Присъда по дело №24/2022 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 6
Дата: 23 февруари 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20223520200024
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. П., 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
СъдебниАхмет Али Хасан

заседатели:Ирена Николаева Николова
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
и прокурора Пл. Ив. Ил.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Наказателно дело от общ
характер № 20223520200024 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ ЯНК. СТ. ИЛ. – ЕГН **********, роден на
07.04.1989 г. в гр.Т., с постоянен адрес – с.С., община П., обл.Т., ул.***, настоящ адрес –
с.Л., община П., обл.Т., ул.“***“ № 42, български гражданин, с основно образование,
оператор в „****“ ООД – с.Л., неженен, неосъждан.
ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода 13.09.2021 г. – 14.09.2021 г., в с.П., община П.,
обл.Т., при условията на продължавано престъпление, чрез повреждане на здраво направени
прегради за защита на имот и чрез използване на техническо средство е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 298 лв., както следва:
на 13.09.2021 г. в с.П., община П., ул.“****“ № 4, чрез повреждане на здраво
направена преграда за защита на имот /стъкло на прозорец/ и чрез използване на
техническо средство /тръбен ключ/ е отнел чужди движими вещи – 80 кг жито на
стойност 28 лв. и 10-литров проточен бойлер „Елдом“ на стойност 145 лв., всичко на
обща стойност 173 лв. от владението на Ив. М. Г. от гр.П.;
на 14.09.2021 г. в с.П., община П., ул.“Странджа“ № 11, чрез повреждане на здраво
направени прегради за защита на имот /стъкло на прозорец и врата/, е отнел чужди
1
движими вещи – 2 бр. медни котли с вместимост по 12 л. на обща стойност 60 лв.,
пластмасова пръскачка на стойност 45 лв. и маркуч с дължина 20 м. на стойност 20
лв., всичко на обща стойност 125 лв. от владението на Р. Р. Р. от гр.Русе, без
съгласието на владелците и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което
и на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.26, чл.36,
чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА ефективното изтърпяване на наложеното
наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ ЯНК. СТ. ИЛ. със снета самоличност да заплати
направените разноски в размер на 117.00 лв. за вещо лице в досъдебното производство в
полза на ОД на МВР Т..
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Търговищки окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 20223520200024 по описа на ПпРС.

Подсъдимият ЯНК. СТ. ИЛ. от с.Л., общ.П. е предаден на съд по обвинение за това, че „в
периода 13.09.2021 г. – 14.09.2021 г., в с.П., общ.П., обл. Т., при условията на продължавано
престъпление, чрез повреждане на здраво направени прегради за защита на имот и чрез използване
на техническо средство е отнел чужди движими вещи на обща стойност 298 лв., както следва:
-на 13.09.2021 г. в с.П., община П., ул.“****“ № 4, чрез повреждане на здраво направена
преграда за защита на имот /стъкло на прозорец/ и чрез използване на техническо средство /тръбен
ключ/ е отнел чужди движими вещи – 80 кг жито на стойност 28 лв. и 10-литров проточен бойлер
„Елдом“ на стойност 145 лв., всичко на обща стойност 173 лв. от владението на Ив. М. Г. от гр.П.;
-на 14.09.2021 г. в с.П., община П., ул.“***“ № 11, чрез повреждане на здраво направени
прегради за защита на имот /стъкло на прозорец и врата/, е отнел чужди движими вещи – 2 бр.
медни котли с вместимост по 12 л. на обща стойност 60 лв., пластмасова пръскачка на стойност 45
лв. и маркуч с дължина 20 м. на стойност 20 лв., всичко на обща стойност 125 лв. от владението на
Р. Р. Р. от гр.**, без съгласието на владелците и с намерение противозаконно да ги присвои“-
престъпление чл.195, ал.1, т.3, т.4, вр. с чл.194,ал.1 и чл.26 НК .
Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, като предвид
характера на проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание ЛОС
определено по реда на чл.58а,ал.1 от НК, изтърпяването на което бъде отложено по реда на
условното осъждане.
До започване на разпоредителното заседание, пострадалите от престъплението И.Г. и Р.Р.,
редовно призовани, не предявяват граждански иск против подсъдимия.
В хода на проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по
чл.248,ал.1 НПК, служебният защитник на подсъдимия адв.Р.А. от гр.П., ТАК, прави искане за
разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК, в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК. Съдът
намери, че са налице предпоставки за приключване на делото по диференцираната процедура, при
което трансформира производството и разгледа непосредствено след разпоредителното заседание
делото по този процесуален ред. В хода на проведеното съкратеното съдебно следствие
подсъдимият се признава за виновен, съжалява за стореното и моли за минимално наказание.
Същото е и становището на защитника, който претендира за определяне на минимално наказание
ЛОС по реда на чл.55 НК, което бъде отложено по реда на чл.66 НК. Сочи се, че е проявено
съдействие от подсъдимия при проведеното ДП; налице са разкаяние,критичност и добри
характеристични данни.
Предвид характера на производството, с определение постановено на осн. чл.372, ал.4, вр.с
чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от доказателствата
по делото, съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат
събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, при отчитане
изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият ЯНК. СТ. ИЛ. живеел с фактическата си съпруга и трите им малолетни деца
в с.Л., общ.П., бил неосъждан, с основно образование, работел като оператор на
дървообработваща машина в „****“ООД с.Л..

През м.09.2021 г. подс.** живеел със семейството си в с.П., общ.П.. Поради липса на
доходи и предвид задълженията му към кредитни институции, подс.** решил да си набави
финансови средства като извърши кражба на вещи. Знаел, че къщата на св. И.Г. е необитаема, при
което решил да влезе в нея. В изпълнение на взетото решение, на 13.09.2021 г. вечерта подс.**
1
прескочил оградата на двора, свалил едно от стъклата на прозорците, след което безпрепятствено
проникнал в жилищните помещения. С помощта на носен гаечен ключ успял да демонтира и вземе
със себе си 10 - литров проточен бойлер марка „Елдом“. След това поставил стъклото на
прозореца на неговото място, излязъл от къщата и отишъл до стопанските постройки, откъдето
взел 80 кг жито. След това отнесъл откраднатите вещи до дома си, като оставил житото за храна на
животните. В хода на ДП отнетите от пострадалата Г. вещи били оценени по оценителна
експертиза извършена от в.л. инж.Д.** на обща стойност 173 лв., като не са възстановени до
настоящия момент.
На следващият ден, 14.09.2021 г., подс.** отишъл до къщата на св.Р.Р., находяща се в с.П.,
ул.“***“№11, която също не била постоянно обитаема, тъй като Р. живеел в гр.**. След като
взломил халката на катинара на входната врата, подс. ** влязъл в имота, след което разбил и
катинара на избеното помещение, от което взел меден котел. След това свалил стъкло на прозорец
и влязъл в жилищните помещения, от които взел още един меден котел, пластмасова пръскачка и
маркуч с дължина 20 м. Всички вещи занесъл до дома си и след няколко дни ги продал
/включително и проточния бойлер от първата кражба/ на преминаващо през селото неустановено
лице, изкупуващо отпадъци от черни и цветни метали. В хода на ДП отнетите от пострадалия Р.
движими вещи били оценени по оценителната експертиза извършена от в.л. инж.Д.** /л.28/ на
обща стойност 125 лв., като същите не са възстановени до настоящия момент.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните в с.з.
доказателства, посредством приложените по ДП № 381/2021 г. по описа на РУ П. писмени
доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели и заключението на
вещото лице по извършената оценителна експертиза, приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно
следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от признанието на описаните факти от подсъдимия
в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4, във вр. с чл. 371, т.2 от НПК. При така установеното
от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл. 373,ал.3 НПК съдът прие за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че подс.ЯНК. СТ. ИЛ. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението “кражба” по смисъла на НК, което несъмнено води до
ангажиране на наказателната му отговорност. Подобно престъпление може да бъде извършено
само с пряк умисъл, като освен него законът изисква деецът да действа с намерение
противозаконно да присвои вещта – обстоятелства, които са налице предвид конкретните негови
действия. Правилно престъпната му дейност е квалифицирана от държавното обвинение и като
„продължавано престъпление” по см. на чл.26 НК. Налице е обективна и субективна връзка
(общност на вината и еднородност на умисъла у подсъдимия),изразяваща се в това, че осъществява
поотделно едно и също по вид престъпление против собствеността, извършени са при пълно
тъждество на обстановката, което не позволява двете еднородни деяния да бъдат възприемани като
отделни престъпления. Времето, в което са извършени отделните деяния безспорно може да се
приеме като “непродължителен период от време” по смисъла на чл.26 НК, като се изхожда и от
принципно установеното в съдебната практика положение за продължителността му (ТР
№52/09.11.1988 г. по н.д. №34/19888 г.).
