РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Плевен, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20234430200224 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното :
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Обжалван е е.ф. за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система *** № *** от ***г.
издадено от ***, с който на основание *** от ЗДвП на В. Д. Ш. с ЕГН:
********** от гр.П., ул.“В.Б.“ *** е наложено административно наказание –
глоба в размер на *** за извършено нарушение по *** от ЗДвП.
Жалбоподателят В. Д. Ш. – редовно призован, явява се лично, като моли
да бъде анулиран издадения му фиш.
Административнонаказващият орган ОД на МВР П., редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е подадена в
срока по чл. *** от ЗДвП.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното: На ***г. в ***
часа в Извън населено място ***, км *** с посока на движение гр.П.
наказващият орган е установенил нарушение с *** с номер *** с МПС лек
автомобил М. *** с рег. № *** е засечен л.а. със скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № ***, при разрешена
стойност на скоростта *** е установена стойност на скоростта ***, като
превишената стойност на скоростта е ***. Собственик, на когото е
регистрирано МПС ползвател е В. Д. Ш. с ЕГН: ********** от гр.П.,
1
ул.“В.Б.“ ***.
В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в
ОДМВР – гр.П. писмена декларация с данните на друго лице, което да е
извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не
са направени възражения в срока по *** от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка не се установява по категоричен начин
от приложените към делото писмени доказателства, а именно: е.ф. *** с №
***; снимков материал от ***г. с установено нарушение в ***ч. на МПС - л.а.
М. *** с per. № ***; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
***.; заверени копия на протоколи от първоначални проверка ***. и
последваща проверка с ***. на средство за измерване; копие на заповед
рег.***г. за определяне на служителите, които да въвеждат електронни
фишове и копие на заповед с per. ***.; копие на заповед *** на Министъра на
вътрешните работи относно утвърждаване на образец на ел. фиш; копие на
заповед ***г. за изменение и допълнение на ***на Министъра на вътрешните
работи относно утвърждаване на образец на ел. фиш; копие на заповед с peг.
***г. за утвърждаване на ,.*** (СПУКС), тип ***; копие на протокол с peг.
***г. за извършено обучение за работа с технически средства (СПУКС), на
служителите в група „м.а.“ *** степен в „***“, сектор „п.п.“, към отдел „о.п.“,
при ОД на МВР - П.; копие на протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система с peг. ***г. и копие на снимка разположение
на техническото средство; копие на протокол с peг. ***г. относно въвеждане в
експлоатация на *** и работата на служителите в сектор „п.п.“ при ОДМВР –
П.; разписката за връчен е.ф. *** с № *** към момента на окомплектоване на
преписката не е пристигнала в Сектор „ПП“ при ОДМВР - П.; Разпечатка от
***, от която е видно че е.ф. *** с № *** е връчен на ***г. с отразена дата на
обжалване ***г.; справка *** “***“ за МПС с peг. № ***; справка нарушител
водач на В. Д. Ш..
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
На първо място, в издадения е.ф. е допуснато неправилно приложение
на материалния закон. Жалбоподателят е бил санкциониран, за извършено от
него нарушение на чл.21, ал.2 вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.21,
ал.2 от ЗДвП гласи, че: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак.“ Следва да се отбележи, че тази разпоредба не съдържа конкретно
задължение към водачите на ППС, а уточнява каква трябва да е скоростта,
когато същата е различна от посочените в ал.1 на същия член, поради което
се указва с допълнителен пътен знак. Именно поради това обстоятелство, не е
възможно нейното нарушаване. Безспорно според съда несъответствието
между нарушените разпоредби представлява нарушение на материалния
закон,ограничаващо правото на жалбоподателя да разбере за извършването на
кое конкретно нарушение е санкциониран.
На следващо място, следва да се отбележи, че наказващия орган много
общо е квалифицирал извършеното нарушение като е посочил чл.21, ал.1 от
2
ЗДвП, която въвежда позволените стойности на скоростта, с които водачите
на ППС трябва да се движат и които не трябва да превишават. На следващо
място, като основание за налагане на санкцията наказващият орган е посочил
чл.189, ал.4 от ЗДвП която също е твърде обща разпоредба и в която се
съдържат задължителните реквизити, които трябва да съдържа издаденият
е.ф., а именно териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата;
точния час на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно
средство; собственика на когото е регистрирано превозното средство;
описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока;
сметката; начините за доброволното й заплащане.
Административнонаказващият орган е направил връзка с чл.182, ал.4 от
ЗДвП, като в нея са уредени санкциите при повторност на нарушение по
изброените точки. Безспорно, според съда, е налице неяснота по отношение
на това в коя точно алинея и точка на чл.182 от ЗДвП попада извършеното от
жалбоподателя нарушение, а именно дали е управлявал МПС извън населено
място или в населено място, тъй като предвидените наказания са различни по
размер; с колко точно километра е превишил разрешената скорост и по коя
точка е квалифицирано нарушението. Прави впечатление, че цитираната
разпоредба от наказващия орган, а именно чл.182, ал.4 от ЗДвП гласи
следното: „когато нарушението по ал.1, т.1 – 5, ал.2 и ал.3, т.1- 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер,
а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 – предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок от три месеца. Тази разпоредба от ЗДвП
изисква пълна и ясна конкретизация от страна на наказващия орган относно
извършеното нарушение и посочване на точната санкционна норма, с която
следва да се квалифицира нарушението. Това е така, тъй като ясно е посочена
в самата алинея, че при някои превишавания на скоростта е кумулативно
предвидено още едно наказание, а именно лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство. В електронния фиш липсва конкретизацията,
която е предвидил законодателя в ал. 2 на чл. 182 от ЗДП и която е
абсолютно необходима за преценка на съставомерността по ал.4 от същият
член. Следва да се отбележи, че административнонаказващият орган при
прилагане на санкционната разпоредба, а именно чл.182, ал.4 от ЗДвП не е
посочил доказателства относно извършване на твърдяното нарушение при
условията на повторност, а това е изцяло в негова тежест.
На следващо място, следва да се посочи обстоятелството, че видно от
приложения по делото снимков материал от ***г. на МПС – л.а. М. *** с рег.
№ *** / ***/, на процесната дата и час, на мястото с изписаните координати са
се движели повече от един автомобил, като от приложените писмени
материали не става ясно на какво основание е прието, че превишената скорост
е именно скоростта на автомобила, управляван от Ш., което е самостоятелно
основание за отмяна на електронният фиш. Т.е. липсват достатъчно ясни и
непротиворечиви доказателства относно авторството на деянието.
На последно място, съдът счита за основателна тезата на
3
жалбоподателя, че посоченото във фиша ограничение на скоростта не се
отнася за него, тъй като управляваният от него л.а. идва по друг път – без
ограничението на скоростта, посочено във фиша. Не се представиха
доказателства от наказващият орган, оборващи тезата на жалбоподателя.
Безспорно, според съда, неправилното приложение на материалния
закон, недоказаността на нарушението, както и неправилното посочване на
санкционната норма е съществено нарушение на процесуалните правила,
които водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и съответно
до отмяна на електронния фиш.
Поради гореизложените съображения съдът счита, че следва да се
отмени атакуваният фиш като незаконосъобразен.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ е.ф. за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система *** № *** от ***г.
издадено от ***, с който на основание *** от ЗДвП на В. Д. Ш. с ЕГН:
********** от гр.П., ул.“В.Б.“ *** е наложено административно наказание –
глоба в размер на *** за извършено нарушение по *** от ЗДвП.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4