№ 9506
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110133494 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЗАД „ОЗК- З.“ АД да заплати на „ЗД Е.“ АД сумата от
1482.89 лева, представляваща непогасена част от регресно суброгационно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по
лек автомобил „Шкода Скаут“ с рег. № .... вследствие на ПТП от 22.07.2021г., настъпило в
гр. София, в локалното платно на бул. „Околовръстен път“ по вина на водача на
лекотоварен автомобил „Рено Мастер“ с рег. ...., чиято деликтна отговорност в качеството
му на водач на автомобила била застрахована по силата на сключен със ЗАД „ОЗК- З.“ АД
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 22.06.2022г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 74.56 лев,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 23.12.2021г. до 21.06.2022г.
върху неизплатената част от застрахователното обезщетение.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 22.07.2021г., в гр. София, в локалното платно на бул.
„Околовръстен път“ в посока от кв. „Драгалевци“ към бул. „България“ настъпил пътен
инцидент между лек автомобил „Шкода Скаут“ с рег. № .... и лекотоварен автомобил „Рено
Мастер“ с рег. ...., чийто водач, управлявайки автомобила в локалното платно на бул.
„Околовръстен път“, блъснал отзад паркиралия в дясната част на същото и застрахован при
ищеца лек автомобил „Шкода Сакут“, в резултат на което причинил на последния
увреждания на стойност 4854.23 лева, която сума ищецът заплатил в полза на правоимащото
лице, като сторил и разноски за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева.
Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на лекотоварен автомобил „Рено Мастер“ бил поканен да заплати
регресната претенция в посочения размер, както и свързаните с определяне на
обезщетението разноски в размер на 15.00 лева, от които възстановил в полза на ищеца само
част, възлизаща на сумата от 3386.34 лева. По изложените съображения ищецът претендира
остатъка от изплатеното обезщетение, обезщетение за забава, законна лихва, както и
разноски.
1
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът изрично заявява, че не оспорва съществуването към
датата на ПТП на сочените от ищеца застрахователни правоотношения, както и техния
предмет, настъпването на инцидента, както и на обезщетените от ищеца увреждания по лек
автомобил „Шкода Скаут“ с рег. № ...., изплащането от последния на застрахователно
обезщетение в заявения с исковата молба размер, както и отправянето до ответника на
регресна покана за въстановяване стойността на това обезщетение. Оспорва единствено
размера на следващото се за причинените при ПТП увреждания застрахователно
обезщетение, считайки, че изплатената от застрахователя по застраховка „Каско“ сума
надвишава стойността на ремонта, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП,
както и че при извършването му необосновано са завишени цените на вложените труд и
материали. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие, за което вина носи водачът на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните факти с правно значение: че към датата на ПТП между
ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка
„Каско“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на
лекотоварния автомобил е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че вина за
настъпване на пътния инцидент има водачът, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по
застраховката застрахователно обезщетение в размер на 4854.23 лева, като е сторил и
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, както и че в изпълнение на регресното си
задължение ответникът е възстановил на ищеца сумата от 3386.34 лева.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват безпротиворечиво и от надлежно
приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства- застрахователна полица за
застраховка „Каско“, двустранен констативен протокол за ПТП, заявление до ищеца за
настъпило застрахователно събитие от собственика на увредения лек автомобил,
документите, приложени по образуваната въз основа на заявлението застрахователна
преписка, фактура, издадена от автосервиза, в който е извършен ремонтът на увреденото
МПС, отправена до ответника регресна покана, справка от електронния регистър, воден от
Информационния център на Гаранционния фонд, за наличие на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на товарния автомобил, преводно нареждане от
23.12.2021г. за извършено от ответника в полза на ищеца плащане, вкл. по процесната щета.
Спорният по делото въпрос се свежда до размера на претендираното регресно вземане,
2
в частност до действителната стойност на обезщетените от ищеца вреди.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно- автотехническата експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, стойността,
необходима за възстановяване на увреденото имущество в състоянието отпреди инцидента,
определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, представляваща възстановителната
стойност на вещта по смисъла на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата
на частична увреда, каквато е настоящата, възлиза на сумата от 4652.33 лева.
При съобразяване на така установеното и на липсата на спор между страните по
въпроса за дължимостта и размера на обичайните разноски, извършвани от застрахователя
за определяне на застрахователното обезщетение, се налага извод, че общият размер на
регресното суброгационно вземане на ищеца от делинквента, респ. от неговия
застраховател, възлиза на сумата от 4667.33 лева, включваща стойността, необходима за
отремонтиране на детайлите, възприети от застрахователя- ищец като увредени от ПТП
съгласно приложения към исковата молба опис- заключение, определена по средни пазрани
цени към датата на ПТП, както и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева.
Ето защо, при съобразяване на извода в последния смисъл и на изплатената от
ответника преди процеса сума в размер на 3386.34 лева, искът с правно основание чл. 411
КЗ следва да бъде уважен за сумата от 1280.99 лева, а за разликата до пълния предявен
размер следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, допуснато неточно в темпорално отношение изпълнение на главното парично
задължение, както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването
на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от
застрахователя в 30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, е предявил претенцията си срещу този застраховател, като е приложил
преписката с доказателствата, с които разполага. В случая, с неоспорено писмо от
04.11.2021г., получено от ответника на 08.11.2021г., последният е поканен да заплати
процесната сума. След изтичане на 07.12.2021г. на срока за плащане, без в него да е
извършено цялостно плащане на извънсъдебно предявената сума, считано от 08.12.2021г.
ответникът е изпаднал в забава, продължила до края на исковия период- 21.06.2022г.
Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, размерът на
законната мораторна лихва върху претендирания от ищеца остатък от регресното му вземане
за сочения от него период, чийто начален момент- 23.12.2021г., следва настъпването на
забавата, възлиза на сумата от 64.40 лева, до която искът с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер- отхвърлен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от
претенциите в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 353.59 лева,
представляваща част от сторените разходи за държавна такса, депозит за възнаграждение на
вещото лице, както и от полагащото му се юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата
от 13.66 лева, представляваща част от следващото му се юрисконсултско възнаграждение,
съответна на отхвърлената част от исковете, като общият размер на следващото се на всяка
3
от страните юрисконсултско възнагржадение съдът определи на основание разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в мнинимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност
на спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗАД „ОЗК-
З.“ АД, ....., да заплати на „ЗД Е.“ АД, .... сумата от 1280.99 лева, представляваща непогасена
част от регресно суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „Шкода Скаут“ с рег. №
.... вследствие на ПТП от 22.07.2021г., настъпило в гр. София, в локалното платно на бул.
„Околовръстен път“ по вина на водача на лекотоварен автомобил „Рено Мастер“ с рег. ....,
чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по
силата на сключен със ЗАД „ОЗК- З.“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 22.06.2022г., до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 64.40 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 23.12.2021г. до 21.06.2022г. върху неизплатената част от регресното
вземане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 353.59 лева, представляваща разноски
за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ тези искове за разликите до пълните
предявени размери съответно от 1482.86 лева- регресно вземане, и от 74.56 лева-
обезщетение за забава.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЗД Е.“ АД, .... да заплати на ЗАД „ОЗК- З.“
АД, ....., сумата от 13.66 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4