Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.Панагюрище, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Панагюрския районен съд, в публично заседание на двадесет и осми май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия
СТОЯНОВА гр.д.№ 257/2021 г. по описа на
съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод иск с правна
квалификация чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК от „К.Б. ” ЕООД, ЕИК: *********
срещу И.А. ***, с който се иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца
сума в размер на 600 лв. – главница по договор за кредит №
**********, ведно със
законната лихва, считано от 31.03.2021 г. до окончателното
й изплащане и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца сума в размер на 130,01 лв.- мораторна лихва за периода от 24.11.2018
г. до 11.01.2021 г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения:
На 27.04.2017 г. между „4финанс“ ЕООД и И.А.
бил сключен договор за кредит №
**********, по реда на чл. 6 ЗПФУР, по силата на който кредиторът бил предоставил на ответницата сума в размер на
600 лв., която последната се била задължила
да я върне в срок до 30 дни – до 27.05.2017 г., като сумата, която е следвало
да бъде върната била в размер на
731,99 лв., от които – 600 лв. главница,
111,78 лв. – такса за експресно разглеждане и 20,21 лв. – договорна лихва за
срока на договора. Твърди се, че с настъпване на падежната дата - 27.05.2017
ответницата не била погасила дължимите суми и
била изпадала в забава, поради
което била начислена наказателна лихва
върху непогасената главница, като съгласно условията на т.13.2. (а), същата се
формирала от сбора на договорния лихвен процент, определен в специалните
условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за
просрочие (10,00 % към датата на сключване на договора).
Твърди се, че на 23.11.2018 г. между „4финанс“ ЕООД
и „К.Б.” ЕООД бил сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който били прехвърлени вземанията по
кредита в общ размер на 1239,79 лв., съобразно Приложение 1 към договора, като
с исковата молба се претендират само главницата в размер на 600 лв. и лихва за
забава в размер на 130,01 лв. за периода от 24.11.2018 г. до 11.01.2021 г. Твърди
се, че цедентът бил упълномощил
цесионера да уведоми длъжниците за цесията на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като
ответницата следва да се счита за уведомена с получаване на препис от исковата
молба. Моли за уважаване на предявените искове в посочените размери. При
условията на евентуалност се предявява иск
с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД с цена 600 лв. като сума, получена
без правно основание. Претендират се разноски.
В законовия едномесечен срок ответницата не е представила
писмен отговор на исковата молба.
За насроченото първо по делото съдебно заседание,
с нарочна писмена молба, процесуалният
представител на ищеца прави искане, в случай че е налице хипотезата на чл. 238
от ГПК, да се постанови неприсъствено решение срещу ответницата.
Редовно призована за първото по делото съдебно
заседание, ответницата И.А. не се явява, не изпраща представител и не прави
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
При това положение съдът приема, че са налице
формалните предпоставки по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. На първо място ответницата не е представила в законовия срок по чл.131 от ГПК отговор на исковата
молба. С разпореждане № 260501/06.04.2021 г. съдът й е указал както възможността да подаде писмен
отговор, така и срока, в който следва да стори това – едномесечен от получаване
на исковата молба. Едновременно с това са й разяснени последиците от неподаване на
отговора в срок. В призовката на ответницата, получена лично от нея на 18.05.2021
г. изрично е указана възможността ищецът да поиска
постановяване на неприсъставено решение срещу нея. Въпреки това ответницата е
проявила процесуално бездействие, като не се е явила в първото по делото съдебно
заседание, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
Изложеното горе сочи, че е налице
материалноправната предпоставка по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице е и материалноправната предпоставка по
чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – посочените в
исковата молба обстоятелства и представените
от ищеца писмени доказателства сочат на вероятна основателност на
предявените искови претенции. От приетия по делото договор за кредит № **********
и разписка за извършено плащане се установява че „4финанс“ ЕООД е предоставило на ответницата
сума пари в размер на 600 лв., които ответницата се е задължила да върне в срок
до 27.05.2017 г. От приетия като писмено
доказателство по делото договор за прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към
него се установява, че вземането на „4финанс“ ЕООД към ответницата е
прехвърлено на ищеца, за което ответницата е била уведомена надлежно с
връчването на преписа от исковата молба и приложенията.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че от събраните по делото
доказателства следва да се направи извод за вероятна основателност на
предявения иск. Ето защо съдът приема, че са налице всички законово установени
предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение в полза на ищеца.
По изложените горе съображения, съдът следва да се
произнесе с неприсъствено решение, като уважи предявения иск.
Предвид изхода на спора в полза на ищцовото
дружество следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37
от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100 лева, както и направените разноски за държавна такса за
завеждане на делото, също в размер на 100 лева.
По изложените съображения Панагюрският районен съд ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.А.А. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на „К.Б. ” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1606, представлявано от управителя
Р В сума в размер на 600,00 (шестстотин) лева – главница по договор за кредит № **********,
ведно със законната лихва, считано от 31.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 130,01 лв. (сто и тридесет лева и една стотинка) - мораторна лихва
за периода от 24.11.2018 г. до 11.01.2021 г.
ОСЪЖДА И.А.А. с ЕГН: **********, с адрес *** да
заплати на „К.Б. ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
п.к. 1606, представлявано от управителя Р В направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200,00 (двеста) лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239,
ал.4 от ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: