Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
01.06.2020 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на ДВАДЕСЕТ И ОСМИ МАЙ, през ДВЕ ХИЛЯДИ
И ДВАДЕСЕТА година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………Е.Р.………..………и в присъствието на
прокурора………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА
БЕТОВА………..……възз.гр.д.№ 310 по описа на съда за 2020година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 234 от 17.02.2020година.,
постановено по гр.д. № 5514/2019г. Плевенският районен съд е признал за
установено по отношение на ответника В.М.И. от гр. Плевен,че същият дължи на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД гр.Плевен, представлявано от Й.В.В., сумата 500.20 лв.,
представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2016
год. до 31.03.2019 год. и сумата
52.85лв. представляващи лихва за забава за периода от 02.02. 2017год. до
14.05.2019год., ведно със законната лихва върху главницата от 500.20лв.,
считано от 21.05.2019 год. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 1770/22.05.2019г.Ответникът е осъден да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД и сумата 475.00
лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство,
и сумата 75. 00лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ответника В.М.И.,
чрез особения му представител адв.Б.Д. ***. В жалбата се правят
оплаквания, че постановеното решение е необосновано и неправилно.
Жалбоподателят счита, че районният съд е постановил решението си без да обсъди
наведените от него доводи, че не е доказано отчетеното количество ТЕ, за да
може да се направи обоснован извод какви реално суми ответникът дължи, при
направено оспорване на размера на дължимите суми по ИМ. Счита, че не е достатъчно
за доказване на претенцията представеното от ищеца извлечение от сметката на
ответника, което като документ се ползва
само с формална, а не и с материална доказателствена сила. В заключение, моли да бъде отменено
първоинстанционното решение и да бъде постановено друго по същество, с което да
се отхвърли предявения срещу нея иск изцяло.
Въззиваемата страна е взела
становище, че жалбата е неоснователна, тъй като решението на районният съд е
правилно, обосновано и законосъобразно.Моли то да бъде потвърдено и да и бъдат
присъдени разноски за настоящата инстанция, в т.ч. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията
изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени
събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на
закона, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество се явява неоснователна.Първоинстанционният съд е бил
сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за
установено по отношение на В.М.И. от гр.Плевен, че дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН” ЕАД сумата 500.20 лв., представляващи стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.12.2016 год. до 31.03.2019 год. и сумата 52.85лв.
представляващи лихва за забава за периода от 02.02. 2017год. до 14.05.2019год.,
ведно със законната лихва върху главницата от 500.20лв., считано от 21.05.2019
год. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№ 1770/22.05.2019г., както и за заплащане на съотвените деловодни разноски в
заповедното и исковото производства.
Вземането произтича от обстоятелствата, че като собственик/ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът е клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатни
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.Твърдението е, че ответникът е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през исковия период и не
е погасил задължението си да заплати цената и. Сградата, в която се намира
жилището му има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма “***” ЕАД и по нейни отчети ищцовото дружество е
начислило дължимите от ответника суми, като разпределението е извършено в
съответствие с изискванията на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
Ответникът, чрез назначения му
особен представител адв.Б.Д., е взел становище в отговора на исковата молба, че
иска е неоснователен. Счита, че няма доказателства за твърдяния от ищеца реален
отчет, кой го е изготвял и има ли договор между ЕС, ищеца и топлинен счетоводител.
Счита, че срока на сключения между ЕС и топлинния счетоводител *** договор от
2002г. е изтекъл и няма друг актуален договор, от който да е видно, че същият
топлинен счетоводител продължава да отчита консумираната ТЕ. Счита, че само на
това основание иска следва да се отхвърли.
Искът по чл.422 от ГПК е допустим, като
предявен в 1-месечния срок от съобщението до кредитора за постъпилото
възражение на длъжника. Безспорно е, а се установява и от приложеното ч.гр.д.№ 3224/2019год.
по описа на Плевенски РС, че ищецът е подал заявление на 21.05.2019г. по реда
на чл.410 ГПК срещу ответника за следните суми: 500.20лв., представляващи
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2016 год. до 31.03.2019
год. и сумата 52.85лв. представляващи лихва за забава за периода от 02.02.2017год.
до 14.05.2019год., ведно със законната лихва върху главницата от 500.20лв.,
считано от 21.05.2019 год. до изплащане на вземането, както и за 75.00
разноски. Заявлението е уважено и е издадена Заповед за изпълнение № 1770/22.05.2019г.
за претендираните вземания, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Ето защо с разпореждане
на съда, получено на 23.07.2019г., е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е
предявен на 23.08.2019г., в законоустановения едномесечен срок и касае сумите
по издадената заповед за изпълнение, поради което е допустим. Спорно е дължи ли
ответникът исковите суми за топлоенергия, за посочения в исковата молба период.
От събраните пред първата инстанция
писмени доказателства се установява и друг безспорен факт, а именно, че
ответникът В.М.И. е собственик на
процесния топлофициран недвижим имот на адрес: гр. Плевен, ж.к. „***“ бл. *,
вх. *, ет.*, ап.*. От представеното извлечение от счетоводна сметка на абонат №
21297– В.М.И., фактурите за исковия период, представената от ищеца подробна
помесечна справка за абонатния номер, се установява, че за периода от
01.12.2016г. до 31.03.2019г. на ответника е била начислена сума в общ размер на
500.20 лв., която е за отопление без ИРУ, за ТЕ, отдадена за сградна инсталация
и за дялово разпределение. Ищецът Топлофикация-Плевен е начислила върху
дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на
52.85 лв. – за периода от 02.02.2017г. до 14.05.2019г., съгласно
препис-извлечение от сметката на аботата. Видно от представения от ищеца договор
между „***” ЕООД и етажната собственост с адрес гр.Плевен, ж.к. *** бл. *,
входове * и *, от 30.07.2002г., ЕС е възложила на „***” ЕООД индивидуалното
измерване на ТЕ и разпределение на разходите за ТЕ, вкл. издаването на обща и
индивидуални сметки. Договорът е сключен за 5 години. От представеният от ищеца
протокол на ОС на ЕС от 15.07.2002г., се установява, че ЕС е взела решение
топлинното счетоводство да се води от „***” ЕООД, като няма твърдения от страна
на ответника да е вземано впоследствие друго решение за промяна на топлинния
счетоводител. Представен е и споразумителния протокол № 2/1098 от 30.07.2002г.,
подписан между ищеца и топлинния счетоводител., с който ищцовото дружество е
възложило на „***“ЕООД да извършва разпределение на ТЕ между абонатите на
абонатна станция № 1098, в ЕС, където се намира процесното жилище. Представено
е и приложението за започване на отчитането към протокол № 2/1098.
За да постанови обжалваното решение,
Плевенски РС, позовавайки се на чл.153 от ЗЕ,
е приел че ответникът е клиент на топлинна енергия, като собственик на
имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, в която има абонатна
станция и се доставя топлоенергия. Изрично е приел, че е ирелевантно съществува
ли индивидуален договор между страните, тъй като договорните отношения
възникват на основание разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ. Посочено е, че Общите
условия на топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл.
150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника. Прието е
за безспорно, че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна
мрежа и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Счел
е за доказано, въз основа на събраните писмени доказателства, че за исковия
период е имало потребление на ТЕ в общ размер на 500.20лв., като ответникът не
е депозирал възражение за плащане на каквато и да било част от сумата.
Въззивният съд счита, че обжалваното
решение е правилно и
законосъобразно.Изложените от РС изводи се подкрепят от събраните по делото
доказателства и поради това се явяват обосновани. Споделят се от окръжния съд,
при условията на чл.272 ГПК.Възражението на особения представител на ответника,
че след като е изтекъл договора между ЕС и топлинния счетоводител, не е ясно
дали има реален отчет и не е ясно дали точно „***” ЕООД го е изготвял и на
какво основание, се явява неоснователно. Обоснован е изводът, че именно „***“
ЕООД продължава да е топлинния счетоводител на въпросната ЕС, така както е
отразено и в представените по делото фактури за аб. номер 21297, доколкото и
ответникът не твърди да е вземано решение на ЕС за смяната му с друг. Въззивният
съд изцяло споделя довода на районния, че след изтичане на срока на договора
между него и ЕС „***“ЕООД е поел работата и продължил осъществяването на
топлинното счетоводство при условията на чл. 60 и чл.61 от ЗЗД, като „водене на
чужда работа без пълномощие“. Законосъобразен е и изводът, че ответникът не би
могъл да се позовава срещу ищеца на липсата на нов договор, който той, като
член на ЕС не е инициирал за подписване - със същия или друг топлинен
счетоводител - след изтичане срока на предходния договор, т.к. по този начин
той се позовава на собствено виновно поведение и то срещу страна, в чиито
правомощия не влиза инициативата за подписване на такъв договор.Фактурите за
претендираните от ищеца суми са изготвени въз основа на отчетите и извършеното разпределение
за исковия период от страна на „***“ЕООД, поради което правилно са приети за
достоверни.Касае се за масов тип задължения, при което е неоправдано
натоварването на длъжника с допълнителни разноски за вещо лице и не случайно
нито една от страните не е поискала такова.Не са оспорени лихвите, начислени при
съобразяване на разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, която предвижда,
че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Оспорванията на ответника са
формални, с цел да се избегне плащане, а не са насочени към изясняване на
спорни въпроси. В тази връзка следва да се отбележи и следното : Тъй като се касае за сграда-етажна собственост
и обща сградна инсталация, за случая намира приложение разпоредбата на чл. 153
ал. 6 от Закона за енергетиката, според която клиентите, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от
ползвателите в сградата, а следва от факта, че инсталацията е обща част по
предназначение и всеки отделен ползвател трябва да поеме съобразно дела си
частта от разходите, свързани с експлоатацията на тази обща част. Наистина
фактическото положение понастоящем е такова, че част от собствениците не желаят
и не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти, с което
нарушават правилното функциониране на инсталацията за топлинна енергия в
сградата, защото тя е проектирана по начин за ползване на топлинна енергия от
всички съсобственици. Това право не може да бъде развито до степен да се счита,
че не следва да заплащат за топлинна енергия, защото освен собственици и
титуляри на вещни права на конкретни имоти те са съсобственици на сградната
инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се
част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях. В тази хипотеза
гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към
имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на
сградата- етажна собственост, и на отдадената от сградната инсталация, която
също е обща част. В тази насока са подробните и аргументирани разяснения,
дадени в решение № 5 от 22. 04. 2010 год. на Конституционния съд на Република
България по к. д. № 15/ 2009 год., с което е отхвърлено искането на омбудсмана
за обявяване противоконституционността на чл. 153 ал. 1 и 6 от Закона за
енергетиката. Аналогични са и съображенията, изложени в тълкувателно решение №
2 от 25. 05. 2017 год., ОСГК.“
Съгласно ТР № 2/25.05.2017г. на ОСГК з
а отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата
на чл.62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите. С решение № 4777/ 13. 04. 2018 год., постановено по адм. дело №
1372/ 2016 год., ВАС на РБ е отменил формулата, приета в т. 6.1.1 от Методиката
за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради-етажна собственост в
редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба за
топлоснабдяването № 16-334 от 06.04.2007 год., обн. ДВ бр. 94 от 2013 год.,
представляваща Приложение към чл. 61 ал. 1 от наредбата /обн. ДВ, бр. 34/ 24.
04. 2007 год., изм. и доп. ДВ бр. 42/ 09. 06. 2015 год./.С решението са
отменени правилата, определящи формулата за изчисление на количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, но решение е обжалвано пред
петчленен състав на ВАС на РБ и е образувано адм. дело № 1318/ 2019 год., което
с определение № 9312/18.06.2019год. е спряно до постановяване на решение по
съединени дела С-708/17 и С-725/17 на Съда на Европейския съюз. Освен че не е
влязло в сила, решението на тричленния състав на ВАС на РБ има действие
занапред и не би повлияло на настоящия случай.
Поради изложеното, решението на Плевенски
районен съд е правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл.271
ал.1 ГПК, следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени разноски в полза на
въззиваемата страна в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение и
300лв. за особен представител на въззивника.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 234 на Плевенския районен съд, постановено на 17.02.2020г. по
гр.д. № 5514/2019г. по описа на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78
вр. с чл.273 от ГПК В.М.И. от гр. Плевен, ж..к.“***“, бл.*, вх.*, ет.*.ап.*, с
ЕГН **********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ 128,
разноски по делото в размер 400лв.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: