№ 2249
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20221110203597 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е от ВЛ. В. В. от гр. София, чрез адв. В. Н. - САК наказателно
постановление (НП) изх. №РД-05-0351 от 20.12.2021 г. на Директора на
Столичната Регионална здравна инспекция (СРЗИ), с което на основание
чл.209а, ал.4 и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) му е наложена глоба в
размер на 500 (петстотин лева) лв., за нарушение по т.I, т.32, б. „б“ от Заповед
№РД-01-973/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването, във вр. с чл.63,
ал.1 и ал.4 от ЗЗ.
С жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и постановено в нарушение на административносъдопроизводствените
правила, като се твърди, че липсват дата на издаване и номер на
постановлението, жалбоподателят е посочен като отговорно лице, поради
качество на управител на обекта, без да става ясно какъв управител е същия и
откъде черпи информация административнонаказващия орган, твърди се
липса на реквизити в постановлението по чл.57, ал.1, т.5, т.6 и т.8 от ЗАНН,
чл.57, ал.3 от ЗАНН, доколкото липсва уведомяване за правата по чл.79б от
ЗАНН. Моли се за отмяна на наказателното постановление и присъждане на
извършените в производството разноски.
1
Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание. Не
се явява и упълномощеният от него процесуален представител, който е
депозирал писмени бележки по същество и с претенция по отношение
разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява процесуален представител, но в придружаващото
административнонаказателната преписка до съда писмо се излагат
съображения по същество относно потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
От относимите по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът установи следното:
С Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република
България е обявено в страната извънредно положение. Съгласно чл.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Министърът на
здравеопазването освен по Закона за здравето може да въвежда и други
временни мерки и ограничения, определени в закон.
Съгласно Заповед №РД-01-973/26.11.2021 г. на министъра на
здравеопазването са въведени редица противоепидемични мерки в Република
България, считано от 01.12.2021 г. до 31.03.2022 г., една от които е по т.I, т.32,
а именно: „Въведените противоепидемични мерки по т. 2, 4, 5, 6, 8, 10, 11, 12,
13, 14 и 17, може да не се прилагат при следните условия: а) 100% от
персонала в съответния обект/лицата, заети с мероприятието са ваксинирани
или преболедували COVID-19 или разполагат с резултат от изследване,
удостоверено с валидни документи за ваксинация, преболедуване или
изследване и б) ръководителят на обекта/организаторът на мероприятието е
взел решение и е създал необходимата организация за допускане в обекта,
съответно на мероприятието само на лица, които: аа) са ваксинирани или
преболедували COVID-19, удостоверено с валидни документи за ваксинация
или за преболедуване или бб) представят отрицателен резултат от проведено
до 72 часа преди влизане в обекта/мероприятието изследване по метода на
полимеразно верижна реакция за COVID-19 или бърз антигенен тест (до 48
часа преди влизане в обекта/мероприятието), удостоверено чрез валиден
документ или удостоверение за наличие на антитела срещу SARS-CoV-2. в)
2
условията по букви „аа“ и „бб“ не се прилагат по отношение на лица до 18
годишна възраст“.
По писмо на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГД
„БОП“) за съдействие била извършена проверка от служители на СРЗИ в
обект: „Наргиле бар – ТАБУ“, находящо се в гр. София, Студентски град, ул.
„8-ми декември“ пред блок 23. По време на проверката, която била извършена
на 04.12.2021 г. било констатирано, че в обекта не се изискват ковид
сертификати, както и че персоналът на заведението също било без такъв
сертификат.
Жалбоподателят ВЛ. В. В. бил по време на проверката в обекта и заявил на
проверяващите, че е управител. Проверяващите преценили, че той като
управител на обекта е длъжен да създаде организация за изискване на такива
ковид сертификати при влизане в дискотеката. Не е представен документ, че
лицето е управител, нито е извършена проверка в ТД на НАП за трудов
договор на това лице.
Съставен е констативен протокол от 04.12.2021 г. за проверката на СРЗИ,
съвместно с ГД „БОП“, ДАНС, пожарна, Закрила на детето за неспазване на
противоепидемични мерки. Дадено е предписание за „Стриктно спазване на
въведените противоепидемични мерки на министъра на здравеопазването“.
На 04.12.2021 г. бил съставен на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) от В. Д. Г. – главен инспектор в отдел
„ЗК“, дирекция „ОЗ“ към СРЗИ за това, че на същата дата в гр. София, р-н
„Студентски град“, ул.“8-ми декември“ пред бл.23 в качеството си на
управител на обект „Наргиле бар – ТАБУ“ не е създал необходимата
организация за допускане в обекта само на лица, които имат ковид
сертификати или аналогичен документ по т.31, б. „а“ или б.“б“, с което е
нарушил т.31, б. „а“ и „б“ от Заповед №РД-01-973/26.11.2021 г. на министъра
на здравеопазването. Нарушението е с правна квалификация по т.31, б. „а“
или б. „б“, с което е нарушил т.31, б. „а“ и „б“ от Заповед №РД-01-
973/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването. Съставен е лично и е
връчен на лицето на същата дата без възражения.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Г. излага изцяло
показания в подкрепа на констатациите по акта. Видно от Заповед
№381/27.08.2018 г., същата е преназначена на длъжност главен инспектор в
3
дирекция „Обществено здраве“, отдел „Държавен здравен контрол“ при
СРЗИ, считано от 01.08.2018 г. за неопределен срок, съгласно подписаната от
нея длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“.
Въз основа на съставения АУАН директора на СРЗИ е издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.209а, ал.4 и
чл.209а, ал.1 от ЗЗ на жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 500
(петстотин лева) лв., за нарушение по т.I, т.32, б. „б“ от Заповед №РД-01-
973/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването, във вр. с чл.63, ал.1 и
ал.4 от ЗЗ. Издалият наказателното постановление, видно от приложения
трудов договор №РД-15-672/01.04.2021 г. е назначен на длъжност директор на
СРЗИ.
Установява се от справка на ТД на НАП, че за периода 01.01.2021 г. до
29.04.2022 г. ВЛ. В. В. няма регистрирани трудови договори.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на
свидетеля Г., дадени непосредствено пред съда в хода на съдебното
следствие. Съдът кредитира доказателствата, които са относими към фактите
от предмета на доказване, като обективни, логични и непротиворечиви.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния 14-дневен
срок (процесното наказателно постановление е връчено на 04.03.2022 г., а
жалбата е подадена на 14.03.2022 г.) и от лице с правен интерес да обжалва
наказателното постановление, като същата се явява и основателна, по
следните съображения:
Както АУАН, така и процесното НП са съставени, респективно издадени от
оправомощени за това лица. Като акта е съставен от съответното длъжностно
лице по чл.231, ал.1 от ЗЗ – държавен здравен инспектор, а НП е издадено от
директора на СРЗИ, който притежава компетентност по чл.231, ал.1 от ЗЗ да
издава наказателни постановления по чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
4
обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите. Ал. 4 предоставя правомощие на министъра
на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1. Със Заповед №РД-01-973/26.11.2021 г. на
министъра на здравеопазването, една от които е под №32, като се създава
задължение относно: „Въведените противоепидемични мерки по т. 2, 4, 5, 6,
8, 10, 11, 12, 13, 14 и 17, може да не се прилагат при следните условия: а)
100% от персонала в съответния обект/лицата, заети с мероприятието са
ваксинирани или преболедували COVID-19 или разполагат с резултат от
изследване, удостоверено с валидни документи за ваксинация, преболедуване
или изследване и б) ръководителят на обекта/организаторът на мероприятието
е взел решение и е създал необходимата организация за допускане в обекта,
съответно на мероприятието само на лица, които: аа) са ваксинирани или
преболедували COVID-19, удостоверено с валидни документи за ваксинация
или за преболедуване или бб) представят отрицателен резултат от проведено
до 72 часа преди влизане в обекта/мероприятието изследване по метода на
полимеразно верижна реакция за COVID-19 или бърз антигенен тест (до 48
часа преди влизане в обекта/мероприятието), удостоверено чрез валиден
документ или удостоверение за наличие на антитела срещу SARS-CoV-2. в)
условията по букви „аа“ и „бб“ не се прилагат по отношение на лица до 18
годишна възраст.“
Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, предвижда, че който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение – от 1000 до 2000 лв.
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административно-наказателната процедура и във
връзка с изложените в жалбата, с която е сезиран, съображения, като разгледа
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, с
изискванията на ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове
и редът за съставянето им, намира следното:
5
На първо място в АУАН се сочи, че нарушението е с правна квалификация
по т.31, б. „а“ и „б“ от Заповед №РД-01-973/26.11.2021 г. на министъра на
здравеопазването, докато в атакуваното НП се сочи, че същото е по т.I, т.32,
б. „б“ от Заповед №РД-01-973/26.11.2021 г. на министъра на
здравеопазването, във вр. с чл.63, ал.1 и ал.4 от ЗЗ. Предвид което следва да
се посочи, че са налице различни правни квалификации в АУАН и в
процесното НП, като не се установява да са събирани допълнителни
доказателства, респективно да се сочи защо се приема правна квалификация в
НП различна от тази в АУАН. Като следва да се посочи, че правната
квалификация в АУАН по т.31, б. „а“ и „б“ от Заповед №РД-01-973/26.11.2021
г. на министъра на здравеопазването е вписана на два пъти, т.е. не може да се
приеме, че е налице допусната техническа грешка при изписването. Същата
по т.31 от Заповед №РД-01-973/26.11.2021 г. на министъра на
здравеопазването касае задължения за организиране на работния процес от
работодателите в лечебните заведения за болнична помощ, комплексните
онкологични центрове, диализните центрове, хосписите и домовете за
възрастни хора и няма подточки. Както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.42, т.4 и т.5
от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е налице пълно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите
разпоредби, които са нарушени. Поради което и с оглед осигуряване защитата
на лицето, срещу което са издадени актовете, следва да е налице единство,
както между посочените като нарушени законови разпоредби, така и между
словесното описание на нарушението.
От друга страна нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него
наказателно постановление не е посочено, от кои доказателства се извежда
качеството на подведеното под административнонаказателна отговорност
лице, доколкото същото е наказано с оглед конкретно негово качество, а
именно на управител на обект „Наргиле бар- ТАБУ“. Такива доказателства не
са били изискани по време на проверката от лицето, както и впоследствие в
хода на административнонаказателната процедура. Ето защо е допуснато
съществено процесуално нарушение, касаещо факта, че под конкретна
административнонаказателна отговорност може да бъде подведено лице,
което притежава конкретно качество. При разпита актосъставителя не можа
6
да посочи дали лицето, срещу което е съставило АУАН е било управител на
обекта или управител на ЮЛ, което стопанисва същия, както и че не са
събирани доказателства за изясняване качеството на това лице, а са се
доверили на споделеното от него. За да е налице административно-
наказателно отговорен правен субект следва лицето, което е подведено под
съответната да притежава качеството, въз основа на което да има задължение
за организиране допуска до обекта в съответствие с предвидените
противоепидимични мерки предвидени в Заповед №РД-01-973/26.11.2021 г.
на министъра на здравеопазването.
Административно-наказващият орган на практика, независимо, че липсват
доказателства за конкретното твърдяно качество на лицето, каквото
наказание е недопустимо да бъде налагано по ЗАНН, тъй като липсват
доказателства, че е притежавал това качество.
Не на последно място, атакуваното НП се явява необосновано с оглед на
наложеното наказание, тъй като в него не са изложени предвидените в закона
съображения относно налагането на санкция над минималния предвиден в
закона размер, съобразно изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени,
тъй като, ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на
въпроса или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на
страните, в която и да е фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на
защитата в рамките на административно-наказателното производство.
С оглед на горното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН следва да бъде отменено на
основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН.
Предвид крайния изход на производството то претендираните от страна на
жалбоподателя чрез процесуалния му представител разноски, които са
сторени от жалбоподателя се явява основателно с оглед разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в
производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно
упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в
договора за правна защита и съдействие, в размер на 300 лв. Размерът е
съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
7
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че
за сумата при дела с интерес до 1000 лв. е 300 лв., какъвто е и процесния.
Предвид което така определения размер от 300 лв. следва да се възложи в
тежест на СРЗИ за адвокатско възнаграждение пред СРС. Жалбоподателят се
е представлявал от адвокат, който не се е явил в съдебно заседание, но е
изготвил писмена защита, предвид което и съобразно гореизложеното следва
да бъде уважен размер съгласно посоченото от 300 лв., колкото е и
фактически договореното и заплатено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление изх. №РД-05-0351 от 20.12.2021 г.
на Директора на Столичната Регионална здравна инспекция, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Столичната Регионална здравна инспекция да заплати на ВЛ. В.
В., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ... сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста лева) лв.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8