Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.09.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 10784 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 401126 от 04.05.2018 год., постановено по
гр.дело № 63128/2016 г. на
СРС, І Г.О., 40 състав, е отхвърлен предявения от Столична Община, с
адрес: гр.София, ул.“***********, срещу А. Ф.К., ЕГН ********** и Т.Й.К., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** положителен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който ищецът иска да се признае за
установено по отношение на ответниците, че е
собственик на следния недвижим имот: ПИ
с идентификатор 02659.2191.727, находящ се в гр.Банкя,
СО, по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-13 от 17.01.2012 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот - гр.Банкя, ул.“Гео
Милев“, с площ от 228 кв.м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, на основание
чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост във вр. с § 7, т.4 ПЗРЗМСМА. С решението на съда е
осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК
Столична Община, с адрес: гр.София, ул.“***********, да заплати на А. Ф.К., ЕГН
********** и Т.Й.К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, разноски по делото в
размер на 800 /осемстотин/ лева.
Срещу решението на СРС, 40 с-в е постъпила въззивна жалба от
Столична община,
подадена чрез пълномощника адв.Л.П., с искане същото да бъде отменено,
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон, и
вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения установителен иск за собственост, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Въззиваемите страни- ответници А. Ф.К. и Т.Й.К.,
чрез пълномощника си адв.Я.З. оспорват жалбата, като неоснователна,
по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1
от ГПК. Молят съда, жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е постановено
при правилно приложение на материалния закон, като настоящата въззивна инстанция споделя изложените в мотивите му
съображения, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от
ищеца Столична община срещу
ответниците А.
Ф.К. и Т.Й.К., установителен иск за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК./ чл.272 от ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146
от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните
по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Изводите на съда са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите
в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Предмет на разглеждане в настоящето
производство е предявения от ищеца срещу ответниците
положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че същия е собственик на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор
02659.2191.727, находящ се в гр.Банкя, Столична
община, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-13 от 17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с
адрес на поземления имот - гр.Банкя, ул.“Гео Милев“, с площ от 3228 кв.м., с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване:
за второстепенна улица, на основание чл.2, ал.1, т.1 от Закона за общинската
собственост във вр.
с § 7, т.4 от ЗМСМА.
По наведените във въззивната жалба доводи досежно материалната незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, съдът приема следното:
Като
неоснователни следва да се преценят доводите за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната
жалба обжалваното решение е обосновано. Обжалваното решение е и правилно. Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните
по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата
съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства
Като неоснователни следва да се преценят доводите на ищеца
Столична община, че е собственик на процесния
недвижим имот, както и че същия представлява реализирана на място второстепенна
улица. Неоснователен е и довода, че процесния
недвижим имот, представлява улица реализирана на място във вилна зона „Банкя“,
в съответствие с уличната регулация по регулационните планове на местност
в.з.“Банкя“, район Банкя, одобрен със Заповед № РД-02-14-92 от 26.02.1987 г.,
че процесният недвижим имот/ улица/ представлява стар
коларски път от 1957 г. и по регулационен план, утвърден със заповед № 1417 от
1961 г. процесната улица е била с ширина 6 метра на
уличното платно.
Въззивният съд не споделя
изложените от въззивника- ищец доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при събиране и ценене на доказателствения
материал, довели и до нарушение на материалния закон, досежно
приетата по делото от първата съдебна инстанция съдебно- техническа експретиза. Изготвената съдебно- техническа експертиза от
вещо лице инж.Д.П. е подробна, детайлна и напълно обоснована, като вещото лице
е отговорило на всичките му поставени въпроси, с оглед наличната по делото и
проверената от него документация. С оглед на което правилно първоинстанционният
съд е кредитирал приетото по делото, като оспорено от страна на ищеца
заключение на вещо лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза при
решаване спора по същество, доколкото същото е отговорило на всички релевантни
въпроси от значение за предмета на делото. От заключението на вещото лице инж.Д.П.,
което съдът кредитира, като компетентно и обективно изготвено се установява, че
процесния недвижим имот с идентификатор 02659.2191.727,
находящ се в гр.Банкя, СО, по КК и КР, одобрени със
заповед № РД-18-13 от 17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК е съседен
на поземления имот с пл.№ 1863, собственост на ответниците,
като имотите не са идентични. Според вещото лице имот с пл.№ 1863 е нанесен в
кадастралния план и в действащия регулационния план одобрен със заповед №
РД-02-1492/26.02.1987 г., като част от този имот, собственост на ответниците с площ от 1184 кв.м. попадал в предвидена
улица. Установява се от това заключение на вещото лице, че при извършен оглед
било констатирано, че на място няма реализирана улица- липсва изградено улично
платно, бордюри и тротоари. По делото липсвали данни за приключили отчуждителни обезщетителни
процедури, а поземлени имоти- улици се заснемали и нанасяли в кадастрална карта
при приложени улични регулационни линии. От заключението на вещото лице инж.Д.П.
по допуснатата от настоящата въззивна инстанция
допълнителна съдебно- техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като
компетентно и обективно изготвено се установява, че със заповед №
РД-18-13/17.01.2012 год. на Изпълнителния директор на АГКК е одобрена КК и КР и
създадени поземлен имот с идентификатор 02659.2191.1863 и поземлен имот с идентификатор
02659.2191.727. Установява се също така, че със заповед №
КД-14-22-780/27.05.2013 г. на Началник СГКК са нанесени нови обекти/ поземлени
имоти/ в КККР, а именно: поземлени имоти с идентификатори: 02659.2191.2855;
2856;2857;2858 и 2859. Според вещото лице липсвало създаване на поземлен имот с
идентификатор 02659.2191.727. На приложена скица към заключението на вещото
лице били показани как са ситуирани отделните части
на имот на наследници на М.Л.в ЗРП на вилна зона „Банкя“, одобрен със заповед №
РД-02-14-92/26.07.1987 г., като част от този имот попадали в проекто- улица- 1223 кв.м. и в празно място- 932 кв.м.
Изрично е посочено от вещото лице, че както и в основната съдебно- техническа
експертиза е било изяснено, улицата по регулационен план не е приложена и не са
извършвани отчуждително- обезщетителни
мероприятия. От заключението на вещите лица инж.Т.А., инж.Р.П. и инж.Т.Д. по
допуснатата от настоящата въззивна инстанция тройна
съдебно- техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като компетентно
и обективно изготвено се установява, че видно от скица- копие от неодобрен
кадастрален план, че имот с пл.№ 1863 е заснет през 1995 г., съгласно решение №
413/12.04.1993 г. на ПК Банкя, собственост на наследници на М.Л.Георгиев, с
площ на имота от 2155 кв.м., както и че същия имот попадал в регулационния план
на в.з.Банкя от 1987 г. Според вещите лица от приложен протокол за трасиране и
скица към него се установява идентичност на имот пл.№ 1863/ стар-1995 г./ с
имоти с № 2859 и № 2858, като последния попадал в улица“Гео Милев“. Видно от
същата скица имот № 727 бил съседен от юг на имоти с № 2858 и № 2859, но както
имот № 727, така и имот № 2858 са част от ул.“Гео Милев“. От приложена по
делото скица, издадена от СО- район“Банкя“ през 2002 г./лист 51 от делото/ се
установява, че за имот № 1863, между кв.8 и кв.61 по плана на в.з.Банкя,
одобрен със заповед № РД-02-1492/26.02.1987 г. и заповед № РД-50-29/06.02.1996
г. на името на А. Ф.К., на основание нот. акт №
71/22.09.1995 г. е отразена идентичност на имота по скицата с този по нот.акт. В скицата била вписана общата площ на имота- 2155
кв.м., както и площи на частите от имота попадащи в съседни УПИ и в улица.
Според комбинирана скица/ л.84 от делото/, частта от имота в улица е 1184,21
кв.м. Според вещите лица имот пл.№ 1863 от неодобрен кадастрален план е идентичен
с имот с пл.№ 2004 по рег.план на гр.Банкя от 1987 г. Установява се също така,
че по КККР, имоти № 2858 и № 2859 са идентични с имот № 2004 по рег. план от
1987 г., респективно имот пл.№ 1863 по неодобрен кадастрален план. Според
вещите лица приложените по делото доказателства установяват попълване на имот
пл.№ 1863/2004/ в неодобрения кадастрален план на гр.Банкя и в регулационния
план на в.з. Банкя от 1987 г., както и че издадената от Кмета на Район „Банкя“
заповед за попълване на имота от 1996 г. е обявена за нищожна с влязло в сила
решение на СГС от 06.01.2005 г. по адм.дело №
2799/2003 г. Установява се също така, че към настоящия момент нямало данни да е
провеждана процедура по заличаване на имота от неодобрения кадастрален план и
рег.план от 1987 г. Имоти с идентификатори 2858 и 2859, като части от имот пл.№
1863/ 1995 г./ и 2004/ 1996 г./ били нанесени в КККР със заповед №
КД-14-22-780/27.05.2013 г. Двата имота били нанесени без данни за собственост.
При направена справка в КККР било
установено, че към настоящия момент за имот № 2858/ с идентификатор
02659.2191.2858/ бил записан, като
собственик А.Ф.К., ЕГН **********, с нотариален акт № 71, рег.№ 17157 от
22.09.1995 г., издаден от Районен съд- гр.София. Установява се от заключението
на вещите лица, че имот пл.№ 1863/стар-1995 г./ и имот пл.№ 2004/ стар-1996 г./
са идентични с имоти по КККР № 2528 и №
2529, както и че имот пл.№ 2528 попада в улица“Гео Милев“. Същото се отнасяло и
за имот № 727. Двата имота, макар и да са съседни, са част от цитираната улица.
Имот № 2859, който е част от процесното място е извън
улицата. Установява се също така, че с решението на Поземлена комисия/ПК// л.13
от делото/ е възстановен имот с площ 2155 кв.м. С оглед приложените по делото
скица и съгласно рег.план, според вещите лица, имотът предмет на решението на
ПК е ситуиран между кв.8 и 61 по плана на гр.Банкя,
като част от мястото е в улица обслужваща УПИ, които имат излаз на тази улица,
включително възстановения имот извън улицата. Възстановеният поземлен имот не
бил част от имот с идентификатор 727, а е съседен на този имот от север/
североизток/. Установява се също така от заключението на вещите лица, че улица
няма изпълнена на терен, че по действащия регулационен план от 1987 г., имот
пл.№ 727 и имот пл.№ 2858 са част от отредена улица, която не е реализирана на
място. Улицата не била реализирана на място, но имала име-„Гео Милев“.
Установява се също така, че ул.“Гео Милев“ била написана в кадастралната карта
върху имот, който се намирал във възстановения земеделски имот.
Съдът
приема, че като неоснователни с оглед установените факти по делото следва да се
преценят доводите на ищеца, че процесния недвижим
имот, за който твърди, че е собственик представлява улица реализирана на място,
предвидена по регулационен план от 1961 год. При съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, включително от заключенията на вещите лица по
допуснатите от двете съдебни инстанции съдебно- технически експертизи не би
могло да се приеме за установено обстоятелството, че процесния
недвижим имот е реализирана на място улица. Установява се от заключението на
вещото лице инж.Д.П., което съдът кредитира, като компетентно и обективно
изготвено, че при извършен оглед било констатирано, че на място няма
реализирана улица- липсвало изградено улично платно, бордюри и тротоари.
Установява се и от заключението на вещите лица по допуснатата от въззивната инстанция тройна съдебно- техническа експертиза,
че улица няма изпълнена на терен, че няма реализирана улица на място. Т.е.
единствения обоснован извод, който следва да се направи в процесния
случай е че процесния недвижим имот не представлява
реализирана улица на място по действащия ЗРП от 1987 г.
В
практиката на ВС на РБ / решение по гр.дело № 2920/ 1960 г., ІІІ г.о. /и в
други/ е прието, че след измененията в чл.39, ал.1 ЗПИНМ /отм./ /Изв. бр.94 от
1956 г./ отчуждителният ефект на улично -
регулационният план по отношение на дворни места на частни лица настъпва, след
като на собствениците на местата бъде заплатено обезщетение. Според настоящия
съдебен състав до 09.07.1956 г. улично регулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на дворните места, които
по силата на плана са отредени за мероприятия по уличната регулация /чл.35 ал.1
от ЗПИНМ - отм./. Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.74а от
ЗПИНМ /отм./ - ако регулацията е влязла в сила до 09.07.1956 г., но недвижимите
имоти не са били заети за съответните мероприятия. В тези случаи законодателят
заличава с обратна сила непосредственият й отчуждителен
ефект и постановява, че този ефект ще настъпи при новите условия по чл.39 ал.1
от ЗПИНМ /отм./ - т.е. след обезщетяване на собственика. По отношение обаче на
улично-регулационни планове, влезли в сила слез 09.07.1956 г., правилото на
чл.39 ал.1 от ЗПИНМ /отм./ се прилага без изключения - недвижимите имоти на
частни лица, отредени за мероприятия по плана се считат отчуждени от деня на
обезщетяване на собственика по реда на ППЗИПНМ /отм./. Ако такова обезщетяване
не е извършено, то имотът е завзет без законно основание от държавата. Отчуждителният ефект не настъпва по силата на плана, а само
след обезщетяване на собственика. В процесния случай
се твърди, че процесния случай е реализирана улица на
място, предвидена по регулационен план от 1961 г. Не се установява твърдението
на ищеца, че процесния недвижим имот за който твърди,
че е собственик е предвиден за мероприятие на уличната регулация по плана от
1961 г. В случай, че това е така, то се касае за регулация влязла в сила след
1956 г. и планът няма непосредствено отчуждително
действие. За да придобие държавата
собствеността върху процесния недвижим имот, тя е
следвало да заплати обезщетение. Доказателства в тази насока не са ангажирани
по делото от страна на ищеца.
На
следващо място при действието на ЗТСУ/ отм./, съгласно разпоредбата на чл.110
ЗТСУ/ отм./ непосредствено отчуждително действие има
само дворищнорегулационния план и то за местата,
които се отнемат от един имот и се придават към съседния парцел. В тези случаи
имотите се смятат отчуждени от деня на влизане в сила на плана. Прокарването на
улица не е мероприятие по дворищнорегулацонния план,
а по застроителния и регулационен план/ЗРП/ за
обществени мероприятия по чл.22 ЗТСУ/ отм./, за който план е характерно, че
няма непосредствено отчуждително действие. С
отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план той не се
счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от държавата, а е
необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на
собствениците на засегнатите имоти. При действието на ЗТСУ/ отм./, който
е бил в сила до 31.03.2001 г., застроителният
и регулационен план /ЗРП/ за обществено
мероприятие по чл.22-чл.25 ЗТСУ/ отм./ няма пряко отчуждително
и вещноправно действие.
На следващо място дори да се приеме, че процесния
недвижим имот е реализирана улица на място, в този случай ако съществуваща улица е изградена в съответствие с
предвижданията на ЗРП и има всички характеристики на част от уличната мрежа, но
без теренът, върху който е прокарана да е бил отчужден по предвидения в закона
ред, въпреки изричните разпоредби на §7,ал.1,т.4 ЗМСМА и чл.2, ал.1, т.1 от
Закона за общинската собственост/ЗОС/ не може да се приеме, че общината е
придобила правото на собственост по силата на предвиден в закона придобивен способ. В процесния
случай, с оглед събраните по делото доказателства не се установява, че процесния недвижим имот е съществуваща улица на място, изградена в съответствие с предвижданията на
ЗРП и има всички характеристики на част от уличната мрежа, както и не се
установява теренът, върху който е прокарана да е бил отчужден по предвидения в
закона ред, поради което въпреки изричните разпоредби на §7, ал.1, т.4 ЗМСМА и
чл.2, ал.1, т.1 от Закона за общинската собственост/ЗОС/, не може да се приеме
за установено, че общината е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на предвиден в закона придобивен способ/ в този смисъл е решение № 18/08.02.2013
г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.дело № 583/2012 г./. Доказателства в
тази насока от страна на ищеца не са ангажирани по делото.
Разпоредбата
на §7 ПЗР ЗМСМА има за цел обособяването на общинската собственост от
съществувалата до влизането на този закон в сила общодържавна и преминаването в
собственост на общините на изброените видове обекти,които са съществували към
момента на влизане в сила на ЗМСМА -17.09.1991г. /в този смисъл становище в
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №178/15.05.2010г. по гр.д.№68/2010
г. на ІІ г.о. на ВКС/. Последващото придобиване на
права от общината върху обекти, които са били изградени след тази дата, става
на основание на съответните разпоредби на Закона за общинската собственост,
респективно на други нормативни актове, установяващи обектите, които общината
придобива по силата на съответен придобивен способ.
Съгласно чл.14, ал.1 ЗУТ с подробните устройствени
планове се урегулират улици. По този начин се определя съответното
предназначение на част от земната повърхност. Субектът, който следва да придобие
правото на собственост върху реализираната въз основа на предвижданията на ПУП
улица се определя от предназначението, т.е. отреждането по плана, но самото
право се придобива след проведеното по предвидения в закона ред отчуждаване на
имота, засегнат от това предвиждане. Отреждането на имот за определени нужди с
подробен устройствен план не представлява основание
за придобиване право на собственост. Такова основание не представлява и самото
фактическо реализиране на мероприятието. Общината /или държавата/ придобиват
правото на собственост върху определената част от съответния имот след
заплащане на обезщетение /арг. от чл.21, ал.1 ЗОбС/, след което става собственик и на реализираната върху
тази част от имота улица.
С ПУП за регулация на улици /чл.110 ЗУТ/ съответните имоти се урегулират като
такива, предназначени за обекти на публична собственост /чл.112 ЗУТ/, както и
уличната мрежа /чл.112, ал.2, т.9 ЗУТ/. Съгласно чл.205, т.1 ЗУТ обаче въз
основа на влезлия в сила ПУП недвижими имоти-собственост на юридически или
физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС и ЗОбС
за обекти-публична собственост на държавата и общината за изграждане и
реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройства на
транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, вкл.улици, като разпоредбата на
чл.209, ал.4 ЗУТ изрично предвижда,че частта от поземления имот се счита
отчуждена от деня на изплащане на паричното обезщетение. До този момент дори
фактически улицата да е била прокарана, имотът не може да се счита за общинска
собственост,тъй като предвиденият в закона придобивен
способ не се е осъществил. По силата на чл.2, ал.1, т.1 ЗОбС
общината придобива право на собственост върху съответния обект само след
надлежно проведено отчуждаване, ако към момента на отреждане на имота за
съответното мероприятие негов собственик е физическо или юридическо лице. С
факта на реализиране на мероприятието общината придобива собствеността само в
хипотезата на чл.16 ЗУТ, в който смисъл е изразено становище в постановеното по
реда на чл.290 ГПК решение № 371/28.07.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.дело №1007/2009
г.
В
настоящия случай, недоказването на релевантните факти и на приложимия
фактически състав следва да бъде
отнесено във вреда на ищеца, който съгласно принципа за разпределяне на доказателствената тежест, дължи установяване на фактите, които
твърди, че са се
осъществили и които обосновават исковата му претенция. В случая ищецът
не е доказал по делото правото си на собственост по отношение на процесния недвижим имот на заявеното придобивно
основание. С оглед на обстоятелството, че в настоящия случай ищеца не е доказал
при условията на пълно и главно доказване, правото си на собственост по
отношение на процесния недвижим имот, предявения положителен
установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, подлежи на отхвърляне. В тази връзка предявения от ищеца
срещу ответниците, установителен иск за собственост с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК се явява
изцяло неоснователен и недоказан, и като
такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските във въззивното производство:
С
оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се
следват разноски за настоящата въззивна инстанция. На
основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК
на въззиваемите страни- ответници
А.Ф.К. и Т.Й.К. следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1000 лв., съгласно
представен договор за правна защита и съдействие от 24.10.2019 г.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 401126 от 04.05.2018 год., постановено по
гр.дело № 63128/2016 г. на
СРС, І Г.О., 40 състав.
ОСЪЖДА Столична Община, гр.София, ул.“***********, да заплати на А. Ф.К., ЕГН ********** и
Т.Й.К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/,
представляваща разноски за въззивното производство/
адвокатско възнаграждение/.
РешениеТО
може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.