Решение по дело №2401/2022 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ ________

 

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ИВЕТА ПЕКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Елена Воденичарова		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 2401/2022г.

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Б.Д.В., ЕГН: **********,***, чрез адв.М.Ц., против Решение
№ 1146/24.08.2022г. на ВРС, ХХХVІ-ти състав, постановено по НАХД № 1711/2022г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 627563-F****/11.03.2022г. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна, с което за нарушение на чл.113, ал.9, вр.чл.183, ал.1 ЗДДС и на основание 183, ал.1 ЗДДС, му е наложена глоба в размер на 1000,00лв. Със същото решение в полза на ТД на НАП-Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно твърди, че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, като ВРС неправилно е приел, че нарушението е установено едва при съставяне на протокола за приключване на възложената проверка, т.е. на 08.11.2021г. В тази връзка сочи, че най-късната дата, на която несъмнено АНО е узнал за нарушението, е датата на съставяне на протокола за предаване на исканите от проверяващите органи фактури – т.е. на 06.07.2021г., като още при възлагане на проверката е имало достатъчно информация и индикация за процесното нарушение и неговият извършител. Счита, че ако се приеме, че моментът на откриване на нарушението по смисъла на чл.34, ал.1 ЗАНН е този на съставяне на протокола за приключване на проверката, означава, че АНО, сам и по своя преценка, би имал възможност да постави началото на преклузивния срок. Твърди и че съдържанието на наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като АНО не е изпълнил задължението си да опише нарушението и посочи датата, и мястото, където е извършено. Посоченият период, в който се твърди, че е извършено нарушението, не замества законоустановените реквизити, които актът следва да съдържа. Твърди и че са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН, т.к. цялата стойност по фактурата е отчетена като облагаем доход и не е налице вредоносен резултат.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Ц., която поддържа жалбата на наведените в нея основания. Моли за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗА/.

Ответната страна – Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна, чрез ст.юрк.Р.Г., оспорва жалбата по съображения в писмени бележки
С.д. №16349/02.11.2022г. Счита, че правилно ВРС е приел за доказано извършването на нарушение на чл.113, ал.9, вр.чл.183, ал.1 ЗДДС, като същото е индивидуализирано в достатъчна степен досежно същност на обвинението и възможност за защита. Правилно ВРС е приел за безспорни дерегистрацията на нарушителя по ЗДДС считано от 24.01.2017г., както и издаването от същия на фактура № ***/09.07.2020г. с посочен в нея ДДС. В хода на въззивното производство от жалбоподателя не са представени доказателства, противни на установените от органите по приходите факти и обстоятелства, сочещи извършеното административно нарушение. Намира за правилни и изводите на ВРС за липса на допуснати в производството съществени процесуални нарушения, и за липсата на основания за приложението на чл.28 ЗАНН. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 24.01.2017г. Б.Д.В. – нотариус с рег.№ *** на НК с район на действие Районен съд - Варна, бил дерегистриран по ЗДДС на основание чл.106, ал.2, т.2, буква „б“, вр.чл.176, т.3 и т.6 ЗДДС. На 09.07.2020г. В. издал фактура № *** с получател Н М Н , която съдържала реквизитите по чл.114 ЗДДС, а именно данъчна основа 1598,60лв. и ДДС 319,71лв. Този факт бил установен на 08.11.2021г. от М И В – гл.инспектор по приходите в сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна. Прието било, че В. е извършил нарушение по чл.113, ал.9, вр.чл.183, ал.1 ЗДДС, за което му бил съставен АУАН сер.AN № F****/03.12.2021г., а въз основа на него било издадено НП № № 627563-F****/11.03.2022г., с което на В. била наложена глоба, в размер на 1000,00лв.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че безспорно В. е извършил нарушение по чл.113, ал.9 ЗДДС, доколкото без да има право е издал фактура, в която е определил данъчна основа в размер на 1598,60лв. и начислен ДДС в размер на 319,71лв., поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. За неоснователно е преценено оплакването, че липсват доказателства по какъв начин е връчен актът за дерегистрация, т.к. във възраженията по АУАН В. сам е признал, че е наясно, че е дерегистриран на 24.01.2017г. Относно тримесечния срок по чл.34 ЗАНН за съставяне на АУАН, ВРС е приел, че същият е спазен, доколкото нарушението е установено на 08.11.2021г., на която дата е съставен Протокол № П-***-073-001 за констатациите от възложената проверка. Относно възражението, че нарушението било констатирано от органите по приходите още преди образуване на проверката, ВРС е приел, че същото е единствено и само предположение на жалбоподателя. Независимо от обстоятелството дали данъчните органи са имали съмнения или данни за извършени нарушения, същите са станали категорично известни едва след приключване на проверката. Относно оплакването за непосочване на дата и място на извършване на нарушението, ВРС е приел, че макар изрично да не е посочена, очевидно е че датата на нарушението, е датата на издаване на фактурата, а мястото на извършване е кантората на нотариуса. Прието е и че липсват основания за приложението на чл.28 ЗАНН, т.к. от една страна нарушението по никакъв начин не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други подобни нарушения, а от друга, в хода на проверката, приключила с Протокол
№ П-***-073-001/08.11.2021г. е установено, че в периода 2017г. - 2020г. нотариус В. е издал фактури, в които е начислил ДДС общо в размер на 48473,64лв.

