Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. ***, 11.1. 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ІІ граждански състав, в
публичното заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДИЛОВА
при секретаря Д.М. като разгледа докладваното от съдията Дилова гр. д.
№ 6415 по описа за 2016 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
В ПлРС е постъпила искова
молба подадена от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** против ***
представлявано от управителите *** и ***, в която твърди че страните
са сключили договор за продажба на 150 т. сол за опесъчаване
на пътищата на цена от 98 лвт. Твърди се, че срокът
за доставката е бил спазен, и ищецът е доставил на ответниках
141 400 кг сол. На стойност 16 628,64 лв с ДДС, обективиран в издадена фактура **********/25.01.2016г.
Твърди се, че ответникът е следвало да погаси задължението в срок до
15.02.2016г, което не е сторено, а към датата на подаване на исковата молба
ответникът дължи сумата 966,96 лв. Поради изпадането в забава ответникът дължи
и мораторна лихва.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 966,96 лв представляваща неизпълнено задължение по ф-ра **********/25.01.2016г, както и сумата 718,82 лв представляваща лихва за забава
В законовия срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът, в
който оспорва предявения иск. Твърди, че сумата е приспадната с вземане на
ответника по ф-ра 10000000601/31.05.2014г чрез
прихващане.Предявен е насрещен иск за
сумата 966,96 лв представляваща остатък по ф-ра 10000000601/31.05.2014г, както и за сумата 227,15 лв представляваща лихва за забава за периода 01.06.2014 –
21.09.2016 .
Ищецът е представил
отговор на предявения иск, в който оспорва предявения иск. Твърди, че
ответникът е върнал процесната фактура на
03.07.2014г. и в счетоводството на ищеца такава фактура не е осчетоводявана и
не подлежи на плащане.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
По делото е представен
договор за доставка сключен между *** и *** , по селата на който ищецът се е
задължил да достави 150 тона сол за опесъчаване на
пътищата на цена от 98 лв. т. без ДДС до опорен пункт база *** в срок до
25.01.2016г. , като възложителят-ответник в настоящото производство се е
съгласил да заплати договорираните количества сол след подписване на приемо- предавателен протокол за количеството доставена сол
и издаване на фактура от доставчика на 15.02.2016г. Видно от представения по
делото приемо-предавателен протокол е, че на
23.01.2016г. ищецът е предал на ответника
141 400 тона сол за опесъчаване на
стойност 16628,64 лв с ДДС. Видно от издадената по
делото фактура издадена е, че на
25.01.2016г. е издадена фактура за сумата
16628,64 лв с ДДС. По делото е представена покана за доброволно
изпълнение, от която е видно че ищецът е поканил ответника да заплати
посочената по-горе сума в срок до 16.05.2016г.Видно от отбелязването е, че
поканата за доброволно изпълнение е получена от ответника на 05.05.2016г.
От заключението на ВЛ ,
което като неоспорено от страните съдът кредитира като вярно, обективно и
компетентно се установява, че фактура №
*********/25.01.2016г. издадена от *** гр. *** е включена в дневника за
продажби на *** за данъчен периода 01.01.2016г.-
31.01.2016г.ВЛ е установило, че в счетоводството по посечанат
фактура са направени следните плащания- на 13.0-5.2016г.- 3000 лв, на 27.06.2016г.- 3628,64 лв,
на 22.07.2016г.- 20000 лв и на 18.08.2016г.-
7033,04лв- общия размер на плащанията възлиза на 15 661,68 лв. и към
датата на завеждане на исковата молба остава неплатена сумата 966,96 лв. и към
30.10.2015г. в счетоводството на ищеца *** гр. *** съществува вземане от клиент
*** *** в размер на 966,96 лв. ВЛ е установило, че в счетоводството на
ответника процесната фактура е осчетоводена и са
извършени плащания в размер на 15661,68
лв. Към 31.08.2016г. в счетоводството на ответника съществува
задължение към *** в размер на 966,96 лв. Размерът на лихвата за забава за
периода от деня на забавата по периоди до подаване на исковата молба е 704,41
лв.
С оглед на изложеното
съдът намира, че между страните по делото съществува тдоговорни
отношения между страните. Не се спори
изпълнението на поетите с договора задължения от страна на изпълнителя – за доставка на сол за опесъчаване,
което се установява и от представените по делото писмени доказателства. Не се
спори, че ответникът е заплатил частично сумата 15 661,68 лв представляваща цена по договора. Съгласно чл.
327 ал. 1 ТЗ във вр. с чл.45 от ЗОП, купувачът е
длъжен да заплати продажната цена при предаване на стоката, освен ако е
уговорено друго. “Уговореното друго” между страните и съгласно чл.4 и 5 от
договора е, че плащането ще се извърши
след подписване на приемо-предавателен протокол за
количеството доставена сол и издаване на фактура от доставчика в срок до
15.02.2016г. Предвид заключението на ВЛ
по назначената съдебно-счетоводна експертиза това задължение от страна на
възложителя по договора не е изпълнено изцяло. Не са депозирани и други
доказателства, установяващи положителния факт на изпълнение на това задължение,
или налице е частично неизпълнение от страна на възложителя /купувач/ на задължението
за заплащане на уговорената цена. При това положение за изправната страна по
договора – изпълнителя /продавач/ възниква правото да иска изпълнението
съгласно чл.79 ал.1 пр.първо от ЗЗД във връзка с чл.288 от ТЗ. С оглед заключението на вещото лице исковата
претенция се явява основателна и доказана и следва да бъде уважен до размера на
сумата от 966,96 лв.Ответникът е изразил
становище, че не е платил сумата, тъй като е прихванал задължение на ищеца по ф-ра *********/30.05.2014г в размер на 966,96.Съдът намира,
че това възражение е неоснователно, тъй като видно от заключението на ВЛ към
31.08.2016г. и към 31.10.2016г в счетоводството на *** съществува задължение
към доставчик ***, следователно на 18.08.2018г ответникът не е извършил
прихващане с насрещно задължение, поради това че то щеше да бъде счетоводно
отразено.Касае се за неизпълнение на задължение, произтичащо от сделка, имаща
характеристиките на търговска такава, при което и съгласно чл.294 от ТЗ
неизправната страна дължи обезщетение от момента на забавата. Мораторната лихва се претендира не от момента, определяем
като забава по смисъла на договора, а съобразно на забавата на плащане на
сумите, с оглед изпълнението на задължението. Видно от заключението на ВЛ е,
че за периода 16.02.2016г.- до
23.08.2016г. мораторната
лихва е в размер на 701,41 лв или акцесорният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен до посочения размер, а за
разликата до 718,82 следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения насрещен
иск.
Ищецът по предявения
насрещен иск твърди, че по фактура
*********/30.05.2014г. ответникът му дължи сумата 966,96 лв падеж
3105.2014 г. която не е била заплатена от ответника. Твърди, че на 18.08.2016г.
ответникът по първоначалния иск е направил прихващане с дължимата от ищеца сума
966,96 лв. По делото е представена
фактура издадена от *** № ********* и с получател *** за сумата
966,96 лв за извършена транспортна услуга на ***, платима
на 31.05.2014г. Видно от представеното по делото възражение, е че *** е върнал
посочената фактура, като е оспорил
сумата. Посочил е, че е следвало да бъде начислена сума за пробег от с. ***
до кариера с.***, а не и от базата на *** до с. *** и обратно и е поискал
сумата да бъде преизчислена. По делото е
разпитан като свидетел ***, който работи в *** и заявява, че между страните са
съществували дългогодишни отношения. Свидетелят твърди, че собственикът на ***
му се е обадил и е поискал да му бъде предоставен камион. Свидетеля твърди, че
тогава не са говорили за цена, тъй като цените се определят от друг отдел и не
са имали проблеми с плащанията. Видно от представените по делото товарителници
е, че ищецът по насрещния иск е извършил
превоз от кариерата с.*** до *** с
товарен автомобил ***.От същите се установява, че ищецът е направил 9 курса,
всеки един от по шест километра или общо 54 км. Видно от представената по
делото тарифа е, че за услугата с
посочения товарен автомобил се дължи възнаграждение в размер на 2,37 лв на км. или
ответникът дължи сумата 127,98 лв или 153,57 лв с ДДС. В справката приложена по делото издадена от „***“
са изчислени 340 км, но не става ясно как е формирано това разстояние, с оглед
представените товарителници, както и не са начислявани суми за престой. Ето
защо съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан за сумата 127,98 лв, до който размер следва да бъде уважен, като да
разликата до претендираните 966,96 лв предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Видно от
представената фактура е, че сумата по нея е следвало да бъде заплатена в срок
до31.05.2014г. , след който момент ответникът е изпаднал в забава, поради което
дължи и обезщетение в размер на мораторната лихва,
която върху главницата от 153,57 лв за периода
31.05.2014г.-21.09.2016г. е в размер на 36,12 лв. Предявеният иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД е основателен и доказан до този размер, като за
разликата до претендираните 227.15 лв следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
От представения списък на
разноски е видно, че ищецът претендира разноски в размер на 600 лв за адвокатско възнаграждение, 100 лв
държавна такса и 130 лв направени разноски за ВЛ.Ответникът е
представил списък , в който е посочил разноски в размер на 600 лв за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 680 лв представляваща
направени разноски по компенсация.
Водим от горното, ***ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл. 237 от ТЗ вр. чл. 79 от ТЗ *** ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. ***, *** представлявано от инж. *** и инж. *** да заплати на
*** ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.*** *** представлявано
от ***
сумата 966,96 лв представляваща неплатена сума
по фактура № **********/25.01.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 23.09.2016г. до окончателното
и изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 86 от ЗЗД ***
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ***, *** представлявано от
инж. *** и инж. *** да заплати на ***
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.*** *** представлявано
от *** сумата 704,41 лв
представляваща лихва за забава върху главницата за периода
16.02.2016г.-22.08.2016г., като за разликата до 718,82 лв
ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 79 от ЗЗД ***
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.*** *** представлявано
от ***
да заплати на *** ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. ***, *** представлявано от инж. *** и
инж. *** сумата 153,57 лв представляваща задължение
по фактура № № *********/31.05.2014г, като за разликата до 966,96 лв ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл.78,ал.1 от ГПК *** ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. ***, *** представлявано от инж. *** и инж. *** да заплати на
*** ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.*** *** представлявано
от *** сумата 680 лв
представляваща направени разноски по делото съобразно уважената част от
исковете.
Решението подлежи
на обжалване пред ***ският Окръжен съд
в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :