О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260105 /26.11.2020 година
Град Варна
Варненският
апелативен съд,
Наказателно
отделение,
На двадесет и
четвърти ноември
Година две
хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия Димитрова ВЧНД№ 383
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:
Въззивното производство пред настоящата инстанция е
образувано по частен протест на прокурор при АП-Варна срещу две Разпореждания
на ВОС с №2841/27.10.2020г и с №2927/11.11.2020г, и
двете постановени по ЧНД № 1162/20г по описа на съда. С първото разпореждане е
било прекратено
производството по делото, като докладчикът е приел, че съдът не би могъл да
упражни правомощията си по чл.243 ал.5 от НПК, доколкото не е надлежно сезиран поради
липса на надлежен адресат на жалбата, ОП-Варна е следвало да се съобрази с
волята на жалбоподателя и на основание
чл.243 ал. 10 от НПК да изпрати материалите за служебна
проверка в АП – Варна, поради което сам е изпратил ДП /по опис/ и жалбата в АП –
Варна. С постановяване на второто разпореждане, съдията-докладчик е върнал на
апелативна прокуратура частния протест срещу първото разпореждане от 27.10.2020г,
базирайки се на недопустимост на същия поради неатакуемост
на разпореждането, предвид специалния характер на процедурата по чл.243 от НПК.
В протеста, инициирал настоящото
производство се излагат доводи за неправилност и на двата
съдебни акта, с твърдения за незаконосъобразност на първото разпореждане
доколкото прокурорският служебен контрол е допустим само в случаите на необжалваност /или необжалваемост
по закон/ на акта от правоимащите за това лица
/какъвто е и пострадалият от престъплението/. По отношение на второто
разпореждане, с което е върнат на апелативна прокуратура частния протест и ДП
се застъпва становище, че протестът е следвало да се администрира до АС – Варна,
който като въззивна инстанция да се произнесе по
въпроса за неговата допустимост, а не да изземва тези функции. Прави се искане
за отмяна както на Разпореждане
№ 2927/11.11.2020 г. на Окръжен съд – Варна, като
АС-Варна приеме за допустим протеста на Апелативна прокуратура - Варна от
02.11.2020г. и произнасяне по същество във връзка с наведените в него доводи за
незаконосъобразност на разпореждането на ВОС от 27.10.2020г, респ. отмяна на
последното.
Въззивният съд, в рамките на
правомощията си прие следните обстоятелства:
На първо място, че така подаденият протест срещу
двата съдебни акта е допустим, доколкото е подаден от надлежно легитимирана
страна – прокурор при АП-Варна /чл.143 ал. 3 ЗСВ/, а съдебни актове, които
атакува попадат в хипотезата на чл.341 ал.1 от НПК, доколкото преграждат
развитието на наказателното производство. Разгледан по същество, протестът в
частта, касаещ
разпореждането от 27.10.2020г се явява неоснователен, а касателно разпореждането от 11.11.2020г
– основателен.
За яснота, с
оглед процесуалната сага, развила се по повод образуваното пред първоинст. съд ЧНД по чл. 243 ал. 5 от НПК с предмет –
обжалване на именувано като постановление за частично
прекратяване на наказателно производство от 04.06.2020 год., следва да бъдат
разгледани и обсъдени по отделно постановените от ВОС разпореждания по реда на
тяхното постановяване:
От материалите по делото се установява, че
с постановление от 04.06.2020 г. по наблюдателна
преписка № 2811/10 г., ОП - Варна е прекратила частично /така е именувано !?/ наказателното
производство по ДП № 16/13 г. на ОСлО при ОП - Варна
относно повдигнатите срещу 5 лица обвинения за престъпление по чл.196а от НК,
достигайки до извод за тяхната недоказаност. На основание чл.243 ал.4 от НПК,
препис от акта е бил връчен на пострадалата от деянието М.Г.Т. на 08.10.2020 г.
