Определение по дело №597/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 824
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 15 октомври 2021 г.)
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20211700500597
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 824
гр. Перник, 15.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500597 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.
С разпореждане № 4311 от 26. 08. 2021г., постановено по ч. гр. д. №
04668 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд, е отхвърлено заявлението
за издаване на заповед по чл. 410 ГПК на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД срещу Б. Е. Н., в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение за три суми, сред които и сумата от
396лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, а за
останалите претенции е издадена Заповед за изпълнение № ***г.
За да постанови разпореждането в тази му част, Пернишкият районен
съд е приел, че с уговарянето на възнаграждение се заобикаля разпоредбата на
19, ал.4 от ЗПК, тъй като с начисляването и събирането на възнаграждение за
допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално прикрива
разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на
закона за максимален ГПР.
Недоволно от разпореждането, в тази му част, е останало „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, което чрез юрисконсулт Ц. П., го е обжалвало с
1
частна жалба, в тази му част. Моли същото да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно и да бъде уважено предявеното заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и за тази сума. Моли да му бъдат
присъдени направените разноски в настоящето производство. Доводите в
частна жалба са : че сключването на застрахователна премия не е
предпоставка за отпускане на кредита, поради което размерът на
застрахователнат премия не следва да бъде включван в размера на ГПР и така
не оскъпява кредита, че потребителлското кредитиране и застрахователното
право имат различен и специфичен предметна дейност, както и че когато
обективираното от страните съгласие видимо и обективно разпознаваемо не
страда от посочените ЗЗП пороци пороци на преговорния процес и на
договорената воля, то липсва основание за отхвърляне на договора като годно
основание по реда на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като взе предвид доводите на
жалбоподателя и след преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ
на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
С оглед изменението на чл. 410, чл. 411 и следващите от ГПК, както и с
въвеждането на ал.3 в чл. 7 в ГПК с ДВ бр.100 / 2019г., съдът има задължение
да следи наличие за неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б.
Е. Н., се основава на твърдения в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, че същият не е изпълнил задълженията си по договор за паричен
заем № ***г. и договор за допълнителни услуги към заем № ***г. между
„Микро кредит“ АД и длъжника Н., вземането по който е впоследствие е било
цедирано на заявителя.
С договор за паричен заем № ***г., на Б. Е. Н., в качеството му
заемополучател, е бил отпуснат заем в размер на 1200лв., с който се е
извършвало рефинансиране на сума от 345,52лв. и който е следвало да бъде
върнат на 48 месечни погасителни вноски по погасителен план, поради което
2
длъжникът Н. има качеството на потребител. Съгласно т.4.3 от договор за
допълнителни услуги към заем № ***г., подписан на ***г.между „Микро
Кредит“ и Б. Н. – в случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с
посредничеството на „Микро Кредит“ АД, то клиентът ще дължи връщане на
сумата за застрахователна премия на „Микро Кредит“, на равни
седмични/месечни вноски. Размерът на вноската и датата, на която ще се
дължи всяка месечна/седмична вноска, са посочени в точка 3 на този договор.
На същата дата ***г. Н. е подписал застрахователна полица за
застраховка „Защита“ № ***, покриваща риск „премиум живот“, със
застрахователна компания „Уника Живот“ АД, в която е отбелязано, че
застрахователната сума е в размер на 1200лв., а застрахователната премия е в
размер на 950,40лв., като срокът на застраховката е 18 седмици.
Съгласно т.3 от договор за допълнителни услуги към заем № ***г.,
подписан на ***г., предоставя на клиента , при условията на този договор,
пакет допълнителни услуги финансиране и разсрочване с посредничеството
на „Микро Кредит“ АД, застраховка по пакет „комфорт“ или по пакет
„премиум живот“, като по втората срокът на изплащане е 48 седмици
/колкото срокът по договора за заем/, а вноска е от 19,80лв., т.с. Н. дължи
общо 950,40лв.
При положение, че предметът на договора за заем е сума от 1200лв., от
която 354,52лв. са за рефинансиране, с клаузата на т. 3 от допълнителния
договор – допълнителна услуга, е уговорено заплащането на общо 950,40лв.
/18 вноски по 19,80лв./, която доближа до размер самата главница по договора
за заем, а ако се приспадне сумата за рефинансиране, даже я надвишава.
Макар в случая да има фиктивно разделение на три части - договор за
паричен заем № ***г., договор за допълнителни услуги към /договор за/ заем
№ ***г., и застрахователна полица /при което не е ясно какво е съдействието
на „Микро кредит“ за нейното подписване/, то е налице взаимовръзка между
тях с една единствена цел – ощетяване интересите на потребителя, за сметка
на тези на „Микро кредит“.
Всичко това дава основание, Пернишкият окръжен съд да направи
извод, че с уговарянето на застрахователно възнаграждение се заобикаля
3
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с начисляването и събирането на
възнаграждение за допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а
реално прикрива разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на
ограниченията на закона за максимален ГПР. Следователно частната жалба се
явява неоснователна. Разпореждането в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава разпореждане № № 4311 от 26. 08. 2021г., постановено по ч.
гр. д. № 04668 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваната
му част, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 410
ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Б. Е. Н., в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за
сумата от 396лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4