Установявайки конкретните действия, чрез които по идентичен начин подсъдимия е
проникнал и в двете къщи, съдът прие, че от обективна страна е осъществил престъплението и при
по-тежката правна квалификация по чл.195, ал.1,т.3 от НК – повреждане на преграда, здраво
направена за защита на лица и имот. Касае се за сваляне на стъкло на прозорец, което по своята
същност представлява съоръжение, предназначено да изключи и ограничи всякакъв достъп на
трети лица до вещите в помещенията, и предпазването на тези вещи от каквото и да било външно
въздействие. Кражбата, извършена чрез взломяване на преграда е сложно престъпление, което
изисква от една страна преодоляване на преградата, а от друга страна последващо отнемане на
вещи като пряко следствие от преодоляването. В конкретният случай и двете кумулативни
предпоставки са налице – чрез физическото й преодоляване (по начина установен в хода на
съкратеното съдебно следствие и описан по-горе в мотивите), преградата е станала негодна да
изпълнява своите защитни функции, което от друга страна е довело до безпрепятствено
проникване на подсъдимия в жилищните помещения и изнасяне на инкриминираните вещи.
2
Налице е и другото квалифициращо деянието на подсъдимия обстоятелство по чл.195,
ал.1, т.4 от НК – техническо средство. Използваният при първата кражба тръбен ключ, с
помощта на който е демонтиран проточния бойлер несъмнено представлява предмет създаден от
човека, който по своето обичайно предназначение служи за осъществяване на техническа
операция. В конкретният случай визираният ключ е улеснил подсъдимия при осъществяване на
престъплението, тъй като използването му е бил единственият начин, по който е могъл да го
осъществи. Поради така изложеното, отчитайки трайната и непротиворечива съдебна практика в
тази насока (виж т.11,пр.2 от ППВС №6/1971 г. по н.д.№3/1971 г., изм. с ППВС №7/1987 г. и р.№
528/2003 г. на ВКС по н. д. № 349/2003 г.,I н. о.,), съдът прие,че този предмет представлява вещ,
послужила за извършване на престъпното деяние и използването й безусловно предопределя
квалификацията на същото по този по-тежко наказуем състав по чл.195,ал.1,т.4 НК.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на
чл.373, ал.2 НПК, съдът прие, че наказанието на подс.И. следва да бъде определено съгласно
правилата на чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни възможности
при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората по ал.4 – вариант, който в
случая би бил по-благоприятен за дееца предвид приложението на чл.55 НК, но е необходимо
съдът да констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо вината
обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се определи в хипотезата
на чл.58а,ал.4 във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК, като отчете, че са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, а именно чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
тежкото материално и социално положение; направените самопризнания и проявеното разкаяние,
което мотивира съда да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1,т.1 НК. От друга страна съдът отчете
като отегчаващо вината обстоятелство невъзстановяването на макар и незначителните като общ
размер имуществени вреди.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл.195,ал.1
НК е в размер на 1 до 10 г. ЛОС, т.е. налице е специален минимум, непозволяващ определяне на
друго наказание различно от лишаване от свобода /например пробация, за налагането на което
претендира защитата на подсъдимия/. Ето защо, на осн.чл.58а,ал.4,вр. с чл.55,ал.1,т.1 НК съдът
наложи на подс.И. наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ,
изтърпяването на което на осн.чл.66,ал.1 НК отложи за изпитателен срок от 3 /три/ години,
считано от влизане на присъдата в сила. Действително за съда не съществува задължение директно
да прилага разпоредбата на чл.66 НК само при наличието на формалните за това предпоставки,
които безспорно съществуват в настоящия случай, тъй като освен всичко друго е необходимо да
се констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита чрез условно осъждане.
При извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане целите на наказанието не е
необходимо подсъдимия да изтърпява реално наложеното наказание от 4 месеца ЛОС, като в тази
насока и при съпоставка с тежестта на престъплението, условното наказание е справедлив отговор
на обществената му опасност и морална укоримост.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските като предвид изхода на делото осъди
подсъдимия да заплати общо сумата 117.00 лв. за в.л. от ДП – в полза на ОДМВР Т..
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

3
Съобщи за изтекли лични данни