РЕШЕНИЕ № 189
гр. Перник 29.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 125
по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1895/20.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 8587/2018г. по описа на Пернишкия районен съд е осъден Р.З.Д.
да заплати на А.Г.Й. сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за
причинените й от ответника неимуществени вреди вследствие на нанесен й от
ответника побой- удари с юмруци и отправени заплахи на ***г., ведно със
законната лихва, считано от ***г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 4000 лв.
В срок е постъпила въззивна жалба от Р.З.Д.,
в която се поддържа, че решението е незаконосъобразно, защото съдът не е взел
предвид всички събрани по делото доказателства и е направено искане за отмяна
на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
А.Г.Й. оспорва жалбата и моли
решението да бъде потвърдено.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД.
Страните по делото са бивши съпрузи.
Ищцата твърди, че на ***г. в района
на *** в ***, ответникът й е нанесъл удари, в резултат на който е получила
контузия на гръден кош, счупване на осмо и девето ребро в ляво, кръвонасядане и
охлузване по горната устна, контузия на главата – слепоочно от ляво. Твърди, че
от нанесените й удари е претърпяла болки и страдания, като е поискала ответникът
да бъде осъден да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 4 000 лв.
Ответникът е оспорил иска с
твърдения, че на посочените дата и място е имало конфликт между страните, но те
само са си разменили реплики в присъствие на децата им. Поддържа, че не е
нанасял удари на ищцата.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
Като свидетели са разпитани А. Р. З.
и Г. Р. З./ синове на страните/. Двамата установяват, че през ***г. са били
свидетели на конфликт между своите родители. Разказват, че една сутрин са
тръгнали с баща си на училище. Придвижвайки се с управлявания от баща им
автомобил на светофара в *** видели ищцата, която също управлявала автомобил,
като на седалката до нея имало непознат мъж. Ответникът спрял на светофара, а
ищцата успяла да премине и продължила напред. Впоследствие ответникът настигнал
ищцата, като тя вече била сама. В района на *** страните спрели с автомобилите
си и без да слизат от тях си разменили обидни думи, след което ответникът
закарал децата си на училище. Свидетелите сочат, че от този момент не поддържат
отношения с майка си.
Като доказателство по делото е
представен лист за преглед на пациент, видно от който на ***г. в 11,23 ч. е
извършен преглед на ищцата с анамнеза побой. На същата са назначени
консултации.
Видно от представеното -съдебномедицинско
удостоверение на живо лице от *** г., при прегледа на ищцата и въз основа на
представената медицинска документация са установени следните увреждания: по
горната устна на устата отляво, по лигавицата, се установява синкаво кръвонасядане,
около 1/0,5 см, с белезникаво охлузване, около 0,5/0,3 см.; в лявата долна
гръдна половина има синкаво кръвонасядане, около 2/2 см, с палпаторна болка и
болка при вдишване; фрактури на VIII и IX ребра вляво; контузия на главата -
слепоочно, отляво. Установените увреждания
се дължат на действието на твърди предмети (каквито са и човешките ръце
и юмруци), и по време и начин могат да се получат както се сочи в
предварителните данни.
От заключението на вещото лице –
психиатър, се установява, че в резултат на случая от *** г, ищцата е преживяла
остра стресова реакция. Това е разстройство, което възниква като отговор на
стресогенно събитие и се получава в резултат на житейска ситуация,
представляваща някаква заплаха. Касае се за разстройството с временен и
преходен характер. Симптомите започвали постепенно да се редуцират след
прекъсването на стресовата обстановка. Продължителността на основната
симптоматика можело да бъде от дни до месец, единични симптоми на тревожност и
фобийните изживявания могат да продължат с месеци. При извършения преглед през ***
г. е констатирано, че ищцата е спокойна, не се установяват изразени симптоми на
тревожност. Вещото лице е посочило, че ищцата преживява кризисна житейска
ситуация в резултат на нанесения й побой и разгръща психично разстройство с
диагноза остро стресово разстройство - стресова реакция с тревожно - фобийна
симптоматика. В резултат на претърпяната психотравма е получила остро психично
разстройство от невротичния кръг, тревожно разстройство, което е с временен и
преходен характер. Състоянието се характеризирало с преходна тревожно- фобийна
симптоматика и емоционална лабилност. Известен период от време, до първия един
месец тревожността повлиява поведението на лицето, след което напрежението и
страха са се редуцирали. Състоянието не се усложнявало с друго или
по-продължително психично разстройство и не е налагало провеждане на прегледи и
лечение. Понастоящем състоянието е стабилизирано и не се установява чувство на
напрегнатост и тревога.
Въз основа на събраните
доказателства, районният съд е приел, че е налице фактическият състав на чл. 45 ЗЗД и съобразявайки вида и степента на уврежданията и е осъдил ответника да
заплати на ищцата сумата от 3 000 лв. Съдът е изложил мотиви, че приложените
писмени доказателства, се установява, че на процесната дата ищцата е преживяла
тежък побой с гореописаните травми, като следва да се приеме, че същият е бил
нанесен именно от ответника, като писмените доказателства са именно в този
смисъл, и съдът ги е кредитирал като достоверни такива и съответни на развилата
се фактическа обстановка, така както същата е описана и в исковата молба.
Датите на постъпване в Центъра за спешна помощ, на рентгеновото изследване, на
СУ, сочат че именно на дата -***г., ищцата е била обект на побоя от ответника.
Съдът не е дал вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели,
посочвайки, че техните показания сами по себе си не изключват реализирането на
инцидента на *** г., тъй като и на *** г. е имало словесен конфликтът между
страните и това обстоятелство не изключва възможността свидетелите да говорят
за този конфликт на 17 юни, а не на 18 юни, когато вече се е реализирало и
физическото посегателство спрямо ищцата, за което съдът са ангажирани надлежни
доказателства.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо, а по отношение на законосъобразността му, въззивният съд на
основание чл.269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата.
Във въззивната жалби се твърди, че
решението е незаконосъобразно, тъй като съдът е игнорирал всички събрани по
делото доказателства и най- вече показанията на свидетелите, от които се
установява, че на процесната дата не е имало физическо насилие.
Жалбата е основателна.
За да бъде ангажирана отговорността
на ответниците по предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да бъде
доказано, че на ищеца са причинени вреди в резултат на противоправното виновно
поведение на ответника, като по силата на чл. 45, ал.2 ЗЗД, вината се презумира. В тежест на ищеца по
така предявения иск е да установи конкретното поведение на ответника, факта на
получените увреждания и наличието на причинна връзка между поведението на
ответника и тези увреждания.
В конкретния случай по несъмнен начин
от приложената медицинска документация се установява наличието на увреждания,
получени от ищцата, които увреждания са констатирани на *** г.
Липсват обаче категорични
доказателства относно останалите елементи на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Представените медицинските документи,
описващи състоянието на ищцата и вида и степента на получените от нея увреждания
/ вкл. и че е възможно да са получени в резултат на удари/, не удостоверят
факта, че причинител на тези увреждания е ответникът.
Разпитаните по делото свидетели безпротиворечиво
сочат, че са присъствали на конфликт между страните, при който са си разменили
обидни изрази. Тези показания не са опровергани по никакъв начин. Дори и да се
приеме, че свидетелите не са обективни, предвид посоченото от самите тях, че са
във влошени отношения с майка си, то това не е достатъчно, за да се приеме, че
уврежданията са причинени от ответника. Това е така, защото видно от
приложеното съдебномедицинско удостоверение самата ищца, при снемане на
анамнезата, е посочила, че конфликтът е бил в 6,10- 6,15 часа сутринта на ***г.,
докато и двамата свидетели установяват, че на път за училище малко преди 8 ч. са видели майка си на
светофара, след което се е случил конфликтът на родителите им, а впоследствие те
са тръгнали с баща си за училище, защото са закъснявали. Ищцата, чиято е
тежестта на доказване, в хода на производството по делото не е ангажирала
доказателства, от които да се установява, че на процесната дата е имала и друг контакт
с ответника – посочения от нея при медицинското удостоверяване инцидент,
настъпил в 6,10 ч. – 6,15 ч. На следващо място ищцата не е ангажирала
доказателства, опровергаващи показанията на свидетелите относно времето на
конфликта й с ответника, вкл. и такива, че тези показания не касаят процесния
инцидент, а евентуално се отнасят за такъв от ***г., описан в исковата молба,
при който ответникът й е отправял закани в присъствието на неин приятел. Нещо
повече дори и да се приеме, че свидетелите установяват факти, касаещи не процесната
дата - ***г., а датата ***г., то тогава в още по- голяма степен не може да се
приеме, че уврежданията са причинени от ответника, тъй като при това положение
се налага извод, че за ***г. липсват
доказателства, че ищцата изобщо се е срещала с ответника на посоченото от нея
място, а именно ***. Данни за това има само в представеното съдебно –
медицинско удостоверение и психиатричната експертиза, но същите възпроизвеждат
твърденията на ищцата, които твърдения подлежат на доказване в хода на спорното
исково производство, каквото доказване не е сторено. Разпоредбата на чл. 154,
ал.1 ГПК е категорична, че всяка от страните е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания. В случая ищцата не е доказала, че са настъпили
обстоятелствата, подробно описани в исковата молба, като наред с това не е
провела и насрещно доказване за оборване на доказателствата, ангажирани от
ответника.
Горното налага извода, че по делото
не са ангажирани доказателства, че на процесната дата на ищцата е нанесен побой
от ответника предвид на което и предявеният иск с правно основани чл. 45 ЗЗД е
неоснователен, поради което и обжалваното решение следва да се отмени и вместо
него да се постанови друго такова, с което искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски в
размер на 460 лв.
Водим от гореизложеното, Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
Отменява изцяло решение №
1895/20.12.2019г., постановено по гр.д. № 8587/2018г. по описа на Пернишкия
районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
Отхвърля предявения от А.Г.Й. с ЕГН **********
и съдебен адрес *** против Р.З.Д. с ЕГН ********** *** иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 3000лв.,
представляваща обезщетение за причинените й от ответника неимуществени вреди
вследствие на нанесен й от ответника побой- удари с юмруци и отправени заплахи
на ***г., ведно със законната лихва, считано от ***г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА от А.Г.Й. с ЕГН ********** и
съдебен адрес *** да заплати на Р.З.Д. с
ЕГН ********** *** сумата от 460 лв., представляващи направени разноски пред
двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
/о. м. /
2.