Определение по дело №383/2020 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

№ 260105 /26.11.2020 година

 

Град Варна

 

Варненският апелативен съд,

Наказателно отделение,

На двадесет и четвърти ноември

Година две хиляди и двадесета

В закрито  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

            ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВЧНД№ 383 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Въззивното производство пред настоящата инстанция е образувано по частен протест на прокурор при АП-Варна срещу две Разпореждания на ВОС с №2841/27.10.2020г и с №2927/11.11.2020г, и двете постановени по ЧНД № 1162/20г по описа на съда. С първото разпореждане е било прекратено производството по делото, като докладчикът е приел, че съдът не би могъл да упражни правомощията си по чл.243 ал.5 от НПК, доколкото не е надлежно сезиран поради липса на надлежен адресат на жалбата, ОП-Варна е следвало да се съобрази с волята на жалбоподателя и  на основание чл.243 ал. 10 от НПК да изпрати материалите за служебна проверка в АП – Варна, поради което сам е изпратил ДП /по опис/ и жалбата в АП – Варна. С постановяване на второто разпореждане, съдията-докладчик е върнал на апелативна прокуратура частния протест срещу първото разпореждане от 27.10.2020г, базирайки се на недопустимост на същия поради неатакуемост на разпореждането, предвид специалния характер на процедурата по чл.243 от НПК.

В протеста, инициирал настоящото производство се излагат доводи за неправилност и на двата съдебни акта, с твърдения за незаконосъобразност на първото разпореждане доколкото прокурорският служебен контрол е допустим само в случаите на необжалваност /или необжалваемост по закон/ на акта от правоимащите за това лица /какъвто е и пострадалият от престъплението/. По отношение на второто разпореждане, с което е върнат на апелативна прокуратура частния протест и ДП се застъпва становище, че протестът е следвало да се администрира до АС – Варна, който като въззивна инстанция да се произнесе по въпроса за неговата допустимост, а не да изземва тези функции. Прави се искане за  отмяна както на Разпореждане № 2927/11.11.2020 г. на Окръжен съд – Варна, като АС-Варна приеме за допустим протеста на Апелативна прокуратура - Варна от 02.11.2020г. и произнасяне по същество във връзка с наведените в него доводи за незаконосъобразност на разпореждането на ВОС от 27.10.2020г, респ. отмяна на последното.  

 

Въззивният съд, в рамките на правомощията си прие следните обстоятелства:

На първо място, че така подаденият протест срещу двата съдебни акта е допустим, доколкото е подаден от надлежно легитимирана страна – прокурор при АП-Варна /чл.143 ал. 3 ЗСВ/, а съдебни актове, които атакува попадат в хипотезата на чл.341 ал.1 от НПК, доколкото преграждат развитието на наказателното производство. Разгледан по същество, протестът в частта, касаещ    разпореждането от 27.10.2020г се явява неоснователен, а касателно разпореждането от 11.11.2020г – основателен.

За яснота, с оглед процесуалната сага, развила се по повод образуваното пред първоинст. съд ЧНД по чл. 243 ал. 5 от НПК с предмет – обжалване на именувано като постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 04.06.2020 год., следва да бъдат разгледани и обсъдени по отделно постановените от ВОС разпореждания по реда на тяхното постановяване:

 

От материалите по делото се установява, че с постановление от 04.06.2020 г. по наблюдателна преписка № 2811/10 г., ОП - Варна е прекратила частично /така е именувано !?/ наказателното производство по ДП № 16/13 г. на ОСлО при ОП - Варна относно повдигнатите срещу 5 лица обвинения за престъпление по чл.196а от НК, достигайки до извод за тяхната недоказаност. На основание чл.243 ал.4 от НПК, препис от акта е бил връчен на пострадалата от деянието М.Г.Т. на 08.10.2020 г. С депозирана чрез ОП-Варна на 13.10.2020 г. /видно от пощенското клеймо/ жалба, същата е сезирала Апелативна прокуратура –Варна с доводи, свързани със събрания доказателствен материал по ДП и най-вече правната квалификация по отношение на лицата, спрямо които се е водило разследването. Жалб. М. Т. е обективирала извод за доказано авторството на деянието от петте лица и е отправила молба за отмяна на постановлението. След постъпването на тази жалба в ОП - Варна, прокурорът я е изпратил ведно с материалите по ДП в Окръжен съд – Варна, на основание чл.243 ал.4 от НПК, след което е било образувано ЧНД № 1162/20 г. по описа на ВОС. С Разпореждане № 2841 от 27.10.2020 г. ОС - Варна е прекратил производството по делото, приемайки, че съдът не би могъл да упражни правомощията си по чл.243 ал.5 от НПК, доколкото не е надлежно сезиран - адресат на жалбата е АП-Варна , а не Окръжен съд-Варна. Преценил е, че ВОП е следвало да се съобрази с волята на жалбоподателя и на основание ал.10 чл.243 НПК да изпрати материалите за служебна проверка в АП – Варна, след което сам е сторил това, позовавайки се на разпоредбата на чл. 42 ал. 3 от НПК.

По същество, становището на първостепенния съд се преценява от настоящата инстанция като правилно. Изводът му, че не е надлежно сезиран се налага преди всичко от формата и съдържанието на жалбата срещу прокурорския акт, който пострадалата е решила да атакува именно пред по-горе стоящия прокурор, акцентирайки на въпроси, които са от изключителната компетентност на прокурора /правна квалификация и лица, които следва да бъдат подведени под наказателна отговорност/, а не на съда. Искането, което тя отправя в жалбата също не попада в категорията на правомощията на съда, предвидени в нормата на чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК. Доколкото липсва двусмислие в намерението на жалбоподателката, то окръжният съд не би могъл да се счете за валидно сезиран. Това е невъзможно да стане по реда на чл.323 ал.1 т.1 от НПК, защото би подменило волята на сезиращия субект относно естеството и  пределите на търсения контрол върху постановлението на ОП-Варна. Поради това и съвсем резонно първоинст. съд е отказал да разгледа подобна жалба и е прекратил производството по делото, но е пропуснал да уведоми за това ОП и жалбоподателя. Вместо обаче да го препраща на по-горе стоящата прокуратура, ВОС е следвало да го върне за последващо администриране на ОП-Варна с указание, последната да направи необходимото и уточни у жалбоподателката адресата на жалба, след като същата е подадена в 7 -дневен срок от връчването на преписа от постановлението. Това се е налагало по силата на разпоредбата на чл.200 от НПК, съгласно която постановлението може да се обжалва пред по-горе стоящия прокурор само в случаите, когато то не подлежи на съдебен контрол / т. е. след влизането му в сила, когато не е било обжалвано/. В настоящия случай, жалбата срещу цитираното по-горе прокурорско постановление е била изпратена в ОП-Варна в 7 -дневен срок от получаване на препис от същото. Изпращайки адресираната до АП-Варна жалба на съда, прокурорът при ОП-Варна, на практика е подменил волята на жалбоподателя от една страна, а от друга – е определил компетентния орган, който следва да ревизира акта му.

Неправилно частният протест от 02.11.2020 г. на прокурор при АП - Варна с молба за отмяна на разпореждането за прекратяване на ЧНД и връщането му за разглеждане от окръжния съд е бил върнат като недопустим. ВОС е следвало да укаже изначално в разпореждането си за прекратяване на съдебното производство от 27.10.2020г, че то подлежи на обжалване пред АС-Варна в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Като последица и разпореждането от 11.11.2020г се явява неправилно и незаконосъобразно, доколкото ограничава правата на една от страните – в случая прокурора да атакува съдебен акт, с който се прегражда пътят на наказателното производство.

 

С оглед изложеното, въззивният състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Потвърждава разпореждане № 2841/27.102020г, постановено от Окръжен съд-Варна по ЧНД № 1162/2020 година в частта, с която се прекратява съдебното производство по делото.

 

Отменя разпореждане № 2927/11.11.2020г, постановено от Окръжен съд-Варна по ЧНД № 1162/2020 година.

 

Жалбата на пострадалата М.Т. ведно с материалите по делото да се изпратят на ОП-Варна за администриране, съгласно посоченото в мотивната част на определението.  

 

Определението е окончателно.

 

 

Председател:               Членове:1.                    2.