Така постановеното решение е неправилно.

Обосновано от събраните доказателства ВРС е приел, че касаторът е извършил нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.9 ЗДДС, която въвежда забрана за нерегистрираните по ЗДДС лица да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. В случая е безспорно установено и не се оспорва от касатора, че на основание 106, ал.2, т.2, буква „б“, вр.чл.176, т.3 и т.6 ЗДДС е бил дерегистриран по ЗДДС считано от датата на връчване на акта за дерегистрация – 24.01.2017г. Към датата на издаване на фактура № ***/09.07.2020г. регистрацията му не е била подновена, поради което като е посочил във фактурата размер на начислен ДДС, В. безспорно е извършил административно нарушение.

Неправилно обаче ВРС е приел, че нарушението е установено, респ. нарушителят е открит, на датата на съставяне на Протокол № П-***-073-001/08.11.2021г., респ., че е спазен тримесечния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН за съставяне на АУАН. Този извод би бил верен, в случай че процесната фактура за пръв път е констатирана с цитирания протокол, а настоящият случай не е такъв.

Видно от констатациите в Протокол № П-***-073-001/08.11.2021г., проверката е започнала във връзка с установени данни от ИС на НАП за издавани от касатора данъчни фактури, по които регистрирани по ЗДДС лица са ползвали данъчен кредит. В тази връзка с ИПДПОЗЛ № П-***-040-001/16.06.2021г. са изискани: 1/ документи във връзка с упражняване на дейност като нотариус – счетоводни регистри, отчети за приходите и разходите за всяка от проверяваните години (2017г. – 2021г.), извлечение от банкова сметка ***.25а от Закона за нотариусите /ЗН/, копие от сметка/фактура по чл.89 ЗН за периода 01.01.2017г. до момента на искането; 2/ заверени за вярност копия от конкретно посочени фактури.

Процесната фактура № ***/09.07.2020г. не фигурира в описа по т.2 от искането, като в същия са включени само фактури, по които при справка в ИС на НАП е установено, че получателите са приспаднали ДДС. В отговор на искането, лицето е представило документи под опис, което обстоятелство е констатирано с Протокол № ***/06.07.2021г. Впоследствие резултатите от проверката са обективирани в протокола от 08.11.2021г., като процесната фактура не е включена в описа на фактурите /стр.21-23 от протокола/ – систематизирани в табличен вид по номера и дати, за съответния данъчен период. В таблицата са посочени предходна (№ ***) и последваща (№ ***) фактури, но процесната фактура с № ***/09.07.2020г. липсва.

От събраните при проверката доказателства и установените факти, не може да се обоснове извод за допусната техническа грешка – т.е., че фактурата е пропусната в описа, т.к. сборът от начисления за м.07.2020г. ДДС по включените в описа фактури – 1697,52лв., не кореспондира с установения на стр.8 от протокола общ размер на начисления за периода
ДДС – 1997,23лв., като разликата между двете суми – 299,71лв., не кореспондира с начисления по процесната фактура ДДС – 319,71лв. При това положение, след като на практика за процесната фактура липсват констатации в № П-***-073-001/08.11.2021г., неправилно ВРС е приел, че нарушението, изразяващо се в издаването ѝ в нарушение на забраната по чл.113, ал.9 ЗДДС, е установено на датата на съставяне на протокола.

Процесната фактура е приложена по преписката, но поради липсата на коректен (подробен) опис на предадените в отговор на ИПДПОЗЛ документи – в описа към протокола от 06.07.2021г. само е посочено, че се предава „зелен класьор с фактури за периода м.07 - м.12.2020г.“, а в описа на приложенията към протокола от 08.11.2020г. е посочено само „фактури 2020г.“, приобщаването ѝ към преписката не може да се обвърже по време с нито едно от документираните процесуални действия, извършени в хода на проверката.

При това положение и с оглед т.1 от ИПДПОЗЛ № П-***-040-001/16.06.2021г., с което изрично са изискани „копие от сметка/фактура по чл.89 ЗН за периода 01.01.2017г. до момента на искането“, първата документирана дата, на която е било обективно възможно да се установи съществуването ѝ, респ. да се установи факта на нарушението и неговият извършител, е именно датата, на която проверяваното лице е предало документите в отговор на искането, а именно 06.07.2021г.

Съгласно ТР № 48 от 28.12.1981г. по т.д. № 48/1981г. на ОСНК на ВС, тримесечният срок по чл.34, ал.1 ЗАНН започва да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението. Неговото бездействие повече от три месеца от откриването на нарушението изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта.

Съгласно чл.193, ал.1 и ал.2 ЗДДС, установяването на нарушенията по този закон се извършва по реда на ЗАНН, като актовете за нарушения се съставят от органите по приходите. Както е прието и в ТР № 4/29.03.2021г. по т.д. № 3/2019г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, понятието „откриване на нарушителя“ не е легално дефинирано от ЗАНН, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Затова и тримесечният срок по чл.34, ал.1, изр.2, пр.1 ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка от органа по приходите съгласно чл.193, ал.2 ЗДДС, във вр. с чл.12, ал.1, т.2 ДОПК, вр. с чл.37, ал.1, буква „а“ ЗАНН, на база получени достатъчно данни за нарушението и авторството му.

Видно от Резолюция № П-***-0РП-001/08.06.2021г., извършването на проверката е възложено на М И В - гл.инсп. по приходите и Р М С - гл.инсп. по приходите. Протокол № ***/06.07.2021г. и описа за предаване на документи към него, е подписан от проверяващите и всеки един от тях е имал обективна възможност да установи нарушението в рамките на правомощията си по чл.12, ал.1, т.2 ДОПК, като в случая АУАН № F****/03.12.2021г. е съставен от Мария Василева. При това положение обосновано може да се приеме, че именно на 06.07.2021г. са били изпълнени условията за установяване на процесната фактура, респ. за обосноваване на извод за извършено от В. във връзка с издаването ѝ нарушение на чл.113, ал.9 ЗДДС. Смятано от тази дата, АУАН се явява съставен извън тримесечният срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, поради което на основание чл.54, ал.1, т.4 ЗАНН, АНО е следвало да прекрати административнонаказателното производство, а не да издава наказателно постановление.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.38, ал.1, т.3 ЗА, вр.чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция към датата на сключване на договор за правна защита и съдействие серия Б № ***/09.10.2022г.), в полза на адв.М.Д.Ц., личен номер ***, следва да се определи за сметка на ответната страна, адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв. (триста лева).

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1146/24.08.2022г. на ВРС, ХХХVІ-ти състав, постановено по НАХД № 1711/2022г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 627563-F****/11.03.2022г. на и.д. директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна, с което за нарушение на чл.113, ал.9 ЗДДС и на основание чл.183, ал.1 ЗДДС, на Б.Д.В., ЕГН: **********,***, е наложена глоба, в размер на 1000,00лв.

 

ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да заплати на адв.М.Д.Ц., личен номер **********, адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв. (триста лева).

 

Решението е окончателно!

 

 

Председател:                                               

 

Членове:       1.                                

 

2.