№ 1711
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СП-
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СП- Гражданско дело №
20231110155643 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 281206/10.10.2023 г.
/с дата на пощенско клеймо 09.10.2023 г./, с която „--“ АД е предявило срещу Ц-,
ЕИК - обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, по
реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, както следва: 1/ иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 381,73
лева, представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка
„Каско“ обезщетение за увреден лек автомобил „-“, рег. № - от виновно и
противоправно поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна
работа /принудително преместване на неправилно паркиран автомобил/, при или
по повод изпълнението на която е причиненото увреждане на имуществото на
застрахованото при ищеца лице, собственик на лек автомобил „-“, рег. № -, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /09.10.2023 г./
до окончателното й изплащане; 2/ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от
106,99 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.11.2020 г. –
20.07.2023 г., дължима върху претендираната в производството главница.
Ищецът твърди, че на 01.09.2018 г., в гр. София, около пазар „Димитър
Петков, принудително е преместен лек автомобил „-“, рег. № -, като
принудителното преместване било извършено от служители на Ц-. Поддържа, че
след освобождаване на автомобила, собственикът му констатирал нанесени щети
1
по същия, а именно – по калник преден десен, по калник заден десен, калник
заден ляв и стоп десен. Твърди, че процесното събитие е настъпило в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”,
съгласно полица № -, със срок на действие от 19.04.2018 г. до 18.04.2019 г.
Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в „--” АД е подадено
уведомление за щета, във връзка с което е образувана щета, по която е изплатено
обезщетение в размер на 366,73 лева и са сторени ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лева. Сочи, че до ответника е изпратена регресна покана за
доброволно заплащане на претендираната в настоящото производство сума, но
задължението не е изпълнено, поради което ответникът изпаднал в забава и
дължал и обезщетение за забава в размер на 106,99 лева за периода 16.11.2020 г. –
20.07.2023 г. Моли, за уважаване на предявените искове. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.
Излагат се съображения, че с исковата молба не се обосновава механизма на ПТП
и причинната връзка между щетите по лекия автомобил и твърдяното виновно и
противоправно поведение на служители на Ц-, което да се довело до реализиране
на щети по лек автомобил „-“, рег. № -. Поддържа се, че технологията на
извършване на репатриране на автомобили, изключва причиняването на подобен
тип увреждания, посочени в исковата молба. Поддържа се, че по време на
репатрирането и непосредствено преди освобождаването на автомобила, са
изготвени снимкови материали, от които било видно, че във връзка с процесното
принудително преместване на лек автомобил „-“, рег. № -, по същия не са
причинени твърдените в исковата молба щети. Посочва се, че на 01.09.2018 г.
/датата на репатриране на процесния автомобил/, собственикът на лек автомобил
„-“, рег. № - не е предприел никакви действия по обезпечаване на доказателства за
наличието на щети по горепосочения автомобил, нито е бил извикан представител
на застрахователя - ищец, който да посети специализирания паркинг и да
констатира твърдените от ищеца щети. Поддържа се, че собственикът на лек
автомобил „-“, рег. № - едва на 03.09.2018 г. е подал възражение пред ответника за
причинени щети във връзка с извършеното на 01.09.2018 г. принудително
преместване, като посочените във възражението щети се различават от тези, които
са посочени от собственика на увреденото имущество пред застрахователя – ищец
при завеждане на щета пред него, извършено на 07.09.2018 г. Моли, исковете да
бъдат отхвърлени, респективно – да бъде намалено претендираното от ищеца
2
обезщетение.
На 21.11.2023 г. от ЗАД „-" АД, конституираното на страната на ответника
трето лице – помагач, е депозирано становище по предявените искове. В същото
се оспорват предявените искове, както по основание, така и по размер, по
изложени подробни съображения в становището от 21.11.2023 г. Поддържа се, че
ищцовото дружество е платило в нарушение на собствените си общи условия /ОУ/
по договора за застраховка „Каско“ и това плащане е недължимо, поради което и
не възниква регресното право на застрахователя. В тази връзка се сочи, че
твърдяното в исковата молба събитие не попада в нито едно от хипотезите на
покрит риск, съгласно представените с исковата молба ОУ. Излагат се подробни
съображения в този смисъл. На отделно основание се сочи, че за да възникне
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, лицето на което е възложено
работата, виновно и противоправно, следва да е причинило вредите, което
означава, че служителите на ЦГМ с техните действия или бездействия, следва да
са нарушили правилата, регламентиращи дейността им или други законови
разпоредби, каквито твърдения няма в исковата молба, нито са представени
доказателства за подобно нещо. В тази връзка се сочи, че ако вредите по
автомобила са нанесени от характеристиките и естеството на специализираната
техника т.е. от това, че при вдигане и преместване с тази специализирана техника
винаги или в повечето случаи се нанасят подобни вреди по принудително
преместваните автомобили, то поведението на служителите на ЦГМ, не следва да
се тълкува като противоправно и съответно не е виновно, което означава, че не
възниква и отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД, като се цитира и
практика на Пленума на ВС, а именно Постановление № 9 от 28.12.1966 г.
Оспорва се, че всички вреди, твърдени в исковата молба и за които ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение, са в прако причинна следствена връзка с
процесното събитие. Оспорва се стойността на ремонта на автомобила и че
същият съответства на средни пазарни цени. Оспорва се и акцесорният иск, за
обезщетение за забава, като неоснователен и недоказан, поради
неоснователността на главния иск. Моли се за отхвърляне на предявените искове,
като са изложели становишще по направените от страните доказателствени
искания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
3
установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл.
45 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на
увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който да е
настъпило събитие, което е довело до увреждането на имуществото на
застрахованото при ищеца лице, вследствие виновно и противоправно поведение
на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа, при или по повод
изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата молба събитие и
причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при ищеца лице, като
в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди,
както и изпадането на ответника в забава, периода на забавата и размерът на
обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
От представената по делото застрахователна полица по застраховка „Каско
на МПС“ № 031218013006904 от 19.04.2018 г., със срок на покритие 19.04.2018 г.
– 18.04.2019 г. се установява по делото, че към датата на реализиране на
процесното събитие /01.09.2018 г./ между ищеца и собственика на МПС – лек
автомобил „-“, рег. № - е съществувало валидно правоотношение по застраховка
„Каско”, клауза „Пълно Каско“.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява в
производството, че на 01.09.2018 г., около 16:00 часа лек автомобил „-“, рег. № - е
бил паркиран неправилно в района на пазар „Димитър Петков“ в гр. София, от
където бил принудително преместен от специализиран автомобил на „--“ ЕАД.
Спорният по делото въпрос, който следва да намери разрешение в
настоящото производство е този, дали в срока на застрахователното покритие по
4
застраховка „Каско на МПС“ № 031218013006904 от 19.04.2018 г. е настъпило
събитие, което е довело до увреждането на имуществото на застрахованото при
ищеца лице, вследствие виновно и противоправно поведение на лица, комуто
ответникът е възложил конкретна работа, при или по повод изпълнението на
която, да е настъпило твърдяното в исковата молба събитие и причиненото
увреждане на имуществото на застрахованото при ищеца лице.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите -
Й. -, Борислав Цветков - и --.
Съдът цени показанията на свидетеля Борислав Цветков - по реда на чл.
172 ГПК, като отчита евентуалната заинтересованост на свидетеля, доколкото
същия бил служител на ответното дружество, както към датата на реализиране на
процесното събитие, така и към настоящия момент. Същевременно показанията
на свидетеля Борислав - са ясни, безпротиворечиви, конкретни и пресъздават
фактическа обстановка, която свидетелят - лично е възприел, доколкото е
участвал в екипа, който е осъществил принудителното преместване на лек
автомобил „-“, рег. № - на процесните дата и час.
В показанията си пред съда свидетелят - заяви, че към 01.09.2018 г. е
заемал длъжността „шофьор и кранист“ при Ц-. Посочи, че му е известен случая с
принудително преместен автомобил на 01.09.2018 г., като посочва, че с екипа се
отзовали на получен сигнал от полицейски служители за автомобил, който е бил
паркиран в нарушение и който се намирал около ул. Пиротска в гр. София. След
като пристигнали на място, свидетелят - изготвил снимков материал относно
мястото, на което бил паркиран лек автомобил „-“, рег. № -, след което
автомобилът бил принудително преместен на наказателен паркинг в квартал
Подуяне. Посочва, че при извършване на преместването не били причинени
каквито и да било увреждания по автомобила, който бил преместен принудително.
В тази връзка сочи, че на мястото, където автомобилът бил паркиран не е имало
нищо покрай него /например дървета, клони, храсти/, освен бордюр, който бил
висок около 20 сантиметра. Посочва, че увреждания по калници и врати на
принудително премествани автомобили не могат да се получат, доколкото при
преместването не се докосват калници или врати, а само гуми.
Показанията на свидетеля - са ясни, конкретни и пресъздават личните му
възприятия във връзка с извършеното принудително преместване на процесния
автомобил. Показанията му се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал, включително показанията на свидетеля - - и уточненията
5
на вещото лице по приетата в производството съдебна автотехническа експертиза,
заявени от последното в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Свидетелят - Й. - свидетелства за начина и технологията по извършване
принудителното преместване на автомобили от Центът за градска мобилност
ЕАД. Посочва също, че при връщане автомобила на собственика му, за същия е
изготвен снимков материал, който е приложен по делото.
При предявяване снимковия материал, приложен към отговора на исковата
молба, на вещото лице по приетата в производството съдебна автотехническа
експертиза, същият изрично заяви, че на снимковият материал, който му е
предявен от съда в проведеното на 04.12.2023 г. открито съдебно заседание, който
е представен от ответника, не се виждат увреждания по детайлите, които е
посочил в заключението си.
Тук следва да се посочи, че при разпита му пред съда, на свидетеля --
/собственик на процесния автомобил/ беше предявен снимковият материал, който
бе предявен и на вещото лице по приетата в производството експертиза, като
свидетелят заяви, че това счита, че са уврежданията, които е констатирал при
получаване на автомобила на наказателния паркинг, което компроментира
показанията на свидетеля -. Допълнително в тази връзка, следва да се посочи, че в
показанията си пред съда свидетелят - заяви, че „по – късно“ /без да се сочи
конкретен период от време/ установил, че заден стоп също е спукан и между стопа
и калника имало кора от дърво /следа от дърво/, като в тази връзка заяви, че на
мястото, където бил паркирал автомобила имало дървета на улицата. Показанията
му в тази част не само не се подкрепят от доказателствения материал, но и са в
пълно противоречие със същия. Видно от представения отговор на направено от --
възражение пред Ц- /във връзка с нанесени щети по процесния автомобил при
твърдяното от ищеца събитие/, свидетелят - на 03.09.2018 г. е предявил
възражение пред Ц-, в което като увреждания е посочил единствено щети по задна
лява врата, заден десен калник и преден десен калник. Едва при предявяване на
претенция пред застрахователя си по „Каско“ /ищцовото дружество/ на 07.09.2018
г. /почти една седмица след твърдяното събитие на 01.09.2018 г./ - посочва като
увреждане и десен стоп, като в уведомлението по щета е посочено, че още при
получаването на автомобила от наказателния паркинг са констатирани всички
увреждания /не е ясно и поради каква причина уведомлението за щета е подадено
до застрахователя по имуществена застраховка почти една седмица след
твърдяното събитие, при което се сочи да са причинени уврежданията/. Отделно
следва да се посочи, че вещото лице по приетата съдебна автотехническа
6
експертиза изрично заяви, че уврежданията по стоп десен се намират извън
обичайната зона на съприкосновение между коланите и детайлите на автомобила
и не могат да бъдат причинени вследствие на обичайно преместване на
автомобила. Тук е необходимо да се подчертае, че от показанията на свидетеля -
се установи в производството, че на мястото, където автомобилът бил паркиран не
е имало нищо покрай него /например дървета, клони, храсти/, освен бордюр,
който бил висок около 20 сантиметра. Това обстоятелство се установява и от
представения снимков материал, изготвен от свидетеля - преди принудителното
преместване на процесния автомобил, като по делото безспорно се установи, че
именно това е мястото, на което е бил паркиран от автомобила, потвърдено и от
собственика му – свидетелят -. От представения снимков материал е видно, че в
непосредствена близост до автомобила действително няма дървета, клони, храсти,
а единствено бордюр и тротоар с не голяма височина. Най-близкото дърво
/особено до задната част на автомобила, където се намира стоп десен/ е на
разстояние от поне няколко метра до мястото, където е бил паркиран
автомобилът. Това води до извод, че заявените пред застрахователя увреждания са
получени при най-малко две събития, а не както се твърди в исковата молба - при
процесното, реализирано на 01.09.2018 г.
Така констатираните по-горе противоречия между показанията на
свидетеля - и останалия събран по делото доказателствен материал, по становище
на настоящия съдебен състав, компроментират показанията на този свидетел в
обсъдените по-горе части, поради което и съдът не следва да ги кредитира в тази
им част.
Действително в заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебна автотехническа експертиза се посочва, че уврежданията,
получени по процесния автомобил могат да се получат по начина, заявен от ищеца
в исковата молба, като излага подробни съображения в този смисъл.
Същевременно в изслушването си пред съда вещото лице посочи, че като вид и
характер, уврежданията могат да бъдат получени и по друг механизъм, например
при движение на превозното средство, преминаване покрай спряло превозно
средство, удар в паркирано състояние и т.н., както и че могат да бъдат получени
по различно време и по различен начин.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото
не се доказа пълно и главно, че процесното събитие е настъпило при описания в
исковата молба механизъм, като липсата на пълно и главно доказване на
твърдения от ищеца механизъм на реализиране на процесното събитие, следва да
7
има като единствена законна последица отхвърляне на исковата претенция за
главница.
С оглед достигане до извод за неоснователност на иска за главница, то
следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за лихва за забава.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора, право на разноски в настоящото производство
има ответникът.
От името на ответното дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева.
Възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е
своевременно заявено се явява основателно. С оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е приключило,
посредством разглеждането му в две открити съдебни заседания, то в полза на
ответното дружество следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер
близък до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за съответния вид работа,
а именно 450,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „--” АД, ЕИК --,
със седалище и адрес на управление г---, следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответника „--” ЕАД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„---“ № 84 сумата от 450,00 лева, представляваща разноски в производството пред
СРС.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 41374/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответното дружество се претендират разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 41374/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а
именно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
При преценка извършената от процесуалния представител на ответника
работа по изготвяне и депозиране на възражение срещу издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
липсата на фактическа и правна сложност на заповедното производство и
материалния интерес по делото, настоящият съдебен състав намира, че полза на
8
ответното дружество следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което да
отговаря в пълна степен на характера на заповедното производство и
предоставената в него защита на правата на ответника, а именно в размер от
200,00 лева. При произнасянето си съдебният състав съобрази приетите от СЕС
разрешения в Решение на СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
От името на конституираното на страната на ответника трето лице помагач
– ЗАД „-" АД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива
не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, от
името на „--” АД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление г--- против „--”
ЕАД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление -- обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че „--” ЕАД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „---“ № 84 дължи в полза на „--” АД, ЕИК --, със седалище и адрес на
управление г--- суми, както следва: 1/ сумата от 381,73 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско“ обезщетение
за увреден лек автомобил „-“, рег. № - от виновно и противоправно поведение на
лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа /принудително преместване
на неправилно паркиран автомобил/, при или по повод изпълнението на която е
причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при ищеца лице,
собственик на лек автомобил „-“, рег. № -, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на иска /09.10.2023 г./ до окончателното й
изплащане; 2/ сумата от 106,99 лева, представляваща мораторна лихва за периода
16.11.2020 г. – 20.07.2023 г., дължима върху претендираната в производството
главница, за които суми на 30.07.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 41374/2023 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „--” АД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление г--- да
заплати в полза на „--” ЕАД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление -- на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 450,00 лева, представляваща разноски в
исковото производството пред СРС.
9
ОСЪЖДА „--” АД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление г--- да
заплати в полза на „--” ЕАД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление -- на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200,00 лева, представляваща разноски в
заповедното производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЗАД „-" АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10