С депозирана чрез ОП-Варна на 13.10.2020 г. /видно от пощенското клеймо/ жалба,
същата е сезирала Апелативна прокуратура –Варна с доводи, свързани със събрания
доказателствен материал по ДП и най-вече правната
квалификация по отношение на лицата, спрямо които се е водило разследването. Жалб. М. Т. е обективирала извод
за доказано авторството на деянието от петте лица и е отправила молба за отмяна
на постановлението. След постъпването на тази жалба в ОП - Варна, прокурорът я
е изпратил ведно с материалите по ДП в Окръжен съд – Варна, на основание чл.243
ал.4 от НПК, след което е било образувано ЧНД № 1162/20 г. по описа на ВОС. С Разпореждане
№ 2841 от 27.10.2020 г. ОС - Варна е прекратил производството по делото,
приемайки, че съдът не би могъл да упражни правомощията си по чл.243 ал.5 от НПК, доколкото не е надлежно сезиран - адресат на жалбата е АП-Варна , а не
Окръжен съд-Варна. Преценил е, че ВОП е следвало да се съобрази с волята на
жалбоподателя и на основание ал.10 чл.243 НПК да изпрати материалите за служебна
проверка в АП – Варна, след което сам е сторил това, позовавайки се на
разпоредбата на чл. 42 ал. 3 от НПК.
По същество, становището на първостепенния
съд се преценява от настоящата инстанция като правилно. Изводът му, че не е
надлежно сезиран се налага преди всичко от формата и съдържанието на жалбата
срещу прокурорския акт, който пострадалата е решила да атакува именно пред
по-горе стоящия прокурор, акцентирайки на въпроси, които са от изключителната
компетентност на прокурора /правна квалификация и лица, които следва да бъдат
подведени под наказателна отговорност/, а не на съда. Искането, което тя
отправя в жалбата също не попада в категорията на правомощията на съда,
предвидени в нормата на чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК. Доколкото липсва двусмислие в намерението на жалбоподателката,
то окръжният съд не би могъл да се счете за валидно сезиран. Това е невъзможно
да стане по реда на чл.323 ал.1 т.1 от НПК, защото би подменило волята на
сезиращия субект относно естеството и
пределите на търсения контрол върху постановлението на ОП-Варна. Поради
това и съвсем
резонно първоинст. съд е отказал да разгледа подобна
жалба и е прекратил производството по делото, но е пропуснал да уведоми за това
ОП и жалбоподателя. Вместо обаче да го препраща на по-горе стоящата
прокуратура, ВОС е следвало да го върне за последващо
администриране на ОП-Варна с указание, последната да направи необходимото и
уточни у жалбоподателката адресата на жалба, след
като същата е подадена в 7 -дневен срок от връчването на преписа от
постановлението. Това се е налагало по силата на разпоредбата на чл.200 от НПК,
съгласно която постановлението може да се обжалва пред по-горе стоящия прокурор
само в случаите, когато то не подлежи на съдебен контрол / т. е. след
влизането му в сила, когато не е било обжалвано/. В настоящия случай, жалбата
срещу цитираното по-горе прокурорско постановление е била изпратена в ОП-Варна
в 7 -дневен срок от получаване на препис от същото. Изпращайки адресираната до
АП-Варна жалба на съда, прокурорът при ОП-Варна, на практика е подменил волята
на жалбоподателя от една страна, а от друга – е определил компетентния орган,
който следва да ревизира акта му.
Неправилно частният
протест от 02.11.2020 г. на прокурор при АП - Варна с молба за отмяна на
разпореждането за прекратяване на ЧНД и връщането му за разглеждане от окръжния
съд е бил върнат като недопустим. ВОС е следвало да укаже изначално в
разпореждането си за прекратяване на съдебното производство от 27.10.2020г, че
то подлежи на обжалване пред АС-Варна в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните. Като последица и разпореждането от 11.11.2020г
се явява неправилно и незаконосъобразно, доколкото ограничава правата на една
от страните – в случая прокурора да атакува съдебен акт, с който се прегражда
пътят на наказателното производство.
С оглед
изложеното, въззивният състав
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава разпореждане №
2841/27.102020г, постановено от Окръжен съд-Варна по ЧНД № 1162/2020 година в
частта, с която се прекратява съдебното производство по делото.
Отменя разпореждане № 2927/11.11.2020г, постановено от Окръжен съд-Варна по ЧНД № 1162/2020
година.
Жалбата на
пострадалата М.Т. ведно с материалите по делото да се изпратят на ОП-Варна за администриране,
съгласно посоченото в мотивната част на
определението.
Определението е
окончателно.
Председател: Членове:1. 2.