Р Е Ш Е Н И Е
№ 179
05.10.2023г. град
Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 114 по описа на съда за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.211,
пр.2 от ЗМВР.
К.Д.М., ЕГН ********** *** обжалва заповед
№4077з-345/23.03.2023г. на директора на РД „Гранична полиция“ – Кюстендил. Релевира
основанията за оспорване по чл.146, т.2-5 от АПК. Нарушенията на формата на
акта свързва с реквизитите по чл.210, ал.1 от ЗМВР-
твърди за обща фактическа формулировка и непълна правна квалификация с
противоречия между тях. Нарушението на процедурата е поради неспазване на
чл.206, ал.1-4 от ЗМВР, непълнота на доказателствата и изтичане на сроковете по
чл.195, ал.1 от ЗМВР. Противоречието с материалния закон е поради недоказани
дисциплинарни деяния със смесване на основанията по чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР. Противоречието с целта на закона е поради нарушаване на принципа за
съразмерност във връзка с кадровата справка на жалбоподателя. Моли за отмяна на
акта. Претендира деловодни разноски.
В с.з. пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата.
В с.з. и писмена защита пълномощникът на ответния директор
на РД „Гранична полиция“ - Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
С оспорената заповед №4077з-345/23.03.2023г.
на директора на РД „Гранична полиция“ – Кюстендил на основание чл.204, ал.4,
чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3 и ал.3, т.2 и чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР
за извършени две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина,
изразяващи се в „неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове“, за санкционирането на които са
предвидени еднакви по вид наказания, на жалбоподателя – старши полицай на ГКПП
Гюешево от ГПУ Гюешево при РД „Гранична полиция“ – Кюстендил е наложено общо дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 1 /една/ година. Първото нарушение е с правна
квалификация по чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.3 и чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР за
неизпълнение на чл.37 от Глава четвърта „Ред за извършване на гранични проверки
на превозни средства“ от Инструкция №8121з-1492/04.11.2022г. за реда и
организацията за извършване на граничните проверки на ГКПП /наричана по-надолу
Инструкцията/, съставомерно по чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР, за което органът е
наложил дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца. Второто
нарушение е със същата правна квалификация за неизпълнение на чл.39, ал.1 от
Инструкцията, за което на същото правно основание е наложено идентично
дисциплинарно наказание. Конкретните фактически обстоятелства по обвиненията са
следните:
-по първото обвинение ДНО е приел,
че на 06.12.2022г. около 13.46 часа на трасе входящи товарни автомобили пред
АРМ 03, на което е разпределен жалбоподателя, съгласно модул „Ротация“, фонова
ротация №1, е пристигнал за влизане в страната товарен автомобил „Скания“ с
български рег.номер КН9881ВХ и ремарке с македонски рег.номер SК1464АС с водач Д. Г., ЕГН **********, които в 13.48 часа са
регистрирани от М. в АИС – ГК за влизане в страната, но ремаркето на автомобила
е погрешно регистрирано от служителя с рег.номер SК932RF. Поведението на служителя е определено като нарушение на
чл.37 от Инструкцията, т.к. при пропускане на автомобила на влизане в страната М.
е извършил формална физическа проверка, визуална проверка само на документите
на превозното средство – регистрационни талони на влекача и ремаркето, но не и
на съответствието им със самото превозно средство, в резултат на което не е
установил, че предоставения за ремаркето регистрационен талон не съответства на
пристигналото за влизане в страната ремарке и е проверил в АИС – ГК чрез
регистрация товарен автомобил с ремарке рег.номер SК932RF, вместо действително влизащото ремарке с рег.номер SК1464АС, след което е допуснал влекача и ремаркето за
влизане в страната заедно с водача, който е български гражданин. По този начин,
с действията си на 06.12.2022г. в 13.48 часа жалбоподателят при изпълнение на
основно длъжностно задължение, разписано в Раздел II,
т.1 от Специфична длъжностна характеристика рег.№3282р-15443/06.07.2022г. е
нарушил разпоредбата на чл.37 от Инструкцията.
-по второто обвинение ДНО е приел,
че на 06.12.2022г. около 14.00 часа при
изпълнение на основно длъжностно задължение, разписано в Раздел II, т.1 от посочената Специфична длъжностна характеристика е
нарушил разпоредбата на чл.39, ал.1 от Инструкцията, като не е извършил
гранична проверка чрез регистрация в АИС – ГК за влизане в страната на товарен
автомобил марка „Скания“ с рег.номер КН9881ВХ и ремарке с македонски рег.номер SК1464АС с водач българския гражданин след регистрирането му
от мл.инсп.М.М. на излизане на 06.12.2022г. в 13.57 часа. Органът е посочил, че
при извършване на митническия контрол от митнически инспектор Даниел Георгиев
на регистрирания по-рано от М. товарен автомобил, митническият инспектор е
установил, че прикаченото ремарке е с друг регистрационен номер, а не
регистрирания в АИС – ГК такъв, за което уведомил жалбоподателя. М. взел
документите от митническия служител, които пренесъл на ръка от района на
входящо трасе до района на трасе „излизане“, влязъл в кабина на АРМ 10 на това
трасе, забавил се няколко минути, след което се върнал на входящо трасе и
върнал документите на митническия служител и товарния автомобил напуснал района
на ГКПП Гюешево в посока България. От видеонаблюдението е установено, че
товарният автомобил не е извършвал маневри за обратно излизане от страната,
респ. повторно влизане. Според ДНО, след като М. е установил допусната от него
техническа грешка не е докладвал на началника на дежурната смяна и/или на КО.
Заповедта е връчена на адресата на
24.03.2023г., а жалбата е подадена чрез администрацията на органа на
30.03.2023г.
Дисциплинарното производство е
образувано на основание чл.205, ал.1 от ЗМВР със заповед №4077з-98/25.01.2023г.
на ответника, след извършена проверка по негова заповед №4077з-982/30.12.2022г.
Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство е определен ДРО в
състав председател и трима члена. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
09.02.2023г. С протокол рег.№4485р-1021/10.02.2023г. ДРО е приобщил към
дисциплинарната преписката материалите по извършената проверка, приключила със
справка рег.№4077р-809/20.01.2023г. от комисията по проверката. Документите от
проверката са постъпили при ДНО с ДЗ УРИ 4077р-11614/21.12.2022г. Документите
по проверката включват сведения и ДЗ от дежурните гранични служители на ГКПП
Гюешево на 06.12.0222г., копия от оперативен дневник за дежурството на
посочената дата, справки от АИС – ГК, справки от македонските гранични власти,
протокол за преглед на записи от ПВН на ГКПП Гюешево, диск със записите и копия
от модул „Ротация“. Приобщени са копия от посочената Инструкция и длъжностната
характеристика за заеманата от М. длъжност с доказателства за запознаването му
с документите. Приложена е и ДЗ от жалбоподателя рег.№7785р-185/09.01.2023г.
във връзка с проверката с обяснения по случая. В ДЗ М. признава за допусната от
него техническа грешка при регистрацията на рег.номер на ремаркето на влизащия
в страната товарен автомобил, като сочи, че за нейното поправяне са обработени
данните за МПС и водача на излизане, след което е обработил верните данни и МПС
е пропуснато за влизане в страната. ДНО не е приел за достоверно обяснението за
повторното обработване на данните за влизане в АИС – ГК, т.к. видно от
справките от системата, такова обработване не е осъществено.
Резултатите от дисциплинарното
производство са обективирани в справка рег.№4485р-1177/16.02.2023г. на ДРО, с
която жалбоподателят е запознат и не е имал възражения. С резолюция от 22.03.2023г.
ДНО е разпоредил изготвяне на оспорената заповед. ДРО е изготвил и становище до
ДНО с рег.№4485р-1242/20.02.2023г., в което е потвърдил изводите в справката за
процесните дисциплинарни нарушения с предложение за налагане на общото наказание.
С покана рег.№4077р-2130/27.02.2023г. ДНО е поканил М. да се запознае с
материалите по дисциплинарното производство и да даде писмени обяснения в
24-часов срок от връчване на поканата. Поканата е връчена на адресата на
02.03.2023г. Съгласно справка рег.№4077р-2801/20.03.2023г. от началник сектор
„Административно обслужване“ в РД „Гранична полиция“, при извършената проверка е
установено, че няма депозирани от М. писмени обяснения или възражения.
В съдебното производство съдът е
приел одобрени със заповед №8121з-52/16.01.2019г. на министъра на вътрешните
работи „Организационно-технологични правила за работа с автоматизираната
информационна система „Граничен контрол“. Приета е и заповед
№4077з-434/07.04.2023г. на ответника, с която на основание чл.204, т.4, чл.197,
ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР на мл.инсп.М.М.М. *** от ГПУ Гюешево при
РД „Гранична полиция“ – Кюстендил за извършено деяние, изразяващо се в
„неизпълнение на служебните задължения“ съгласно специфична длъжностна
характеристика, разписано в Раздел II, т.1
„извършва гранични проверки на преминаващите през ГКПП лица и транспортни
средства“, съставомерно по чл.200, ал.1, т.11, пр.1 от ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца. Обвинението е
за това, че на 06.12.2022г. в 13.57 часа М. е извършил регистрацията в АИС – ГК на
посочения товарен автомобил с ремарке SК932RF без превозното средство и водачът да са се явили на трасе
„излизане“, за да декларират преминаването си през ГКПП Гюешево от Р България в
посока РС Македония.
В съдебното производство са
приобщени показанията на председателя на ДРО Д.И.Ц. и на служителя М.М.М.. Св.Ц.
потвърждава резултатите от работата на ДРО, деятелността на жалбоподателя на
АРМ 03 по допуснатата от него техническа грешка при регистрацията на товарния
автомобил и че М. не е регистрирал влизане на автомобила в страната след
извършеното от М. фиктивно негово излизане. Свидетелката сочи, че за отстраняване
на грешката жалбоподателят е длъжен да докладва на ръководителя на дежурната
смяна и да изготви съответна докладна, след което повторно да въведе коректно
данните за превозното средство. Св.М. потвърждава извършената от него
регистрация за излизане на автомобила, която извършил по молба на
жалбоподателя.
Показанията на свидетелите съдът
намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични, взаимно допълващи
се и съответни на писмените доказателства.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен
правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.211,
пр.2 от ЗМВР, пред компетентния за разглеждането й съд и в преклузивния срок по
чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, при условията на чл.168, ал.1 от АПК, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Дисциплинарното наказание е от вида по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР - порицание. Съгласно нормата на чл.204, т.4 от ЗМВР, налагането на този
вид наказание е в правомощие на служители от висши ръководни и ръководни
длъжности. Длъжността на ответника е ръководна, съгласно III.2.1 - „директор“ в „Регионални дирекции „Гранична полиция“
/РДГП/ от Раздел „А.Държавни служители с висше образование“ на Приложение №1
към заповед №8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи относно
утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.141, ал.1,
т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР /обн. ДВ, бр.13/07.02.2017г., доп. и изм./.
Следователно, оспорената заповед е издадена от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност по място, време и степен.
По формата на акта:
Заповедта е издадена при спазване на установената писмена
форма по чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съдържа реквизитите за имената на
извършителя и неговата длъжност, мястото, времето и обстоятелствата, при които са
извършени нарушенията, нарушените разпоредби, доказателствата, правното основание,
вида на отделните наказания и общото наказание, сроковете и реда на оспорване.
Извън изложеното, пълно описание на установената деятелност се съдържа в справката
на ДРО, приета от ДНО. Жалбоподателят е запознат със съдържанието на справката
преди налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно задължителните указания в
ТР №16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС няма правна пречка и може мотивите да са
изложени не в самия завършващ административното производство акт, а в друг,
отделен документ, който предхожда издаването на акта, съставен е с оглед
предстоящото издаване на акта и е цитиран в неговото съдържание. В проведеното
дисциплинарно производство функция на такъв подготвителен документ притежава
коментираната справка.
Неоснователно жалбоподателят възразява за пороци във формата
на акта. Фактическите обстоятелства за деянията в заповедта са подробни и ясни,
взаимно допълващи се, като дадената за тях правна квалификация съответства на
изводите на органа по отношение приетите за нарушени норми от Инструкцията.
Верността на тези изводи във връзка с доказателствата по преписката е предмет
по съществото на спора.
По процедурата:
В съответствие с правилото на чл.205, ал.2 от ЗМВР ответникът
е разпоредил проверка от комисия с назначени от него служители. В рамките на
своите правомощия комисията е предприела действия по разследване на относимите
обстоятелства посредством събиране на писмени доказателства, приобщила е обясненията
на нарушителя и е дала преценка на релевантните за отговорността факти. Въз
основа на данните от проверката, ДНО е образувал дисциплинарното производство и
е назначил ДРО. В рамките на образуваното дисциплинарно производство, ДРО е
приобщил материалите от проверката. Резултатите от разследването ДРО е обективирал
в справката от 16.02.2023г., с която служителят е запознат без възражения, а
след това ДРО е изготвил становището от 20.02.2023г. Оспорената заповед на ДНО
се основава на данните в справката и становището на ДРО.
Спазена е процедурата по чл.206, ал.1 от ЗМВР. Посредством
отправената от ДНО покана рег.№4077р-2130/27.02.2023г. ДНО е поискал от
жалбоподателя писмени обяснения по установените дисциплинарни нарушения. Макар,
че поканата не съдържа пълно фактическо описание на нарушенията, същата
препраща към справката на ДРО, с която жалбоподателят е запознат, поради което
не е нарушено правото му на защита. Поканата е връчена на адресата, който не е
депозирал обяснения в указания срок. Смисълът на нормата е да осигури възможност
на служителя да даде обяснения по фактите, да направи възражения и евентуално
да представи доказателства в подкрепа на своята теза. В случая тези изисквания
са изпълнени, т.к. М. е дал писмени обяснения в рамките на дисциплинарната
проверка. Тези обяснения са адресирани до ДНО, приети са и обсъдени в справката
и становището на ДРО и съответно са приети и обсъдени от ДНО преди налагане на
наказанието. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността за нови
обяснения след връчване на поканата.
Органът е изпълнил и изискването на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Заповедта
съдържа конкретни и относими към деянията и дееца мотиви по отношение изискванията
на посочената правна норма, като същите обуславят преценката на ДНО за вида и
размера на отделните наказания и общото такова. ДНО е посочил конкретни факти и
обстоятелства за какви по тежест нарушения става въпрос, преценил е липсата на вредни
последици, взел е предвид данните от кадровата справка на дееца за липса на
предходни нарушения и получени награди и е преценил формата на вината във вид
на непредпазливост /поради небрежност/.
Противно на твърдението на оспорващия, общото дисциплинарно
наказание е наложено в сроковете по чл.195, ал.1 във вр. с чл.196 от ЗМВР.
Спазен е преклузивния 2-месечен срок от откриване на нарушението. Нарушението
следва да се счита за открито към момента на запознаване на ДНО с всички
събрани доказателства към дисциплинарната преписка, установяващи извършените
нарушения, техния автор, обстоятелствата, при които са извършени и формата на
вината на държавния служител. Това е станало след получаване на становището от
ДРО, което има дата на изготвяне 20.02.2023г., като заповедта е издадена на
23.03.2023г. Спазен е и 1-годишния срок от извършване на нарушенията, считано
от 06.12.2022г.
По материалния закон:
Оспорената заповед обаче противоречи на материалния закон.
Доказателствата сочат, че ДНО е квалифицирал деятелността на
жалбоподателя на 06.12.2023г. като две дисциплинарни нарушения с една и съща
правна квалификация – по чл.194, ал.2, т.1 във вр. с чл.197, т.3 и чл.200,
ал.1, т.15 от ЗМВР във вр. с посочените норми от Инструкция
№8121з-1492/04.11.2022г. Наложеното от ДНО за всяко нарушение дисциплинарно
наказание „порицание“ е за неизпълнение на разпоредбите на издаден въз основа
на ЗМВР подзаконов нормативен акт. Това е посочената Инструкция. Инструкцията е
издадена на основание чл.30, ал.2 от ЗМВР и урежда реда и организацията за
осъществяване на граничните проверки, които проверки са част от контролната
дейност на МВР.
Първото нарушение е квалифицирано от ДНО като неизпълнение на
разпоредбата на чл.37 от Инструкцията. Нормата на чл.37 е част от Глава
четвърта „Ред за извършване на гранични проверки на превозни средства“ от
Инструкцията. Тази норма е относима към служебните задължения на жалбоподателя,
разписани в длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, т.к. се
включва в задължението на служителя по раздел II,
т.1 да извършва гранични проверки на преминаващите през ГКПП лица и транспортни
средства. Правилото на чл.37 от Инструкцията създава задължение за
жалбоподателя при извършване на проверка на превозното средство да извърши
визуална проверка на документите и на превозното средство, да провери
документите и превозното средство в автоматизираните информационни системи и да
извърши физическа проверка. Физическата проверка е с обхвата по чл.40 от
Инструкцията.
Съвкупният анализ на доказателствата по делото потвърждава
извода на ДНО, че пропускането на товарния автомобил от жалбоподателя за
влизане в страната на 06.12.2023г. с регистрацията му в АИС – ГК в 13.48 часа е
резултат от извършена от М. формална проверка, която е включвала визуална
проверка само на документите без да е осъществил проверка за съответствието на
документите със самото превозно средство /влекач и ремарке/. В резултат на тази
формална проверка деецът не е установил, че талона за ремаркето е с
регистрационен номер, който не съответства на пристигналото на място ремарке,
което е довело до неправилна проверка в АИС – ГК. Изложеното обаче не обосновава
извод за осъществено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Посоченото
от ДНО дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР ще е налице, ако
служителят не е извършил гранична проверка на превозното средство, какъвто е и
смисъла на чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР. В случая служителят е осъществил
проверка на превозното средство и документите, но тази проверка е формална,
както правилно е констатирал ДНО в съдържанието на оспорената заповед. Формалната
проверка сочи за небрежност в служебната дейност. Налице е небрежно изпълнение
на служебните задължения по чл.37 от Инструкцията. Следователно, деянието на
жалбоподателя има белезите на нарушение, което се наказва по реда на чл.199,
ал.1, т.3 от ЗМВР с дисциплинарното наказание „писмено предупреждение“. Погрешната
преценка на ДНО за вида на наказанието не подлежи на саниране в рамките на
съдебното производство по делото, респ. в процедура по връщане на преписката.
Неправилното приложение на материалния закон налага отмяна на дисциплинарното
наказание, което представлява решение по съществото на спора по смисъла на чл.173, ал.1 АПК,
поради което
липсват предпоставките на чл.173, ал.2 и ал.3 АПК за връщане на
преписката за ново произнасяне.
Второто нарушение е квалифицирано от ДНО като неизпълнение
на разпоредбата на чл.39 от Инструкцията. Нормата на чл.39, ал.1 е част от
Глава четвърта „Ред за извършване на гранични проверки на превозни средства“.
Тази норма, подобно на нормата по чл.37 от Инструкцията, е относима към
служебните задължения на жалбоподателя, разписани в длъжностната
характеристика, т.к. съдържанието й се включва в задължението по раздел II, т.1 от длъжностната характеристика - служителят да
извършва гранични проверки на преминаващите през ГКПП лица и транспортни
средства. Правилото на чл.39, ал.1 от Инструкцията допълва правилото на чл.37,
като въвежда задължение за проверка на превозните средства в АИС – ГК в
съответствие с правилата за гранична проверка на лица, съгласно дял III, глави 1 и 2 от Инструкцията.
Обвинението срещу дееца за нарушението се изразява в
бездействие – за неизвършена от служителя на 06.12.2023г. около 14.00 часа
повторна регистрация в АИГ – ГК за влизане в страната на водача и МПС след
регистрираното излизане в 13.57 часа от служителя М.М.. Анализът на приетите по
делото доказателства води до извод, че деецът не е дължал посоченото от ДНО
поведение в посоченото време. Нито в утвърдените от министъра на вътрешните
работи „Организационно-технологични правила за работа с АИС – ГК“, нито в друг
представен по делото документ е уредена процедурата по отстраняване на
допусната от жалбоподателя техническа грешка при регистрацията на МПС на трасе
влизащи товарни автомобили. От показанията на св.Ц. се установява, че повторна
регистрацията е дължима след изготвяне на ДЗ от жалбоподателя до ръководителя
на дежурната смяна. Органът обаче не установи и доказа след като жалбоподателят
изготви и подаде посочената от свидетелката ДЗ за допусната техническа грешка,
каква е последователността на действията за отстраняване на грешката и къде
тази последователност е уредена – дали в нормативни правила или в заповед на висш
ръководен служител. Вярно е, че съгласно чл.10 от
„Организационно-технологичните правила за работа с АИС – ГК“ жалбоподателят
като потребител на системата носи отговорност за верността на данните, които
въвежда и идентифицирането на лицата, ползваните от тях превозни средства и
документите като обекти на АИС по чл.3, ал.1, т.1 от правилата. Тази
отговорност обаче е различна от ангажираната от ДНО такава. Следователно, посоченото
в обвинението дължимо поведение на жалбоподателя по извършване на гранична
проверка чрез повторна регистрация в АИС – ГК се прехожда от определена
процедура. Това означава, че отговорността на дееца е ангажирана за
бездействие, което не следва директно от допуснатата от него грешка, каквото е
съдържанието на обвинението. Отделно от това, ДНО не доказа, че посочената от
него повторна регистрация е дължима, при условие, че липсва реално осъществено
повторно влизане на товарния автомобил на трасе влизащи товарни автомобили и
имайки предвид наложеното на служителя М.М.М. дисциплинарно наказание за
извършената от него фиктивна регистрация за излизане на превозното средство. При
тези доказателства по делото, формулираното от ДНО нарушение е недоказано.
Изложеното мотивира съда да отмени заповедта като незаконосъобразна.
На основание чл.143, ал.1 във вр. с
§1, т.6 от ДР на АПК РД „Гранична полиция“ дължи заплащане на жалбоподателя на
деловодни разноски в размер на 10лв. за ДТ.
Поради изхода от спора ответникът
няма право на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №4077з-345/23.03.2023г.
на директора на РД „Гранична полиция“ – Кюстендил, с която на основание чл.204,
ал.4, чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3 и ал.3, т.2 и чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР за извършени две едновременно установени нарушения на служебната
дисциплина, изразяващи се в „неизпълнение на разпоредбите на този закон и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“, за
санкционирането на които са предвидени еднакви по вид наказания, на К.Д.М. –
старши полицай на ГКПП Гюешево от ГПУ Гюешево при РД „Гранична полиция“ –
Кюстендил е наложено едно общо дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1
/една/ година.
ОСЪЖДА
РД „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – КЮСТЕНДИЛ да заплати на К.Д.М. /с посочени лични данни/
деловодни разноски в размер на 10лв.
/десет лева/.
На основание чл.211, изр.3 от ЗМВР
решението не подлежи на касационно оспорване.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: