Р Е Ш Е Н И Е № 260153
Гр.Хасково, 27.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, първи граждански състав в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар: В.К.
след като разгледа докладваното от съдия Серафимова
в.гр.д. № 1016 по
описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на
чл.258 и сл.от ГПК.
С решение № 260024/17.09.2020г., по гр.
дело № 1412/2019 г., Районен съд - Димитровград
е отхвърлил
като неоснователен и
недоказан предявения от „Мотобул" ЕАД, с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,
бул."Хр.Колумб"№43, представлявано от прокуриста Д.В.Н. против Н.Х., гражданин на Гърция,
роден на ***г., с ЛНЧ **********, с постоянен адрес *** и Р.Л.Н., с ЕГН ********** ***, иск по
чл.135 ал.1 ЗЗД, за обявяване за недействителен по отношение на „Мотобул" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул.
"Хр.Колумб"№43, представлявано от прокуриста Д.В.Н., на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.07.2019г., обективиран в нотариален акт
№ ***, том ***, рег.№ ***, дело № ***г.
на Нотариус Р.В., с рег. № 398 и район на действие РС-Димитровград, вписан в
СВп, с вх.рег № ***г, акт № ***, т.8,
дело № ***г, с който Н.Х., гражданин на Гърция, с адрес *** е продал на Р.Л.Н.,
с ЕГН ********** ***,следният недвижим имот,
представляващ:самостоятелен обект в сграда -търговски обект, с
кадастрален идентификатор 21052.1015.303.3.32 по кадастрална карта на ***, област Хасково, одобрена със Заповед № 18-38/05.07.2006 г. на Изпълнителен директор на
АК гр. София, на адрес: ***, който обект се намира в сграда № ***,
разположена в поземлен имот, с идентификатор 21052.1015.303, с предназначение
на самостоятелния обект - обект със специално
предназначение, ведно с прилежащите идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото.С решението съдът е осъдил „Мотобул" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град София,
бул."Хр.Колумб" №43, да
заплати на Н.Х. сумата в размер на
2000 /две хиляди / лева-разноски по
делото.С решението „Мотобул" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град
София, бул."Хр.Колумб"№43, е осъден да заплати на Р.Л.Н., с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 2000/две хиляди / лева-разноски по делото.
Недоволен от решението
останал въззивникът „Мотобул” ЕАД, който чрез пълномощниците си го обжалва в
законоустановения срок с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност.Според
въззивника първоинстанцинният съд
неправилно е отхвърлил предявения от „Мотобул“ ЕАД иск, с мотив, че не е доказано наличие на
знание за увреждане на кредиторите от страна на приобретателя Р.Н. по атакуваната възмездна сделка, който извод на съда считат
за неправилен по изложени в жалбата съображения. Първото съображение е, че
в случая не става въпрос за
възмездна сделка и не било необходимо да се доказва знание за увреждане от страна на приобретателя, тъй като макар формално
да е уговорена цена по сделката за покупко-продажба на недвижимия имот,
по делото не се доказвало категорично от
представеното платежно нареждане / заверено копие/, че е направено плащане и цената вписана в нотариалния акт действително
е получена от продавача Н. Х., което дори и да се установи, ако е налице прикрито съглашение между страните, каквото се твърди от
ищеца,било вероятно впоследствие плащането
да е върнато под някаква форма.Посочени са различни възможни хипотези
при които макар и практически да съществува заверено от банката платежно
нареждане, реално плащане да не е извършено, като например по банковата сметка на платеца да не
е имало достатъчно налични средства за
извършване на плащането, или наредителят да е оттеглил платежното нареждане преди сумата да бъде прехвърлена по сметката
на продавача, или тъй като сумата е над
10 000 лева да е била
преведена по банка обратно към купувача,
или да е изтеглена от банковата сметка на
Н. Х. и да е върната в брой на Р.Н., или сумата
изначално да е била предоставена от
продавача на купувача преди сделката.В тази връзка
и за доказване на твърдението, че
сделката е безвъзмездна в
първоинстанционното производство била поискана експертиза, която да установи
категорично дали е налице плащане на цената и ако да, дали впоследствие няма
някакви действия от страна на длъжника
,които пряко или косвено да доказват,че сумата е върната, и плащането и самата
сделка са симулативни, което доказателствено искане не било уважено от
първоинстанционния съд.
Твърди се в жалбата,че дори
и да се приеме,че сделката е възмездна, в рамките на първоинстанцинното
производство били събрани достатъчно
косвени доказателства, от които се установявало,че Р.Н. е бил
наясно, че с процесната сделка уврежда кредиторите на Н. Х..
В тази връзка се поддържа становището,че неправилно съдът е приел за недоказана
исковата претенция, тъй като имало достатъчно доказателства, от които да се
направи извод, че ищецът като кредитор по отношение на първия ответник ще бъде
увреден, тъй като намаляло имуществото
на длъжника и доказателство за това
е цената на атакуваната
сделка, равна на данъчната оценка на
имота, което само по себе си
представлявало съществена индиция за недобросъвестност на страните по
сделката, тъй като от допуснатата по делото
експертиза се доказвало,че действително пазарната цена на обекта е около
два пъти неговата данъчна оценка.В подкрепа на
това становище били обстоятелството,че покупко-продажбата е
извършена в рамките на до 5 дни от датата на споразумението, с което ответникът
е встъпил като съдлъжник към
ищеца „Мотобул“ЕАД, като не се е променило и предназначението на недвижимия
имот и този имот продължава да бъде отдаван под наем на същото дружество, което обстоятелство се
установява от разпитания по делото като
свидетел Л.Х., управител на дружеството, без да има сключен писмен
договор за наем. По делото няма
представено категорично доказателство от което да е видно,че наема се изплаща именно на ответника Н., поради което
е възможно дължимите от наемателя Х.
суми за наем да се плащат в брой на
предходния собственик на имота и това обстоятелство няма как да се
докаже с документи, поради което
показанията на свид.Л. Х. не следва да се кредитират в частта, в която
се твърди, че плащанията се получават от ответника Р.Н.. С оглед изложеното,
което било установено в рамките на първоинстанционното производство
според жалбоподателя са налице косвени индиции за прикрити договорки и за
недобросъвестното поведение между двамата ответници, поради което следва да се
приеме,че атакуваната сделка е
симулативна – сключена от страните
по нея с ясното съзнание и
единствена цел - да се попречи на „ Мотобул“ ЕАД, да насочи
изпълнение срещу процесния имот.
Твърди се в жалбата,че при
разглеждане на делото са извършени и
съществени процесуални нарушения.Първоинстанионният съд не допуснал събирането на доказателства от
значение за правилното решаване на
повдигнатия правен спор.Не била допусната поисканата съдебно-счетоводна
експертиза,за установяване на твърдението на ищеца,че по покупко-продажбата на
имота не е платена уговорената цена или плащането на тази цена е било
привидно, с което съдът е препятствал възможността на ищеца да
докаже основното обстоятелство по
предявения отменителен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.Не било
допуснато и своевременно направеното искане
по чл.176 от ГПК за явяване на ответника Р. Н., с което отново било препятствано
събирането на доказателства от съществено
значение за решаването на спора.
Претендират от въззивната инстанция, да отмени
обжалваното решение на Районен съд-Димитровград и вместо него да постанови ново
по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция.
Претендират се и разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по
чл.263,ал.1 от ГПК не са постъпили
отговори на въззивната жалба
от въззиваемите страни.
В с.з.
процесуалните представители на ищеца
„Мотобул“ ЕАД поддържат жалбата и молят
съда да постанови решение, с което изцяло да уважи исковата претенция.
В с.з.
процесуалният представител на ответника
Н. Х. оспорва въззивната жалба и моли съда да
потвърди решението на РС-Димитровград
като правилно
В с.з. процесуалният
представител на ответника Р.Н. оспорва въззивната жалба и моли съда да
постанови решение, с което да потвърди
решението на РС-Димитровград.
СЪДЪТ, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна
страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е и основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на
доводите, заявени с въззивната жалба.
Искът предявен пред Районен
съд - Димитровград е за прогласяване
недействителността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот,
сключен на 18.07.2019 г. между ответниците
Н. Х. и Р.Л.Н.
и обективиран в нотариален акт № ***, том 2, рег.№ ***, дело № ***г. на нотариус
Р.В., с рег. № 398, с район на действие РС-Димитровград, вписан в СВп, с
вх.рег. № ***г, акт № ***, т.***,
дело №***г.
За да
постанови обжалваното решение,
първоинстанционният съд е обсъдил представените
от страните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,като е
отказал да назначи поискана от ищеца
съдебно-счетоводна експертиза и не е уважил
искането да се поставят въпроси
на втория ответник,на основание чл.176
от ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл.135 от ЗЗД.
С отменителния иск по чл.135 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът и третото лице, с което той е договарял, са знаели за увреждането при
извършването на възмездна сделка. Съгласно чл.135, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може
да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът
го уврежда, като когато действието е възмездно и лицето, с което длъжникът
е договарял при извършването им трябва
да е знаело за увреждането.Елементите на фактическият състав за
успешното упражняване на правото по чл.135, ал.1 ЗЗД са: ищецът да е кредитор
на длъжника, длъжникът да е извършил конкретно, увреждащо кредитора действие и
знание за увреждането.
За да се уважи иска по чл.135 от ЗЗД, ищецът
следва да докаже качеството си на кредитор и че след възникване на вземането
на кредитора, длъжникът е
извършил действията, които го увреждат. Следва
да е налице увреждащо кредитора действие от страна на длъжника и последният да е знаел за увреждането към момента на извършване на действието му.
Увреждането е налице във всички случаи, при които се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори
от имуществото на длъжника. Когато правното действие е възмездно, приобретателят,
с който длъжникът е договарял, трябва също да
знае ,че уврежда кредитора.
Достатъчно е последният да
знае,че продавачът има задължения и че с продажбата на недвижимия имот прави
невъзможно удовлетворяването на кредитора или го затруднява, като не е
необходимо кредиторът да му е известен, или от какво произтича вземането
му, и какъв е размера му. Според решение
№ 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/09г. на ВКС, ІV гр.о., постановено по реда на
чл.290 ГПК, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на
правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението
на кредитора.
Възникването на правото на
отменителния иск по чл.135 от ЗЗД
предпоставя наличието на
действително вземане, което според закона не е необходимо да е
установено по своя размер, да е изискуемо или да е установено с влязло в сила
съдебно решение.Вземането следва да предшества увреждащото действие на
длъжника, тъй като действието може да увреди само лицата, които вече имат
качеството на кредитор.Съгласно съдебната практика, която
е трайна и последователна, съдът не проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца
като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в
сила решение.
В конкретният случай,
вземането на кредитора съществува и не е
отречено по съдебен ред, поради което първата предпоставка
за уважаване на иска е изпълнена и е налице.Ищецът „МОТОБУЛ" ЕАД се легитимира като кредитор на ответника Н.Х. към
18.07.2019 г., на която дата е сключен договора за покупко-продажба
на недвижим имот между ответниците Н.Х.
и Р.Л.Н..Налице е вземане на ищеца спрямо първия ответник Н.Х., в качеството му на солидарен длъжник по споразумението от 12.07.2019г. между „МОТОБУЛ" ЕАД,гр.София, „КАМПИНО 2000" ЕООД, Д.Н.Х. и Н.Х., с което
споразумение е разсрочено
погасяването на дължимите суми на
ищеца от страна на „КАМПИНО 2000"
ЕООД, което споразумение в настоящото
производство е достатъчно за да се приеме, че е налице действително вземане на ищеца
в качеството на кредитор по отношение
на първия ответник Н.Х..Съгласно чл.9 от
споразумението Д.Н.Х. и ответникът Н.Х. са се задължили солидарно с „КАМПИНО 2000" ЕООД за всички задължения на дружеството към
„МОТОБУЛ" ЕАД, гр.София, като
видно от т.3 на споразумението, страните
са се споразумели общото задължение да
се изплати на две части, като половината в срок до десет работни дни, считано от
датата на подписване на споразумението,
а втората половина от задължението в срок до 40 дни от датата на подписването му. Обстоятелството дали вземането е било
изискуемо или не, е неотносимо по
делото, доколкото не е необходимо
вземането на кредитора да е изискуемо или ликвидно, за да се ползва кредитора от отменителния иск по чл.135 от ЗЗД.
По
заявление на ищеца „МОТОБУЛ" ЕАД, гр.София, на 30.07.2019 г., Районен съд-Димитровград е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, вследствие
на неизпълнение на договореното задължение по споразумението.Видно от приетия като писмено доказателство нотариален акт № ***, том */**, рег. № ***, нот. дело № *** г. на нотариус Р.В., с рег. № 398 на Нотариална камара, вписан в Служба
по вписванията, гр. ***, с вх. рег. № ***
г., акт № ***, том ***, на
18.07.2019г, на 18.07.2019 г., ответникът Н.Х., гражданин на Гърция, с адрес ***
продава на ответника Р.Л.Н.,с ЕГН ********** ***,
собствения си недвижим имот
представляващ самостоятелен обект в сграда -Търговски обект, с
кадастрален идентификатор 21052.1015.303.3.32 по кадастрална карта на ***, обл. Хасково, одобрена със заповед № 18-38/05.07.2006 г. на Изпълнителен директор на
АК гр. София, на адрес: гр.***, обект в сграда № ***, разположена в
поземлен имот, с идентификатор 21052.1015.303, с предназначение на
самостоятелния обект - Обект със специално
предназначение, ведно с прилежащите идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото.
По
искане на ищеца направено с
въззивната жалба, с протоколно определение
от 27.01.2021г. пред въззивната инстанция, съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, видно от
заключението на която, на 17.07.2019 г. по банковата сметка на Н. Х., съгласно
счетоводните записвания в банковата
система на ЮРОБАНК България - правоприемник на банка ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД са регистрирани следните движения:
1. Получен превод за 15 000
лв. от Р.Л.Н. а от банкова сметка *** *** ,като записаното основание
на превода е „покупка на недвижим
имот“.2.Нареден превод за 14980,00 лева по банкова сметка *** Р.Л.Н.,с
IBAN ***, със записано основание на превода
„ захранване на сметка“.
В обясненията си дадени по
реда на чл.176 от ГПК, в с.з. на 17.03.3021 г., ответникът Р.Л.Н. заяви ,
че с Н.Х. се
познават от деца и имат добри отношения. Много пъти му давал пари и винаги ги връщал. /“ Последно време имал затруднения“/. Нямал писмени документи
за взаимоотношенията си с Н.. Н.Х. му дължал 20 000 лв., но
нямал тази финансова възможност да му върне парите и затова му дал пари, които Н. Х.
после му ги върнал по банков път / „Той ми дължеше около 20 000 лв.
и по този начин си изчистихме отношенията. Н.Х. има още малко пари да ми плаща,
но голямата сума я изчистихме“/.
При тези факти и обстоятелства
установени по делото следва да се приеме, че ищецът е кредитор на длъжника и е налице първият
елемент от фактическия
състав на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД.Налице е вземане
на ищеца в качеството му на кредитор по отношение на Н.Х., съгласно сключеното споразумение на 12.07.2019 г., което
споразумение е достатъчно основание, за
да се приеме, че ищецът е кредитор на първия длъжник Н. Х.,
По
делото не се спори и е установено,
видно от приетия като писмено доказателство нотариален акт № ***, том 2, рег. № ***, нот. дело № *** г. на нотариус Р.В.с рег. № 398 на Нотариална камара, вписан в Служба
по вписванията, гр.***, с вх. рег. № ***
г.,че ответникът Н.Х., който на 18.07.2019
г. се е разпоредил със свое собствено имущество - недвижим имот е съзнавал, че с конкретното правно действие - продажбата на собствения си недвижим имот уврежда кредитора „МОТОБУЛ"
ЕАД, гр.София. Разпореждането е извършено в рамките на една седмица след като
първият ответник по предявения
отменителен иск се е задължил солидарно с „КАМПИНО 2000" ЕООД за всички задължения на последното
дружество към „МОТОБУЛ" ЕАД, гр.София. Налице е вземане на ищеца в качеството
му на кредитор по отношение на първия ответник Н.Х., съгласно сключеното споразумение, като дали това вземане е било ликвидно и
изискуемо към момента на разпореждането,
в каквато връзка са направени възражения от страна на ответната страна, е без значение.
Не е необходимо вземането на кредитора да е изискуемо или
ликвидно, за да се ползва кредитора от
защитата по чл.135 от ЗЗД. От друга страна видно от назначената пред първоинстанционния съд експертиза продажната цена на имота предмет
на разпоредителната сделка между длъжника и приобретателя
на имота е почти два пъти по-ниска от
пазарната такава, което обосновава и
извода,че ответникът Н.Х., длъжник на
„МОТОБУЛ" ЕАД, се е разпоредил със свое имущество,
съзнавайки напълно, че с направеното разпореждане уврежда кредитора си.
Спорен по делото е
въпросът за знанието
от страна на приобретателя
като елемент от фактическия състав на иска по чл. 135
от ЗЗД. Знанието у приобретателя, вторият ответник по предявения
иск подлежи на доказване, като тежестта
на доказване е на ищеца предявил
отменителния иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД.Знанието подлежи на доказване когато сделката е възмездна и приобретателят не попада в кръга на посочените
в чл.135, ал.2 от ЗЗД свързани с прехвърлителя лица,тъй като свързаност
между двамата
ответници Р.Н. и Н.Х. няма.
Видно от приетото
по делото заключение на назначената
съдебно-счетоводна експертиза
неоспорена от страните по делото уговорената между страните цена в размер на 15 000 лева е платена на 17.07.2019 г. по банков път от ответника Р. Н. по
банковата сметка на ответника Н.Х. и на
същия ден - 17.07.2019 г. е нареден превод за 14
980 лева по банковата сметка
на Р.Л.Н. в същата банка, като основанието за превода
е „захранване на сметка“. Разликата в
сумите е незначителна - 20 лв. в полза на
ответника Н.Х..Дадените обяснения по реда на чл.176 от ГПК от
страна на ответника Р.Н., в с.з. на 17.03.2021 г.,че с прехвърлителната сделка страните
уреждали предходни техни финансови взаимоотношения не
кореспондират с приетите по
делото доказателства. С оглед
изложеното възмездният характер на прехвърлянето е само привиден, поради което и разпоредителната сделка се явява относително симулативна.
Съгласно
трайно установената практика на ВКС знанието у приобретателя не е необходимо да се доказва единствено с преки доказателства, а е възможно
да бъде изведено и въз основа на поредица от установени факти,
които в своята взаимна връзка косвено водят до извод за наличие на знание / Решение
№162/ 01.07.2014 г. по гр. д. № 7320/2013 г. на ВКС/.
Относно атакуваната сделка и че с
нея се цели да бъдат увредени кредиторите на Н. Х., и в
частта касаеща възмездния характер на сделката, по
делото са налице косвени доказателства, които сочат за недобросъвестност на ответните страни при сключването й. Изключително скоростното изповядване на сделката, занижената
продажна цена вписана в нотариалния акт,
която е почти равна на данъчната
оценка сочат ,че ответникът Р.Н. е
знаел, че с конкретното правно
действие - продажбата на недвижимия имот се увреждат интересите на кредиторите на длъжника Н.Х.. Индиции
за знание от страна на ответника
Р.Н. са размяната
на пари в деня на плащането, с
което страните по сделката прикриват действителния й
характер,както и близките приятелски отношения между ответниците по
делото.По делото няма представени доказателства,от които да се
установява, че между тях са съществували
заемни правоотношения и че Н. Х. е
дължал на Р.Н. предоставени
му от последния в заем парични средства от около 20 000 лева. Като
страна по делото, ответникът Н. е пряко заинтересован
да твърди, че сделката е
възмездна и че с нея се цели уреждането на съществуващи помежду им
финансови отношения, поради което
обясненията на ответника Н. следва да се преценяват в съвкупност с
останалите събрани по делото доказателства. В случай, че ответникът Н.Х. действително дължи в заем на
ответника Н. сочената от последния сума, и
целта и на двамата е била да уредят отношенията си - да се погаси задължението на длъжника към Р.Н., страните биха договорили цена на сделката равна на задължението на
Н.Х., а не цена,
която е почти два пъти по-ниска от пазарната такава за
процесния недвижим имот, видно от заключението на назначената от първоинстанционния съд експертиза.
С оглед изложеното установените по делото факти и обстоятелства са напълно достатъчни, за да
се направи обоснования извод, че
приобретателят е съзнавал, че
сделката уврежда кредиторите на длъжника прехвърлител. Индиция че е налице знание за увреждането
от ответника Р.Н. е и твърдението
му, че Н.Х. „последно
време е имал затруднения" /в дадените пред съда обяснения/, които да не му
позволяват да погасява
задълженията си. Ответникът Р.Н.
съзнавайки,че помага на своя близък
приятел Н.Х. да опази част от имуществото
на последния от принудително изпълнение от кредитори, се договаря с него да прехвърлят имот при привидно възмездна
сделка, с уговорката, че след като получи
парите Н.Х. веднага ще ги върне на Р.Н..От друга страна и след като Р.Н.
е съзнавал, че продавачът няма да получи никакви парични средства от сделката по прехвърляне на имота, което се
установява по делото, то за него е било
ясно, че сделката ще увреди
кредиторите на Н.Х.. Без значение е обстоятелството дали ответникът Н. е съзнавал, че се уврежда конкретно „МОТОБУЛ" ЕАД, достатъчно е да е
бил наясно, че длъжникът Н.Х. има
задължения и чрез сделката се увреждат кредиторите на приобретателя , тъй
като за уважаване на иска по чл. 135 от
ЗЗД не е от значение дали приобретателят познава личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане. / Р№ 60/ 20.04.2017 г. по гр. д. № 3094 / 2016
г. на ВКС, 4-то ГО/.
При преценката
на събраните по делото
доказателства в тяхната
съвкупност, настоящият състав на съда намира,че
установените по делото
факти в своята взаимна връзка косвено водят до извод за наличие на
знание от страна на
длъжника и на приобретателя ,че със
сключената на 18.07.2019 г. между
двамата ответници сделка се цели да бъдат увредени кредиторите на Н. Х..Косвените
доказателства са достатъчни за
установяване на фактите, които в своята взаимна връзка косвено
водят до извод за наличие на знание / Р№162 / 01.07.2014 г. по гр. д. № 7320/2013
г. ВКС/.
По изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и вместо
него се постанови ново решение, с което да се
уважи предявения отменителен иск и се
обяви на
основание чл.135 от ЗЗД за относително
недействителен по отношение на
„Мотобул" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул."Хр.Колумб"№43,представлявано
от прокуриста Д.В.Н. договор за
покупко-продажба на недвижим имот от
18.07.2019г., обективиран в нотариален акт № ***, том 2, рег.№ ***, дело № ***г. на Нотариус Р.В., с рег. № 398 и
район на действие РС-Димитровград, вписан в СВп с вх.рег № ***г, акт № ***, т.8, дело № ***г, с който Н.Х.,
гражданин на Гърция, с адрес *** продава на Р.Л.Н., с ЕГН ********** ***, следният
недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда -търговски
обект, с кадастрален идентификатор 21052.1015.303.3.32 по кадастрална карта на ***, област Хасково, одобрена
със Заповед № 18-38/05.07.2006 г. на
Изпълнителен директор на АК гр. София, на адрес: ***, който обект се
намира в сграда № ***, разположена в поземлен имот, с идентификатор
21052.1015.303, с предназначение на самостоятелния обект - обект със специално предназначение, ведно с
прилежащите идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото.
С оглед изхода на делото в полза на
въззивника следва да се присъдят направените по делото разноски по
в.гр.дело № 1016/2020 г. по описа на ОС-Хасково в размер на общо 492,00 лева, / 292,00 лв. –ДТ и 200 лв. –внесен депозит за СЧЕ/, съгласно представения по делото списък за разноски по
чл.80 от ГПК / л.45/.
Мотивиран така,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260024/17.09.2020г., по гр.
дело № 1412/2019 г., Районен съд - Димитровград вместо което
ПОСТАНОВЯВА :
ОБЯВЯВА на основание чл.135 от ЗЗД за относително недействителен по отношение на „Мотобул" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, бул."Хр.Колумб"№43,
представлявано от прокуриста Д.В.Н. договор
за покупко-продажба на недвижим имот
от 18.07.2019г., обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № ***г. на Нотариус Р.В., с рег. № 398 и
район на действие РС-Димитровград, вписан в СВп с вх.рег № ***г., акт № ***, т.***, дело № ***г, с който Н.Х.,
гражданин на Гърция, с адрес *** е продал на Р.Л.Н., с ЕГН ********** ***, следният
недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда -търговски
обект, с кадастрален идентификатор 21052.1015.303.3.32 по кадастрална карта на ***, област Хасково, одобрена
със Заповед № 18-38/05.07.2006 г. на
Изпълнителен директор на АК гр. София, на адрес: ***, който обект се
намира в сграда № ***, разположена в поземлен имот, с идентификатор
21052.1015.303, с предназначение на самостоятелния обект - обект със специално предназначение, ведно с
прилежащите идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото.
ОСЪЖДА Н.Х., гражданин на Гърция,
роден на ***г.,с ЛНЧ **********, с постоянен адрес *** и Р.Л.Н.,с ЕГН ********** ***, да
заплатят на „Мотобул" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,
бул."Хр.Колумб"№43, представлявано от прокуриста Д.В.Н. разноски за въззивното производство в
размер на 492,00 лева -
държавна такса за въззивно
обжалване – 292,00 лв. и внесен депозит – 200,00 лв. за
СЧЕ,съгласно представен списък по чл.80
от ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС- София, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: Членове: 1.
2.