Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 29.06.2020
Град
Стара Загора
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и седми май Година
2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 8 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединен с
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.” Е. твърди в
поправената си искова молба, че въз основа на договор за мобилни услуги от
25.03.2014 г. ответницата ползвала предоставяните от ищеца мобилни услуги, като
потреблението й било фактурирано под клиентски номер *********. Съгласно чл. 26
от ОУ на ищеца, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издавала
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор,
всеки потребител - страна по него, бивал уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъдела издавана фактура. Неполучаването й не го освобождавало от
задължението за плащане на дължимите суми. За потребените от ответницата услуги
за периода от 15.07.2016 г. до 14.12.2016 г., ищецът й издал фактура №
**********/15.08.2016 г. за отчетен период 15/07/2016-14/08/2016 г., с
начислена за същия сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 38.54
лева с ДДС, от които 16.92 лева без ДДС за пропорционален месечен абонамент Р.
14.99 лева, лизингова вноска 18.59 лева. Дължимата сума била платима в срок
30.08.2016 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер; фактура № **********/15.09.2016 г. за отчетен период
на потребление 15/08/2016-14/09/2016 г., с начислена за същия сума за разговори
и месечни абонаменти в размер на 34.48 лева с ДДС, от които 12.49 лева без ДДС
за пропорционален месечен абонамент Р. 14.99 лева, лизингова вноска 18.59 лева.
Дължимата сума била платима в срок 30.09.2016 г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; фактура №
**********/15.10.2016 г. за отчетен период на потребление 15/09/2016-14/10/2016
г., с начислена за същия сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
33.58 лева с ДДС, от които 12.49 лева без ДДС за пропорционален месечен
абонамент Р. 14.99 лева, лизингова вноска 18.59 лева. Дължимата сума била
платима в срок 30.10.2016 г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер. Абонатът потребил и не бил платил
мобилни услуги на обща стойност 106.60 лева, които били фактурирани за три
последователни отчетни месеца - за 08/2016 г., за 09/2016 г. и за 10/2016 г.
Към всяка от фактурите имало приложено извлечение - детайлизирана справка от
потреблението му. С кредитно известие № **********/15.11.2016 г. за извършена
корекция по дълга, била сторнирана сума от 3.86 лева с ДДС за върнати на
абоната пропорционално начислени при сключване абонаментни такси, начислена
била и дължимата лизингова вноска в размер на 18.59 лева и бил отразен
незаплатения баланс в размер на 106.50 лева за предходните три отчетни периода,
при което задължението за плащане възлизало на 121.33 лева. Неизпълнението му
да плати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 121.33
лева, ангажирало договорната му отговорност по т. 11 от процесния договор за услуги,
като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, ищецът
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответницата за ползваните
абонаменти и издал по абонатен номер № ********* на дата 15.12.2016 г. крайна
фактура № **********, с начислена обща сума за плащане 573.90 лева. В нея била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
в размер на 192.31 лева; фактурирана била цената, дължима се за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на
260.26 лева и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните
три отчетни периода в размер на 121.33 лева. Датата на деактивация на процесния
абонамент била 07.11.2016 г., като същата се генерирала автоматично по
вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на неплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на договора си, като не бил спазил
крайния срок за ползване на абонамента Р. 14.99 лева за мобилен номер
0898/318773 до 12.02.2018 г., съгласно договор за мобилни услуги от дата
12.02.2016 г. В настоящото производство операторът нямал претенция по отношение
на начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за услуги в
размер на 192.31 лева, като същата не била част от предмета на иска. Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговия
договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство марка НТС модел Desire 620 Grey били обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл. 3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен
номер 0898/318773, „Месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя
и заплащали от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за
плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на
мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
такива услуги и Общите условия на ищеца. При сключване на процесния договор
била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 15-то число от
месеца. Така падежът на лизинговите вноски бил указаният в месечните фактури
срок за плащане на фактурираните услуги. Поради неизпълнението на абоната да
заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора за
лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай
на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай
на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/, били обявени за
предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 12/2016 г., когато
била издадена крайната фактура № **********/15.12.2016 г., съгласно уговорения
погасителен план, както следва: за устройство НТС модел Desire 620 Grey, взето
във връзка с мобилен номер 0898/318773, се дължала цената в размер на 260.26
след месец 12/2016 г. Съответно периодът, за който били дължими предсрочно
изискуемите лизингови вноски, бил след м.12/2016 г. до м.01/2018 г. Като абонат
на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор Т., ответницата
се съгласила и приела общите условия на оператора за взаимоотношения с потребителите
на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, ищецът имал
право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от Т. цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.
27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно
от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от
оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на
ищеца /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на
ответницата. При неспазване на което и да било задължение по част XIII от тези
Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, „Т. има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или при условията на т. 19б, в) да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него“. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.
Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и
те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор
влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените
случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги. В чл. 20 от Общите условия било посочено че,
всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на ищеца. Съгласно чл. 23, б) месечният
абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален
договор и включвал разходите за поддръжка на мрежата и се предплащал от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26, неполучаването на фактура не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършвало в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В
конкретния случай ответницата подписала договор за услуги с мобилния оператор,
ползвала мобилен номер 0898/318773 не изпълнила задължението си по договор да
заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение изпаднала
в забава. Издадени били фактури и в срок не ги била заплатила. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което
ответникът следвало да понесе отговорността си. Представените фактури сами по
себе си не били основание за плащане, но ответницата сключила договор и
ползвала съответната далекосъобщителна услуга, задължила се да заплаща цената
на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ.
същата била в неизпълнение на договора си. Искането е да се признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца 121.33 лева за
главница от неплатени далекосъобщителни услуги от 15.07.2016 г. до 14.12.2016
г. по договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение към него, и
законна лихва върху тази главница от подаване на заявлението в съда до
изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4119 описа за
Ответницата А.Т.Н.,
редовно призована, не е подала писмен отговор, а в съдебно заседание заема
становище, че знаела за делото и дълга, но не успяла да го плати, тъй като
работела само от година.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
По иска по чл. 422 ГПК
За процесното вземане (но
в размер от 381.59 лева главница, с 61.32 лева мораторна лихва)
ищецът е подал на 09.08.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. №
4119/2018 г. на СтРС, по което на 13.08.2018 г. е издадена исканата заповед,
която е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
на 27.12.2018 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото
процесния иск за съществуване на процесното вземане, но до сумата от 121.33
лева главница за неплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни
услуги от 25.03.2014 г., предоставени в периода от 15.07.2016 г. до 14.12.2016
г., който поради това се смята предявен на 09.08.2018 г., когато е подал в съда
заявлението си за издаване на заповедта срещу ответницата за същото по
основание и съдържание вземане до този му предявен с иска по чл. 422 ГПК размер
(чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 25.03.2014 г.,
непълнолетната към този момент ответница, действаща със съгласието на своя
баща, е сключила с ищеца в писмена форма, при общи условия (които
ищецът не представи по делото, въпреки указанията на съда с доклада на делото),
представения по делото от ищеца договор за мобилни услуги (л.
8-10). А на 12.02.2016 г., страните по делото са сключили и представеното от
ищеца допълнително споразумение към този договор, с което са уговорили
посочените в него условия за срока му на действие до 12.02.2018 г. (л.
11-12). По силата му ищецът се задължил да предоставя на ответницата
електронни съобщителни услуги при условията му и общите условия на договора, а
ответницата се задължила да му ги плаща ежемесечно, заедно с дължимата се
месечна абонаментна такса за избрания от нея абонаментен план, съгласно
издадена от ищеца фактура, в срока указан в същата, но не по-късно от 18 дни
след издаването й, независимо от това дали е получила същата (чл.чл.
23 и 26-27 ОУ на ищеца, публикувани на страницата му в интернет).
Тъй като със заявлението и заповедта за
изпълнение ищецът не е предявявал и вземанията си за неплатени му от ответника
лизингови вноски по договора им за лизинг от 12.02.2016 г., съдът не взема
предвид и фактурираните за плащане на ответницата в процесните фактури и
кредитно известие четири лизингови вноски по 18.59 лева всяка, защото
основанието за тяхната дължимост е само договора за лизинг, а не процесния договор
за мобилни услуги, а и те по съдържание не представляват „електронни
съобщителни услуги“ по смисъла на §1, т. 17 от ДР на ЗЕС, а „лизингови вноски“.
Поради това тяхната дължимост не е предмет и на предявения от ищеца иск по чл.
422, ал. 1 ГПК по делото, защото предмет на същия е само присъденото му със
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане за неплатените му за исковия
период от 15.07.2016 г. до 14.12.2016 г. далекосъобщителни услуги по договора
за мобилни услуги, а в легалното определение на последните не се включват и
лизингови вноски по договорите за лизинг (§1, т. 17 от ДР на ЗЕС).
Поради това последните не са предмет на делото (нито на предявения иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК, защото предмет на последния са само дължимите по
договора за мобилни услуги електронни съобщителни услуги, нито на предявения
осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, защото предмет на последния са само
предсрочно изискуемите лизингови вноски след месец декември 2016 г. до януари
2018 г. по договора за лизинг), въпреки, че са били
фактурирани за плащане на ответника с процесните фактури и кредитно известие.
Поради това съдът не обсъжда повече в настоящото решение тяхната дължимост,
защото с издадената заповед за изпълнение не са присъждани такива по основание (по
договора за лизинг) и съдържание (неплатени от седма до
десета включително лизингови вноски по същия договор) вземания, а само за
неплатени далекосъобщителни услуги. Поради това само последните са предмет и на
предявения по делото иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за тяхното съществуване (а
предмет на осъдителния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД са другите предсрочно изискуеми
лизингови вноски по договора за лизинг). Поради това, макар и
да е вярно, че в исковата сума от 121.33 лева са включени и фактурираните в
процесните фактури и кредитно известие лизингови вноски от седма до десета по
договора за лизинг, претенцията на ищеца в тази й част, по отношение на същите,
не е недопустима, а неоснователна, защото той ги претендира с иска си по чл.
422, ал. 1 ГПК като далекосъобщителни услуги по договора за мобилни услуги, но
те нямат такова съдържание, нито произтичат от този договор за мобилни услуги и
допълнителното споразумение към него, а от договора за лизинг. Поради това
искът му по чл. 422, ал. 1 ГПК в тази му останала част, по отношение на същите
вноски, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
От представените от
ищеца и неоспорени от ответницата фактури и кредитно известие (л. 17-25), се
установява, че в изпълнение на договора за мобилни услуги и допълнителното
споразумение към него, ищецът е предоставил на ответницата съответно -
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 15.07.2016 г. до 14.08.2016
г. (разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги и месечна такса с
уговорените отстъпки, като тук не се включва с оглед изложеното и фактурираната
в тази фактура за плащане 7-ма лизингова вноска от 18.59 лева) в общ размер от 20.30
лева с ДДС, за плащане на които й е издал процесната фактура № **********/15.08.2016
г., която ответницата е следвало да му плати в срок до 30.08.2016 г. (л. 17-18);
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 15.08.2016 г. до 14.09.2016
г. (разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги и месечна такса с
уговорените отстъпки, като тук не се включва с оглед изложеното и фактурираната
в тази фактура за плащане 8-ма лизингова вноска от 18.59 лева) в общ размер от 15.89
лева с ДДС, за плащане на които й е издал процесната фактура № **********/15.09.2016
г., която ответницата е следвало да му плати в срок до 30.09.2016 г. (л. 19-20);
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 15.09.2016 г. до 14.10.2016
г. (разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги и месечна такса с
уговорените отстъпки, като тук не се включва с оглед изложеното и фактурираната
в тази фактура за плащане 9-та лизингова вноска от 18.59 лева) в общ размер от
14.99 лева с ДДС, за плащане на които й е издал процесната фактура № **********/15.10.2016
г., която ответницата е следвало да му плати в срок до 30.10.2016 г. (л. 21-22);
и за отчетния период от 15.10.2016 г. до 14.11.2016 г., ищецът е издал кредитно
известие № **********/15.11.2016 г., с което намалил с 3.86 лева дължимите му от
ответницата горепосочени електронни съобщителни услуги (за разговори, данни,
съобщения и други таксувани услуги и месечна такса с уговорените отстъпки, като
тук не се включва с оглед изложеното и посочената в това известие 10-та лизингова
вноска от 18.59 лева - л. 23-24); а с издадената на 15.12.2016 г. фактура № **********,
ищецът е фактурирал на ответницата за плащане само начислена й неустойка от 192.31
лева за пресрочно прекратяване на договора за услуги и 260.26 лева лизингови
вноски, които не са предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК (л. 25). Или за
посочения в заявлението и исковата молба от ищеца исков период от 15.07.2016 г.
до 14.12.2016 г., ищецът е предоставил на ответницата по договора им за мобилни
услуги, допълнителното споразумение към него и горепосочените процесни фактури
с кредитно известие, електронни съобщителни услуги (разговори, данни, съобщения
и други таксувани услуги и месечна такса с уговорените отстъпки, като тук не се
включват с оглед изложеното и фактурираните в тези фактури за плащане от 7-ма
до 10-та вкл. лизингови вноски) в общ размер (след кредитното известие) от 47.32
лева с ДДС (л. 17-25).
Вярно е, че фактурата
не е основание за плащане, каквото е доставката на стоката или услугата. Но
също така е вярно, че фактурата удостоверява/доказва този факт, а процесните фактури
с кредитно известие ответницата не е оспорила (Р 1064-2003-I).
Тежестта да докаже при
това положение по делото, че е изпълнила точно и без забава тези си изискуеми
парични задължения по процесните фактури, лежи по делото върху ответницата (чл.
154, ал. 1 ГПК). Последната обаче не представи и по делото няма доказателства
да е изпълнила същите до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК).
Поради това, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, съдът намери, че същата не е изпълнила точно тези си
изискуеми парични задължения към ищеца по процесния договор за мобилни услуги,
в общ размер от 47.32 лева, което й неизпълнение е виновно, защото по делото
няма данни да се дължи на причина, която да не може да й се вмени във вина (чл.
81 ЗЗД). Такава не представлява изтъкваната от нея в съдебно заседание причина,
че нямала парични средства, тъй като работела от година, защото
обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на
задължението, не го освобождава от отговорност (чл. 81, ал. 2 ЗЗД).
Понеже във фактурите е определен ден за плащане на всяка от тях, а по делото
няма данни ответницата да ги е платила до приключване на съдебното дирене, на
следващият ден тя е изпаднал и в забава да плати всяка една от тези фактури
(чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Поради това ищецът има право да иска
изпълнението/плащането им, заедно с обезщетение за забавата в размер на
законната лихва, което е и сторил с подаване на заявлението си за издаване на
заповедта за изпълнението им по чл. 410 ГПК (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Ето защо съдът
намери, че за ищецът е възникнало и съществува, към датата на приключване на
съдебното дирене, главно вземане за 47.32 лева неплатени му от ответницата по
договора им за мобилни услуги, споразумението към него и посочените фактури с кредитно
известие абонаменти такси и ползвани електронни съобщителни услуги, заедно със
законната лихва за забава в плащането им от подаване на заявлението в съда на 09.08.2018
г. (от когато се счита предявен по делото и иска за тяхното съществуване по чл.
422, ал. 1 ГПК) до изплащането им (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД). До този размер поради това следва да се уважи като основателен и
предявения по делото иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, заедно със законната лихва от
подаване на заявлението, а в останалата му част, над тази сума от 47.32 лева,
до претендираната с него по-голяма от 121.33 лева, със законната лихва върху
тази отхвърлена част, същият иск следва да се отхвърли, като неоснователен,
защото по делото се установи, че за тази отхвърлена част от него, ответницата
не дължи неплатена цена за предоставени й от ищеца електронни съобщителни
услуги по договора им за мобилни услуги, допълнителното споразумение към него и
процесните фактури с кредитно известие, а лизингови вноски по договора за лизинг,
които обаче не са предмет на предявения по делото иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
съществуване на вземането за 121.33 лева неплатени далекосъобщителни услуги по
договора за мобилни услуги, а съществуването само на такова по съдържание и
основание вземане е претендираното с този иск и в тази му отхвърлена част.
Други релевантни доказателства, които да навеждат на изводи, различни от
посочените, съдът намери, че няма представени по делото по този иск.
По иска по чл. 79, ал.
1 ЗЗД
На 12.02.2016 г.
страните са сключили, при представените общи условия, договор за лизинг (л.
13-14). По същия ищецът предоставил на
ответницата за временно и възмездно ползване на лизинг, за срок от 23 месеца,
или до 12.01.2018 г., посоченото в този договор устройство, а ответницата се
задължила да му плати общата му лизингова цена от 427.57 лева с ДДС, на месечни
лизингови вноски, всяка по 18.59 лева (л. 13). Въпреки това, като неоснователен следва да бъде отхвърлен този
иск на ищеца по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с който претендира осъждането на ответницата
да му плати на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ на договора за лизинг, сумата от
260.26 лева за предсрочно изискуеми лизингови вноски по този договор след
декември 2016 г. до януари 2018 г., които й е начислил за плащане във фактура №
**********/15.12.2016 г. (л. 25).
Вярно е,
че в поправената си искова молба ищецът поддържа, че поради забавата на ответницата
да му плати горепосочените абонаменти такси и ползвани услуги по процесния договор
за мобилни услуги, ищецът прекратил/развалил едностранно последния на основание
чл. 19б, б. „в“, във вр. с чл. 75 от ОУ на договора за мобилни услуги, по вина
на ответницата, с издаването на посочената фактура № **********/15.12.2016 г. (л.
32). Вярно е също така, че с поправената си искова молба ищецът
поддържа още, че обявил, на основание чл. 12, ал. 2 от общите условия на процесния
договор за лизинг, оставащите до края на срока му на действие – след декември
2016 г. до януари 2018 г., лизингови вноски по същия договор, в общ размер от 260.26
лева, за предсрочно изискуеми, поради прекратяване на договора за мобилни
услуги поради забава в плащането от ответницата на месечните абонаменти вноски
и ползвани услуги по същия договор и процесните горепосочени фактури и кредитно
известие. Вярно е, че по делото се установи с оглед изложеното, че по същия договор,
допълнително споразумение по него и фактури, ответницата дължи на ищеца общо 47.32
лева с ДДС за неплатените му абонаменти такси и мобилни услуги, които, заедно с
фактурираните му в тези фактури и кредитно известие №№ **********/15.08.2016
г., № **********/15.09.2016 г., № **********/15.10.2016 г. и №
**********/15.11.2016 г. и неплатени му четири лизингови вноски от общо 74.36 лева
по процесния довор за лизинг (които не са предмет на
делото с оглед изложеното), не му е платила до
приключване на съдебното дирене. Вярно е също така, че в процесната фактура № **********/15.12.2016
г. ищецът й е начислил за плащане и сумата от 260.26 лева за „вноска лизинг (след
01/01/2014)“, която следва да се приеме, че е процесната сума от 260.26
лева, за оставащите до края на срока на действие на процесния договор за лизинг
четиринадесет месечни вноски по 18.59 лева с ДДС всяка (л. 13 и 25).
Вярно е също така, че в чл. 12, ал. 2 от общите условия на същия договор за
лизинг, въз основа на която клауза ищецът в случая претендира, че е възникнало
и съществува това негово вземане за тези предсрочно изискуеми лизингови вноски
от 260.26 лева, е уговорено, че месечните вноски и другите дължими
възнаграждения по договора за лизинг стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване
на договора за мобилни услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно същия
плащания (л. 14). Но
също така е вярно, че тази клауза на чл. 12, ал. 2 от ОУ на процесния договор
за лизинг, е неравноправна, а за наличието на такива клаузи в договор, сключен
с потребител, съдът следи служебно (чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК).
Според
чл. 143 ЗЗП (в приложимата му с оглед датата на сключването на договора
за лизинг редакция, преди изм. ДВ, бр. 100/2019 г.), неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
изброените след това в текстовете на чл. 143
ЗЗП възможни проявни форми на неравноправни клаузи, по аргумент от т. 19 на чл.
143 ЗЗП (ред. преди посоченото изм. ДВ, бр.
100/2019 г.), е примерно, а не изчерпателно (Р 109-2019-II
т.о.).
В случая
клаузата на чл. 12, ал. 2 от общите условия на договора за лизинг, урежда
условията за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на лизинговите
вноски, както и произтичащите от това последици за потребителя – ответник (л.
14). Според същата клауза, месечните вноски и другите дължими
възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случаите, както на прекратяване на
договора на мобилни услуги, така и на забава в плащане на дължими съгласно същия
плащания от лизингополучателя. Именно на тази тази клауза ищецът в случая
претендира предсрочно изискуемите лизингови вноски, видно от исковата молба и поправената
му искова молба (л. 3 и 32).
ВКС обаче
приема в задължителната си практика, че идеята за неизпълнение, което е
съществено от гледна точка на интереса на кредитора, е заложена и в чл. 71 ЗЗД,
уреждащ правото му да иска изпълнение на срочно задължение преди срока (Р 109-2019-II
т.о.). Като се има предвид това, клаузата на чл. 12, ал. 2 от
общите условия на процесния договор за лизинг, не би била неравноправна само
ако съдържаше достатъчно ясни критерии за тежестта на договорното неизпълнение,
при проявлението на което настъпва предсрочна изискуемост на лизинговите
вноски, а случаят не е такъв. При него е несъстоятелно да се приеме, че във
формулировката й – „месечните лизингови вноски и дължимите възнаграждения
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни
услуги…, сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащането
на дължими съгласно същия договор плащания", е заложен "ясно и
недвусмислено обективен и безспорен критерий" за предсрочна изискуемост на
тези вноски. Не само защото същата клауза очевидно не съдържа указание нито за
причината за прекратяването на договора за мобилни услуги, сключен с
лизингополучателя (безвиновно или по негова вина),
нито дали просрочието (забавата в плащането на
дължимите по него плащания) съгласно същия договор
следва да обхваща едно или няколко дължими „плащания“ по една или различни
фактури по договора за мобилни услуги или само част от тях, нито какво трябва
да е естеството на тези плащания –
месечни абонаментни такси и/или мобилни услуги. Нещо повече. Същата клауза
обуславя предсрочна изискуемост на лизинговите вноски за неизпълнение не на
договора за лизинг, а на друг договор/и за мобилни услуги, сключен/и от
лизингополучателя. Освен това формулировката й не държи и сметка за
продължителността на срока на договора за лизинг (в случая от двадесет и
три месеца), нито за размера на задълженията на ответника по него - да
плати 23 месечни лизингови вноски в общ размер от 427.57 лева (л.
13). А тези обстоятелства несъмнено имат значение за
преценката дали прекратяването или неизпълнението/неплащането на задължения по
сключения от него в случая друг договор за мобилни услуги, дори и в
незначителен размер, е съществено за интереса на ищеца - кредитор, за да може
той добросъвестно да го лиши от преимуществото на срока и обяви за предсрочно
изискуеми на основание същата клауза оставащите до края на срока на договора за
лизинг месечни лизингови вноски с ненастъпил падеж. Липсата на ясни критерии в
съдържанието на същата клауза препятства възможността при възникналия и в
случая съдебен спор между страните съдът да прецени дали е осъществено
предвиденото в тази клауза основание, и то за автоматична предсрочна
изискуемост на същите вноски. Поради тази неяснота за тежестта на
неизпълнението, и то по друг/и договор/и за мобилни услуги, обуславящо тази
автоматичната предсрочна изискуемост на лизинговите вноски с ненастъпил падеж
по процесния договор за лизинг, клаузата на чл. 12, ал. 2 от общите му условия
поставя ответницата – длъжник в значително по-неблагоприятно положение спрямо ищеца
- кредитор, който може да се позове на нея винаги, когато същата забави което и
да е плащане по договора за мобилни услуги или последният бъде
прекратен/развален дори за незначително неизпълнение, дори забавата да е
частична или да касае само акцесорни и/или незначителни с оглед интереса на
кредитора задължения по същия договор. Същевременно тази клаузата е в разрез и
с принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, от
който произтича изискването за кредитора и да уведоми длъжника за предсрочната
изискуемост (аргумент и от чл. 71 ЗЗД). А предвиденото в чл.
12, ал. 2 от общите условия на договора за лизинг автоматично настъпване на
тази изискуемост, дори и в случай на незначителна забава на дължими по договора
за мобилни услуги плащания, респективно независимо от причината за
прекратяването му, без необходимост от уведомяване на ответницата – длъжник за
това, нарушава изискването за равновесие в отношенията длъжник - кредитор и
поставя ответницата в значително по-неблагоприятно положение, включително като
се имат предвид неблагоприятните за нея последици от предсрочната изискуемост
на лизинговите вноски с ненастъпил падеж. Ето защо съдът намери, че клаузата на
чл. 12, ал. 2 от общите условия на договора за лизинг, въз основа на която в
случая ищецът претендира с исковата си молба възникването и съществуването на
процесното вземане от 260.26 лева за предсрочно изискуеми лизингови вноски по същия
договор, е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗПП. А тъй като не е уговорена
индивидуално, а в чл. 12, ал. 2 от общите условия на процесния договор за
лизинг, тя е и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП (чл. 146, ал. 2 ЗЗП). А
след като е така и тази клауза, въз основа на която в случая ищецът претендира с
този си иск възникването и съществуването на негово вземане за 260.26 лева
предсрочно изискуеми лизингови вноски по процесния договор за лизинг, е неравноправна
и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП (чл. 146, ал. 2 ЗЗП), за
ищецът не е възникнало и поради това несъществува към датата на приключване на
съдебното дирене вземане за същите вноски (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Ето защо искът
му за осъждането на ответницата да му плати тази сума, се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, без преди това да бъде обсъждан и по отношение на
неговия размер, защото това се явява безпредметно. Други релевантни
доказателства, които да навеждат на изводи, различни от посочените, съдът
намери, че няма представени по делото и по този иск.
При този изход на делото,
сторените от ищеца разноски за същото в общ размер на 255 лева (от
които 75 лева внесена д.т. за производството и 180 лева платено адвокатско възнаграждение), следва
да се възложат в тежест на ответницата съразмерно с уважената част от исковете
или сумата от 31.62 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото по иска му по
чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът има право да иска съразмерно с уважената му част
присъждане и на сторените в заповедното производство разноски, но присъждането
на последните същият не е претендирал по делото, поради което такива не му се
присъждат с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 1 ГПК, и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК). При този изход на делото и ответницата има
право да иска съразмерно с отхвърлената част от исковете присъждане на сторените
от нея разноски по делото и в заповедното производство, но в същите няма данни
тя да е сторила разноски, нито е налице нейно искане за присъждането им, поради
което такива не й се присъждат (чл. 6, ал. 2, чл. 78,
ал. 3 ГПК, и
т. 12 от ТР
4-2014-ОСГТК).
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Т.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи
на Т., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от общо 47.32 лева
за главница от неплатени електронни съобщителни услуги от 15.07.2016 г. до 14.12.2016
г. по договор за мобилни услуги от 25.03.2014 г. и допълнително споразумение от
12.02.2016 г. към него, и фактури №№ **********/15.08.2016 г., № **********/15.09.2016
г., и № **********/15.10.2016 г., кредитно известие № **********/15.11.2016 г.
и фактура № **********/15.12.2016 г., и законна лихва върху тази главница от 09.08.2018
г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед № 2308/13.08.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 4119 по
описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен този предявен от Т. с п.а., против А.Т.Н. с п.с., иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 47.32 лева до претендираните 121.33
лева и законна лихва върху тази отхвърлена част от 09.08.2018 г. до изплащането
й.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и предявеният от Т. с п.а., иск за осъждането на А.Т.Н. с п.с., да
му заплати сумата от 260.26 лева за предсрочно изискуеми лизингови вноски след
декември 2016 г. до януари 2018 г. по договор за лизинг от 12.02.2016 г. и фактура
№ **********/15.12.2016 г.
ОСЪЖДА А.Т.Н. с п.с.,
да заплати на Т. с п.а., сумата от 31.62 лева за разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: