№ 368
гр. П., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20251230100349 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищцата – М. К. К., с настоящ адрес в с. М., общ. П., ЕГН **********, твърди,
че на 16.01.2023 г. между нея (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател)
е бил сключен договор за потребителски кредит с № 193811, с главница от 5 000 лв.
Смята, че договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на
разпоредби от този закон, подробно цитирани в обстоятелствената част на исковата
молба. Изтъква, че е платила по визирания договор общо 9 654,38 лв., но поради
неговата недействителност, сумата от 4 654,38 лв., надвишаваща чистата стойност на
кредита, трябва да й бъде възстановена. Пояснява, че за това вземане е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило възражение. Иска
съществуването на вземането да бъде признато за установено. Претендира съдебни
разноски и предлага в полза на адвокатите, които са й е оказали безплатна правна
помощ в заповедното и в исковото производство да бъдат присъдени съответни
възнаграждения.
Ответникът – „М.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Г. С.
Р.“ № 147, ап. 14, ЕИК ***, заявява, че в хода на делото е погасил претендираната сума
изцяло. Счита, че не дължи съдебно-деловодни разходи на ищцовата страна.
Съдът приема следното:
1
1. По предявения иск:
Предмет на разглеждане е установителна искова претенция по чл. 422, ал. 1 във
вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Вземането, за което е предявен искът, попада в обхвата на Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 26386/22.08.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 47303/24 г.
на Софийския районен съд, срещу която сегашният ответник (като длъжник) е
възразил по реда на чл. 414 от с. к.
В принципен план уважаването на ищцовата претенция е детерминирано от
кумулативното наличие на две предпоставки – 1/ предаване от ищцата и съответно
получаване от ответника на материалното благо, което е предмет на иска, и 2/ начална
липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък. Даденото по
договор за потребителски кредит, надвишаващо чистата стойност на кредита, когато
договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК, е типичен пример за хипотезата на
неоснователно обогатяване, получила нормативна регулация в разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Според представеното по делото преводно нареждане от 22.07.2025 г., след
започване на сегашното исково съдебно производство, ответникът е заплатил в полза
на ищцата процесното вземане. Този факт изрично се признава (чл. 175 ГПК) от
ищцата, съобразно писмено становище от 06.10.2025 г. на нейния процесуален
представител.
Коментираното плащане подлежи на отчитане, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй
като, макар и да е станало след предявяването на иска, има значение за материалното
субективно право по него, в аспект, че то вече не съществува.
В този контекст ищцовата претенция подлежи на отхвърляне, заради погасяване
на вземането, за което се води делото, в хода на процеса.
2. По съдебните разноски:
Отговорността за разноските в гражданския процес по правната си природа е
облигационно правоотношение, в чието съдържание се включва правото на едната
страна по делото да иска и кореспондиращото му задължение на другата страна да
заплати разходите по производството, когато неоснователно е предизвикала съдебния
спор.
Така релевантен за разпределението на тази отговорност е именно изходът от
делото, поради което ищецът има право на съдебни разноски при уважаването на иска
(чл. 78, ал. 1 ГПК), а ответникът – при отхвърлянето му или при прекратяването на
производството (чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК).
Разноските обаче се понасят от ищеца и при уважаване на исковата претенция,
ако ответната страна я е признала и с поведението си не е дала повод за нейното
завеждане (чл. 78, ал. 2 ГПК). По аргумент за противното, когато ответникът е станал
2
причина за образуване на делото, но в хода му е заплатил претендираната сума, той
няма право на разноски, а е длъжен да възмезди ищеца за направените от него
съдебно-деловодни разходи (вж. изрично в този смисъл Определение № 688/02.10.2014
г. по ч. т. д. № 2337/14 г., I т. о. на ВКС и Определение № 232/07.05.2015 г. по ч. т. д.
№ 992/15 г., II т. о. на ВКС).
Ето защо и с оглед подаването на възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта
за изпълнение, издадена относно процесното вземане, ответникът няма как да бъде
освободен от отговорността за разноски спрямо ищцата, въпреки последващото
доброволно погасяване на претендираното вземане.
Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
деловодните разходи, сторени както в заповедната процедура, така и в сегашното
исково производство (съобр. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
Конкретните съдебно-деловодните разходи, полагащи се на ищцовата страна,
включват единствено дължимите държавни такси за заповедното и за исковото
производство, които са заплатени и възлизат на по 93,09 лв.
Ищцата е получила безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) и в
исковото, и в заповедното производство. На адвокатите, които са я е предоставили –
адвокат Н. И. И. от Софийската адвокатска колегия, с адрес в гр. С., ул. „Г.“ № 31,
офис-партер, ЕГН ********** – в заповедното производство, и адвокат С. Й. Д. от
Софийската адвокатска колегия, с адрес в гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 165, ет. 2, ЕГН
********** – в исковия процес, трябва да бъде присъдено възнаграждение (по чл. 38,
ал. 2 ЗАдв.). То трябва да се фиксира на 200 лв. – за адв. И., и на 400 лв. – за адв. Д..
Определянето на тези възнаграждения е извършено от сегашния съдебен състав
на базата на действителната фактическа и правна сложност на делото и при зачитане
на принципните постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г.
на СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от
държавите-членки на Европейския съюз не са длъжни да прилагат ограничение от
националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения,
ако този размер не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на
делото. Преценката на националния съд в една такава ситуация трябва да се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело,
неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството,
събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не
следва да се забравя, че се касае са строго квалифициран труд, полаган от лице с
юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за своята дейност.
Пренасянето на описаните критерии в полето на разглежданата хипотеза
показва, че горепосочените адвокатски възнаграждения кореспондират напълно с
проблемите, които делото поставя от фактическа и от правна страна. Спорният
3
предмет е имуществено притезателно право на неособено висока стойност. В
заповедното производство е депозирано стандартизирано заявление, към което не се
налага прилагането на доказателства, а разглеждането му става в закрито съдебно
заседание. В хода на исковия процес е изготвена искова молба, която съдържа
подробни доводи за недействителност по чл. 22 ЗПК на процесния договор и
произтичащото от това недължимо плащане на търсеното вземане. По исковото дело
обаче са събрани единствено писмени доказателства в неголям обем и е проведено
само едно открито заседание, в което процесуален представител на ответницата не е
взел лично участие. Предвид погасяването на претендираната сума след завеждането
на исковата молба, не се е стигнало до разглеждане по същество на правната
проблематика, свързана с недействителността на договора.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса, иска
на М. К. К., с настоящ адрес в с. М., общ. П., ЕГН **********, предявен против
„М.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 147, ап. 14, ЕИК
***, с който се претендира да бъде признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК,
че последното дължи на първата следната сума, включена в предметния обхват на
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 26386/22.08.2024 г., издадена по ч. гр. д.
№ 47303/24 г. на Софийския районен съд, а именно: 4 654,38 лв. – недължимо платена
сума по договор за потребителски кредит с № 193811/16.01.2023 г., сключен между
„М.“ АД (като кредитодател) и М. К. К. (като кредитополучател), ведно със законната
лихва, считано от 02.08.2024 г. до погасяването.
ОСЪЖДА „М.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Г. С. Р.“
№ 147, ап. 14, ЕИК ***, да заплати на М. К. К., с настоящ адрес в с. М., общ. П., ЕГН
**********, съдебни разноски, както следва:
- 93,09 лв. – за заповедното производство (ч. гр. д. № 47303/24 г. на
Софийския районен съд), и
- 93,09 лв. – за исковото производство (гр. д. № 349/25 г. на Районен съд –
гр. П.).
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „М.“ АД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 147, ап. 14, ЕИК ***, да заплати на адвокат Н. И.
И. от Софийската адвокатска колегия, с адрес в гр. С., ул. „Г.“ № 31, офис-партер, ЕГН
4
**********, сумата от 200 лв. – възнаграждение за безплатната правна помощ, която
последният е оказал на ищцата М. К. К., в качеството й на заявител в заповедното
производство (ч. гр. д. № 47303/24 г. на Софийския районен съд).
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „М.“ АД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 147, ап. 14, ЕИК ***, да заплати на адвокат С. Й.
Д. от Софийската адвокатска колегия, с адрес в гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 165, ет. 2, ЕГН
**********, сумата от 400 лв. – възнаграждение за безплатната правна помощ, която
последната е оказала на ищцата М. К. К. в първоинстанционното исково производство
(гр. д. № 349/25 г. на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ на исковото производство, заповедното дело да се
върне на Софийския районен съд, ведно със заверен препис от настоящия съдебен акт,
за сведение.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5