /седемстотин и
тридесет лева и петдесет и пет стотинки/ за направените по настоящото дело
разноски.
ОСЪЖДА “*****”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, на основание 78, ал.
3 от ГПК да заплати на В.Г.С., с ЕГН **********, с адрес: *** No 8, сумата от 48.98 лв. /четиридесет и осем лева и деветдесет
и осем стотинки/ за направените по настоящото дело разноски.
Решението може
да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :