№ 193
гр. Разград, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20233330100630 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.
С искова молба, подадена от “Топлофикация София” ЕАД с ЕИК
*********, представлявано от А.А. и И.И.Е., чрез процесуален представител
К.С., с адрес: гр. София, ул. ***, против А. Т. И. с ЕГН: **********, се моли
съдът да приеме за установено, че същата дължи на ищцовото дружество
следните суми по издадена Заповед за изпълнение по ЧГД № 2698/2021 г.:
1256,29 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия (ТЕ) за периода май 2019 г. до април 2021 г., ведно със законната
лихва от 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна
лихва за забава в размер на 137,56 лв. за периода 15.09.2020 г. до 28.07.2022
г., както и 23, 86 лв. - главница за услугата „дялово разпределение“ за
периода юли 2020 г. до април 2021 г., ведно със законната лихва от 04.08.2022
г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в
размер на 9,56 лв. за периода 31.08.2019 г. до 11.05.2022 г. Претендират
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Твърди се, че ответника в качеството си на общински наемател на
процесния имот, за процесния период е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Сочи се, че продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация
София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от
“Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и
водно регулиране, които влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ без да е
1
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Сочи се още, че
с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ
и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са
влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
“Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в
сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
Съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия. Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ни
ТЕ през процесння период и към настоящия момент не е заплатил
задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършило по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от
ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ,
собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия. Съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за
процесния имот били начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвени
изравнителни сметки от ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди се, че за имота на
ответника били издадени изравнителни сметки, приложени като
доказателство. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в случай че резултатът от изравнителните сметки е сума за
доплащане, то тя се прибавяла към първата дължима сума за процесния
период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за
възстановяване, то от тях служебно се приспадали просрочените задължения,
като се започне от най-старото. Основанието по отношение на претенцията им
за цена на услугата дялово разпределение се съдържала във валидните за
периода Общи условия, където в чл. 22, ал. 2 било инкорпорирано
задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на
топлинна енергия, а именно „Топлофикация София” ЕАД, стойността на
услугата. Клиентите заплащали на продавача стойността на услугата "‘дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях Търговец. Цената на
2
извършената услуга дялово разпределение се формира съгласно чл. 36 от
Общите условия.
В срока за отговор се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове, поради липса на доказателства.
Твърди се, че през процесния период ответникът няма качеството на
потребител на топлинна енергия в недвижим имот в гр. София, ****, като
собственик или ползвател на имота, вкл. като единствен такъв; не е потребена
топлинна енергия от ответника и съответно претендираната за това сума не е
дължима от него, алтернативно - не е дължима в този размер; липсват
доказателства за реда за дяловото разпределение на топлинната енергия за
процесния имот и начина, определен за заплащане на топлинната енергия
през процесния период; няма доказателства, че през периода м. май 2019 г. -
м. април 2021 г. топлинната енергия за сочения имот е измерена, отчетена и
разпределена, както и документирането на тези действия, датите на
извършването им, спазването на предвидения за това ред, срокове и
периодичност; липсват доказателства за определените месечни прогнозни
вноски за топлинна енергия; липсват доказателства за издадените от ищеца
месечни фактури през процесния период, вкл. тяхната стойност и датите на
издаването им, съответно не могат да бъдат определени датите, на които е
настъпила изискуемост на всяко от вземанията по тях. Прави се възражение,
че част от претендираните вземания са погасени по давност. Сочат се като
безспорни следните обстоятелства: че процесния имот е в сграда ЕС.
Третото лице – помагач е изразил становище за основателност на
исковете. Не се оспорват твърденията в ИМ. Изтъква се, че дяловото
разпределение е извършено в съответствие с действащите нормативни актове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С приложено на л. 20 решение съдът е прекратил брак с развод,
възлагайки на съпругата – ответницата по настоящото производство
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. ***. С копие
от решението, придружаващо молба-декларация, ответницата е заявила
желание за откриване на партида за предоставяне на услуги от ищцовото
дружество. Ответницата е декларирала, че при промяна на собствеността, се
задължава да уведоми ищеца. Със заповед на кмета на район „Подуяне“
ответницата и семейството и е настанено в същото жилище. Чрез писмо,
приложено на л. 16, се установява, че в периода м. май 2019 г. до 11.05.2022 г.
е обитаван от домакинството на ответницата А. Т. И., като тече съдебна
процедура за изземване на имота. По делото е приложен протокол от
проведено на 18.09.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на
жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в който е
обективирано решение за сключване на договор за услугата "топлинно
счетоводство" с Техем Сървисис ЕООД, впрочем има подпис за ответницата.
По делото е приложен сключен договор в изпълнение на взетото решение.
Представен е договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и
третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139в ЗЕ, който е относим за исковия период.
Представени са справки от счетоводната система на ищцовото дружество за
издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените през
исковия период общи фактури. Приложени са Общите условия на ищцовото
3
дружество, действали през процесния исков период. По делото са
представени документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение и
изготвяните индивидуални справки за процесния период, в които фигурира
подпис за клиент, както и документи, удостоверяващи връчването на
последните, както и относно сертификацията на уредите за дялово
разпределение.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, в което вещото лице, въз основа на материалите по делото и
представените от третото лице-помагач индивидуални справки и документи
за отчет е констатирало, че през исковия период дяловото разпределение е
извършено в съответствие с нормативната уредба – методика към Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. и Наредбата за топлоснабдяването. Установено е, че
през процесния период ответницата не е извършила никакви плащания.
Начислените суми са по цени, одобрени от ДКЕВР. Според в.л.
разпределението на потребената топлинна енергия е извършено правилно.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че общият размер на неплатените от
ответника суми за процесния период възлизат на сумата от общо 1427,27
лева, в т.ч. 1256,29 лева за потребеното през периода м. април 2019 г. до м.
април 2021 г.; 23,86 лева за дялово разпределение, касаещо периода м. юли
2020 г. до м. април 2021 г., както и обезщетение за забава за периода от
31.08.2019 г. до 11.05.2022 г. общо в размер на 147,12 лева.
Видно от приложено към настоящото производство ч. гр. д. № 1832/2022
г. по описа на съда, че по заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
ответницата-длъжник да заплати на заявителя – настоящ ищец сумата от
1253,29 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г.; лихва върху тази
сума за периода от 15.09.2020 г. до 28.07.2020 г. в размер на 137,56 лева;
сумата от 23,86 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от м. юли 2020 г. до м. април 2021 г.;
9,56 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до
28.07.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.08.2022 г. до окончателното изплащане. Тъй като издадената заповед е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК, с разпореждане
заповедният съд е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
На първо място, съдът установи различие по отношение на отразената
сума за главница за незаплатена ТЕ в ИМ и заповедта, а доколкото в
заповедта е посочена сума от 1253,29 лева (по заповедното не е подадена
молба за допълване/поправка и липсва осъдителен иск), за разликата
производството следва да се прекрати.
В останалата им част предявените искове са допустими.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
4
следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между ищеца и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално
доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че главното
парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера и възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия.
Съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и
местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите (представени са доказателства
за последното). Следователно в нормативната уредба не съществува
задължение за сключване на изрични писмени договори между
топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия
за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във
връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова правоотношение възниква
по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя
с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал. 3, потребителите имат
право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се
отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради
което приложими са утвърдените ОУ на дружеството. Посочената
нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се
приеме, че през процесния период между ответника и ищеца е съществувало
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за
битови нужди, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия. Имотът в процесния период се ползва
именно от домакинството на ответницата.
Предвид гореизложеното съдът приема, че през процесния период между
ответникът и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във
връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо
сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия.
По силата на това правоотношение през исковия период ответницата е била
потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане
на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна
енергия има значение единствено относно компонентите и размера на
задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно
съществуването на облигационното правоотношение. Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
ЗЕ. Според ал. 2 на същия текст, когато всички собственици и титуляри на
5
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да
бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
За процесния период страните в настоящото производство са били
обвързани от влезлите в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР. Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключенията на вещите лица, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот
са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба. Съгласно чл.
139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ, а именно
топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. От
представените по делото и приложими в отношенията между страните общи
условия за процесния период, клиентите имат право да предявят възражения
до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма данни ответниците
да са се възползвали от това право. При липсата на доказателства за
направени възражения за начислените от ищеца суми и при отразеното от
вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза, че разпределяната
от ФДР топлинна енергия е съобразно действащите към исковия период
нормативна уредба, съдът приема, че ответницата дължи начислените суми.
С оглед изводите за основателност на предявените искове за главница за
ТЕ, следва да бъде разгледано възражението на ответниците за настъпила
погасителна давност по отношение на част от претендираните суми. Съгласно
ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. В случая същата е
прекъсната на 04.08.2022 г., когато заявлението по чл. 410 ГПК е изпратено в
съда. При липсата на представени по делото доказателства за спиране или
прекъсване на давността, погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 04.08.2019 г. Ето защо и съобразявайки
заключението на ССчЕ, в което вещото лице е описало издаваните през
процесния период фактури за прогнозно начислена топлинна енергия, съдът
приема, че погасени по давност са вземанията по издадената фактура на л. 137
общо в размер на 2,50 лева (приложените на л. 135 и л. 136 не са включени в
справката на л. 30. Останалите касаят период на предоставяне на услуги от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. (примерно описаната първа по ред фактура в
таблицата – част от ССЧЕ на л. 174, а именно Фактура № ********** касае
период за доставена топлоенергия 01.11.2019 г. – 31.11.2019 г., а всички
следващи касаят периода след м. ноември 2019 г.). Това е така, тъй като
независимо от обстоятелството, че ответникът има издадени общи фактури, в
които са включени издадените прогнозни фактури през горепосочения
период, то от нейното издаване не започва да тече нова давност.
6
При липса на оспорване на размера на друго основание, съдът приема, че
вземането за главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот
за периода 06.08.2019 г. – 30.04.2021 г. възлиза на 1250,79 лева, а за главница
за дялово разпределение в размер на 23,86 лева за периода м. юли 2020 г. – м.
април 2021 г. ведно със законната лихва върху тези суми от завеждане на
заявлението.
Вземането е изискуемо съобразно чл. 33 от ОУ без да е необходима
покана, поради което върху него следва да се начисли лихва поради забава в
плащането, която изчислена по реда на чл. 162 ГПК (като се приспадне
лихвата, отнасяща се до задължение в размер на 2,50 лв.) възлиза на 137,07
лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 28.07.2020 г., поради което предявения иск следва да се
уважи до тази сума, а в останалата сума до претендирания размер е
неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок
за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на
услугата дялово разпределение (срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма), длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане
има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада
в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната
лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е
ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава покана
относно заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което
последният не е изпаднал в забава и не дължи на "Топлофикация София" ЕАД
обезщетение почл. 86, ал. 1 ЗЗД или сумата от 9,56 лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. –
11.05.2022 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има
право на разноски съразмерно на уважената част от исковете. Направените
разноски от ищеца са в размер на 1068,95 лева. На основание чл. 78, ал. 8
ГПКсъдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева,
тъй като делото не е от фактическа и правна сложност. Съразмерно на
уважената част от предявените искове ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 1158,65
лева.
С оглед задължителните указания дадени в Тълкувателно решение №
4 на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство
по чл. 422, ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното
производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да
стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед включва разноски в общ
размер на 78,55 лева Съразмерно на уважената част от исковете ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в заповедното
производство в общ размер на 77,80 лева. В заповедното производство няма
данни за направените от длъжника разноски, поради което такива не се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД,
че ответницата А. Т. И. с ЕГН: ********** от с. ***, общ. Разград, ***,
дължи на ищеца “Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *********,
представлявано от А.А. и И.И.Е., следните суми във връзка с издадената
срещу ответника Заповед № 916 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по Частно гражданско дело № 1832 по описа на за 2022 г. Районен
съд – Разград: 1250,79 лв. (хиляда двеста и петдесет лева и 29 стотинки),
представляващи дължима сума за предоставена топлинна енергия за периода
06.08.2019 г. – 30.04.2021 г., предоставена за недвижим имот в гр. София,
****, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази
сума, считано от 04.08.2022 г. до окончателното плащане; 137,07 лв. (сто
тридесет и седем лева и 7 стотинки), представляващи обезщетение за забава
за дължимата сума за предоставена топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 28.07.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените искове в частта: за главница за дължима топлинна енергия за
сумата над присъдения размер от 1250,79 лева до пълния предявен размер от
1253,29 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 04.08.2019 г. включително;
предявения иск за обезщетение за забава върху дължимата сума за
предоставена топлинна енергия за сумата над присъдения размер от 137,07
лева до пълния претендиран размер от 137,56 лева; както и за сумата от 9,56
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 28.07.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕДОПУСТИМ иска в частта
му, с която се иска сума в по-голям размер от посочената в издадената
заповед, дължима за незаплатена топлинна енергия и ПРЕКРАТЯВА в тази
му част производството по Гражданско дело № 20233330100630 по описа за
2023 година на Районен съд - Разград. В тази част решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
пред Окръжен съд – Разград, считано от датата на получаване на съобщението
за изготвянето на решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. Т. И. с ЕГН: **********
от с. ***, общ. Разград, ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация София” ЕАД с
ЕИК *********, представлявано от А.А. и И.И.Е., следните суми съразмерно
на уважената част:
- 1158,65 лв. (хиляда сто петдесет и осем лева 65 стотинки) за направени
разноски по настоящото производство;
- 77,80 лв. за направени разноски по Частно гражданско дело № 1832 по
описа на за 2022 г. Районен съд – Разград и
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към Частно
гражданско дело № 1832 по описа на за 2022 г. Районен съд – Разград с оглед
на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9