Решение по дело №6415/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 януари 2017 г. (в сила от 31 януари 2017 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20164430106415
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. ***, 11.1. 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

***ският районен съд, ІІ граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети декември през две хиляди и  шестнадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДИЛОВА

 

при секретаря Д.М. като разгледа докладваното от съдията Дилова гр. д. №  6415 по описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

В ПлРС е постъпила искова молба подадена от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** против  *** представлявано от управителите *** и ***, в която твърди  че страните  са сключили договор за продажба на 150 т. сол за опесъчаване на пътищата на цена от 98 лвт. Твърди се, че срокът за доставката е бил спазен, и ищецът е доставил на ответниках 141 400 кг сол. На стойност 16 628,64 лв с ДДС, обективиран в издадена фактура **********/25.01.2016г. Твърди се, че ответникът е следвало да погаси задължението в срок до 15.02.2016г, което не е сторено, а към датата на подаване на исковата молба ответникът дължи сумата 966,96 лв. Поради изпадането в забава ответникът дължи и мораторна лихва.  Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 966,96 лв представляваща неизпълнено задължение по ф-ра **********/25.01.2016г, както и сумата 718,82 лв представляваща лихва за забава

В законовия срок по чл.131 ГПК  е  постъпил писмен отговор от ответникът, в който оспорва предявения иск. Твърди, че сумата е приспадната с вземане на ответника по ф-ра 10000000601/31.05.2014г чрез прихващане.Предявен е насрещен иск  за сумата 966,96 лв представляваща остатък по ф-ра 10000000601/31.05.2014г, както и за сумата 227,15 лв представляваща лихва за забава за периода 01.06.2014 – 21.09.2016 .

Ищецът е представил отговор на предявения иск, в който оспорва предявения иск. Твърди, че ответникът е върнал процесната фактура на 03.07.2014г. и в счетоводството на ищеца такава фактура не е осчетоводявана и не подлежи на плащане. 

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е представен договор за доставка сключен между *** и *** , по селата на който ищецът се е задължил да достави 150 тона сол за опесъчаване на пътищата на цена от 98 лв. т. без ДДС до опорен пункт база *** в срок до 25.01.2016г. , като възложителят-ответник в настоящото производство се е съгласил да заплати договорираните количества сол след подписване на приемо- предавателен протокол за количеството доставена сол и издаване на фактура от доставчика на 15.02.2016г. Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол е, че на 23.01.2016г. ищецът е предал на ответника  141 400 тона сол за опесъчаване на стойност 16628,64 лв с ДДС. Видно от издадената по делото фактура  издадена е, че на 25.01.2016г.  е издадена фактура за сумата 16628,64 лв с ДДС.  По делото е представена покана за доброволно изпълнение, от която е видно че ищецът е поканил ответника да заплати посочената по-горе сума в срок до 16.05.2016г.Видно от отбелязването е, че поканата за доброволно изпълнение е получена от ответника на 05.05.2016г.   

От заключението на ВЛ , което като неоспорено от страните съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно се установява, че  фактура № *********/25.01.2016г. издадена от *** гр. *** е включена в дневника за продажби на *** за данъчен периода 01.01.2016г.- 31.01.2016г.ВЛ е установило, че в счетоводството по посечанат фактура са направени следните плащания- на 13.0-5.2016г.- 3000 лв, на 27.06.2016г.- 3628,64 лв, на 22.07.2016г.- 20000 лв и на 18.08.2016г.- 7033,04лв- общия размер на плащанията възлиза на 15 661,68 лв. и към датата на завеждане на исковата молба остава неплатена сумата 966,96 лв. и към 30.10.2015г. в счетоводството на ищеца *** гр. *** съществува вземане от клиент *** *** в размер на 966,96 лв. ВЛ е установило, че в счетоводството на ответника процесната фактура е осчетоводена и са извършени плащания  в размер на 15661,68 лв. Към 31.08.2016г. в счетоводството на ответника   съществува задължение към *** в размер на 966,96 лв. Размерът на лихвата за забава за периода от деня на забавата по периоди до подаване на исковата молба е 704,41 лв.

С оглед на изложеното съдът намира, че между страните по делото съществува тдоговорни отношения между страните.  Не се спори изпълнението на поетите с договора задължения от страна на изпълнителя –  за доставка на сол за опесъчаване, което се установява и от представените по делото писмени доказателства. Не се спори, че ответникът е заплатил частично сумата 15 661,68 лв  представляваща цена по договора. Съгласно чл. 327 ал. 1 ТЗ във вр. с чл.45 от ЗОП, купувачът е длъжен да заплати продажната цена при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. “Уговореното друго” между страните и съгласно чл.4 и 5 от договора е, че  плащането ще се извърши след подписване на приемо-предавателен протокол за количеството доставена сол и издаване на фактура от доставчика в срок до 15.02.2016г. Предвид заключението  на ВЛ по назначената съдебно-счетоводна експертиза това задължение от страна на възложителя по договора не е изпълнено изцяло. Не са депозирани и други доказателства, установяващи положителния факт на изпълнение на това задължение, или налице е частично неизпълнение от страна на възложителя /купувач/ на задължението за заплащане на уговорената цена. При това положение за изправната страна по договора – изпълнителя /продавач/ възниква правото да иска изпълнението съгласно чл.79 ал.1 пр.първо от ЗЗД във връзка с чл.288 от ТЗ.  С оглед заключението на вещото лице исковата претенция се явява основателна и доказана и следва да бъде уважен до размера на сумата от  966,96 лв.Ответникът е изразил становище, че не е платил сумата, тъй като е прихванал задължение на ищеца по ф-ра *********/30.05.2014г в размер на 966,96.Съдът намира, че това възражение е неоснователно, тъй като видно от заключението на ВЛ към 31.08.2016г. и към 31.10.2016г в счетоводството на *** съществува задължение към доставчик ***, следователно на 18.08.2018г ответникът не е извършил прихващане с насрещно задължение, поради това че то щеше да бъде счетоводно отразено.Касае се за неизпълнение на задължение, произтичащо от сделка, имаща характеристиките на търговска такава, при което и съгласно чл.294 от ТЗ неизправната страна дължи обезщетение от момента на забавата. Мораторната лихва се претендира не от момента, определяем като забава по смисъла на договора, а съобразно на забавата на плащане на сумите, с оглед изпълнението на задължението. Видно от заключението на ВЛ е, че  за периода 16.02.2016г.- до 23.08.2016г.  мораторната лихва е в размер на 701,41 лв или акцесорният иск се явява основателен и следва да бъде уважен до посочения размер, а за разликата до 718,82 следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По предявения насрещен иск.

Ищецът по предявения насрещен иск твърди, че  по фактура *********/30.05.2014г. ответникът му дължи сумата  966,96 лв падеж 3105.2014 г. която не е била заплатена от ответника. Твърди, че на 18.08.2016г. ответникът по първоначалния иск е направил прихващане с дължимата от ищеца сума 966,96 лв.   По делото е представена фактура издадена от  ***  № ********* и с получател *** за сумата 966,96 лв за извършена транспортна услуга на ***, платима на 31.05.2014г. Видно от представеното по делото възражение, е че *** е върнал посочената фактура, като е оспорил  сумата. Посочил е, че е следвало да бъде начислена сума за пробег от с. *** до кариера с.***, а не и от базата на *** до с. *** и обратно и е поискал сумата да бъде преизчислена.  По делото е разпитан като свидетел ***, който работи в *** и заявява, че между страните са съществували дългогодишни отношения. Свидетелят твърди, че собственикът на *** му се е обадил и е поискал да му бъде предоставен камион. Свидетеля твърди, че тогава не са говорили за цена, тъй като цените се определят от друг отдел и не са имали проблеми с плащанията. Видно от представените по делото товарителници е, че  ищецът по насрещния иск е извършил превоз от  кариерата с.*** до *** с товарен автомобил ***.От същите се установява, че ищецът е направил 9 курса, всеки един от по шест километра или общо 54 км. Видно от представената по делото тарифа е, че  за услугата с посочения товарен автомобил се дължи възнаграждение в размер на 2,37 лв на км. или  ответникът дължи сумата 127,98 лв или 153,57 лв с ДДС. В справката приложена по делото издадена от „***“ са изчислени 340 км, но не става ясно как е формирано това разстояние, с оглед представените товарителници, както и не са начислявани суми за престой. Ето защо съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан за сумата 127,98 лв, до който размер следва да бъде уважен, като да разликата до претендираните 966,96 лв предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Видно от представената фактура е, че сумата по нея е следвало да бъде заплатена в срок до31.05.2014г. , след който момент ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение в размер на мораторната лихва, която върху главницата от 153,57 лв за периода 31.05.2014г.-21.09.2016г. е в размер на 36,12 лв. Предявеният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД е основателен и доказан до този размер, като за разликата до претендираните 227.15 лв следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По разноските:

От представения списък на разноски е видно, че ищецът претендира разноски в размер на 600 лв за адвокатско възнаграждение, 100 лв държавна такса и 130 лв  направени разноски за ВЛ.Ответникът е представил списък , в който е посочил разноски в размер на 600 лв за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 680 лв представляваща направени разноски по компенсация.

 

Водим  от горното, ***ският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА на осн. чл. 237 от ТЗ вр. чл. 79 от ТЗ  *** ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ***, *** представлявано от инж. *** и инж. ***  да заплати на  ***  ЕИК ***  със седалище и адрес  на управление гр.*** *** представлявано от  ***  сумата 966,96 лв представляваща неплатена сума по фактура  № **********/25.01.2016г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 23.09.2016г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл. 86 от ЗЗД  *** ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ***, *** представлявано от инж. *** и инж. ***  да заплати на  ***  ЕИК ***  със седалище и адрес  на управление гр.*** *** представлявано от  *** сумата 704,41 лв представляваща лихва за забава върху главницата за периода 16.02.2016г.-22.08.2016г., като за разликата до 718,82 лв ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на осн. чл. 79 от ЗЗД ***  ЕИК ***  със седалище и адрес  на управление гр.*** *** представлявано от  ***   да заплати на *** ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ***, *** представлявано от инж. *** и инж. *** сумата 153,57 лв представляваща задължение по фактура № № *********/31.05.2014г, като за разликата до 966,96 лв ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА  на  основание  чл.78,ал.1 от  ГПК *** ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ***, *** представлявано от инж. *** и инж. ***  да заплати на  ***  ЕИК ***  със седалище и адрес  на управление гр.*** *** представлявано от  *** сумата 680 лв представляваща направени разноски по делото съобразно уважената част от исковете.

Решението  подлежи  на  обжалване  пред  ***ският  Окръжен  съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването му на страните.

 

                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ :