О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
гр. Габрово, 30.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ………………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 217 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба от С.И.И. с посочен постоянен адрес *** против Решение № * от 12.07.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалба срещу Разпореждане № * от 15.06.2020 година, издадено от Ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас.
В жалбата се съдържа искане за спиране изпълнението на Разпореждане № * от 15.06.2020 година, издадено от Ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас.
В жалбата се твърди, че Разпореждане № * от 15.06.2020 година, издадено от Ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, не е връчвано на С.И. и последната разбрала след направена справка по данъчно-осигурителната ѝ сметка в НАП, при която установила, че срещу нея има образувано изпълнително дело от публичен изпълнител. Оспорва се твърдението на Директора на ТП на НОИ – Бургас, че посоченото по-горе разпореждане е надлежно връчено, като се сочи, че дали пощенска пратка с разпореждането е получена или не от бабата на И. *** адрес е без всякакво значение, без да са налице доказателства, че бабата е уведомила внучката си, като се оспорва и фактът, че баба и внучка са едно домакинство и живеят на един адрес, като се твърди, че С.И. не живее по адреса си по лична карта, а в гр. Бургас и който факт бил известен на служителите на ТП на НОИ – Бургас, видно то оспореното решение. Прави се искане за отмяна на оспореното Решение и връщане на преписката на Директора на ТП на НОИ – Бургас за произнасяне по същество.
По отношение на искането за спиране изпълнението на Разпореждане № * от 15.06.2020 година, издадено от Ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, се сочи, че с обжалваното Решение Директорът на ТП на НОИ – Бургас е оставил без разглеждане отправеното до него искане за спиране на посоченото Разпореждане.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 88, ал. 3 от АПК, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът намира жалбата за неоснователна
предвид следните съображения:
С Разпореждане № * от 15.06.2020 година, издадено от Ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, е разпоредено С.И. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 30.10.2017-13.12.2017 година в размер на 1123.13 лева главница и лихва /л. 35-36/.
Горепосоченото разпореждане е връчено на Иванка Борисова И. – баба на жалбоподателката С.И. на 21.07.2020 година на адрес ***, видно от известие за доставяне на л. 39 от делото.
С жалба вх. № * от 30.07.2020 година /л. 40-41/ С.И. е обжалвала Разпореждане № * от 15.06.2020 година, издадено от Ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, пред Директора на ТП на НОИ – Бургас, който се е произнесъл с Решение № * от 21.08.2020 година, с което е оставил в сила обжалваното от И. разпореждане /л. 42-47/. Решението е било връчено отново на бабата на С.И. на адрес *** на 23.09.2020 година, видно от известие за доставяне на л. 50 от делото. Няма данни решението да е било оспорено по съдебен ред.
С жалба, заведена с вх. № * от 17.06.2021 година, С.И. е оспорила Разпореждане № * от 15.06.2020 година, издадено от Ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, пред Ръководителя на ТП на НОИ – Бургас, като е направено и искане на основание чл. 117а от КСО да бъде спряно изпълнението на обжалваното Разпореждане /л. 28/.
С Решение № *от 12.07.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Бургас жалбата на И. и искането ѝ за спиране изпълнението са оставени без разглеждане, като са изложени мотиви за наличие на влязъл в сила административен акт с идентични с настоящите страни и предмет /чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК/ и недопустимост на искането за спиране изпълнението на Разпореждането, тъй като последното е влязло в сила /л. 25-26/.
Решението е връчено на надлежно упълномощен процесуален представител /адвокат/ на жалбоподателката на 15.07.2021 година, видно от известие за доставяне на л. 27 от делото, и по предприето в срок оспорване на Решението е образувано настоящото производство.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е правилно и по своя краен резултат. Макар съдът да намира, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като не се касае за искане за издаване на административен акт, а за оспорване по административен ред на административен акт, крайният извод на Директора на ТП на НОИ – Бургас за недопустимост на жалбата е правилен, тъй като според действащата нормативна уредба не се допуска възможност за повторно обжалване на административен акт. В тази връзка неотносими са и доводите на жалбоподателката относно валидността на връчване на Разпореждане № * от 15.06.2020 година, издадено от Ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, тъй като тя вече е реализирала правото си да оспори разпореждането пред по-горестоящия административен орган, който се е произнесъл с Решение № * от 21.08.2020 година.
Правилен е изводът за недопустимост на искането за спиране изпълнението на Разпореждане № * от 15.06.2020 година, издадено от Ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас именно поради вече реализирано право на оспорване на разпореждането пред по-горестоящия административен орган, а съгласно чл. 117а, ал. 3 от КСО искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с жалбата, като се прилагат доказателства за направеното обезпечение. В хода на приключилото производство по оспорване на Разпореждане № * от 15.06.2020 година, издадено от Ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас С.И. не е правила искане за спиране изпълнението на акта.
По отношение на искането, направено в процесната жалба, за спиране изпълнението на Разпореждане № * от 30.06.2020, издадено от Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, следва да се отбележи, че според разпоредбата на чл. 117а от КСО компетентен да се произнесе по искането за спиране е ръководителят на съответното ТП на НОИ, който е компетентен да разгледа и жалбата срещу разпореждането. Видно от чл. 118а от КСО, от компетентността на съда е да се произнесе по искане за спиране изпълнението на решения на ръководителя на ТП на НОИ и на управителя на НОИ, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО. В този смисъл искането за спиране изпълнението на Разпореждането е процесуално недопустимо за разглеждане от съда поради липса на компетентност. Въпреки гореизложеното настоящият състав намира, че не следва да прекратява производството в тази му част и да изпраща преписката на Директора на ТП на НОИ – Бургас за произнасяне по искането за спиране изпълнението на разпореждането, тъй като административното производство по оспорване на Разпореждане № * от 30.06.2020, издадено от Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, в рамките на което И. е имала възможност да направи и искане за спиране изпълнението на Разпореждането, е приключило с изискуемия от закона акт - Решение № * от 21.08.2020 година, като по-горестоящият административен орган се е произнесъл по всички искания, с които е бил сезиран. Изпращането на Директора на ТП на НОИ – Бургас на едно явно недопустимо искане би довело до възобновяване на административното производство и предизвикване на нова висящност на спора от фаза, през която той е преминал, а подобно възобновяване на висящността и даване възможност на страната да упражни права, чието упражняване в предвидените от закона срокове е пропусната, е също недопустимо.
Водим от горното и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.И. *** против Решение № * от 12.07.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: