Р Е Ш Е Н И Е
№ 201
гр. Велико Търново, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10167 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът И. Л.Н. ***, чрез представителя си ***У. от БлАК, е обжалвал
решение №313 от 12.06.2020 година, постановено по НАХД №56/2020 година по описа
на ВТРС в частта му, с която е потвърдено наказателно постановление №
19-0319-000227 от 18.06.2019 година на началника на РУ – Полски Тръмбеш при
ОДМВР – Велико Търново в частта му, с която на касатора
е наложено наказание глоба от 100 лв. и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
Систематизирани, оплакванията на касатора се свеждат до оплакването за
неправилно приложен от въззивния съд закон. Неправилно съдът аргументирал
наличието на субективен елемент от състава на претендираното нарушение,
представляващ умисъл. Всъщност касаторът се е уплашил и затова е преместил ППС
на близък паркинг. Посоченото според касатора се подкрепя от обстоятелството,
че товарното ППС е било спряно на най -близкото възможно място, но което
касаторът е могъл да паркира, което е и видно, като освен това е съдействал на
служителите на МВР.
Ответникът по касация Районно управление – Полски Тръмбеш при ОДМВР –
Велико Търново не взема становище по нея, прокурорът дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е частично основателна.
С обжалваната част на въззивното решение районният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №19-0319-000277 от 18.06.2019 година на началника на районно управление – Полски Тръмбеш /лист 7 от първоинстанционното дело/ само в частта му, с която на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на касатора е наложена глоба от 100 лв.и той е лишен от правото да управлява МПС за срок от три месеца.
За да постанови този резултат, от фактическа страна въззивният съд е
приел, че на 11.06.2019 година около 23 часа в град Полски Тръмбеш на улица
Индустриална №1 в посока към улица Александър Стамболийски, касаторът е
управлявал влекач, малка „Волво ФХ 440“ и прикачено към него полуремарке
„Кесборер СТЦ 330“, и при завой надясно с цел навлизане в крайпътен имот, с
дясната страна на прикаченото към влекача полуремарке ударил бетонен стълб от
електропреносната мрежа, като в следствие на този удар този стълб паднал. При
падането си стълбът повредил метална ограда, собственост на търговско
дружество. При това касаторът напуснал местопроизшествието, без да уведоми
съответната служба за контрол за това събитие. Съдът приел и, че по сигнал,
получен в полицейското управление за настъпилото ПТП двама служители на това
управление били изпратени на място, като там установили съборения стълб и
повредената част от оградата. От охранител на предприятието разбрали, че
стълбът е съборен от товарния автомобил, водачът на който извършвал маневра на
заден ход с намерение да паркира, но напуснал произшествието след
обективирането на ПТП. Съответно охранителят намерил само парчета от
габаритните светлини на ППС. Съдът, най – сетне приел от фактическа страна и,
че служителите на ууправлението започнали издирване на ППС, като на паркинг в
близост до кръстовището забелязали пътният състав от влекач и ремарке, по които
били налични следи от претърпяно ПТП. В кабината на камиона установили водача,
който си признал, че е реализирал произшествието и го е напуснал поради уплаха.
Посочените обстоятелства съдът е установил както от разпита на свидетелите,
така и от събраната в хода на съдебното дирене административно-наказателна
преписка.
От правна страна съдът е приел, че с поведението си касаторът е нарушил
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението
си, като участник в ПТП да спре, за да установи какви са последиците от това
произшествие, като по този начин е реализирал претендирания от наказващия орган
административно-наказателен състав. Съдът е приел, че от материалите по делето
се установява наличието на ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Що се
касае до субективната страна на деянието, то съдът е аргументирал, че деецът е
осъзнал, чее е причинил ПТП, но не е
изпълнил задължението си да остане и установи какви са последиците от това и то
целенасочено, при положение, че е имал възможност да стори това. Затова съдът е
приел, че става въпрос за умишлено деяние, което рефлектира и върху степента на
обществената опасност. Най – сетне съдът приел и, че няма основание за
прилагането на института на чл.28 от ЗАНН,тъй като се касае за формално
нарушение, което е свързано с регулиране на значими обществени отношения, а и
неизпълнението на императивно законово ззадължение представлява деяние със
сръвнително висока степен на обществена опасност. Съдът е констатирал и, че
представеното дзоказателство за това, че касаторът е професионален шофьор не
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като ичено към такива
субекти са налице завишени очаквания досежно познаването и спазването на
зактоновите правила, регулиращи правилата на движение.
Така постановеното решение касационната инстанция намира за частично
неправилно.
Приложеният и от съда и от наказващият орган административно-наказателен състав гласи следното: “Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.“. Формалната законосъобразност на наказателно постановление, което се основава на реализирането на този състав изисква посочването на качеството на субекта на отговорността и посочването на точното задължение, което този субект е нарушил.
В конкретният случай в постановлението изрично е отбелязано, че касаторът
се наказва като особен субект – водач на автомобил /макар и да е налице
незначителна неточност досежно обстоятелството какво е именно това МПС чрез
посочването му като лек автомобил/. Посочено е и каква норма чрез поведението
си е нарушил касатора – разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от този закон, която
изисква водачът на ППС, който е участник в ППС, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи последиците от това ПТП, като е без значение за това задължение дали водачът
е причинил ПТП или е само участник, който е претърпял такова ПТП. От
материалите по делото е видно, че това задължение не е било изпълнено от
касатора, тъй като съдът е установил, че всъщност последиците на поведението му
не са били установени от него, нито той е спрял, за да констатира какви щети е
нанесъл в резултат на причиненото от него ПТП. Без значение за отговорността на
касатора е дали поведението му е умишлено или непредпазливо – аргумент от чл7,
ал.2 от ЗАНН. От друга страна съставът на чл.175, ал.1, т.5 от закона не
предвижда наказуемост на деянието при форма на вината умисъл, изключвайки
непредпазливостта.
Въпреки това настоящата инстанция намира, че съдът неправилно е приел,
че възражението на касатора досежно индивидуализацията на наказанието с оглед
изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН е неоснователно. Всъщност пред районният
съд е представен трудов договор на касатора с работодателя „Георесурс – ПХ“ ООД
– Севлиево, като при представянето му е изтъкнато, че работата по този договор
е единствен източник на доходи за касатора, което е обстоятелство, което е
обхванато от разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира, че действително е налице обществено
опасно деяние, което е правилно квалифицирано от районният съд, но с оглед
имущественото състояние на касатора и предвид целта, която законът преследва с
налагането на конкретно като вид и размер наказание на конкретен деец,
настоящата инстанция намира, че следва да се определи размер на наказанието
лишаване от право на управление на МПС за касатора в размер от 2 месеца.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №313 от 12.06.2020 г., постановено по НАХД
№56/2020 г. по описа на Великотърновският районен съд в
частта му, с която е потвърдено наказателно постановление № 19-0319-000227 от 18.06.2019 година на
началника на РУ – Полски Тръмбеш в частта му, с която на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП на И.Л.Н. ***, с ЕГН ********** е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №19-0319-000227 от 18.06.2019 година на
началника на РУ – Полски Тръмбеш в
частта му, с която на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на И.Л.Н. ***, с ЕГН **********
е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца,
като на същото основание ОПРЕДЕЛЯ наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от 2 месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №313 от 12.06.2020 г., постановено по НАХД №56/2020 г. по описа Великотърновския районен съд в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.